Решение № 1365 от 30.10.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1365 гр. Пловдив, 30.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Ивета М. Димитрова като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20245330205473 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно Постановление № 89/19.09.2024г., издадено от Директор на Басейнова дирекция „Източно беломорски район”, с което на „****“ ЕАД, ЕИК **** е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв. за нарушение по чл. 44, ал.1 от Закона за водите.

С жалбата и с допълнителна молба се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.

Моли за потвърждаване на НП и присъждане на разноски.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред в законоустановения за това срок, поради което се явява допустима.

ОТНОСНО ОСНОВАНИЯТА ЗА ОТМЯНА НА НП.

Съдът намира, че НП се явява явно необосновано относно наличието на 1 всички съставомерни белези на инкриминираното деяния.

От показанията на актосъставителя, който категорично потвърди констатациите в АУАН се установи по несъмнен начин, че: на 28.06.2024г. във връзка с постъпил сигнал в БД ИБР на „Зелен телефон“ с вх. № КД-03161/28.06.2024г. от експерти на БД ИБР е извършена проверка на място на обект: участък от р. Стряма при речно водохващане „Иван Вазово“ на „****“ ЕАД в землището на с. И. Б., общ. К., област П., стопанисван от „****” ЕАД.

Направен е оглед на участък от р. Стряма в землището на с. И. Б., общ.

К., обл. П. при речно масивно водохващане „Иван Вазово”, състоящо се от 3 бр. сегментни затвори и 1 бр. таблен затвор на р. Стряма, намиращо се източно от с. И. Б., стопанисвано от „****“ ЕАД, и е установено, че при водохващането на река Стряма трите сегментни затвори са в положение, което възпрепятства пропускането на водни количества в речното корито (сегментните затвори се регулират по механичен способ) и видимо се наблюдава изтичане на вода от тях само от пропуските, като в момента на проверката не може да бъде опредено количеството вода, което изтича в реката. Има изтичане на вода през рибния проход. Цялото останало количество вода от р. Стряма се насочва по гравитачен облицован открит трапецовиден канал, като двете савачни врати (от общо 3 бр.) са отворени. За измерване на количествата вода, които се подават от р. Стряма през напоителния сезон има монтирана водомерна рейка в укрепен профил в началото на канала, като в момента на проверката е отчетено количество вода по монтирана рейка в началото на канала 90 см.

Тези факти са отразени в АУАН и НП и всъщност не са и спорни между страните.

По-съществените, обаче са разясненията, които актосъставителят даде на въпросите, зададени по служебна инициатива на съда и на страните.

На първо място актосъставителят установи, че вмененото водовземане в случая се състои в количеството вода, което е отклонявано от водохващането към трапецовидния гравитачен канал.

Видно от релевантната санкционна норма на чл. 200 от Закона за водите водовземането се отчита в мерна единица литри в секунда.

Запитан в съдебно заседание, актосъставителят потвърди, че към момента на проверката и към момента на съставяне на АУАН не е разполагал 2 с данни какъв обем вода, измерена чрез показателя литри в секунда е бил отклоняван към трапецовидния гравитачен канал (което би представлявало водовземането) и каква част от водата е продължавала по реката. Актосъставителят изискал допълнителни данни от наказания субект, но не получил такива. Поради това съставил АУАН на база на данните с които разполагал, а именно показанията на дървената рейка от 90 см., за които актосъставителят поясни, че няма как да знае какво представляват поради трапецовидната форма на канала.

По- съществени, обаче бяха показанията на актосъставителя, на въпрос на жалбоподателя, че действително водното корито на река Стряма, водохващането при село И. В. и трапецовидния гравитачен канал се използвали за транспорт на вода от язовир Домлян към селата в общините Раковски и Брезово.

Актосъставителят поясни, че механизмът на транспортиране е следният: водата се изпука от язовир Домлян, в даден момент се смесва с водата на река Стряма и при водохващането на село И. В. се отклонява по трапецовидния гравитачен канал към ползващите села. Предвид смесването на водата от язовира и реката и еднаквия й път чрез отклоняване по трапецовидния канал, актосъставителят разясни, че в този случай водовземане от водите на река Стряма би се явило това количество, с което се надхвърля количеството вода, което е изпуснато от язовир Домлян, като до този обем реално би било налице водовземане от водите на язовир Домлян.

Дали за водовземане от водите на язовир Домлян жалбоподателят е имал разрешение е неотносимо, доколкото такова административно обвинение не му е вменено и предявено.

Същественото в случая е, че актосъставителят потвърди, че към момента на съставяне на АУАН актосъставителят не е разполагал с тези данни: нито за обема вода, който е изпускан от язовир Домлян, нито за обема вода, измерен чрез литри в секунда, който е бил реално отклоняван по трапецовидния канал.

