Решение № 139 от 07.11.2023, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. Пазарджик, 07.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Илиана Г. Д.а Васева при участието на секретаря Петя Кр. Борисова като разгледа докладваното от Илиана Г. Д.а Васева Търговско дело № 20225200900142 по описа за 2022 година

Настоящото дело е образувано по исковата молба на Н. А. К., ЕГН **********, от гр. В., ул. ***, подадена чрез пълномощника й адв. Г. Й. (САК) против „Застрахователно дружество Евроинс” АД, ЕИК 121265113, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Искър, бул. Христофор Колумб 43. В исковата молба се твърди, че на 29.01.2022 г., около 13:50 часа, в гр. Велинград, настъпил пътен инцидент, при който л.а. марка “Тойота”, модел “Авенсис”, с peг. № ***, управляван от Р. Д., предприемайки маневра заден ход, без да се убеди, че няма опасност за преминаващи участници, в частност пешеходци, като блъснал ищцата Н. К.. За пътния инцидент бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с Per. № 367р-1968/2022 г., по описа на РУ на МВР гр. Велинград. Било образувано и ДП № 73/2022 г. по описа на РУ на МВР - Велинград, което било прекратено поради искане на пострадалата, на основание чл. 343, ал. 2 НК. Вследствие на пътния инцидент, пострадалата била откарана по спешност в МБАЛ Велинград, където след преглед лекарите установили, че на същата причинени травматични увреждания - ***. След като била изписана от болничното заведение пострадалата продължила лечението си в домашни условия. Възстановителният и лечебният период за нея продължавал и към настоящия момент. Поради получената ***, в първите 4 месеца ищцата изпитвала болки при движение и натоварване в *** Системно приемала обезболяващи, за да може да заспи. Това налагало при дейност, която изисква повече физическа активност и натоварване, за нея да се грижат близките й, което причинявало за нея редица неудобства. Твърди се, че към настоящия момент, *** не бил възстановена. Процесният инцидент *** Твърди се, че съгласно Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с Peг. № 367р-1968/2022 г. по описа на РУ на МВР-Велинград, отговорността на водача на л.а. марка “Тойота”, модел “Авенсис”, с peг.

№ ***, била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност” в ответното 1

„Застрахователно дружество Евроинс” АД, със застрахователна полица № BG/07/121003327894, валидна от 25.11.2021 г., до 24.11.2022 г. С Молба с Вх. № 1440/18.02.2022 г., ищцата завела писмена претенция, на основание чл. 380 от КЗ, с която е поискала изплащането на застрахователно обезщетение от ответното дружество. Въпреки че предвидения в КЗ тримесечен срок за окончателното произнасяне по претенцията изтекъл на 18.05.2022 г., към настоящия момент ответното дружество не заплатило дължимото се от пострадалата обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Въведеният петитум е да бъде осъден ответника да заплати на ищцата застрахователно обезщетение в размер на 30 000 лв. (тридесет хиляди лева), ведно със законната лихва от 18.02.2022 г. (датата на която е отправена доброволната покана до застрахователя по реда на чл. 380 КЗ) до окончателното плащане на дължимата сума за претърпените от нея неимуществени вреди, представляващи болки, страдания и психически стрес, вследствие на процесното ПТП, които да бъдат заплатени по следната банкова сметка на пострадалата ***. Претендират се и разноските по делото, дължими на основание чл. 38, ал.1, т.2 от ЗАдв. Представени са писмени доказателства. Направени са доказателствени искания – за допускане разпита на един свидетел, при довеждане; за изискване на цялото производство по ДП № 73/2022 г. по описа на РУ на МВР гр. Велинград; за допускане на СМЕ и САТЕ с конкретно поставени задачи; както и да се задължи ответника по реда на чл. 190 ГПК да представи заверено копие на процесната полица № BG/07/121003327894 относно сочения увреждащ автомобил. С определение № 28/17.01.2023 г. ищцата е освободена от задължението за внасяне на ДТ и разноски по делото, като преди да направи искане за това е внесла частично държавна такса за завеждане на иска - 120 лв. от дължимата 1 200 лв. .

