Решение № 101 от 05.08.2024, Окръжен съд - Кърджали

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. К., 29.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Кирил М. Димов

Невена К. Калинова като разгледа докладваното от Кирил М. Димов Въззивно гражданско дело № 20245100500091 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 21/23.02.2024 г. по гр.д. № 131/2023 г. по описа на РС - К., признато за установено по отношение на Х. Т., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.М., *** и Е. С. И. с ЕГН **********, с постоянен адрес: с.С., И.р. № 1, общ.К., че А. М. Ч., с ЕГН ********** и И. А. Ч., с ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес гр. К., ***, обл.К. са собственици на недвижим имот: поземлен имот с площ от 432 кв.м., в урбанизираната територия на с. К., общ. К., обл. К., ведно с построената в него двуетажна полумасивна стопанска сграда със застроена площ от 77 кв.м. при граници и съседи на поземления имот: № ***; пасище на община К.; М. А.

М.,,на основание чл.124 от ГПК.

Със същото решение е отхвърлен предявения насрещен иск от Х. Т., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.М., ***, обл.К. против А. М.

Ч., с ЕГН ********** и И. А. Ч., с ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес: гр. К., ***, обл. К., за ревандикиране на недвижим имот: поземлен имот с площ от 432 кв.м., находящ се в урбанизираната територия на с. К., общ. К., ведно с построените в него двуетажна полумасивна стопанска сграда със застроена площ от 77 кв.м. и полумасивна стопанска сграда със 1 застроена площ 21 кв.м. при граници и съседи на ПИ: № ***; пасище на община К. и М. А. М., на основание чл.108 от ЗС, като неоснователен и недоказан.

Отхвърен е и предявения насрещен иск от Е. С. И. с ЕГН **********, с постоянен адрес: с.С., И.р. №1, общ.К., обл.К. против А. М. Ч., с ЕГН ********** и И. А. Ч., с ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес: гр. К., ***, обл.К. за ревандикиране на недвижим имот: поземлен имот с площ от 432 кв.м., находящ се в урбанизираната територия на с. К., общ. К., ведно с построените в него двуетажна полумасивна стопанска сграда със застроена площ от 77 кв.м. и полумасивна стопанска сграда със застроена площ 21 кв.м. при граници и съседи на ПИ: № ***; пасище на община К. и М. А. М., на основание чл.108 от ЗС, като неоснователен и недоказан.

В полза на А. М. Ч. и И. А. Ч. са присъдени направените разноски по делото в размер на 1281.28 лв.

Недоволни от така постановеното решение са останали въззивниците Е.

С. И. и Х. Т., представлявани от процесуалния си представител - адв. Д. Ш., които го обжалват изцяло като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В жалбата се излагат съображения, че процесния имот е бил собственост на И. Е. М. (И. Е. М.), който е изградил процесната сграда и в нея е живяло семейството му. Това се потвърждавало от всички свидетели, разпитани по делото, които заявявали, че на всички жители на селото било известно, че този имот е собственост на това семейство. Видно от представеното по делото удостоверение за наследници изх. № 27/27.10.2022 год., въззивниците били от кръга на наследниците по закон на собственика на процесния имот. След придобИ.ето на собствеността върху имота, през 1998 г. те го декларирали като своя собственост с декларация № 1507/27.05.1998 г. по чл.14 от ЗМДТ и от тогава до настоящия момент заплащали всички данъчни тежести за имота. По делото било установено, че ищците са се настанили в процесния имот по силата на устна договореност с единия от наследниците на имота - Ф. И. Х., която им е разрешила да отглеждат животни в него срещу задължението да се грижат за него и да го поддържат. Тази уговорка между тях представлявала наемно правоотношение. Последвалите действия на ищците, както и субективното им отношение към имота, водели до извода, че те се явявали държатели на вещта, а не владелци. Не било отчетено 2 обстоятелството, че през 2022 г. ищците търсили контакт с наследниците на имота, за да им предложат те да се снабдят с нотариален акт и след това да им го отдадат под наем. Това тяхно действие било безспорна индиция, че те не са владели имота за себе си и не са имали субективно отношение на негови собственици. Установено било, че ответниците никога не са се дезинтересирали от имота и не са го изоставили, като го посещавали периодично, интересували се от състоянието му, правили са опити чрез кмета на с. К. да принудят ищците да го освободят. Към момента на настаняването на ищците в имота същият не бил безстопанствен. Неоснователно било твърдението, че имота е бил изоставен от неговите собственици, тъй като те не са живели непрекъснато в него. Въпреки, че наследниците не живеели постоянно в имота, те не се дезинтересирали от него, не го изоставили и не променили субективното си отношение към собствения си имот. Безспорна индиция за това било обстоятелството, че през 1998 г., т.е. повече от десет години от смъртта на техния наследодател, те декларирали имота като своя собственост пред Общинска администрация - К. по реда на чл.14 от ЗМДТ с декларация № 1507/27.05.1998 г. Излагат се съображения за неправилност на обжалваното решение и в частта, с която са отхвърлени насрещните искове с правно основание чл.108 от ЗС. Считат, че с оглед доказателствения материал по делото, са налице необходимите предпоставки за основателността на предявените насрещни искове. Сочи се също, че в диспозитива на решението не било посочено на какво основание ищците по основния иск са придобили собствеността върху имота. Молят съда да отмени обжалваното решение, да отхвърли първоначалните искове и да уважи предявените насрещни искове.