Всъщност от доказателствените искания на въззиваемата страна се установява, че тези данни не са налични у наказващия орган и към настоящия момент, поради което бе направено доказателствено искане да се изискват по инициатива на съда.

От всичко гореизложено се налага извод, че към момента на съставяне на АУАН и на издаване на НП наказващият орган не е разполагал с данни, 3 които да установят по несъмнен начин наличието на съставомерните признаци на вмененото административно нарушение и НП се явява издадено въз основа на предположения, което е недопустимо съгласно чл.

303, ал.1 от НПК.

Допуснатият порок е неотстраним на съдебна фаза, чрез събиране за първи път от съда на доказателства, които да обосноват съставомерност на деянието на две самостоятелни основания.

На първо място е несъвместимо с правото на защита на наказания субект за първи път въззивната инстанция да събира доказателства и да установява съставомерни обстоятелства, които доказват административното обвинение, след като наказанието реално вече му е наложено с НП, при положение, че производството пред съда се развива по жалба на наказания срещу НП, което е било явно необосновано към момента на издаването му.

Дали наказаният субект е предоставил на наказващият орган необходимите данни е изцяло неотносимо при положение, че:

- липсва вменено нарушение, изразяващо се в неоказано съдействие при проверка;

-нарушението, за което реално е наказан жалбоподателят, е останало недоказано.

На следващо място с отправеното доказателствено искане от въззиваемата страна ( съдът да задължи жалбоподателя да предостави данни по делото) тя реално се домогва да установи съставомерни факти, които не са надлежно предявени на жалбоподателя нито с АУАН, нито с НП, а именно какво е количеството вода, измерено в метри на секунда, които са преминавали през трапецовидни канал, което установяване е недопустимо на сегашния етап на производството.

Това е така доколкото с ТР № 8 от 16/09/2021 на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020 се препотвърди трайно установеното в теорията и съдебната практика положение, че водещо за гарантиране правото на защита на наказаното лице е в санкционния акт да са надлежно очертани фактите, въз основа на които се налага санкцията. Именно срещу тези факти нарушителят се защитава, а тяхната правна квалификация и правилното 4 приложение на материалния закон са в контролните правомощия на съда.

В същия смисъл са и разкритите с ТР 8/2021 на ВАС правомощия на районния съд да преквалифицира /в случай на необходимост от това/ извършеното нарушение, но само в рамките на същите фактически положения, очертани в обжалвания санкционен акт.

При липса на надлежно изложение на съставомерните факти, обаче /в случая досежно точния вид на неизправността по процесния автомобил/ единственото правомощие на съда е да отмени НП.

Единствените факти досежно отнеманото количество вода, които са вменени на жалбоподателя с АУАН и НП са, че: „За измерване на количествата вода, които се подават от р. Стряма през напоителния сезон има монтирана водомерна рейка в укрепен профил в началото на канала, като в момента на проверката е отчетено количество вода по монтирана рейка в началото на канала 90 см.“ , като тук същественото е, че актосъставителят потвърди, че няма представа какво означават тези 90 см.

В тази връзка следва да се отбележи, че чл. 53, ал.2 ЗАНН допуска издаване на НП и ако при съставяне на АУАН са допуснати нарушения на процесуалните правила, които обаче не са ограничили съществено процесуалните права на наказваното лице. В случая обаче констатираните пороци в съдържанието се отнасят именно до НП, а не до АУАН, поради което и чл. 53, ал.2 ЗАНН е неприложим.

Не на последно място следва да се посочи, че съгласно чл. 63, ал.3, т.2 от ЗАНН: съдът отменя НП, когато в административно наказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

Издаването на НП на база предположения се явява именно такова съществено нарушение както на процесуалните правила, така и на базисния принцип, прогласен в чл. 303 НПК.

По изложените съображения НП следва да се отмени.

ПО РАЗНОСКИТЕ

При този изход на спора на основание чл. 63д, ал.4 ЗАНН, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 27е НЗПП право на възнаграждение има жалбоподателят, на който следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение..

5

С оглед ниската фактическа и правна сложност на делото и ниския материален интерес, съдът намира, че справедливият размер на присъжданото възнаграждение е в рамките на законоустановения минимум-80 лева.

Съгласно т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от административен орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. В случая това е Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”, която е самостоятелно юридическо лице съгласно чл. 2 от Правилника за дейността, организацията на работа и състав на басейновите дирекции.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 89/19.09.2024г., издадено от Директор на Басейнова дирекция „Източно беломорски район”, с което на „****“ ЕАД, ЕИК **** е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв. за нарушение по чл. 44, ал.1 от Закона за водите.

ОСЪЖДА

БАСЕЙНОВА ДИРЕКЦИЯ „ИЗТОЧНОБЕЛОМОРСКИ

РАЙОН” да заплати на „****“ ЕАД, ЕИК *** сумата от 80 лева, представляваща деловодни разноски пред Районен съд.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6