Решение № 2210 от 06.07.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2210 гр. Варна, 06.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Т.Л. при участието на секретаря Д.С.Д. като разгледа докладваното от Т.Л. Гражданско дело № 20213110115022 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба на ЯН. ХР. Г., ЕГН **********, с адрес: *****************************, с която против „Неткредит“ ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: *********, е предявен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца, сумата от 193,75 лева, представляващо платена, при начална липса на основание, сума по договор за потребителски кредит № 201811090422090059 от 09.11.2018 г. Претендират се сторените разноски.

Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:

На дата 09.11.2018 г., между страните по делото е сключен договор за потребителски кредит № 201811090422090059, по силата, на който ответникът предоставя на ищеца заем в размер на 1600 лева. Твърди се, че с клаузата по чл.4, ал.3 от договора, в тежест на ищеца е поставено задължението, в срок от един ден, да предостави на кредитора гаранция по кредита, съгласно реда и условията, предвидени в общите условия по договора - банкова гаранция или гаранция, издадена от небанкова финансова институция, която да бъде за сума в размер на 2160 лева, със срок на валидност до 11.05.2020 г. Съгласно чл.6, ал.1 от договора, е уговорено, че в случай, че заемателят не предостави исканото обезпечение, той дължи на дружеството неустойка в размер на 2034.00 лева, която се начислява на месец, считано от изтичането на срока по чл. 4, ал.3. Начислената неустойка се заплаща заедно със следващата погасителна вноска по кредита, съобразно уговорения погасителен план. Твърди се, че на ищеца е начислена неустойка в общ размер на 2034.00 лева. ГЛП по договора е в размер на 40,44 %, а ГРП – 1

48,84 %. Съгласно чл.11, ал.2 от договора, кредитополучателят погасява задълженията си по, съгласно погасителен план, на 18 равни месечни вноски.

Общият размер на сумата, която следва да върне на заемодателя е 2160 лева.

Съгласно чл. 11, ал. 3 от договора, чистата стойност на кредита е в размер на 1600 лева. В чл. 11, ал. 4 е посочено, че годишният процент на разходите е в размер на 48,84 %.

В исковата молба се сочи, че ищецът е изплатил на ответника сума в общ размер на 4194 лева, с която изцяло е погасил задължението по договора.

Твърди се нищожност на договора за потребителски кредит, поради противоречие на закона - неспазване изискванията на чл.22 ЗПК. Касае се за сключване на договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, като не е спазена процедурата, уредена в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. На ищеца не е предоставена преддоговорна информация, същият не е дал съгласие за сключване и изпълнение на договора, както и за условията, при които може да се откаже от същия.

Оспорва авторството на разменените между страните електронни документи с твърдение, че същите не са подписани, като не е спазена процедурата по удостоверяване на действителния им автор.

Твърди недействителност на договора, на основание чл.11, ал.1, т.10 вр. чл.22 ЗПК, тъй като в договора не е посочено ясно как е формиран ГПР и какви компоненти се включват в същия. Сочи, че от договора не става ясно как ГЛП се отнася към ГПР. Намира, че при съобразяване на предвидените такси и разноски по договора, размерът на ГПР е различен от този, който е посочен, като твърди, че действителният ГПР е 108,08 %, който надвишава максимално предвидения с чл.19, ал.4 ЗПК.

Ищецът намира, че клаузата, с която е уговорена дължимост на неустойка в общ размер на 2034 лева, в случай че не предостави в срок до края на следващия ден от сключване на договора, обезпечение - гаранция, издадена от небанкова финансова институция, или банкова гаранция, е пряко противоречие със ЗПК. Сочи, че проверката за кредитоспособността на заемателя следва да се извърши преди сключване на договора, като към този момент следва да се прецени дали кредитът да бъде отпуснат, като на кредитополучателя се вменява задължение да осигури обезпечение, едва след като кредитът е отпуснат, като ако не стори това дългът му нараства.

Намира, че неустойката за неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди е типичен пример за неустойка, която накърнява добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване. Сочи, че е налице заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, тъй като съгласно чл.33, ал.1 ЗПК, при забава на потребител, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава. С неустойката, в полза на кредитора, се уговаря още едно обезщетение за неизпълнение, от което не произтичат вреди, тъй като с неустойката се цели обезпечаване на вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника в срок, а тези вреди се обезщетяват чрез мораторната лихва. Намира кумулирането на неустойка за забава с мораторна лихва за недопустимо. Отделно, твърди неравноправност на клаузата, поради което същата е нищожна на основание чл.143, ал.2, т.5 ЗЗП, тъй като същата не е индивидуално уговорена и задължава потребителя 2 при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка.

Твърди недействителност на договора, поради противоречие с добрите нрави на клаузата, с която е уговорен ГПЛ. Размерът на същия е изключително висок и противоречащ на добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва за необезпечени заеми, респ. двукратния размер на законната лихва за обезпечени заеми.

Недействителността на уговорката за ГЛП влече недействителност на целия договор.

Твърди нищожност на договора, на основание чл.11, ал.1, т.20 вр. чл.22 ЗПК, тъй като не е посочен съществен елемент от неговото съдържание, а именно наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл.29, ал.4 и 6 ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден.