Претендират разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител - адв. Д. Ш. поддържат въззивната жалба.

Въззиваемите А. М. Ч. и И. А. Ч., представлявани от процесуалния си представител адв.В. Н., са представили отговор на основание чл.263, ал.1 от ГПК, с който оспорват въззивната жалба, като неоснователна. В отговора се излагат съображения за обоснованост и правилност на първоинстанционното решение. Сочи се, че твърденията на въззивниците, че процесният имот бил собственост на наследодателят им И. Е. М. били недоказани Документ за собственост не бил представен по делото. Подадената през 1998 година декларация по чл.14 от ЗМДТ нито създавала, нито констатира собственост, а плащането на данъци нямало отношение към собствеността върху имота.

3

Молят съда да потвърди обжалваното решение. Претендират разноски. В съдебно заседание представлявани от процесуалния си представител - адв. В.

Н., поддържат становището си, изразено в отговора на въззивната жалба.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от въззивниците, констатира:

Въззивната жалба е допустима, подадена е в срок от лица, имащи правен интерес, а по съществото разгледана е неоснователна.

Решението на К.ския районен съд е валидно и допустимо, като не са налице основания за обезсилването му като недопустимо или обявяването му за нищожно.

Първоинстанционното производство е било образувано по първоначално предявени искове с правно основание чл.124 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на поземлен имот с площ 432 кв.м., ведно с построената в имота двуетажна полумасивна стопанска сграда, с площ 77 кв.м., при граници и съседи на ПИ: имот № ***, пасище на Община К. и М. А. М..

Ищците сочат в исковата молба, че са собственици на процесния имот по давностно владение продължило непрекъснато от 1998 г. до 2023 г. През този период поддържали имота и извършвали подобрения в него, присъединили имота към електроразпределителната мрежа. Имотът бил използуван за отглеждане на животни - кози и крави, като ищецът бил регистриран като земеселски стопанин. На 21.03.2023 г. подали молба до Нотариус И. Г. на основание чл.587, ал.2 от ГПК за извършване на обстоятелствена проверка и признаване правото им на собственост в режим на СИО върху процесния имот. С постановление на основание чл.536, ал.1, т.2 от ГПК, Нотариус И. Г. спрял производството по нотариалното дело и дал едномесечен срок за предявяване на иск против ответниците и разрешаване на възникналия спор.

Ответниците Е. С. И. и Х. Т. не са представили отговор на исковата молба на основание чл.131 от ГПК.

