Решение № 5942 от 14.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5942 гр. София, 14.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20221110142409 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявени от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД положителни установителни искове срещу М. Л. И..

Предявените установителни искове са с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата 2471,08 лева – главница за ползвана топлинна енергия за имот с аб.№ 110377 за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 21.12.2021 г. до окончателното погасяване, 409,03 лева – обезщетение за забава върху вземането за топлинна енергия за периода от 15.09.2019г. до 07.12.2021 г., 28,08 лева – главница за дялово разпределение за периода от 01.11.2018 г. до 31.12.2019 г. /съобразно уточнителна молба с вх. № от 02.09.2022 г./ , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 21.12.2021 г. до окончателното погасяване, 8,05 лева – обезщетение за забава върху вземането за дялово разпределение за периода от 31.11.2018 г.

/съобразно уточнителна молба с вх. № от 02.09.2022 г./ до 07.12.2021 г. /включваща и лихва върху платена главница за периода м.01.2020 г. – м.04.2020 г./, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 73095/2021 г. по описа на СРС, 88 състав. Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се гр. София, ЖК ДИАНАБАД, бл.19, вх.Е, ет.8, ап.137, аб.№ 110377, като купувачите не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в определения за това срок и, като не е изпълнил паричното си задължение, е изпаднал в забава и дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва. Моли за уважаване на претенциите.

1

Ответникът, чрез процесуалния му представител, подава отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК. Оспорва изцяло претенциите по основание и размер. Релевира възражение за изтекла погасителна давност на вземанията. Твърди, че суми са неправилно изчислени и са завишени. Молят исковете да се отхвърлят.

Производството спрямо третото лице – помагач на страната на ищеца „Нелбо Инженеринг“ ООД е прекратено с протоколно определение от 14.03.2023 г.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 73095/2021 г. по описа на СРС, 88 с-в, вземанията по настоящото производство, съобразно петитума на исковата молба на ищеца съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Възражение за недължимост е подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело.

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:

Съгласно разпоредбите на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (приложима редакция за периода до 17.07.2012 г.) и на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставена и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.

В настоящото съдебно производство е доказано възникването и съществуването на облигационно правоотношение с предмет продажба (доставка) на топлинна енергия по отношение на процесния имот. Представен е по делото договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 6, том III, рег. № 9455 по дело № 341 от 25.11.20014 г., с който Емил Николов Петков е продал М. Л. И. апартамент № 137, находящ се в гр. София, ж. к. Дианабад, бл. 19, вх. Е, ет. 8. Установява се по делото и, че с заявлениедекларация от 17.02.2015 г. М. Л. И. е поискала открИ.нето на партида за процесния имот от топлопреносното предприятие. Заявлението представлява по своето правно естество предложение (оферта) за сключване на договор за доставка на топлинна енергия – арг. чл. 13 ЗЗД. Като е приел това заявлението и е продължил да доставя топлинна енергия до процесния апартамент, ищцовото дружество е приело предложението на ответницата за сключване на договор за доставка на топлинна енергия – в този смисъл т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК. Не се твърди по делото и не се представят доказателства ответникът да се е разпоредил с правото на собственост върху процесния топлоснабден имот.

Ето защо, при преценка на всички доказателства по делото, то съдът намира за установено при условията на пълно и главно доказване, че за исковия период клиент на топлинна енергия и съответно задължено лице да заплаща стойността на потребената в имота топлинна енергия е бил ответникът.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени 2 от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са ангажирани доказателства ответникът да е упражнил правото си на възражения срещу Общите условия.

Предвид всичко изложено по делото при условията на пълно и главно доказване се установява, че е налице валидно облигационно правоотношение между ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, от една страна и М. Л. И., от друга, в процесния период, като в отношенията между страните за процесния период са приложими Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град София.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

По делото се установява, че за процесния период дяловото разпределение в процесната сграда – етажна собственост се е извършвало от „Нелбо“ ЕАД, в който смисъл са изводите на вещото лице по съдебно-техническата експертиза. Съгласно чл. 139б ЗЕ, потребителите в сграда – етажна собственост са длъжни са изберат лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, за извършване на услугата дялово разпределение, за резултатите, от който избор да уведомят писмено топлопреносното предприятие или доставчика на топлинна енергия.

Ищецът е доставял топлинна енергия на адреса, а потребителите не могат да черпят права от неизпълнението на собственото си задължение. Дори и при липса на договор с лице по чл.

139б ЗЕ, то това обстоятелство няма отношение към съществуването на задължението за заплащане на топлинна енергия /в този смисъл са решение от 27.03.2018 г. по гр. д. № 6705/2017 г. на СГС; решение № 4296 от 11.06.2013 г. на СГС по в. гр. д. № 15564/2012 г.; решение № 4069 от 31.05.2013 г. на СГС по в. гр. д. № 14087/2012 г. и др./.

Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни, 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация.

Съдът намира, че претендираните от ищеца суми действително се основават на съставени от него частни документи – извлечения от сметки и съобщения към фактури, които не представляват доказателство за удостоверените в тях правнорелевантни факти, тъй като не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила, поради което не са от естество да установят реално доставеното количество топлинна енергия през релевантния период за процесния имот. В същото време, обаче, за установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, по делото е прието заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза.

Количеството на доставената топлинна енергия и начинът на неговото определяне се 3 установява от експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като пълно и компетентно изготвено в съответствие със събраните по делото писмени доказателства. Установява се, че от отчетеното количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата е разпределена между всички потребители. В имота през процесния период имало 3 броя радиатори с монтирани ИРРО. Показанията на уредите са отчетени на 30.04.2019 г. и 01.06.2020 г., за което са съставени отчети, представени по делото от Нелбо ЕАД, съдържащи неоспорен подпис на потребител. ТЕ отдадена от сградна инсталация била изчислена на база пълна отопляема кубатура, съгласно акт за разпределение на кубатурата на сградата. В имота бил монтирани един водомер за топла вода. Водомерът е отчетен на 30.04.2019 г. и 01.06.2020 г., като формулярите са представени на вещото лице. При изчисленията са отразени промените на цените за ТЕ. СТЕ сочи, че изчисленията на ФДР са в съответствие с Наредба от 01.06.2004 г. Топломерът в процесния имот е преминал метрологична проверка през 2 годишен период и при проверките не са констатирани отклонения извън допустимите стойности.

Следва да се отбележи, че съгласно чл. 200, ал. 3 ГПК оспорване на заключението може да бъде направено от страната докато трае изслушването на експерта, т.е. в заседанието за приемане на заключението на вещото лице. Оспорването може да бъде заявено и писмено преди провеждане на заседанието за приемане на заключението. След изслушването на експерта и приемането на заключението на вещото лице, правото да се оспори заключението е преклудирано и не може да бъде зачетено, а приетото по делото заключение следва да бъде ценено наред с всички доказателства по делото /виж решение № 186/ 09.07.2012 г. по гр. д. № 1871/2010 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 79 от 12.05.2015 г. по гр. д. № 322 / 2015 г. на I г. о. на ВКС/. В съдебно заседание на 14.03.2023 г. не е оспорена СТЕ при приемането й. Оттук и съдът кредитира изцяло СТЕ, която не противоречи на останалите доказателства по делото.