Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 45 от 05.02.2025, Районен съд - Габрово

Съд
Районен съд - Габрово
Дело
Гражданско дело 1200/2024
Вид
Решение № 45
Подписан
05.02.2025
В сила
05.03.2025
Състав
Диян Димитров Атанасов

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 107 · Закон за енергетиката
  • чл. 124 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 415 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 422 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 25 ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Габрово, 05.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диян Д. Атанасов при участието на секретаря Радинка Ст. Кулекова Атанасова като разгледа докладваното от Диян Д. Атанасов Гражданско дело № 20244210101200 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба от „Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна, ЕИК:103533691, чрез пълномощник юрисконсулт В. М., против Н. И. Н. от с. *********, общ. Габрово.

Предявени са искове за установяване на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №387 от 20.05.2024 г. по ч.гр.д. № 831/2024 г. на РС - Габрово.

В исковата молба се твърди, че ответницата е клиент на ищеца, с клиентски номер 7600004650, във връзка с мрежови услуги за обект на потребление заведен с абонатен номер аб.№:32Z460001357042C, находящ се в с. *********, общ. Габрово.

Потребителят се е задължил да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в приложимите Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия. Сроковете са регламентирани в чл. 26 от ОУДПЕЕ. Потребителят изпада в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, като съгласно чл. 38 от ОУДПЕЕ дължи обезщетение в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.

Предвид горното и на основание чл. 410 от ГПК, във връзка с чл. 107 от Закона за енергетиката, на 09.05.2024 г. в Районен Съд - Габрово е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответницата, в резултат на което е образувано ч.г.д. №831/2024 г. Към момента на подаване на заявлението горецитираният потребител на електрическа енергия има неизплатени задължения в общ размер на 612,38 лв. за обект на потребление, заведен с абонатен номер аб.

№:32Z460001357042C, изрично посочен по-горе. В посочената сума са включени неплатените фактури, издадени в периода 14.03.2022 - 14.12.2022 г., в общ размер от 497,92 лв., която сума представлява дължимата главница за мрежови услуги, както и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 114.46 лв., представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура за ел. енергия от падежа й до 09.05.2024 г., 1 посочени подробно в исковата молба и извлечение от сметка на ответника по кл.

№7600004650 към същата дата. След настъпване на изискуемостта на задължението, до датата на подаване на исковата молба, стойността на фактурите не е заплатена.

Съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, а впоследствие е указал на ищеца-заявител, че следва да предяви иск за установяване на вземането си. Поради изложеното ищецът моли РС Габрово да постанови решение, с което да признае за установено, че ответницата му дължи сумата 612,38 лв. за обект на потребление заведен с абонатен номер 32Z460001357042C изрично посочен по-горе, в която сума са включени неплатените фактури в размер на 497,92 лв., представляваща главница за мрежови услуги по фактури издадени в периода 14.03.2022 г. - 14.12.2022 г., както и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 114.46 лв., представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура за ел. енергия от падежа й до 09.05.2024, посочени подробно в извлечение от сметка на ответника по кл. № 7600004650 към същата дата, както и законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, ведно с направените съдебни разноски.

В с.з. ищецът не изпраща представител. Пълномощникът му депозира писмено становище, в която заявява, че ответницата е заплатила претендираните задължения за главница и мораторна лихва, като неплатени остават разноските по делото, поради което моли същите да му бъдат присъдени при отхвърляне на исковете поради плащане.

В законния срок ответницата не е представила писмен отговор. В съдебно заседание не се явява и не изпраща представител.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният иск за установяване на вземането за главница е с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 във вр. с чл. 124 ал.1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, а предявеният иск за установяване на вземане за мораторни лихви е с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 във вр. с чл. 124 ал. 1 във вр. с чл. 86 от ЗЗД. Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква ищецът да докаже възникването на спорното право, а ответникът да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право.

Видно от приложеното по ч.гр.д. № 831/2024 г. на РС - Габрово, по заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 387 от 20.05.2024 г., с която е разпоредено ответницата да му заплати сумата 497,92 лв.

- главница за консумирана електрическа енергия по фактури, издадени в периода 14.03.2022 г. - 14.12.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 17.05.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата 114.46 лв. -мораторна лихва за периода от 22.03.2022 г. до 09.05.2024 г., както и направените в заповедното производство разноски - 25,00 лв. заплатена д. т. и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК, поради което съдията-докладчик е указал на заявителя, че може в едномесечен срок да предяви иск за установяване на 2 вземането, като довнесе и дължимата държавна такса. Исковата молба срещу длъжника е постъпила в съда в указания от съда срок. Тъй като издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника-ответник при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, за ищеца е налице правен интерес от предявяване на исковете за установяване на същите.

