Решение № 15097 от 15.09.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15097 гр. София, 15.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИМИТРИНКА ИВ.

КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА при участието на секретаря РУМЯНА П. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВАМЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20231110121298 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК

Образувано е предявен на 25.04.2023г. от Б. В. А. против Б. П. Р. иск с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК - за предоставяне упражняването на родителските права спрямо общото дете на страните – Теди Б.ова В.а, родена на 22.04.2018г. Твърди се, че майката е напуснала страната и в момента работела в чужбина, като била оставила детето за отглеждане при нейните родители на село. Същата не полагала никакви грижи за детето. В същото време бащата се бил устроил в гр. София, имал постоянна работа и дом, който създал с новата си приятелка. В края на 2022г. взел детето от родителите на майка ми при себе и от тогава до настоящия момент го отглеждани заедно с неговата съжителка в дома им. Когато си идвала от чужбина ответникът заедно с нейни роднини редовно правели панаири пред блока, използвали заплахи и нецензурни изрази, но той не искал да се разделя с детето си и да го остави на отглеждане при бабата по майчина линия. По изложените съображения ищецът претендира на него да бъдат предоставени родителските права по отношение на малолетното дете Теди, майката да бъде осъдена да заплаща издръжка в минимален размер, определен от закона, като при определяне на режима на лични отношения с детето да се вземе предвид обстоятелството, че майката живее в чужбина, детето се е отчуждило от нея и няма в дома на майка на село, пир която ще го води няма подходящи условия за отглеждане на малко дете. Претендира разноски по делото.

В срока по чл. 131 от ГПК не е депозиран отговор от ответника Б. П. Р.. Същата не се явява в съдебно заседание въпреки редовната процедура по призоваването.

Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Видно от представеното по делото Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № 79/24.04.2018г., на Община Лом, страните са родители на детето – Теди Б.ова В.а, родена на 22.04.2018г.

Страните не спорят, че детето е плод на връзката им, продължила няколко месеца.

1

След раждането на детето живели заедно около година и половин, след което бащата се устроил в гр. София и периодично ходел да вижда детето. При посещенията си на село ищецът узнавал за различни връзка на ответника с други партньори, както и за обстоятелството, че често детето било оставено за отглеждане на бабата и дядото. Майката започнала да пътува и в чужбина, където оставяла за по няколко месеца. През това време детето се отглеждали от бабата и дядото по майчина линия. В края на 2022г. бащата взел детето при себе си и своята партньорка в гр. София, където живеели и до момента. Не се спори отстраните, че към момента детето Теди се отглежда единствено и само от баща си с помощта на жената, с която живее на семейни начала. И към настоящия момент страните живеят отделно, майката проявява епизодичен интерес към детето и не участва в неговото отглеждане и издръжка.

Представеният по делото социален доклад на ДСП-Лом от 08.08.2023г. е изготвен след среща с ответника Б. Р.. Същата разказва, че живеела при своите родители и работела в озеленяването в гр. Лом. От време на време ходела в Германия при сестра си, където работела като камериерка. До края на 2022г. детето било отглеждано от нея в дома на родителите й, където живеели заедно с ищеца пред отиването ме в гр. София. По време на престоя й в чужбина ищецът се възползвал и взел детето при себе си в София, и не го връщал на майката. Същата е изявила желание и възможност да се грижи за детето си.

Препоръките на социалните работници са, че на майката следва да бъде определен режим на лични отношения защото в интерес на детето е то да общува и двамата си родители.

Социалният доклад на ДСП Оборище от 28.08.2023г. е изготвен след среща с бащата и посещение на дома му в гр. София. Той живее с детето и го отглежда сам с помощна на своята съжителка – Милена Виткова, чието е жилището и която не можела да има деца.

