Решение № 725 от 12.02.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 16528/2023
- Вид
- Решение № 725
- Подписан
- 12.02.2024
- В сила
- 29.09.2024
- Състав
- ПАВЕЛ ГЕОРГИЕВ ПАНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 27 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 40, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, т. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 83 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл.153, ал.2 · Кодекс на труда
- чл. 399 · Кодекс на труда
- чл. 404, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 404, ал. 1, т. 1 · Кодекс на труда
- чл. 405, изр. 1 · Кодекс на труда
- чл. 415, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 416, ал. 5 · Кодекс на труда
- §1 · Кодекс на труда
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 725 гр. София, 12.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ПАВЕЛ Г. ПАНОВ при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно наказателно дело № 20231110216528 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Столичен автотранспорт“ ЕАД с ЕИК 121683408 срещу Наказателно постановление /НП/ № 22-2300412 от 26.10.2023г г., издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ) - София, с което на жалбоподателя „Столичен автотранспорт“ ЕАД с ЕИК 121683408 на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса за труда /КТ/ е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева за нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ.
Жалбоподателят счита, че не са налице процесуалните и материалните предпоставки за налагане на административно наказание с мотиви, че не е посочено мястото на нарушението. Сочи, че неправилно е приложен материалният закон, доколкото чл.153, ал.2 от КТ е неприложим според жалбоподателя в конкретния случай, тъй като следва да се съобрази чл.7 от НАРЕДБА № H-3 от 7.04.2009 г. за необходимите мерки за изпълнението и прилагането на Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г. относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт и за необходимите мерки за изпълнението и прилагането на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета (НАРЕДБАТА), към която препраща Закона за автомобилните превози, а жалбоподателят е превозвач и извършва обществен превоз на пътници. Сочи, че контрол следва да осъществява не ДИТ-София, а Изпълнителна агенция автомобилна администрация, а административнонаказващият орган не е упълномощен. Моли за отмяна на НП, претендира разноски.
1
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя – адв. Г., поддържа жалбата по изложените в нея доводи, намира, че нарушението е маловажно.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Т.. който пледира отхвърляне на жалбата и потвърждаване на НП като издадено при спазване на разпоредбите на закона. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
На жалбоподателя „СТОЛИЧЕН АВТОТРАНСПОРТ" ЕАД, в качеството му на работодател след извършена проверка било дадено задължително предписание, дадено му на основание чл.404, ал.1, т.1 от Кодекса на труда, с протокол за извършена проверка от 17.02.2023 г., под №3, а именно: „Работодателят да осигурява на работещите на длъжност „шофьор на автобус" в поделение „Автобусен транспорт - 1 Земляне" непрекъсната седмична почивка, която не може да бъде по-малко от 36 часа при условията на сумирано изчисляване на работно време, съгласно разпоредбата на чл.153, ал.2 от Кодекса на труда".
Предписанието било с преустановителен характер и същото следвало да бъде изпълнявано от следващия ден 18.02.2023 г. Предписанието не било обжалвано и влязло в сила.
Представител на жалбоподателя бил запознат с протокола, обективиращ предписанието.
В периода от 08.09.2023г. до 20.09.2023г. при извършване на последваща проверка по спазване на трудовото законодателство от „СТОЛИЧЕН АВТОТРАНСПОРТ" ЕАД, ЕИК:
121683408, със седалище и адрес на управление: гр. София, ПК: 1612, „Житница" No 21, било констатирано, че „СТОЛИЧЕН АВТОТРАНСПОРТ" ЕАД, в качеството си на работодател, не е изпълнил принудителна административна мярка, приложена от орган по спазване на трудовото законодателство - предписание под №3, дадено му на основание чл.404, ал.1, т.1 от Кодекса на труда, с протокол за извършена проверка от 17.02.2023 г., а именно: „Работодателят да осигурява на работещите на длъжност „шофьор на автобус" в поделение „Автобусен транспорт - 1 Земляне" непрекъсната седмична почивка, която не може да бъде по-малко от 36 часа при условията на сумирано изчисляване на работно време, съгласно разпоредбата на чл.153, ал.2 от Кодекса на труда".
От представен на проверяващите „работен дневник" за месец юни 2023 г. на С.Г.Х., със сл. №***, работещ на длъжност „шофьор на автобус" в поделение „Автобусен транспорт - 1 Земляне" се установило, че за периода от 05.06.2023 г. до 12.06.2023 г., включително, на същия не е осигурена непрекъсната седмична почивка не по-малко от 36 часа. Според наличния по делото график се установява, че на 10.06.2023 г. лицето е отработило работна смяна в периода от 15:17 ч. до 23:27 ч., а на 12.06.2023 г. е застъпил на работа в 07:07 ч. В тази връзка „СТОЛИЧЕН АВТОТРАНСПОРТ" ЕАД, в качеството си на работодател не осигурил на С.Г.Х., със сл. №***, работещ на длъжност „шофьор на автобус" в поделение „Автобусен транспорт - 1 Земляне" непрекъсната седмична почивка в размер на едва 31,40 часа, а не поне 36 часа.
На 20.09.2023г свидетелят Н. Д. Г. на длъжност главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда" - София, след извършена последваща проверка по спазване на трудовото законодателство, съставила срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ в присъствие на двама свидетели по чл. 40, ал. 3 ЗАНН. Представител на жалбоподателя подписал съставения против него АУАН без възражения. Такива били изложени в тридневния срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН. В АУАН било посочено, че нарушението е извършено на 12.06.2023 г.
