Решение № 942 от 07.10.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 942 гр. гр. Стара Загора,, 07.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Велина Пенева при участието на секретаря Тонка Т. Вълчева като разгледа докладваното от Велина Пенева Гражданско дело № 20255530104432 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.128 т.2 вр.чл.270 от КТ, чл.344, ал. 1, т. 1 , както и иск с правно основание чл. 221, ал.1 КТ.

Постъпила е искова молба от В. А. В., който твърди, че по силата на трудов договор № 18 от 16.10.2024г. заемал длъжността „Шофьор" в „Пътстрой - С" ЕООД, гр.Стара Загора.

С допълнително споразумение от 02.01.2025г. трудовото правоотношение на В. А. В. с „Пътстрой - С" ЕООД било изменено по отношение на заеманата длъжност, като бил преназначен на нова длъжност „Началник ремонтно звено, транспорт" с код по НКПД:

13247009. Чрез допълнителното споразумение бил определен нов размер на основното трудово възнаграждение в размер на 2 000.00 лв. По време на действие на трудовото правоотношение, същият добросъвестно и в пълен обем изпълнявал възложената работа и произтичащите от трудовия договор задължения. Въпреки това, за периода от месец май 2025г. до месец октомври 2025г. включително ответникът не заплащал дължимото на В. А.

В. трудово възнаграждение. Ответникът „Пътстрой -- С" ЕООД изпаднал, в забава и не бил заплатил следните, дължими на В. А. В. трудови възнаграждения: За месец май 2025г. в размер на 2 000.00 лв., за месец юни 2025г, в размер на 2000.00лв., за месец юли 2025г. в размер, на 2000.00лв., за месец август 2025г. в размер на 2000.00 лв., за месец септември 2025г. в размер на 2000.00 лв., за месец октомври в размер на 1000.00 лв. При направена справка в ТД на НАП, офис Стара Загора, установил, че за горепосочения период ответникът не бил внасял и дължимите за негова сметка и за сметка на ищеца осигурителни вноски. Поради настъпилата забава в изплащането на трудовите възнаграждения и осигурителни вноски, писмено заявил пред управителя на „Пътстрой - С" ЕООД, че на 1 основание чл.327, ал.1, т.1 от Кодекса на труда едностранно прекратява трудовото си правоотношение с това дружество. Законният представител на „Пътстрой - С" ЕООД отказал да удостовери с подписа си получаването на връченото заявление, като забранил на служителите, работещи в административната сграда на дружеството, находяща се на адреса му на управление, да получават и да входират каквито и да било молби или заявления, подадени от В. А. В.. Поради тази причина, от името на ищеца било изпратено заявлението му за прекратяване на трудовия договор на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ чрез куриер на „Спиди", като адресирал пратката до адреса на управление на „Пътстрой-С" ЕООД в гр.

Стара Загора зона Голеш. Пощенската пратка била изпратена на 14.10.2025г. чрез товарителница № 51946828755. На 15.10.2024г. изпратеното чрез товарителница 5194682875 5 заявление на В. А. В. било върнато от „Пътстрой - С" ЕООД с товарителница №5154596 583 2. След разговор на ищеца с управителя на „Пътстрой - С" ЕООД, последният му заявил, че отказал да входира полученото чрез пратката заявление. Няколко дни, по-късно на ищеца е била връчена Покана с изх.№ 29-009 без дата за представяне на писмени обяснения за неотчетен служебен аванс за периода от 21.03.2025г. до 24.09.2025г. и неявяване на работа от 29.09.2025г. до 06.10.2025г. В указания в поканата срок ищеца не бил дал писмени обяснения. На първо място, защото на работодателя било добре известно, че ищеца нямал неотчетена суми по изплатения служебен аванс, на следващо място, че същият редовно изпълнявал всички свои трудови задължения, включително тези за периода от 29.09.2025г. до 06.10.2025г. и не на последно място, защото трудовото му правоотношение било вече прекратено. На 29.10.2025г. ответникът издал Заповед № 034 от 29.10.2025г., с която повторно прекратил трудовото правоотношение на ищеца, налагайки му дисциплинарно наказание „Уволнение". Заповед № 034 от 29.10.2025г. била издадена в нарушение на Кодекса на труда, тъй като същата била издадена след извършено от ищеца едностранно прекратяване на трудовото му правоотношение с ответника. Предвид посоченото в заповедта основание за прекратяване на трудовия договор и произтичащото от него задължение за заплащане на обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ, за ищеца възникнал правен интерес да оспори Заповед № 034 от 29.10.2025г. като неправилна и незаконосъобразна. За ищеца бил налице правен интерес да претендира и заплащането на неизплатените от работодателя му трудови възнаграждения. Предвид изложеното, моли съда да призове страните на съд и след като се убеди в основателността на изложените твърдения да постанови съдебно решение, въз основа на което:

Да отмени Заповед № 034 от 29.10.2025г. на управителя на „Пътстрой - С“ ЕООД за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ и прекратяване на трудово правоотношение на В. А. В. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от Кодекса на труда като неправилна и незаконосъобразна;

-

Да осъди „Пътстрой - С“ ЕООД да заплати на В. А. В. следните суми:

Трудово възнаграждение за месец май 2025г. в размер на 2000.00 лв., ведно със сумата от 150.00 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата от 2 000.00 лв., считано от 01.06.2025г. до датата на завеждане на исковата молба, заедно със законната лихва върху 2 сумата от 2000.00 лв., считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане;

Трудово възнаграждение за месец юни 2025г. в размер на 2000.00 лв., ведно със сумата от 127.21 лв.,представляваща мораторна лихва върху сумата от 2 000.00 лв., считано от 01.07.2025г. до датата на завеждане на исковата молба, заедно със законната лихва върху сумата от 2000.00 лв., считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане;

Трудово възнаграждение за месец юли 2025г. в размер на 2000.00 лв., ведно със сумата от 104.00 лв.,представляваща мораторна лихва върху сумата от 2 000.00 лв., считано от 01.08.2025г. до датата на завеждане на исковата молба, заедно със законната лихва върху сумата от 2000.00 лв., считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане;

Трудово възнаграждение за месец август 2025г. в размер на 2000.00 лв., ведно със сумата от 80.27лв., представляваща мораторна лихва върху сумата от 2 000.00 лв., считано от 01.09.2025г. до датата на завеждане на исковата молба, заедно със законната лихва върху сумата от 2000.00 лв., считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане;

Трудово възнаграждение за месец септември 2025 г. в размер на 2000.00 лв., ведно със сумата от 57.55лв., представляваща мораторна лихва върху сумата от 2 000.00 лв., считано от 01.10.2025г. до датата на завеждане на исковата молба, заедно със законната лихва върху сумата от 2000.00 лв., считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане;

Трудово възнаграждение за месец октомври 2025г. в размер на 2000.00 лв., ведно със сумата от 34.08., представляваща мораторна лихва върху сумата от 2 000.00 лв., считано от 01.11.2025г. до датата на завеждане на исковата молба, заедно със законната лихва върху сумата от 2000.00 лв., считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане;

Да осъди „Пътстрой - С“ ЕООД да заплати на В. А. В. дължимото на основание чл. 221, ал.1 от КТ обезщетение в размер на 2 000.00 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна. Оспорва претенциите на ищеца и по основание, и по размер. Не оспорва, че трудовото правоотношение между „ПЪТСТРОЙ - С" ЕООД и ищеца В. А. В. е възникнало на основание сключен трудов договор от 16.10.2024г., с договорено основно трудово възнаграждение от 950 лева, както и, че с Допълнително споразумение към трудовия договор, считано от 02.01.2025 година основното трудово възнаграждение на ищеца било увеличено на 2000 лева месечно. Оспорва твърденията за срока, в който се дължало трудовото възнаграждение. Съгласно клауза на трудовия договор, която уговорка не била 3 изменена с допълнителното споразумение, трудовото възнаграждение се изплащало „до 90 календарни дни от месеца, следващ този на полагане на труда от 25 до 30 число“. Не оспорва, че трудовият договор е прекратен със Заповед № 034/29.10.2025 година за налагане на дисциплинарно наказание - уволнение. При издаването на Заповедта била спазена изискуемата от КТ процедура. На 29.09.2025г. била предоставена докладна записка от служител в дружеството - отчетник, в която било изложено, че служителят В. А. В. имал неотчетени суми за предоставени му служебни аванси за периода 21.03.2025г. до 24.09.2025г., възлизащи в общ размер на 7359.04 лева, както и, че през месец август 2025г. отчел заредено гориво за сумата от 1502.92 лева - приблизително 672 литра гориво, достатъчни за изминаването на близо 8 400 км - разстояние, надхвърлящо значително обичайните разходи за гориво на ищеца, свързани с работата му, включително за път от дома му до работното място и обратно. Било разпоредено да бъде указано г-н В. да обясни на какво се дължало описаното в записката. На 06.10.2025 година било докладвано, че г-н В. от предния понеделник (29.09.2025 година) не се бил явявал на работа и нямал информация за наличието на основателни причини за това, тоест се касаело за самоотлъчка. Предвид това било указано да бъде изготвена покана до г-н В. за предоставяне на писмени обяснения по посоченото в докладната записка, включително в поканата изрично да бъде посочено да даде обяснения по каква причина бил отсъствал от работа в периода 29.09.2025 - 06.10.2025г.

