Решение № 262604 от 07.12.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№262604 гр. Пловдив, 07.12.2021 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД

ПЛОВДИВ, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI с-в, в публичното заседание на петнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИН ИВАНОВ при секретаря Марина Кондарева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 18361 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е във фазата по извършване на делбата.

С влязло в сила Решение № *** г., постановено по гр. д. № 18361 /2018 г. по описа на ПРС, IV с-в, е допуснато извършване на съдебна делба на следния недвижим имот: Сграда с идентификатор ***, със застроена площ 56 кв.м., брой етажи: 2, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна и Сграда с идентификатор ****, със застроена площ 22 кв.м., брой етажи: *, предназначение: хангар, депо, гараж, ведно с прилежащата ½ ид.ч. от поземления имот, в който са разположени, с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.П., одобрени със Заповед № *** на *** на АГКК, с адрес на поземления имот: гр.П., бул. „***” № ***, целият с площ: 242 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: ***, квартал: *** по плана на *** градска част, парцел: част от *** при съседи на поземления имот: ***, ***, ***, ***, която да се извърши между: П.Р.М., ЕГН **********, В.М.М., ЕГН ********** и Н.Р.М., ЕГН **********, при квоти от правото на собственост – 1/6 ид.ч. за П.Р.М., 4/6 ид.ч. за В.М.М. и 1/6 ид.ч. за Н.Р.М..

В преклузивните срокове, а именно до края на първото съдебно заседание след влизане в сила на решението, с което е допусната делбата на процесния имот, В.М.М. е предявила възлагателна претенция по чл. 349, ал. 1 ГПК. Ищцата и другата ответница – Н.М., не са предявили претенции за възлагане.

Заявени са и приети от съда следните претенции по сметки:

Ищцата П.Р.М. е претендирала от двете ответници, а в условията на евентуалност от тази, която е ползвала имота, заплащане на сумата от 3500 лв. и на сумата от 595 лв., представляваща обезщетение на основание чл. 31, ал. 2 ЗС за това, че ищцата е била лишена от ползването на припадащата й се част от процесните съответно Сграда с идентификатор *** и Сграда с идентификатор ***, за периода *** г. – *** г.

Ответницата В.М.М., по реда на чл.

346 ГПК, е предявила срещу ищцата претенция за заплащане от последната на припадащата й се част от сторени в имота полезни разноски, подробно индивидуализирани с молба до съда, за които се твърди, че са извършени без знанието на ищцата. Претендира се сумата в общ размер от 658,83 лв., припадаща се част от следните подобрения: Направа на навес на двора от дървени греди и OSB плоскости през 2020 г., на обща стойност 1800 лв., от които за труд 800 лв., а за материали 1000 лв.; Шпакловка на две спални, находящи се на втория етаж, през 2017 г., на обща стойност 800 лв., от които за труд 400 лв., а за материали 400 лв.; Боядисване с латекс на двете спални, находящи се на втория етаж, през 2017 г., на обща стойност 705 лв., от които за труд 329 лв., а за материали 376 лв.; и Полагане на ламиниран паркет в двете спални на втория етаж, през 2017 г., на обща стойност 648 лв., от които за труд 324 лв., а за материали 324 лв.

Районен съд

Пловдив, IV гр. с-в, след като обсъди доводите на страните и съобрази приобщените по делото доказателства, намира от фактическа страна следното:

По делото е допусната СТЕ с оглед установяване поделяемостта и пазарната цена на допуснатите до съдебна делба недвижими имоти.

Според заключението на вещото лице /л.113-125/, процесните жилищна сграда и гараж са неподеляеми, а общата пазарна стойност на допуснатите до делба имоти е 203 910 лв., от които 34 810лв. за ½ ид.ч. от поземления имот, 144 700 лв. за сградата и 24 400 лв. за гаража. Със същото заключение вещото лице е посочило, че наемите за процесната жилищна сграда и за гаража за периода от *** г. до *** г. са в размер съответно на 19 406 лв. и 1892 лв., респ. за 1/6 ид.ч. – 3234 лв. и 315 лв. Вещото лице също така е проверило изпълнението и е оценило стойността на твърдените от В.М. ремонтни дейности. Според експертизата същите са изпълнени, като в подробна таблица е описало стойността на сторените разходи за тяхната направа, увеличената стойност на имота, в резултат на извършените СМР, както и припадаща се част за ищцата, съответстваща на притежаваната от нея 1/6 ид.ч.