Двамата отглеждали детето като семейство. Било му осигурено всичко необходима, собствен кът да спане и игра. В отглеждането помагали и членове от разширеното им семейство. Заключението на социалните работници е, че базисните, здравните, образователни и емоционални нужди са адекватно задоволени от неговия баща. Препоръката е детето да продължи да се отглежда в сигурната среда, която му е осигурил неговия баща.

По делото са събрани и гласни доказателства. При разпита свидетелката Милена Виткова, съжител на ищеца, разказва, че детето Теди е изключително привързано към нея и своя баща. Двамата живеели в нейния дом от три години. Отначало детето идвало за по няколко дни, но в края на 2022г. след като разбрали, че майката е в чужбина и няма кой да се грижи за него бащата прибрал детето при тях в София. Майката идвала да го види когато се връща в страната , но била изключително агресивна, използвала циничен и вулгарен език пред детето, обиждала ги. Детето и бащата били много привързани, често си играели сами, ходели заедно на разходка. Детето било прието на детска градина, но не можели да я запишат защото нямали необходимите документи в това число и съгласие от майката. Съдът кредитира напълно показанията на свидетелката Виткова като пресъздаващи лични впечатления и възприятия и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 127, ал. 2 от СК „Ако родителите не постигнат споразумение по ал.1, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му съгласно чл. 59, 142, 143 и 144. Решението може да се обжалва по общия ред.

І. Относно упражняването на родителските права:

Страните по делото, родители на детето Теди, които не са били в брак не са и живели заедно във фактическо съжителство. Детето живее само с баща си и неговата съжителка си, 2 които полагат основните грижи за него. Родителите не са постигнали споразумение относно местоживеенето, родителските права, режима на лични отношения и издръжката на общото им дете. Установява се, че след раждането на детето грижите по отглеждането и възпитанието му са поети от двамата родители в продължение на година и половина. Първо бащата напуснал селото и отишъл да работи в гр. София, след това и майката заминала за чужбина при сестра си и отглеждането на детето останало на грижите на бабата по майчина линия. В края на 2022г. бащата взел при себе си детето и от тогава до настоящия момент го отглежда при себе си. В същото време майката не е преустановила връзката си с детето, но не проявява активност при срещите с него. Бащата желае да му бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето Теди, поради което и съдът следва да определи кой от родителите да упражнява родителските права спрямо детето, съблюдавайки единствено интереса на последното. Единствено бащата изразява желание и готовност да се грижи за отглеждането и възпитанието на малолетното дете, същият притежава необходимия родителски капацитет, жилищно устроена е, живее в жилище, с добри хигиенно-битови условия, а бащата живее в с. Зафирово, община Лом и пребивава поголямата част от годината в чужбина. Тя не оспорва родителския капацитет и годност на бащата да полага грижи за детето. При направена преценка на обстоятелствата по чл. 59, ал. 4 от СК съдът намира, че родителските права следва да бъдат предоставени на бащата, който е способен изцяло да задоволи базисните потребности на детето и да му осигури спокойна и сигурна среда за живот. С предоставяне родителските права на бащата, според настоящия съдебен състав ще бъдат защитени в пълен обем интересите на детето Теди, което ще расте в средата към която е привикнало.

ІІ. Относно местоживеенето на детето:

В производството по чл.127, ал.2 от СК съдът следва да определи и местоживеенето на детето. Съдът в настоящия си състав намира, че под „местоживеене” в посочената разпоредба се има предвид определяне при кое лице ще живее детето (при единият от родителите, при роднина, близък или трето лице), а не конкретен адрес на пребиваване, доколкото в нормата не употребен термина „адрес”, чието съдържание е определено от Закона за гражданската регистрация. Този извод следва и от редакцията на чл. 59, ал. 2 от СК, където за решаване на същия въпрос при развод между родителите законът сочи, че съдът решава „при кого от родителите да живеят децата”, а не „къде”. Съгласно чл. 126, ал. 1 от СК „родителите и ненавършилите пълнолетие деца живеят заедно, освен ако важни причини налагат да живеят отделно”. Не се установиха важни причини детето да живее отделно от своя баща, който ще упражнява родителските права, поради което местоживеенето на детето следва да се определи при него.

