Решение № 16 от 14.01.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. София, 14.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов при участието на секретаря Даниела Ив. Петрова Никова като разгледа докладваното от Ваня Атанасова Касационно гражданско дело

№ 20248002103495 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 290-293 ГПК.

С определение № 4017 от 22. 08. 2025 г. по гр. д. № 3495/2024 г. е допуснато, по касационната жалба, подадена от ищците от Д. И. А. – починал в касационното производство, на чието място са конституирани, на основание чл. 227 ГПК, наследниците му И. Д. А. и С. Д. А., Р. Й. З., Т. Л. Й., С. Л. Й., Е. А. А., В. А. С., В. А. А., Л. Д. А., Б.

И. Т., Р. Д. В., К. Д. К., Г. Г. Т., С. Т. А., А. Т. Т., В. Т. А., А. К. Б., Ж. К. Б., Н. С. К., Д. Д. Б., С. Т. Б. и Д. Т. Б., чрез адв. Т. Г. К., касационно обжалване на решение № 231 от 4. 06. 2024 г. по в. гр. д. № 54/2024 г. на ОС – Хасково, в следните части: а/. в частта, с която след частична отмяна на решение № 199 от 09.11.2023 г. по гр. д. № 12/2023 г. на РС Свиленград е отхвърлен предявеният от Д. И. А., на чието място са конституирани, на основание чл. 227 ГПК, наследниците му И. Д. А. и С. Д. А., Р. Й. З., Т. Л. Й., С. Л. Й., Е. А. А., В. А. С., В. А. А., Л. Д. А., Б. И. Т., Р. Д.

В., К. Д. К., Г. Г. Т., С. Т. А., А. Т. Т., В. Т. А., А. К. Б., Ж. К. Б., Н. С. К., Д. Д. Б., С. Т. Б. и Д. Т. Б. против М. П. А. и М. В. У. иск положителен установителен иск по чл.124 ал.1 ГПК да бъде прието за установено по отношение на ответниците, че Д. И. А., на чието място са конституирани, на основание чл. 227 ГПК, наследниците му И. Д. А. и С. Д. А., притежава 1/6 ид. ч, Р. Й. З. притежава 1/48 ид. ч, Т. Л. Й. притежава 1/96 ид.ч., С. Л. Й. притежава 1/96 ид. ч, Е. А. А. притежава 1/72 ид. ч , В. А. С. притежава 1/72 ид. ч., В. А. А. притежава 1/72 ид. ч, Л. Д. А. притежава 1/12 ид. ч., Б. И. Т. притежава 1/12 ид. ч, Р. Д. В. притежава 1/24 ид. ч., К. Д. К. притежава 1/24 ид. част, Г. Г. Т. притежава 1/48 ид. част, С. Т. А. притежава 1/48 ид. част, А. Т. Т. притежава 1/48 ид. част, В. Т. А. притежава 1/48 ид. част, А. К. Б. притежава 1/24 ид. част, Ж. К. Б. притежава 1/24 ид.ч., Н. С. К. притежава 1/12 ид. част, Д. Д. Б. притежава 1/54 ид.ч., С. Т. Б. притежава 7/216 ид.ч. и Д. Т. Б. притежава 7/216 ид.ч., общо всички ищци 20/24 ид.ч, от правото на собственост върху следните недвижими имоти: 1/. поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], [община], област Хасково, находящ се в землището на [населено място], местност „СТ3 К.“, с площ: 3450 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с 1 начин на трайно ползване – нива 4 категория, с предишен идентификатор ***, при граници: поземлени имоти ***, ***, ***.; 2/. поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], [община], област Хасково, местност „СТ3 К.“, с площ 3450 кв.м., с трайно предназначение на територията - земеделска, с начин на трайно ползване - нива 4 категория, с предишен идентификатор ***, с номер по предходен план: ***, при съседи: поземлени имоти ***, ***, ***, ***.; 3/. поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], [община], област Хасково, находящ се в землището на [населено място], местност „СТ3 К.“, с площ 3450 кв.м., с трайно предназначение на територията - земеделска, с начин на трайно ползване – нива 4 категория, с предишен идентификатор: ***, с номер по предходен план: ***, при граници: поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***, които 3 бр. поземлени имоти са образувани от нива от 13,800 дка., четвърта категория, в местността „СТЗ К.”, представляваща имот № ***по плана за земеразделяне на землището на [населено място], обл. Хасково, при граници: имот № ***- язовир, имот № ***- др. селищна територия на остатъчен фонд, имот № ***- полски път на остатъчен фонд и имот № ***- нива на П. Н. П., възстановена с решение № 118ДБ от 30.04.1998г. на ПК гр.Любимец, както и претенцията по чл. 537, ал. 2 ГПК, за отмяна на констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка № 171/2016 г., с който ответницата М. В. У. е призната за собственик по давност на 40/45 ид.ч. от описаните по-горе имоти; б/. в частта, с която след частична отмяна на решение № 199 от 09.11.2023 г. по гр. д. № 12/2023 г. на РС Свиленград е отхвърлен предявеният от Д. И. А., на чието място са конституирани, на основание чл. 227 ГПК, наследниците му И. Д. А. и С. Д. А., Р. Й. З., Т. Л. Й., С. Л. Й., Е. А. А., В. А. С., В. А. А., Л. Д. А., Б. И. Т., Р. Д.

