Определение № 2419 от 14.06.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2419 гр. Варна, 14.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно частно гражданско дело № 20243100500969 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Р. Д. А., чрез адв. Ю. Д., срещу Определение № 1994/16.02.2024г., постановено по гр. дело № 11286/2022г. по описа на РС-Варна, в частта, с която е оставена без уважение молбата му за изменение на Решение № 3379/20.10.2023г в частта му за разноските, на осн. чл. 248 ГПК.

Навеждат се оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното определението. РС-Варна е присъдил в полза на ответника адв. възнаграждение в размер на 2 160лв., вместо сума в размер на 710лв. Излага се, че разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредбата за адвокатските възнаграждения се отнася не само до неоценяемите искове по трудови спорове, но и до оценяемите. Отделно от това прави възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Отправено е искане за отмяна на определението.

Претендира и присъждане на разноски за настоящото частно производство.

В писмен отговор насрещната страна „“Европът-2000“ АД оспорва жалбата като недопустима, евентуално неоснователна и настоява същата да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на разноски за частното производство.

Съдът съобрази следното:

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

Възраженията на насрещната страна за недопустимост на частната жалба 1 поради това, че ищецът, настоящ частен жалбоподател, не е направил своевременно в производството в първата инстанция възражение за прекомерност за заплатеното от дружеството адвокатско възнаграждение, имат отношение към основателността на жалбата, а не към нейната допустимост.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Производството пред РС-Варна е образувано по предявени от Р. Д. А. срещу „Европът 2000“ АД обективно кумулативно съединени искове, както следва:

1) за признаване за незаконно уволнението, извършено със Заповед № 20/09.02.2022г., с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и за неговата отмяна, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ;

2) за заплащане на сумата от 800 лв., представляваща допълнително трудово възнаграждение с непостоянен характер във вид на бонуси за периода от 01.11.2021г. до 31.12.2021г., на осн. чл. 128, т. 2 КТ;

3) за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 357,50лв. за периода от 11.03.2021г. до 09.02.2022г., на осн. чл.

224, ал. 1 КТ и

4) за заплащане на сумата от 2966, 36лв., представляваща обезщетение за вреди от незаконно задържана трудова книжка в периода 09.02.2022г. – 30.04.2022г., на осн. чл. 226, ал. 2 КТ.

С Решение № 3379/20.10.2023г., постановено по гр. д. № 11286/2022г. по описа на РС-Варна, съдът е отхвърлил предявените искове, като е осъдил ищеца да заплати на ответника сумата от 2 160 лв., представляваща сторени съдебни разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.

С молба вх. № 83594/08.11.2023г. по регистъра на РС-Варна ответникът „Европът 2000“ АД е поискал изменение в частта на разноските на постановеното по делото решение. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна Р. Д. А. изразява становище за неоснователност на молбата.

С молба вх. № 83600/08.11.2023г. по регистъра на РС-Варна ищецът Р.

Д. А. е поискал изменение в частта на разноските на постановеното по делото решение. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна „Европът 2000“ АД изразява становище за недопустимост, евентуално за неоснователност на молбата.

С обжалваното Определение № 1994/16.02.2024г., постановено по гр. д.

№ 11286/2022г. по описа на РС-Варна, съдът е оставил без уважение молбите на страните.

При тези данни съдът счита определението за правилно, а оплакванията на частния жалбоподател за неоснователни.

В хода на първоинстанционното производство ответното дружество е било представлявано от адв. Е. Т., която е представила списък на разноските, договор за правно обслужване, фактура и платежно нареждане за заплатено 2 адвокатско възнаграждение в размер на 2 160лв. с ДДС /л. 195-199/.

По отношение на заявеното възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение: По делото са проведени четири открити съдебни заседания, за които ищецът е бил редовно уведомен, като в нито едно от тях същият не е направил възражения за прекомерност на уговореното и заплатено от ответника адв. възнаграждение., вкл. и в проведеното на 14.07.2023г. о. с. з., когато е докладвана молбата на процесуалния представител на ответника, ведно с доказателства за сторените разноски и адв. Д. е взела становище по същата. В последното проведено на 21.09.2023г. о. с. з. също не е наведено такова възражение. Следователно възражението за прекомерност се явява преклудирано, доколкото срокът за предявяването му е до приключване на устните състезания в съответната инстанция, в който срок по принцип се правят всички искания свързани с разноските. Само ако същите са присъдени в производство, по което страните не са били призовавани за о. с. з. и редът за размяна на книжа не осигурява на страната възможност да се запознае с представените от насрещната страна искания и доказателства във връзка с разноските, тогава искането би могло да бъде заявено по реда на чл. 248 ГПК и след постановяване на решение по делото. Настоящият случай обаче не е такъв.

Неоснователно е и възражението на частния жалбоподател, че разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 1 Наредбата за адвокатските възнаграждения се отнася и до оценяемите искове по трудови спорове. Както и РС-Варна е посочил, т. 16 на ТР 6/6.11.2013г. по т. д. 6/2012 на ОСГТК на ВКС е неприложима, доколкото след постановяването на тълкувателното решение, чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредбата за адвокатските възнаграждения е многократно изменян. Съгласно редакцията на разпоредбата към 2020г. за процесуално представителство, защита и съдействие по дела за отмяна на уволнение и възстановяване на работа, възнаграждението е не по-малко от размера на минималната месечна работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ или към момента на определяне на възнаграждението по реда на чл. 2. Следователно по т. 1 се претендира адвокатско възнаграждение само по неоценяемите искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, а по останалите предявени оценяеми искове /по чл. 128, т. 2 КТ, по чл. 224, ал. 1 КТ и по чл. 226, ал. 2 КТ/ е приложима разпоредбата на чл. 7, ал.

2, т. 1 Наредбата за адвокатските възнаграждения.

В обобщение Определение № 1994/16.02.2024г., постановено по гр. дело № 11286/2022г. по описа на РС-Варна, в частта му, с която е оставена без уважение молбата с вх. № 83600/08.11.2023 год. по рег. на РС-Варна, подадена от Р. Д. А. от гр. Варна за изменение на Решение № 3379/20.10.2023г в частта му за разноските, на осн. чл. 248 ГПК, е правилно, а частната жалба против него – неоснователна, поради което същата следва да се остави без уважение.

Искането на ответника по частната жалба за присъждане на разноски за настоящото частно производство е неоснователно, доколкото в производствата, в които се решава въпроса за отговорността за разноски, вкл.

3 и относно техния размер, е недопустимо да се кумулират допълнителни разноски.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба вх. № 12639/20.05.2024г. на Р. Д. А. от гр. Варна, подадена чрез адв. Ю. Д., срещу Определение № 1994/16.02.2024г., постановено по гр. дело № 11286/2022г. по описа на РСВарна, в частта му с която е оставена без уважение молбата му с вх. № 83600/08.11.2023 год. по рег. на РС-Варна за изменение на Решение № 3379/20.10.2023г. в частта му за разноските, на осн. чл. 248 ГПК.

Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4