Ответникът Е. С. И. е предявил насрещен ревандикационен иск за предаване владението на 1/24 идеална част от поземлен имот с площ 436 кв. м., находящ се в урбанизираната територия на с. К., общ. К., обл. К., ведно с 4 построените в него двуетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ 77 кв. м. и полумасивна стопанска сграда със застроена площ 21 кв. м., при граници и съседи на ПИ: *** - пасище на Община К. и М. А. М..

В насрещната искова молба сочи, че е собственик на процесните имоти на основание давностно владение и наследство от неговия прадядо И. Е. М., който построил сградите. След неговата смърт имотът се владеел от неговите наследници като последните години бил предоставен за ползване на А. М. Ч. и И. А. Ч. по тяхна молба, за да отглеждат животни срещу уговорката да поддържат имота, тъй като единия от наследниците - Е. И. Х., който последно живеел в имота, заминал със семейството си за Р Турция, като се връщали от време на време. През 1998 г. двама от наследниците - Г. Е. Х. и Н. Е. Х., като последно живеещи в имота подали декларация в Отдел „МДТ“ при Община К. и през годините заплащали данъците за имота. Сочи, че ответниците по насрещния иск декларирали имота на свое име и подали документи за извършване на обстоятелствена проверка преди около 6 месеца, с което започнали да владеят имота. Твърди, че ответниците по насрещния иск държат процесния имот без правно основание и отказват да му предадат владението.

Ответниткът Х. Т. е предявил насрещен ревандикационен иск за предаване владението на 1/4 идеална част от поземлен имот с площ 436 кв. м., находящ се в урбанизираната територия на с. К., общ. К., обл. К., ведно с построените в него двуетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ 77 кв.м. и полумасивна стопанска сграда със застроена площ 21 кв. м., при граници и съседи на ПИ: *** - пасище на Община К. и М. А. М..

В насрещната искова молба сочи, че е собственик на процесните имоти на основание давностно владение и наследство от неговия баща И. Е. М., който построил сградите. След неговата смърт имотът се владеел от неговите наследници като последните години бил предоставен за ползване на А. М. Ч. и И. А. Ч. по тяхна молба, за да отглеждат животни срещу уговорката да поддържат имота, тъй като единия от наследниците – Е. И. Х., който последно живеел в имота, заминал със семейството си за Р Турция, като се връщали от време на време. През 1998 г. двама от наследниците - Г. Е. Х. и Н. Е. Х., като последно живеещи в имота, подали декларация в Отдел „МДТ“ при Община К. и през годините заплащали данъците за имота. Сочи, че ответниците по насрещния иск декларирали имота на свое име и подали документи за извършване на обстоятелствена проверка преди около 6 месеца, с което 5 започнали да владеят имота. Твърди, че ответниците по насрещния иск държат процесния имот без правно основание и отказват да му предадат владението.

От представената по делото като доказателство преписка по нотариално дело № 95/2023 г. на Нотариус И. Г., с рег. № 668 на Нотариалната камара, с район на действие РС – К., се установява, че ищците по първоначалния иск – А. М. Ч. и И. А. Ч., са подали молба извършване на обстоятелствена проверка и признаването им за собственици по давностно владение на поземлен имот с площ 432 кв.м., в урбанизираната територия на с.К., общ.К., ведно с построената в имота двуетажна полумасивна стопанска сграда, с площ 77 кв.м., предназначена за отглеждане на животни, при граници и съседи на ПИ: имот № *** - пасище на Община К. и М. А. М.. Към преписката са приложени скица на имота, данъчна оценка, техническо описание, удостоверение за липса на съставен акт за държавна собственост.

Във връзка с подадено уведомление от Х. Т. и Е. С. И., които заявяват собственически претенции към процесния имот, както и във връзка с подадено уведомление от Кметски наместник на с.К., с Постановление от 05.05.2023 г. Нотариус И. Г. е спрял производството по нотариално дело № 95/2023 г., като е дал на молителите А. М. Ч. и И. А. Ч. едномесечен срок за предявяване на иск срещу Х. Т. и Е. С. И., за разрешаване на възникналия спор за материално право. Указано е на молителите, че ако в дадения срок не представят доказателства, че е предявен иск, делото ще бъде прекратено.