От страна на ищеца по делото са представени неоспорени от ответната страна заверени копия на: извлечение от сметка към 09.05.2024 г. по партида на Н. И. Н.; справка за потреблението в обект на клиент Н. И. Н. за периода м. февруари – м. ноември 2022 г.; фактура № **********/14.03.2022 г. за периода 01.02.2022 г. 28.02.2022 г., с падеж 22.03.2022 г.; фактура №**********/30.03.2022 г. за периода 01.07.2021 г. - 31.01.2022 г., с падеж 06.04.2022 г.; фактура №0321380573/14.04.2022 г. за периода 01.03.2022 г. - 31.03.2022 г., с падеж 26.04.2022 г.; фактура №0322511213/13.05.2022 г. за периода 01.04.2022 г. - 30.04.2022 г., с падеж 23.05.2022 г.; фактура №0323682283/14.06.2022 г. за периода 01.05.2022 г. - 31.05.2022 г., с падеж 22.06.2022 г.; фактура №0324831177/13.07.2022 г. за периода 01.06.2022 г. - 20.06.2022 г., с падеж 21.07.2022 г.; фактура №0325991163/12.08.2022 г. за периода 21.06.2022 г. 31.07.2022 г., с падеж 23.08.2022 г.; фактура №0327133632/14.09.2022 г. за периода 01.08.2022 г. - 31.08.2022 г., с падеж 23.09.2022 г.; фактура №0328267825/14.10.2022 г. за периода 01.09.2022 г. - 30.09.2022 г., с падеж 24.10.2022 г.; фактура №**********/15.11.2022 г. за периода 01.10.2022 г. - 31.10.2022 г., с падеж 23.11.2022 г.; фактура №**********/14.12.2022 г. за периода 01.11.2022 г. - 30.11.2022 г., с падеж 22.12.2022 г.; Общи условия за продажба на електрическа енергия на «Енерго-Про Продажби» АД; решение № ОУ-061/07.11.2007 г. на ДКЕВР; Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на «Е.ОН България Продажби» АД, публикувани във в-к «Репортер» от 30.11.2007 г., заверено копие от стр. 33 на в-к «Труд» от 15.02.2017 г., заверено копие от стр. 4 на в-к «Черно море» от 15.02.2017 г.

Представена е и справка от имотен регистър, от която е видно, че на 23.02.2025 г. ответницата е закупила недвижим имот в с. *********, общ. Габрово.

Ответницата не е оспорила, а представените писмени доказателства установяват по несъмнен начин, че в процесния период между страните по делото е съществувало облигационно отношение, с предмет продажба на електроенергия от ищеца на ответницата, за имота й в с. *********, общ. Габрово, с клиентски номер 7600004650 и абонатен номер32Z460001357042C. Страни по общите условия са „Енерго про продажби” АД и всяко лице, което има качеството на потребител на електрическа енергия за битови нужди по смисъла на чл. 4 ал. 1 от ОУ, а именно - физическо лице собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север” АД, което ползва електрическа енергия за домакинството си, и е снабдявано и закупува същата от „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД. Като собственик на присъединения имот ответницата е потребител на ел. енергия, с оглед на което за нея са възникнали задълженията, регламентирани в ОУ на ищеца.

3

Съгласно чл. 17 т. 2 от ОУ потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната ел. енергия в сроковете и по начина, определени в ОУ. От представените писмени доказателства е видно, че начислените в процесните фактури суми са единствено за мрежови услуги, които се начисляват по утвърдени от КЕВР цени. Не са начислявани суми за потребена ел. енергия в обекта. Общият размер на дължимите суми по фактурите е в размер от 497,92 лв. Съгласно чл. 17, т. 2 от приложимите Общите условия на дружеството-ищец, потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи условия. Съгласно чл. 26 ал. от ОУ потребителят заплаща на продавача стойността на консумираната електрическа енергия и дължимата сума за извършения пренос на тази енергия по разпределителната мрежа веднъж месечно, по утвърдените от ДКЕВР цена за снабдяване и цена за разпределение. В ал. 6 на същия член е посочено, че неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му да заплати дължимата сума в срок.

Ответната страна не е представила доказателства за заплащане на дължимите суми по фактурите в указаните в тях срокове, поради което основателно и законосъобразно ищецът е начислил за периода 22.03.2022 г. - 09.05.2024 г. мораторна лихва в размер на 114,46 лв., обусловена от неизпълнението на главното задължение, по правилото на чл. 86 от ЗЗД и чл. 38 от Общите условия, съгласно които в случай на забавено плащане клиентът дължи обезщетение в размер на законната лихва върху дължимите суми за всеки ден забава, считано от първия ден на забавата до пълното погасяване на задължението. Размерът на дължимата лихва не е оспорен от ответната страна.

Същевременно съдът приема, че към момента на приключване на съдебното дирене задълженията за главница и мораторна лихва са изцяло погасени от ответницата, въз основа на направеното преди съдебното заседание изявление от ищеца. По своята доказателствена същност то представлява признание на неизгоден за ищеца факт, който се ползва с обвързваща за съда материална доказателствена сила и следва да бъде взето предвид при решаване на спора /в т.см. напр. решение № 69 от 24.06.2011 г. по гр.д. № 584/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о./.

Съгласно указанията в т. 9 на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в производството по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен 4 процес. Установеното пълно доброволно погасяване на задълженията от страна на ответницата в хода на настоящото исково производство следва да се отчете на основание чл. 235, ал. 3 ГПК като правопогасяващ юридически факт /т.11в от ТР №4/2013 г./. При това обстоятелство предявените искове подлежат на отхвърляне, поради доброволно погасяване на дълга в хода на процеса.