Определение № 6062 от 07.02.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6062 гр. София, 07.02.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20221110170456 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба с вх. № 266608/29.09.2023 г., подадена от ищеца К. Т. К., чрез пълномощника му адв. Г. З., с искане за допълване на постановеното по делото Решение № 14882 от 11.09.2023 г. в частта за разноските, като в полза на адв. З. бъде присъдено поисканото и следващото се адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв за осъщественото от нея безплатно процесуално представителство в полза на ищеца. Посочено е, че искане за това е направо своевременно – както с исковата молба, така и в хода на устните състезания пред съда. Намира последното за дължимо на основание чл. 38, ал. 4 ЗАдв, чрез присъждане на размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв и осъждане на насрещната страна да го заплати.

На основание чл. 248, ал. 2 ГПК и по разпореждане на съда от 14.10.2023 г. препис от молбата е изпратен на насрещната страна – ответника по делото „............“ ЕООД, чрез упълномощения му процесуален представител адв. А. И., с указание за възможността да подаде писмен отговор в едноседмичен срок от получаването му, като съобщението е получено от адресата на 25.10.2023 г. (л. 67 от делото), но в указания срок, а към настоящия момент по делото не е депозиран писмен отговор.

Съдът, като съобрази доводите на молителя и материалите по делото, намира следното от фактическа и правна страна:

Процесното искане с правно основание чл. 248 ГПК е редовно и процесуално допустимо като релевирано в законоустановения двуседмичен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК и от легитимирана страна с правен интерес – ищеца. С оглед изложените в същата доводи, съдът намира, че се касае за искане за допълване на постановеното по делото решение в частта за разноските, тъй като се твърди, че такова искане е направено от ищеца своевременно, но съдът не се е произнесъл по същото.

По същество искането се явява основателно, предвид следните съображения:

С постановено по настоящото дело Решение № 14882 от 11.09.2023 г. ответникът „............“ ЕООД е осъден да заплати на ищеца К. Т. К. на основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 2 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие от изнесени клеветнически твърдения и обидни думи в статия със заглавие:

„Кощунство! Протежето на Иван и Андрей мърсува с и за мъже, а работи с деца“ и подзаглавие: „К. Т. е с бурно гей минало, което се опитва да заличи!“, публикувана на 13.10.2022 г. в уебсайт ............., претендирана като частична претенция от сума в общ размер 1 от 10 000 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 13.10.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.

С оглед изхода на делото – основателност на предявения иск и на основание чл. 78, ал.

1 ГПК с решението „............“ ЕООД е осъдено да заплати на К. Т. К. сумата от 80 лева, представляваща сторени разноски по делото за държавна такса.

В производството по настоящото дело ищецът К. К. е представляван от адв. Г. З. на основание договор за правна защита и съдействие от 19.12.2022 г. (л. 15 от делото), в който страните изрично са уговорили, че последната ще бъде предоставена от адвоката на основание чл. 38, ал. 3 ЗАдв. В проведеното на 12.06.2023 г. открито съдебно заседание, в хода на устните състезания, адвокат З. е направила искане за присъждане на сторените по делото разноски съгласно представен списък, както и адвокатско възнаграждения за осъществената безплатна правна помощ.

Съгласно разпоредбата на чл. 38 ЗАдв адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица и на роднини, близки или на друг юрист, в който случай, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, определено от съда в размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата по чл. 36, ал. 2 от закона), като осъжда другата страна да го заплати.

В случая, с оглед изхода на делото по същество – уважаване на предявения осъдителен иск в цялост и с оглед вписаното в представения договор за правна защита (за което съдът приема, че се отнася до хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв, доколкото в текста на закона няма ал. 3) безспорно на основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 ЗАдв на процесуалния представител на ищеца – адв. З. се следват разноски за безплатно оказаните от нея помощ и съдействие по делото, което обстоятелство не е оспорено от насрещната страна.

При определяне на размера му следва да бъде съобразен минималния такъв, следващ от разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и възлизащ на сумата от 500 лева (съгласно приложимата редакция на Наредбата към момента на сключване на договора за правна помощ между ищеца и пълномощника му, а именно 19.12.2022 г.). Същевременно съдът съобрази липсата на фактическа и правна сложност на делото, както и приключване на последното в рамките на едно съдебно заседание, и конкретните действия от процесуалния представител на ищеца, изразяващи се в депозиране на искова молба и процесуално представителство в откритото съдебно заседание.

Предвид изложеното, процесното искане по чл. 248, ал. 1 ГПК се явява основателно и следва да бъде уважено, чрез допълване на решението в частта за разноските и присъждане на такива в полза на пълномощника на ищеца - адв. Г. З. в размер на сумата от 500 лева за оказаните от нея безплатна защита и представителство на ищеца в настоящото производство.

Така мотивира и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА на основание чл. 248, ал. 3, вр. ал. 1 ГПК постановеното по делото Решение № 14882 от 11.09.2023 г. в частта за разноските, като ОСЪЖДА ответника „............“ ЕООД, с ЕИК: ............., със седалище и адрес на управление: ................. да заплати на адв. Г. В. З. от Софийска адвокатска колегия, със служебен адрес: .................., на основание чл. 78, ал. 1 и чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1т. 3 ЗАдв сумата от 500 лева, представляваща 2 адвокатско възнаграждение за осъществените в полза на ищеца по делото безплатна адвокатска защита и процесуално представителство.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред Софийски градски съд, в едноседмичен срок от връчване на препис на страните.

ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните, и на адв. Г. З..

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3