Заявява, че е налице разлика между сумата, посочена в процесния договор, която подлежи на връщане и действително заплатената.

Твърди, че процесният договор е унищожаем, тъй като е сключен поради крайна нужда и явно неизгодни условия. Ищцата е била притисната да встъпи в облигационното правоотношение, тъй като е имала остра нужда от финансови средства и не е била в състояние да посреща разходите на своето семейство. Срещу получената сума от 1600 лева, тя е върнала на ответника 4194 лева, респективно ответното дружество е получило възнаграждение за предоставения заем в размер на 2594 лева или печалба за предоставената услуга в размер на повече 100 %. Според ищеца това обстоятелство сочи явно несъответствие на пазарните и икономически условия в страната към момента на предоставяне на заема – 09.11.2018 г.

Сочи, че на основание чл.23 ЗПК, при обявяване недействителност на договор, потребителят дължи връщаме само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК, ответникът представя отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на ищцовата претенция. Оспорва изложените в исковата молба фактически твърдения, а именно, че при сключване на договора не е получено съгласието на кредитополучателя, че договорът не е подписан от него; че разменените между страните изявления имат характер на неподписани такива и че като следствие на това е налице нищожност поради неспазване на предписаната от закона форма. Сочи, че тези твърдения не отговарят на действителността, а процесният договор е сключен по електронен път, при спазване на всички изискуеми от закона условия. Представя описание на етапите по сключване на договора: създаване на заявка от потребителя за искана сума, в която се съдържат данните на ищеца; потвърждаване на заявката с ПИН, изпратен до потребителя на посочен от него телефонен номер. След разглеждане на заявката същия работен ден и извършване на съответните проверки, в т.ч. и в Централния кредитен регистър, кредитни експерти при ответника се свързват с ищеца на посочения от него мобилен телефон. При проведения разговор от потребителя е изискана информация за доходите и кредитната задлъжнялост на последния.

Извършена е оценка на кредитоспособността на клиента, заявката е одобрена 3 и на ищеца е изпратен имейл, на електронната поща посочена в заявката, съдържащ договора за потребителски кредит, Стандартен европейски формуляр и Общи условия. Сочи, че е извършен анализ на кредитоспособността на кредитополучателя и въз основа на нея първоначално му е отказан кредит в размер на 300 лв. На последния е представена изискуемата от закона преддоговорна информация.

Заявява, че процесният договор е сключен в писмена форма, като и двете страни са изразили съгласие за това. При сключването му са спазени изискванията на чл. 3 и чл. 13 от ЗЕДЕУУ, съответно на чл. 3, т. 10 и т. 35 от Регламент 910/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО. Договорът е сключен по ясен и разбираем начин, като са спазени законовите изисквания за големина и формат на шрифта.

Оспорва възражението, че в договора не е посочен ГПР. Заявява, че същият е вписан в договора, като от последния се установяват и компонентите, които участват при формирането му. Намира, че разпоредбата на чл.10, ал.2 ЗПК няма отношение към посочване на ГПР в договора, а само определя задължение да не се събират допълнителни такси, извън тези уговорени между страните. Сочи, че не е събирал допълнителни такси, в това число такси за усвояване и управление на кредита, като ищецът е дължал само уговореното в договора за кредит. Намира за произволно твърдението на ищеца, че посоченият ГПР е неточен, а действителният размер е 108.08 %.

Сочи, че на основание чл.19, ал.3, т.1 ЗПК, размерът на неустойката не се включва в ГПР.

Оспорва съображенията на ищеца за недействителност на неустоечната клауза. Намира за погрешен направеният извод, че уговореното плащане представлява възнаграждение, а не неустойка за неизпълнение. Сочи неоснователност на твърдението, че клаузата за възнаградителна лихва е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Твърди, че размерът на тази лихва не е необосновано висок и е типичен за договори от този тип в практиката. Сочи, че възнаградителната лихва има за своя функция да осигури достатъчна печалба на кредитора, за да може той да осъществява своята дейност. Намира за неоснователно твърдението, че в договора не е посочена възможността на кредитополучателя да се откаже едностранно от договора, като това негово право е установено в чл.4, ал. 1, т.4.

Оспорва като неоснователно твърдението на ищеца, че процесният договор е унищожаем поради крайна нужда, като заявява, че нито целият договор, нито негови отделни клаузи са нищожни или унищожаеми.

Оспорваме твърдението, че ищецът е заплатил посочените в исковата молба суми.

В.т районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено, от фактическа и правна страна, следното:

От представените по делото писмени доказателства се установява, че на 09.11.2018 г., между страните по делото, по реда и условията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, е сключен договор за потребителски кредит №201811090422090059, в изпълнение на 4 който, ищецът предоставя на ответника, чрез системата на ePay.bg, паричен кредит в размер на 1600 лева, срещу насрещното задължение на кредитополучателя да върне предоставената сума, както и да заплати възнаградителна лихва, в срок до 10.05.2020 г. Уговорено е, че кредитът се предоставя при ГЛП – 40,44 % ГРП и – 48,84 %. %. Постигнато е съгласие предоставеният кредит, както и дължимите лихви да бъдат изплатени на вноски, съгласно погасителен план, обективиран в чл.11, ал.2 от договора. От последния се установява, че общата дължима сума от кредитополучателя е в размер на 2160 лева.