Поканата за предоставяне на обяснения била изпратена на ищеца чрез куриер - „Спиди" на 14.10.2025г. и връчена лично на ищеца на 21.10.2025г. Ищецът не само не оспорвал, че е получил поканата, но и представял препис от нея. Срокът за обяснения изтекъл на 23.10.2025г. (петък). Обяснения, макар и след изтичането на срока, не били предоставени от ищеца - нито устно, нито в писмен вид. Не били предоставени и документи, които да оправдават отсъствието на ищеца от работа (напр. болничен). Констатираната самоотлъчка на ищеца не било изолиран случай - ищецът и друг път не бил идвал на работа без да посочи извинителни причини за това. На 29.10.2025г. била издадена Заповед № 034/29.10.2025 година за налагане на дисциплинарно наказание уволнение на ищеца г-н В. А. В. за нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в неявяване на работа в течение на 6 последователни работни дни, за периода от 29.09.2025г. до 06.10.2025г. Съгласно разпоредбата на чл.190 от КТ, неявяването на работник/служител на работа за два последователни работни дни съставлявало дисциплинарно нарушение, за което се налага най-тежкото наказание - уволнение. Дисциплинарното наказание било наложено с мотивирана Заповед от работодателя „Пътстрой - С" ЕООД, чрез управителя Стойчо Иванов, след като на служителя била дадена възможност да даде обяснения за провинението си, но такива не били постъпили. Самата Заповед за уволнение била атакувана от ищеца в исковата молба единствено във връзка това, че била издадена след твърдяно от него за извършено едностранно прекратяване на трудовото правоотношение. Липсвало оспорване на основанието и на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание. Оспорва изцяло твърденията на ищеца, относно извършено от него прекратяване на трудовото правоотношение, което предхождало уволнението му. Тези твърдения не били подкрепени от каквито и да е доказателства. В тази връзка оспорва и претенцията на ищеца за присъждане 4 на обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ като недължимо. На първо място в исковата молба липсвала информация кога точно ищецът писмено е заявил, че прекратява трудовото си правоотношение с дружеството. Не отговаряли на истината изложените в тази насока и други твърдения на ищеца - че било забранявано на служителите да получават и входират документи и други подобни, за което също нямало информация кога точно твърди ищеца да се е случило това. На второ място - приложеното към исковата молба заявление, с което ищецът твърдял, че бил прекратил трудовото си правоотношение, също нямало дата - нито дата на изготвяне, нито пък били представени доказателства за наличие на достоверна дата по смисъла на чл. 181 от ГПК. В съдържанието на самото заявление също не се съдържали данни, от които да можело поне да се предположи кога точно било изготвено. Напротив записано било, че трудовото правоотношение се прекратявало поради неплащане на трудови възнаграждения от месец май 2025 година „до настоящия момент", но кой бил този „настоящ момент" само можело да се гадае. Освен това прикрепеното към изпратената искова молба копие било с неясен подпис, положен след „С уважение", предвид което нямало възможност да се прецени и доколко изобщо същото е подписано от ищеца. На трето място - в представеното към исковата молба заявление било записано, че прекратяването на правоотношението настъпва „считано от датата на получаване на настоящото заявление".