(деня, в който не е осигурена непрекъсната седмична почивка не по-малко от 36 часа) в Поделение „Автобусен транспорт - 1 Земляне" към „СТОЛИЧЕН АВТОТРАНСПОРТ" ЕАД и е констатирано на 20.09.2023г. в Дирекция „Инспекция по труда" – София.
2
Въз основа на АУАН на било издадено и Наказателно постановление /НП/ № 222300412 от 26.10.2023г г., издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ) София, с което на жалбоподателя „Столичен автотранспорт“ ЕАД с ЕИК 121683408 на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса за труда /КТ/ е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева за нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ.
Така възприетата от съда фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелката Г., писмените доказателства по делото, приобщени по реда на чл.283 от НПК, а именно: АУАН, НП, заповеди за компетентност, длъжностна характеристика на актосъставителя, трудов договор на С.Х. и длъжностна характеристика на същия, длъжностна характеристика на административнонаказващия орган, удостоверение за идентичност на лице с различни имена, протокол за извършена проверка от 17.02.2023г., протокол за проверка от 20.09.2023г., работен дневник на водача С.Х.. Съдът кредитира писмените доказателства, които са еднопосочни, подкрепят събраните гласни доказателствени средства и изясняват в детайли фактическата обстановка по делото. От представените протоколи се установява, че предписание действително е дадено, същото е съобщено на адресата, а от работния дневник се установява кога и за какъв срок е престирал работна сила водачът Х.. От дневникът на водача се установява, че предписанието не е изпълнено. Страните не спорят по отношение на това обстоятелство.
Съдът кредитира гласните доказателствени средства, събрани чрез разпита на свидетелката Г., които са логични и се подкрепят от представените по делото писмени доказателства. Видно от съобщеното в хода на разпита, свидетелката възстанови спомен за извършената проверка нейният ход и констатациите, че жалбоподателят не е изпълнил даденото предписание досежно почивките и тяхната продължителност.
Останалите доказателства по делото не се нуждаят от допълнителен анализ, доколкото спор относно фактите по делото между страните липсват и същите са установени безпротиворечиво от доказателствената съвкупност.
С оглед така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – съобразно чл. 416, ал. 5, вр. чл. 399 от КТ и представените заповеди и длъжностни характеристики на актосъставителя и административнонаказващия орган. Спазени са предвидените от закона срокове за съставянето и издаването на АУАН и НП – чл. 34 от ЗАНН. Формата и съдържанието им съответстват на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. С оглед на това настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за отмяна на НП на процесуално основание.
По отношение на доводите за липса на компетентност на лицата, издали АУАН и НП, с оглед необходимостта във връзка с междуседмичната почивка да се приложат разпоредбите на ЗАП, а не на КТ, следва да се посочи, че предмет на проверка в случая е 3 наличието на нарушение, изразяващо се в неизпълнение задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, а не нарушение на чл.153, ал.2 от КТ или разпоредба от ЗАП. Видно от заповед от 15.08.2022г. директорите на дирекции „Инспекция по труда“ имат правомощие да съставят НП, противно на изложеното в жалбата.
Задължителното предписание по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ е принудителна административна мярка, подлежаща на обжалване по реда на АПК – чл. 405, изр. 1 от КТ.
По делото няма данни предписанието да отменено по административен и/или съдебен ред. С влизане в сила на предписанието се преклудира и възможността да се релевира инцидентно негова незаконосъобразност. Затова при съдебното оспорване на НП по реда на ЗАНН правно значим и подлежащ на изследване е единствено фактът на неизпълнение на влязло в законна сила предписание като основание по чл. 415, ал. 1 от КТ да се ангажира административно-наказателната отговорност на работодателя – негов адресат. Отрицателна предпоставка за това й ангажиране би била отмяната на предписанието от съда или горестоящ административен орган, тъй като само тогава изпълнението му би било недължимо. В случая такава отмяна не е налице. Съставът на нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ се осъществява от обективна страна с неизпълнение на задължително предписание на контролния орган за спазване на трудовото законодателство. Субект на нарушението е всяко лице, което е носител на задължението, възложено с предписанието. Неизпълнението на предписанието, установено при последваща проверка, е правно-релевантният факт, пораждащ отговорността по чл. 415, ал. 1 от КТ. Като адресат на предписанието жалбоподателят е и субект на нарушението, поради което отговорността му е реализирана правомерно. В случай, че работодателя не е бил съгласен с дадените по реда на чл. 404, ал.
1, т. 1 от КТ предписания, пред него е стояла възможността да ги оспори по реда на АПК пред съответния Административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването им, за което по делото няма данни да е сторено. Дадените задължителни предписания имат белезите на индивидуален административен акт и подлежат на самостоятелен контрол. След като не е атакувал дадените му предписания, то има задължителен за него характер и подлежи на незабавно изпълнение. Поради това ирелевантен е за делото въпроса на какво основание са издадени предписанията и дали се отнасят към разпоредбите на Наредбата за организацията на работното време на лицата, които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт или Закона за автомобилите превози, с приложимите Регламенти и съответните подзаконови нормативни актове по прилагането му. Така в Решение № 4535 от 7.07.2021 г. на АдмС - София по адм. д. № 2831/2021 г., както и Решение № 3680 от 8.07.2020 г. на АдмС - София по адм. д. № 2505/2020 г.
Разпечатката съдържа 33 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/72dc5715-5d13-4078-9948-df07b932c2cf