Във връзка със заявената претенция по сметки по чл. 31, ал.

2 ЗС се приети нотариална покана от П.М. до ответниците В.М. и Н.М. за заплащане на обезщетение за това, че ищцата е лишена от ползването на процесните имоти. Поканата е връчена на дата *** г. видно и от представените разписки за получаването им, оформени от ***. Ответницата В. М. е представила Н.а. № *, том *, рег.№ **, н..д. № *** г. за замяна на движима вещ срещу учредяване право на ползване върху идеални части от недвижим имот, с който същата е учредила на С.

Г. Н. – трето за спора лице, пожизнено право на ползване върху 1/24 ид.ч. от процесните имоти.

В хода на делото, във втората му фаза е разпитан и свидетелят А.В.Т.. Съгласно изложеното от същия В. ***. И двете пребивават там, като Н. учила в *** и порядъка на пет години и половина отсъствала, като през февруари месец тази година се прибрала. Според свидетелят навесът в двора е от пролетта на тази година, като същият имал греди 20/20, отгоре покрива бил от OSB, имал битумни керемиди и теракот. Св. Т. твърди той да е направил навеса, по молба на В., която му заплатила 800 лв. за работата, а материалите сама си ги доставила. Вътре в къщата, приживе на братовчеда на свидетеля – наследодателя на страните, А.Т. положил ламинат на едната спалня на втория етаж, на който имало три стаи, а след като наследодателят починал, В. ангажирала св. Т. да направя ремонт и на другите стаи - гипсова шпакловка, боядисване и ламинат. Ремонтът бил направен другите две спални на втория етаж, а на първия етаж нищо не било правено. Този ремонт бил извършен преди две години и половина, като подът бил с изтъркан мокет, а стените на мазилка. По отношения на навеса, свидетелят сочи, че той бил с три ограждащи стени – едната е къщата, другата е на комшията и оградата, като се ползват тези стени, а самия навес няма отделни стени. Била изградеда самостоятелна конструкция, дървени греди по хоризонтала и греди по вертикала. Според свидетеля е вероятно било искано разрешение от комшията, за направата на навеса. Съдът е кредитирал показанията от свидетеля, доколкото същият излага лични впечатления относно имота и извършените в него ремонти.

При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните доказателствени средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:

По способа за извършване на делба:

Способите за извършване на делба са законоустановени, като страните само доброволно могат да ликвидират съществуващата съсобственост извън предвидените в закона четири способи – чрез възлагане при наличие на изискванията по чл. 349, ал. 1 и ал. 2 ГПК, чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий по реда на чл. 352 ГПК, чрез разпределение на имотите без да се тегли жребий, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий е невъзможно или много неудобно – по реда на чл. 353 ГПК, а когато делбата е невъзможно да се извърши чрез един от тези способи, неподеляемият имот се изнася на публична продан – арг. чл. 348 ГПК. Недопустимо е съдът да извърши делбата извън законоустановените в ГПК четири способа за ликвидиране на съсобствеността между съделителите.

В случая ответницата В.М. е предявила възлагателна претенция по чл. 349, ал. 1 ГПК за възлагане в неин дял на процесния имот.

Съгласно цитираната разпоредба ако неподеляемият имот е жилище, което е било съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг или с развод, и преживелият или бившият съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от брака, няма собствено жилище, съдът по негово искане може да го постави в дял, като уравнява дяловете на останалите съделители с други имоти или с пари.

Следователно, за да се уважи заявената възлагателна претенция, в случая съделителката е следвало да докаже, че процесния имот е неподеляемо жилище, придобито от нея в режим на СИО с починалия наследодетал, съответно смърт на съпруга-наследодател, както и че тя няма друго жилище.