В срока по чл.367 ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез пълномощника адв. З. Х.

(САК), с който се оспорва изцяло основанието и размера на предявения иск. Не се спори относно наличието на валидно застрахователното правоотношение, по отношение на процесния л.а. „Тойота”, м. „Авенсис“, peг. № *** по застраховка ГО при ответника към датата на ПТП. Оспорват се обаче изцяло отговорността за настъпилото произшествие на сочения водач на л.а. Тойота Авснсис, peг. № *** - Р. Д., механизма на реализирането му и причинната връзка между вредите и пътния инцидент. Излагат се съображения, че отговорността на водача за реализиране на процесното ПТП не била установена по надлежния ред с влязла в законна сила присъда на наказателния съд, а образуваното ДП № 580/2022 г. и ЗМ 73/2022 г. по описа на РУ - Велинград било прекратено с Постановление за прекратяване на наказателното производство от 11.03.2022 г. При условията на евентуалност се оспорва наличието на изключителната отговорност на посочения водач за реализиране на произшествието и настъпилите от него последици, като се твърди, че ищцата съпричинила ПТП и съответно претъпените от нея телесни увреждания. Сочи се, че пострадалата пресичала пътя на необозначено за целта място и навлязла внезапно на пътното платно. Отделно, при условията на евентуалност се излагат твърдения и че за пешеходеца реализираното пътнотранспортно произшествие било предотвратимо. Оспорват се изцяло твърденията в ИМ относно описаните и претендирани неимуществени вреди и причинната връзка с процесното ПТП. От представените към ИМ доказателства не се 2 установявало наличието на сочените вреди, а за разчитането на представения медицински документ - Фиш за спешна медицинска помощ, били необходими специални познания, с кои то страните в производството и съдът не разполагали. Излагат се съображения и че претендиралият от ищцата размер на обезщетението от 30000 лв. били несъответни на претърпените от нея вреди, а отделно размерът бил завишен, съобразно принципа за справедливост, произтичащ от разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и трайната съдебна практика при определяне на размера на обезщетението по аналогични случаи. Поради изложените аргументи за неоснователност на главния иск, се оспорва изцяло и акцесорната претенция за законна лихва, като евентуално се твърди, че ответникът не е изпадал в забава от претендиралата дата. Претендират се разноските по делото.

С това размяната на книжата по делото е приключила, тъй като след връчване на препис от отговора, ищецът не е подал допълнителна искова молба в законния срок.

След преценка на събраните доказателства и обсъждане на правно релевантните факти във връзка с твърденията и възраженията на страните, направени по предвидения процесуален ред, съдът прие следното:

Ищцата проведе успешно пълното главно доказване на фактите, от които произтича правото й, като пострадала при пътен инцидент пешеходка, да получи обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от застрахователя "Евроинс" АД- София на основание чл. 432 КЗ и в изпълнение на задълженията му по договор за застраховка "гражданска отговорност". Съществуването на застрахователното правоотношение по сочената в исковата молба Застрахователна полица № BG/07/121003327894, срока му на валидност и това, че покрива вреди, причинени при управление на л.а "Тойота" модел "Авенсис"рег № *** се признават изрично от ответника в отговора на исковата молба.

От Протокол за оглед на местопроизшествие, от 27.01.2022 г., фиш за спешна медицинска помощ, както и от останалите материали в приложеното ДП73/2002 г. на РУ-Велинград и от показанията на св. Д., К. и К., безспорно се установи, че на посочената дата е станало ПТП, при което е настъпило и твърдяното застрахователно събитие - увреждане на здравето на пещеходец /ищцата/, който е бил блъснат от водача на автомобила, чиято отговорност е застраховане при ответника. Автомобилът, правейки маневра на заден ход, за да напусне мястото, където е бил паркиран и да се включи в движението по пътното платно, е блъснал Н. К. и тя е паднала на земята. Поставили я да седне на стол и повикали линейка, като очевидците видели, че има *** /св. К./.

