Определение № 3371 от 17.11.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3371 гр. София, 17.11.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела Борисова

Членове:

Милен М.

Цветомила Данова като разгледа докладваното от Даниела Борисова Въззивно частно наказателно дело № 20231100604043 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 НПК.

Образувано е по жалба на Ц. М. Ц., чрез адвокат А. В. П. от САК, редовно упълномощен процесуален представител, срещу определение от 13.06.2023 г., постановено по нчд № 16555/2022 г. по описа на СРС, НО, 5-ти състав, с което е потвърдено постановление на СРП за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 3382 ЗМК 48/2019 г. по описа на 07 РУ-СДВР, пр. № 2121/2019 г. по описа на СРП, образувано за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 НК.

С жалбата се излагат съображения на несъгласие с определението на първостепенният съд като се твърди, че същото е неправилно, с оглед направените в него правни изводи. Твърди се, че разследването по досъдебно производство не е проведено пълно, обективно и всестранно, както и че не са събрани всички възможни доказателства по делото. Счита, че наблюдаващият прокурор не е изпълнил указанията на съда, дадени в определение № 1270 от 14.10.2021 г. на СРС, 106 състав. Намира, че неправилно и изолирано от доказателствената съвкупност прокурорът е приел, че е налице неизбежна отбрана. Счита, че са налице противоречия в събраните по делото доказателства, които са били игнорирани от прокурора. Относно обжалваното определение на първостепенния съд посочва, че в същото не са подложени на анализ всички събрани по делото доказателства и доказателствени средства.

1

Изразява се несъгласие с правните изводи на Софийски районен съд относно приетото от този съд наличие на причинена лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК. Според жалбоподателят приетата от първия съд правна квалификация противоречи на изготвените по делото съдебномедицинска и допълнителна съдебномедицинска експертизи, които приемат, че на Ц. е причинено „постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота“, което сочи за причинена средна телесна повреда, касаеща престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1 НК, което се преследва по общия ред. Счита, че крайният акт на първоинстанционният съд представлява отказ от правораздаване и прегражда възможността за реализиране на правните интереси на пострадалото лице Ц..

Моли съда да отмени определението на първоинстанционния съд и да върне делото на СРП със задължителни указания относно прилагането на закона.

Софийски градски съд, като съобрази изложеното в жалбата, атакуваният съдебен акт и материалите по прокурорската преписка, намери за установено от фактическа и правна страна следното :

Жалбата е процесуално допустима. Същата е депозирана от активно легитимирано за това лице, което се легитимира като пострадало и в 7дневния срок за обжалване на определението на районния съд, съгласно чл.

243, ал. 7 НПК.

От данните по делото се установява, че досъдебно производство № 3382 ЗМК 48/2019 г. по описа на 07 РУ-СДВР, пр. пр. № 2121/2019 г. по описа на СРП е образувано на 07.01.2019 г. по реда на чл. 212, ал. 2 НПК за извършено престъпление по чл. 131. ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 НК.

В хода на разследването са извършени следните процесуалноследствени действия – разпит на свидетелите Ц. М. Ц., Е.В.Д., С.В.Т., К.В.

М.а, К.Л.С., М.Я.Я., Г.С.С., проведени са очни ставки между разпитаните свидетели, приобщени са писмени доказателства: епикриза, издадена от УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ“ ЕАД на свидетеля Ц. Ц.; писма от УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ“ ЕАД, ведно с медицинска документация и оптични носители на информация по отношение на травмите и лечението на свидетел Ц.; медицинска документация, изготвена от ДКЦ „София Мед“ по отношение на извършени прегледи на свидетеля Ц.; справка от Дирекция „Национална система 112“; справка относно извършена проверка на постъпили данни за допуснато дисциплинарно нарушение от държавен служител в ГДНП-МВР;

2 справка за съдимост на свидетеля С.Т.; назначени и са изготвени експертизи по делото: съдебномедицинска експертиза по писмени данни; съдебномедицинска експертиза № 5/2019 г.; допълнителна тройна съдебномедицинска експертиза; комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза по отношение на свидетеля Т.; комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза по отношение на свидетеля Ц.; допълнителна съдебномедицинска експертиза № 75/2022 г.; видеотехническа експертиза по Протокол № 60/2019 г.; видеотехническа по Протокол № 19/ИДИ-142 и Протокол за извършена експертиза 20/ИДИ- 025, както и техническа експертиза на записа от тел. 112 по Протокол № 170/2019 г.; приобщени са веществени доказателства - оптични носители на информация.