От представената скица на Сграда с идентификатор ***, със застроена площ 56 кв.м., е видно, че същата е с предназначение жилищна сграда – еднофамилна. Жилищният характер на сградата се установява и от вещото лице по допусната СТЕ. Обстоятелството, че сградата е придобита в режим на СИО от В.М. и общия наследодател Р. М., се установява от събраните в първата фаза на делбата доказателствени материали и е отразено от съда в мотивите на решението по допускане на делба при определяне на квотите в съсобствеността. По същите съображения, съдът намира за установено по делото, че общият наследодател Р. М. е починал, като страните по делото се явяват негови наследници по закон и съсобствениците на неговата идеална част от имота, както и че семейната общност върху имота е прекратена със смъртта на общия наследодател. По делото не се твърди, нито са ангажирани доказателства в насока ответницата В.М. да притежава друго жилище. Останалите съделители също не са въвели подобни възражение против заявената възлагателна претенция.

Предвид гореизложеното съдът намира, че направеното искане от В.М. за възлагане по реда на чл. 349, ал. 1 ГПК на процесния жилищен имот е основателно, поради което тази претенция ще се уважи. Доколкото допусната до делба сграда с идентификатор ***, представляваща гараж, е функционално свързана с жилищната сграда и по своето предназначение я обслужва, то съдът намира, че заедно със жилищната страда следва да се възложи и гаража, както и прилежащата част от дворното място. В тази насока общата стойност на възложения имот ще е 203 910 лв., от което следва, че В.М. следва да заплати на останалите съделители стойността на припадаща им се част от имота за уравняване на дяловете, а именно по 33 985 лв. на всяка.

Относно претенциите по сметка на ищцата П.Р.М. с правно основание чл. 31, ал.2 ЗС.

За да възникне притезателното право за заплащане на обезщетение за лишаването от ползите от използването на един имот, следва в обективната действителността да са възникнали следните юридически факти: 1./ вещта да е съсобствена; 2./ тя да се ползва лично само от един от съсобствениците; 3./ този съсобственик да възпрепятства чрез фактически и правни действия останалия съсобственик да ползва вещта съобразно нейното предназначение; и 4./ съсобственикът, който не ползва вещта, да е поискал писмено от съсобственика, който ползва общата вещ, да заплати обезщетение или да осигури достъп до вещта за ползване от другия съсобственик съобразно неговите права.

Несъмнено с решението по допускане до съдебна делба на процесния недвижим имот, се установи, че същият е съсобствен между страните.

Безспорно по делото се установи, че имота се ползва изключително и само от ответниците. Не се оспорва, че В. М. живее в имота още преди смъртта на общия наследодател. Същата е живяла в имота със своята дъщеря – съделителката Н.М..

Изложеното от свидетеля Т., че последната учила в *** в продължение на пет години и едва през *** ***година се била върнала, съдът не счита, че води до различен извод. Независимо, че Н.М. е следвала в ***, по делото няма данни същата да е ползвала друго жилище, когато се е прибирала в ***, нито да е съхранявала своите лични вещи на друго място. Съгласно ТР № 7/2012 г. по т.д. № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС когато един от съсобствениците упражнява фактическата власт върху цялата вещ по начин, че препятства достъпа на друг съсобственик и се ползва /или при необходимост може да се ползва/ от нейните полезни свойства, съобразно предназначението й за задоволяване на свои нужди или потребности – той ползва лично по смисъла на чл.31 ал.2 от ЗС общата вещ. За личното ползване е ирелевантно по какъв начин ползващият съсобственик си служи с вещта – през непосредствени свои действия, чрез действия, осъществени от член на неговото семейство или чрез трето лице, на което безвъзмездното той я е предоставил. От значение е само обстоятелството, че с действията си засяга правата на другите съсобственици, като им пречи да ги реализират. Следователно, съдът намира, че и двете ответници са ползвали делбените имоти през процесния период по смисъла, вложен в разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС. Обстоятелството, че е учредено право на ползване върху 1/24 ид.ч. от имота от В.М. на трето за собствеността лице не променя този извод на съда, предвид прието в посоченото тълкувателно решение, че личното ползване може да се осъществява и чрез друго лице. По делото също така не е установено и това трето лице реално да се е възползвало от учреденото му право.