Мястото на удара, установени от показанията на св. К. и от заключението на в. л. инж. Ф. е на тротоара, по който ищцата се движела, а водачът на автомобила е правен маневра, за да напусне мястото /върху тротоара/, което се използвало за паркиране от клиенти на близкото заведение. В момента на удара, пешеходката е била с гръб към автомобила, но преди да пресече траекторията, по която водачът му е предприел движение, е имала възможност да го види, както и да чуе шума на двигателя му. Докато тя е била с лице към задната дясна част на автомобила, той е бил с включени светлини за заден ход и работещ двигател. След това 3 тя се е обърнала с лице към пътното платно и с гръб към автомобила, заставайки на самия външен край на тротоара, вероятно подготвяйки се за пресичане.

Вещото лице в заключението си прави категоричен извод, който се подкрепя от показанията на свидетеля-очевидец М. К., че мястото на удара е било върху тротоара, поради което възраженията на ответника, че не е избрала правилно мястото за пресичане, както и доказателствата, събирани във връзка с него се оказват ирелевантни. Не се касае за пътен инцидент, станало докато пешеходецът пресича пътното платно, а за блъснат пешеходец от автомобил, предприел маневра на заден ход върху тротоара. Самият водач на автомобила /св.Д./ също не отрече, че пострадалата е била все още на тротоара, а не била стъпила на пътното платно, след като най-напред заяви:"Блъснах я точно на бордюра." Понататък в своите показания той си противоречи, като казва: "Слизайки на пътното платно, тя се оказва зад мен и я блъснах". Тези негови показания следва са се преценяван съгласно чл.

172 ГПК, като се има предвид възможнаста тяхна заинтересованост, доколкото обстоятелствата се изясняваха във връзка с възражението на ответника за съпричиняване и за намаляване размера на обезщетението, а законът предвижда хипотези, при които виновният водач носи регресна отговорност спрямо застрахователя. Затова, поради вътрешното им противоречие, и при преценката в съответствие с останалите доказателства, при приложението на чл.172 ГПК, не може да се приеме, че показанията на водача Д. установиха мястото на удара да е станало на пътното платно и самият сблъсък да е в някаква причинна връзка с неправилно избрано място за пресичане. Оказа, че пресичане все още не е било предприето.

Категорично се установи, въпреки твърдението на самият водач, че не видял пострадалата, защото била в т.нар. "мъртва точка", т. е. не имал обективна възможност да я възприеме в момента, в който е потегли назад, че всъщност той е имал такава възможност за видимост, осигурена от страничните стъкла на десните врати на автомобила. В т. 11.7 от заключението си в. л. инж. В. Ф. прави категоричния извод, че водачът е имал възможност да възприеме пешеходката, в която и позиция да се е намирала при движението си към мястото на сблъсъка. На скица 5 на на л.16 от заключението му са онагледени чрез крива на възможните положения на пешеходката възможните места на рязко й тръгване към мястото на удара.. От всички тези възможни позиции пешеходецът е бил видим за предприемащия маневра водач. Следователно това, че не го е видял се дължи на нарушение на разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗДвП, която предвижда общите задължения на водачите на МПС преди извършване на всяка една маневра и на чл.40,ал.1 и 2 от ГПК, които предвиждат, че преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, по време на движението си назад - непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности. В съответствие с с чл. 25, ал.1 и като като се има предвид, че ще предприема маневра върху тротоара, предназначен да движение на пешеходци, водачът е бил длъжен още преди да започне маневрата, да се убеди, че няма да създаде опасност за 4 участниците в движението, в частност - за пешеходците, които приближават или минават покрай него и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. При необходимост е следвало да осигури лице, което да му сигнализира за опасност. Но в конкретния случай е било достатъчно да се възползва от съществуващата видимост през десните стъкла на автомобила си и да спази горепосочените разпоредби, като се убеди, че няма да създаде опасност за приближаващи пешеходци и едва тогава да предприеме и осъществи маневрата. Още повече, че разпоредбата на чл. 115 от ЗДП задължава водачите на превозни средства на бъдат по всяко време да бъдат внимателни и предпазливи към пешеходците, поради което се изисквало повишено внимание за движещи се такива по тротоара, върху който се е извършвала маневрата.