Решение № 4199 от 26.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4199 гр. София, 26.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Георги Стоев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско дело № 20221100505693 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20014616 от 18.02.2022 г. по гр.д. № 23394/2021 г.

Софийски районен съд, 66 състав признал за установено по предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046, срещу Р. Х. Н.-П., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр.

1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца, както следва: сума в размер на 699.29 лв. - главница за доставена от дружеството топлинна енергия през периода 01.12.2017 г. – 30.04.2020 г. до топлоснабден имот с адрес: гр. София, ул. „****“ № ****, аб. № 381615, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда на 21.01.2021 г. до окончателното й погасяване, както и сумата от 84.32 лв. – лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2018 г. до 07.01.2021 г., сума в размер на 42.57 лв. - главница за дялово разпределение за периода 01.01.2018 г. - 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда на 21.01.2021 г. до окончателното й погасяване, като отхвърлил иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ 1 за главница за доставена топлинна енергия за горницата до пълния предявен размер от 766.38 лв. и за периода 01.07.2017 г. – 30.11.2017 г., за главница за дялово разпределение за горницата до пълния предявен размер от 47.41 лв. и за периода 01.12.2017 г. – 31.12.2017 г., както и иска с правно основание чл.

422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за горницата до пълния предявен размер от 93.37 лв., и иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 8.10 лв. за периода от 31.01.2018 г. до 07.01.2021 г. - в цялост.

Съобразно изхода на спора са разпределени разноските за исковото и за заповедното производство. Решението е постановено при участието на „Б.“ ООД, като трето лице-помагач на страната на ищеца.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответницата Р. Х. Н., която го обжалва в частите, с които исковете са уважени, с оплаквания за недопустимост, евентуално - за неправилност. Решението било недопустимо, тъй като понастоящем фамилното име на въззивницата не било съставно; исковата молба била нередовна и тъй като нямало яснота главницата срещу кого, от кого и за какъв срок се иска, за какъв период от време, на какво основание; нямало съвпадения между обекта и абонатния номер, и явно затова абонатният номер не присъствал в решението, а последното, като постановено по непредявена претенция, се явявало недопустимо. Евентуално поддържа, че решението е неправилно, тъй като ищецът не доказал да е доставял в имота на ответницата топлинна енергия. Клиент на топлинна енергия не значело потребител, както неправилно приел районният съд.

Нямало потребена ТЕ в обекта и ответницата не дължала плащания. За СТИ в сградата липсвали изрядни технически документи за годност, а съдът приел, че дяловото разпределение е извършено съгласно Наредба № 16-334 за топлоснабдяването и методиката към наредбата, а ноторно известно било, че наредбата е отменена на 07.07.2020 г., но съдът я приложил, което било недопустимо. Не се спорело, че има суми за връщане на Н., но тези суми не били „свалени“ от исканата от ищеца сума. В процесната сграда инсталацията била сложна и различна от други сгради, всъщност липсвала обща сградна инсталация, в наличност били тръби за всеки обект. Ищецът не бил представил план, от който да е видно, че е налична обща сградна инсталация.

Искът на ищеца не бил доказан и като погасен по давност. Моли съда да отмени решението в атакуваните части и вместо това постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира разноски за двете 2 инстанции.

Въззиваемата страна „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението в атакуваните части като правилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция. Прави евентуално възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК на претендирано от въззивницата адвокатско възнаграждение.

Третото лице помагач на ищеца – „Б.“ ООД, не взема становище по жалбата.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.

№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Атакуваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваните части.

Възражението на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение е подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, а установителните искове са предявени в срока по чл. 415 ГПК и са допустими.

Доводите в жалбата за недопустимост на решението като постановено по нередовна искова молба са неоснователни. С отговора на исковата молба ответницата неясно е заявила, че ищецът „погрешно я е легитимирал“, без да твърди, че вече не е със съставно фамилно име, но същата е индивидуализирана с посочване на единния й граждански номер.

Същевременно в исковата молба ищецът е посочил основанието, на което претендира вземанията – договор за продажба на топлинна енергия, сключен при общи условия, индивидуализиран е топлоснабденият имот, вкл. с посочване на абонатния номер (съвпадащ във всички представени документи, а и посочен в диспозитива на атакуваното решение), като вземанията са индивидуализирани с размер и период.

3

Въззивният съд намира, че при постановяване на атакуваното решение не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед непреклудираните доводи в жалбата е правилно по следните съображения:

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ в относимата му за спора редакция, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 .

Според задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Съгласно чл.

149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент”, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г.) е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването ) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия.

Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и 4 титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

В случая не е било спорно, а и от приетия нотариален акт за учредяване на право на строеж от 06.07.2000 г. се установява, че ответницата е собственик на процесния топлоснабден имот, като няма спор и се установява, че правото на строеж е реализирано. Сградата, в която се намира имотът, е присъединена към топлопреносната мрежа. Поради това правилно районният съд е приел, че между страните в процесния период е съществувало валидно облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия, които са се регулирали от действащите Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град София, в сила от 12.08.2016 г., ЗЕ и Наредба № 16-334 за топлоснабдяването (отменена, но в сила към процесния период).

Въззивният съд намира за неоснователни и доводите в жалбата във връзка с установяването на количеството и стойността на доставената в имота топлинна енергия.

Съгласно ЗЕ в относимата му за спора редакция, разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение – чл. 139, ал. 1 ЗЕ. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139 - чл. 145 ЗЕ и в подзаконовите актове по прилагането му. Общото консумирано количество топлинна енергия в сграда - етажна собственост, присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, се разпределя на ТЕ за горещо водоснабдяване и ТЕ за отопление, а ТЕ за отопление от своя страна – на ТЕ за отопление на имот, ТЕ, отдадена от сградна инсталация и ТЕ от отоплителните тела в общите части на сградата. Според чл. 143, ал. 3 ЗЕ, ТЕ, отдадена от сградна инсталация се разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Съгласно легалната дефиниция в § 1, т. 38 ЗЕ, „отопляем обем на имот” включва обема 5 на всички собствени и/или ползвани от абоната помещения и съответните припадащи се части от общите части на сградата, предвидени за отопление по проект.

В случая от приетото в първоинстанционното производство заключение на СТЕ, което не е оспорено от страните по реда и в срока по чл. 200, ал. 3 ГПК, а съдът кредитира като обективно и компетентно се установява, че в процесния имот има монтиран апартаментен топломер и водомер за топла вода, като са извършвани реални отчети на уредите. Суми за ТЕ за топла вода и за отопление на имот не са начислявани, начислявана е само ТЕ, отдадена от сградна инсталация, която е правилно изчислявана от ФДР съгласно приложението към чл. 61, т. 7.2 от Наредба № 16-334 (отм.) и съобразно отопляемия обем на имота по проект от 363 куб. м.. От отчетеното доставено в сградата количество ТЕ ищецът е приспадал технологичните разходи, като между абонатите е разпределяно само чистото количество ТЕ. Съгласно заключението на СТЕ, дяловото разпределение е извършвано от ищеца в съответствие с действалата в периода нормативна уредба. Общо дължимата за имота сума за ТЕ за процесния период м. 07.2017 г. – м. 04.2020 г. след извършеното изравняване (и приспадане на сумата за връщане от 134.76 лв.) е в размер на 766.38 лв.