В хода на досъдебното производство няма привлечено към наказателна отговорност лице.

С постановление от 17.11.2022 г. прокурор при СРП е прекратил наказателното производство № 3382 ЗМК-48/2019 г. по описа на 07 РУ-СДВР, пр. № 2121/2019 г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 НК, на основание чл. 243, ал. 1 т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК. За да прекрати наказателното производство, прокурорът след като е установил фактическата обстановка по делото и е анализирал събраните доказателства, е приел от правна страна, че липсва осъществен състав на престъпление от общ характер по смисъла на Наказателния кодекс, т.к. в конкретния случай свидетеля С.Т. е действал при условията на неизбежна отбрана, без да е налице превишаване на пределите й.

Постановлението на прокурора е обжалвано от пострадалото лице Ц. Ц., чрез неговия процесуален представител адвокат А. П. от САК.

С определение от 12.06.2023 г., постановено по нчд № 16555/2022 г. по описа на СРС, НО, 5-ти състав е потвърдено постановление от 17.11.2022 г., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 3382 ЗМК 48/2019 г. по описа на 07 РУ-СДВР, пр.пр. № 2121/2019 г. по описа на СРП, което е и предмет на настоящата въззивна проверка.

При извършената по същество проверка на атакувания съдебен акт, въззивния съд констатира, че контролираната съдебна инстанция не е осъществила дължимия се от нея обективен съдебен контрол по реда на чл.

243, ал. 5 НПК и в тази връзка е пренебрегнала задължението си по чл. 305, 3 ал. 3 НПК, с което е допуснала в хода на своето произнасяне неотстраними процесуални нарушения, с които е ограничила правата на страните в производството.

На първо място, от съдържанието на съдебния акт е видно, че районният съд почти дословно е пресъздал в своя съдебен акт фактическата обстановка, приета за установена в прокурорския акт. Това е така, защото от страна на първия съд са пренебрегнати и не са обсъдени в цялост назначените и изготвени по делото съдебномедицинските експертизи, чрез които се релевантни и допринасящи за правилното изясняване и установяване обстоятелства, свързани с вида, характера и механизма на причинените на пострадалия Ц. травматични увреждания, както и медикобиологичната храктеристика на причинената на същия телесна повреда при процесния инцидент. В мотивите на съдебния акт, от страна на първия съд декларативно е посочено, че изготвените по делото СМЕ съдържат множество противоречия, които обаче нямат съществено значение за крайните изводи на съда. Въпреки тази констатация, която се споделя и от въззивния съд, то първият съд не е положил необходимите усилия да подложи на анализ посочените експертни заключения и да посочи кои кредитира като достоверни и правдиви и кои не, каквато е основаната му задача при извършване на дължимия се от него анализ съобразно разпоредбата на чл.

305, ал. 3, изр. 2 НПК. Установява се в случая, че в част от изготвените по делото СМЕ (СМЕ, находяща се на лист 21 от том 1 от ДП и допълнителна тройна СМЕ, находяща се на лист 236-240 от том 1 от ДП), вещите лица приемат, че причиненото на свидетеля Ц. травматично увреждане на носа, причинява постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, а в СМЕ № 5/2019 г.(лист 36 от том 1 от ДП) е прието, че същата травма причинява временно разстройство на здравето неопасно за живота. Това именно противоречие в експертните заключения не е изяснено от органите на досъдебното производство, което е можело да бъде отстранено чрез назначаване на нова експертиза, която да се запознае с всички материали по делото, да извърши личен преглед на пострадалия и да извърши преглед на рентгеновите снимки на пострадалия, след което да даде едно пълно, обективно и безпристрастно заключение по спорните за делото въпроси. При това настоящият съд счита, че прокурорът е формирал изводите си по същество, без да е изчерпал възможността за събиране на релевантни 4 източници, като по този начин е постановил необоснован и незаконосъобразен прокурорски акт. При така съществуващите по делото неизяснени обстоятелства, въззивният съд намира за преждевременен извода на първия съд, който е приел, че дори и да се установи, че неизбежната отбрана е превишена, то това обстоятелство няма да се отрази на характера на деянието, предвид обстоятелството, че същото представлява престъпление по чл. 130, ал. 1 НК от частен характер. Тук е мястото да се посочи, че остава неясна волята на първия съд, защо приема, че деянието, предмет на настоящото производство е престъпление от частен характер и въз основа на какви точно съображения. Не става ясно каква е правната му аргументация да даде вяра на експертното заключение изготвено по СМЕ № 5/2019 г., а не кредитира останалите две, ценени като относими и правдиви от прокурора в постановлението от 17.11.2022 г.