В., К. Д. К., Г. Г. Т., С. Т. А., А. Т. Т., В. Т. А., А. К. Б., Н. С. К., Д. Д. Б., С. Т. Б. и Д. Т. Б. против М. П. А. и М. В.

У. положителен установителен иск по чл.124 ал.1 ГПК да бъде прието за установено по отношение на ответниците, че Д. И. А., на чието място са конституирани, на основание чл. 227 ГПК, наследниците му И. Д. А. и С. Д. А., притежава 1/6 ид. ч, Р. Й. З. притежава 1/48 ид. ч, Т. Л. Й. притежава 1/96 ид.ч., С. Л. Й. притежава 1/96 ид. ч, Е. А. А. притежава 1/72 ид. ч , В. А. С. притежава 1/72 ид. ч., В. А. А. притежава 1/72 ид. ч, Л. Д. А. притежава 1/12 ид. ч., Б. И. Т. притежава 1/12 ид. ч, Р. Д. В. притежава 1/24 ид. ч., К. Д. К. притежава 1/24 ид. част, Г. Г. Т. притежава 1/48 ид. част, С. Т. А. притежава 1/48 ид. част, А. Т. Т. притежава 1/48 ид. част, В. Т. А. притежава 1/48 ид. част, А. К. Б. притежава 1/24 ид. част, Н. С. К. притежава 1/12 ид. част, Д. Д. Б. притежава 1/54 ид.ч., С. Т. Б. притежава 7/216 ид.ч. и Д. Т. Б. притежава 7/216 ид.ч., общо всички ищци 19/24 ид.ч., от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], [община], област Хасково, находящ се в землището на [населено място], местност „СТЗ К.“, с площ: 3450 кв.м., с трайно предназначение на територията - земеделска, с начин на трайно ползване - нива 4 категория, с предишен идентификатор ***, с номер по предходен план ***, при граници: поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, ***, който имот съставлява част от нива от 13,800 дка., четвърта категория, в местността „СТЗ К.”, представляваща имот № ***по плана за земеразделяне на землището на [населено място], обл. Хасково, при граници: имот № ***- язовир, имот № ***- др. селищна територия на остатъчен фонд, имот № ***- полски път на остатъчен фонд и имот № ***- нива на П. Н. П., възстановена с решение № 118ДБ от 30.04.1998г. на ПК гр.Любимец, както и претенцията по чл. 537, ал. 2 ГПК, за отмяна на констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка № 171/2016 г., с който ответницата М. В. У. е призната за собственик по давност на 40/45 ид.ч. от описания по-горе имот.

Касационното обжалване е допуснато на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по въпрос касаещ задължението на въззивния съд при постановяване на решението да обсъди всички относими към спора доказателства, да разгледа доводите и възраженията на страните и да изложи мотиви, в които да отрази изводите си.

Твърди се неправилност на решението поради постановяването му при съществено процесуално нарушение – необсъждане на всички събрани по делото доказателства, необоснованост на фактическите изводи и противоречие с разпоредбите на чл. 79 и 68 ЗС.

Иска се отмяна на решението и уважаване на предявените положителни установителни искове. Претендират се разноски за трите инстанции.

Подаден е отговор на касационната жалба от ответниците М. В. У. и М. П. А., с който се изразява становище за правилност на въззивното решение и неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски за настоящата инстанция.

По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване:

Настоящият състав споделя становищата по въпроса, изразени в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС, според които въззивната инстанция е длъжна, като инстанция разрешаваща по същество 2 материалноправния спор, да разгледа и обсъди изложените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, както и възраженията в отговора на въззивната жалба. В пределите очертани с въззивната жалба и отговора на същата, следва да подложи на самостоятелна преценка релевантните доказателства и обсъди защитните тези и доводи на страните. Тези изводи следва да намерят писмено отражение в мотивите към въззивното решение.