ІІІ. Относно мерките за лични отношения:

Съгласно чл. 127, ал. 2, изр. І от СК съдът следва да определи мерки по упражняването на родителските отношения с родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права спрямо детето Теодор при условията на чл. 59 от СК, изхождайки единствено от интересите на детето. Определяйки режима на лични контакти между детето и родителя, съдът следва да съобрази обективните обстоятелства, свързани с местоживеенето на родителите и на детето, неговата възраст, пол и здравословно състояние, както и с другите обстоятелства свързани със средата в която се отглежда. Преценката е служебна. Извършва се от съда, като същият не е ангажиран с конкретно предявената такава от страните. С оглед установеното по делото, че майката живее в с. Зафирово, община Лом, пътува и пребивава често в чужбина, че контактува рядко с детето, никога не се е грижила сама за него намира че на майката следва да бъде определен режим на лични контакти с детето в зависимост от възрастта му. За яснота на страните следва да бъде отбелязано, че при промяна на обстоятелствата така определения режим на лични контакти може да бъде променен.

3

ІV. Относно издръжката на детето:

Съгласно чл. 127, ал .2, изр. І от СК в настоящото производство съдът следва да определи и издръжка на детето, каквато няма доказателства да е определяна. Съгласно чл.

143, ал. 2 от СК „родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си”, като размерът на дължимата издръжка се определя „според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи” съгласно чл. 142, ал. 1 от СК, но издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска от ¼ от минималната работна заплата (чл. 142, ал. 2 от СК). Изискването на чл. 139 СК претендиращия издръжка да е неработоспособен и да не може да се издържа от имуществото си не се прилага спрямо ненавършилите пълнолетие деца, доколкото чл. 143, ал. 2 от СК е специална норма по отношение на чл.139 от СК и изключва неговото приложение. Освен това детето с оглед възрастта си е дефинитивно неработоспособно, поради което има право на издръжка от родителите си, които са лица от втори ред на задължените да дават такава (чл. 140, ал. 1, т. 2 от СК) поради липса на лица от първи ред. Нуждите на детето са обичайни за дете на неговата възраст (за храна, дрехи, обувки, за обучение, медицински грижи и т.н.), както и общите разходи за издръжката на домакинството на бащата, в което то е отглеждана, се установява от самия факт на биологичното му съществуване и не е необходимо да се обосновава специално. По делото не се установяват специални здравословни и образователни потребности на детето Теди.

Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 СК размерът на издръжката, се определя от нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Родителите са в трудоспособна възраст, не страдат от заболявания, които да ги възпрепятстват да осъществяват обичайните трудови дейности. Не се твърди наличието на данни за други алиментни задължения на някой от родителите т. е. да плаща издръжка в полза на друг свой ненавършил пълнолетие низходящ. Относно размера на издръжката съдът намира, че задължение и на двамата родители е да гледат и издържат децата си, като в случаите когато гледането се осъществява изключително и само от единия родител, както е в случая, то другият родител следва да компенсира с увеличен размер на издръжката. Така, като взе предвид нуждите на детето и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и с оглед възможността съдът да присъди издръжка в размер, дължим съобразно Конвенцията за правата на детето, съдът определя общ размер на месечна издръжка в размер на 400 лв., като ответникът следва да поеме част от нея в размер на 200 лв., считано от датата на завеждане на исковата молба – 25.04.2023г. Останалата част, ведно с непосредствените грижи по отглеждане и възпитание на детето следва да се поеме от бащата. С оглед изложеното съдът намира, че искът е основателен посочения размер от 200 лв. Издръжките се дължат, видно със законната лихва за забава, арг. от чл. 146, ал. 1, изр. 2 от СК.