В тази връзка, съществено и неизяснено от първия съд остава обстоятелството, дали в процесния случай е налице превишаване пределите на неизбежната отбрана от страна на свидетеля Тачев. В мотивите си, първият съд посочва, че не е изяснено обстоятелството дали Тачев е осъзнавал, че не е наложително отбраната да продължава, след като през цялото време на физическа разправа не е бил засегнат от удари на Ц. и Д., което на свой ред обаче би имало отношение към оценката на отбраната като превишена.

Посоченото неизяснено обстоятелство несъмнено е от съществено значение с оглед съставомерността на извършеното деяние и подвеждането на извършителя под наказателна отговорност предвид разпоредбата на чл. 12 НК, защото неговото изясняване ще позволи проверка на показанията на свидетелите, както и тяхната достоверност и ще доведе до обосновани изводи по въпроса действал ли е свидетелят Тачев в състояние на неизбежна отбрана по смисъла на чл. 12, ал. 1 НК, както и дали защитното деяние е останало в необходимите предели.

На следващо място, в хода на извършената инстанционна проверка, настоящата съдебна инстанция констатира вътрешно противоречие в мотивите на контролирания съд. Същото внася съмнение във волята на първия съд, което води до нарушаване и ограничаване на правата на страните в процеса, а също така води и до невъзможност за настоящия съд да постанови един правилен, законосъобразен, обоснован и справедлив съдебен акт. Настоящата инстанция не споделя изводите на решаващия 5 първоинстанционен съд, който приема, че доказателствената съвкупност отразява състава на извършено престъпление по смисъла на чл.130, ал.1 НК, макар и да се е обосновал относно хулиганските подбуди като ги отхвърля.

Неправилно и незаконосъобразно е първоинстанционният съд да се ръководи в своите изводи само и единствено от факта на състава на престъплението, за което е образувано производството, т.к. при извеждане на своите изводи е следвало да вземе в съвкупност целия доказателствен материал и да прецени, чрез съответния доказателствен анализ, дали не е реализиран по-тежък състав на престъпление, а именно по чл. 129, ал. 1 НК. В тази връзка въззивният съд констатира, че районният съд е приел от фактическа страна, че нараняването, което е причинено на пострадалия Ц. Ц. покрива признака на травма с медико-биологична характеристика на постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, което обаче реализира признаците на престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК. Безспорно така посоченото травматично увреждане отговаря на изготвените и приети по делото съдебномедицински експертизи – СМЕ по писмени данни (лист 21 от том 1 от ДП) и допълнителна СМЕ по писмени данни (л.236 от том 1 от ДП). От правна страна обаче, и противно на приетото по-напред в мотивите на обжалваното определение, първият съд е приел, че дори да се установи, че неизбежната отбрана е превишена, тъй като Тачев не бил засегнат физически извън задържането му, то това обстоятелство не се отразява на характера на деянието, което попада под правната разпоредба на чл. 130, ал. 1 НК и като такова, представлява престъпление от частен характер. Така посоченото, според настоящата съдебна инстанция се намира във вътрешно противоречие и не дава яснота относно обективираната воля на първия съда, което на свой ред не позволява на въззивната инстанция да постанови правилен и законосъобразен съдебен акт. За правилното решаване на настоящото дело от особено важно значение са експертните заключение, както се посочи по-горе, поради което и именно чрез тях би се изяснил правния спор. Доколкото обаче в случая липсва категорино експертно становище, то следва неяснотите и противоречията да бъдат отстранени чрез назначаване на нови експертизи, за което въззивния съд вече изложи своите доводи.