По основателността на касационната жалба:

Пред настоящата инстанция производството по делото е висящо в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение са отхвърлени предявените положителни установителни искове за признаване за установено по отношение на ответниците М. В. У. и М. П. А., че всички ищци са собственици на поземлени имоти с идентификатори ***, ***и ***, като и за признаване за установено по отношение на ответниците М. В. У. и М. П. А., че всички ищци, с изключение на ищеца Ж. К. Б., са собственици на поземлен имот с идентификатор ***по КККР на [населено място], [община], област Хасково.

Исковете са основани на наследяване на Т. А. Б. и реституция по ЗСПЗЗ.

Ответницата М. П. А. е оспорила същите като неоснователни. Въвела е твърдение, че е придобила собствеността върху процесните имоти на основание участие в публична продан и влязло в сила възлагателно постановление (5/45 ид.ч.) и на основание договор за покупко-продажба на останалите 40/45 ид.ч., сключен с майка й М. У., която е била собственик на прехвърлените идеални части на основание придобивна давност. Направено е, при условията на евентуалност, и възражение за придобивна давност на 40/45 идеални части, с твърдение, че М. А. е владяла имота, като добросъвестен владелец, от 16. 03. 2016 г. (сключване на договора за покупко-продажба с М.

У.) до предявяване на иска на 10. 01. 2023 г.

Ответницата М. В. У. е заявила, че е била собственик на 40/45 ид.ч. от процесните имоти на основание изтекла придобивна давност, което право й е признато с н.а. № 171/16. 03. 2016 г., след което е прехвърлила същите на дъщеря си М. П. А. с н.а. № 172/16. 03. 2016 г.

По делото е установено, че с решение № 118ДБ/30. 04. 1998 г. на ПК – гр. Любимец на наследниците на Т. А. Б. е възстановена собствеността върху нива от 13,800 дка., четвърта категория, в местността „СТЗ К.”, представляваща имот № ***по плана за земеразделяне на землището на [населено място], обл. Хасково, при граници: имот № ***- язовир, имот № ***- др. селищна територия на остатъчен фонд, имот № ***- полски път на остатъчен фонд и имот № ***- нива на П. Н. П..

По одобрените КККР възстановената нива от 13, 800 дка е нанесена като поземлен имот с идентификатор ***.

Впоследствие този имот е разделен на четири имота – поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***, и ***.

Ищците са наследници на Т. А. Б. (Д.), починал 1970 г. Ищецът Д. И. А. е единствен наследник от коляното на дъщеря му С. Т. Н.. Ищците Р. Й. З., Т. Л. Й., С. Л. Й., Е. А. А., В. А. С., В. А. А. са от коляното на сина му В. Т.

А.. Ищцата Л. Д. А., е от коляното на Д. Т. А.. Ищците Б. И. Т., Р. Д. В., К. Д. К. са от коляното на сина му И. Т.

Б.. Ищците Г. Г. Т., С. Т. А., А. Т. Т., В. Т. А., А. К. Б., Ж. К. Б. са от коляното на сина му А. Т. Б.. Ищците Н. С. К., Д. Д. Б., С. Т. Б. и Д. Т. Б. са от коляното на сина му С. Т. Б..

Наследници на Т. А. Б. са и следните лица, които не участват в производството по делото: Т. В. Т. (от коляното на В. Т. А.), Е. П. Т., Д. П. Т. (двете наследници на П. Д. Т. - от коляното на Д. Т. А.), Е. Г. А., Ж. Д. Н. и В. Д. В.

(последните трима наследници на Д. В. А. - от коляното на В. Т. А.),

Л. С. Д. (от коляното на С. Т. Б.) се е отказала от наследството на баща си С. Т. Б..

С нотариален акт № 9/19. 11. 2007 г. Е. П. Т., Д. П. Т. (и двете от коляното на Д. Т. А.) са дарили общо 2/45 ид.ч.

(по 1/45 ид.ч. всяка от тях – т.е. по-малко от притежаваните права) и Т. В. Т. (от коляното на В. Т. А.) е дарил 3/45 ид.ч. (повече от притежаваните идеални части), тримата общо 5/45 идеални части, от реституирания им по ЗСПЗЗ имот на Х. Г. Я..

Правото на собственост върху 5/45 идеални части са изнесени на публична продан и са възложени на ответницата М. П. А. с влязло в сила възлагателно постановление от 25. 11. 2014 г.