Решение № 132 от 23.06.2025, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. ***, 23.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Данчо Й. Димитров при участието на секретаря Снежина Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Данчо Й. Димитров Административно наказателно дело № 20253230200188 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „***” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ж.к. „***“ бл. ***, ап. ***, представлявано от управителя С. П. С., срещу наказателно постановление № 08-2400276/281 от 09.01.2025 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” със седалище ***, с което на „***” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ж.к. „***“ бл. ***, ап. ***, в качеството на работодател, за нарушение по чл.

128, т. 1 от Кодекса на труда, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда, е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2 000 (две хиляди) лева.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила.

Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител счита жалбата за неоснователна, а наказателното постановление - за правилно и законосъобразно.

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 14-дневен срок и от лице, което има правен интерес.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна преценка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка и констатира следното:

1

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение (АУАН) е съставен в законоустановените срокове от компетентното длъжностно лице, в отсъствие на представляващия санкционираното юридическо лице, съобразно разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, връчен е бил на представляващия и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. При връчването на акта представляващият търговеца не се е възползвал от правото си на възражения и обяснения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са били депозирани писмени възражение по акта.

Наказателното постановление (НП) е издадено в рамките на срока по чл.

34, ал. 3 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на търговеца.

В АУАН и в НП, като нарушена е вписана нормата на чл. 128, т. 1 от Кодекса на труда. Описаните в АУАН и в обжалваното НП фактически обстоятелства безспорно сочат на обвинение за извършено административно нарушение по чл. 128, т. 1 от КТ. В разглеждания случай, въззивната инстанция приема, че както в АУАН, така и в НП е налице описание на релевантни обстоятелства, които са достатъчни да квалифицират извършеното като нарушение на чл. 128, т. 1 от КТ, съгласно която норма, работодателят е длъжен в установените срокове да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд. И актосъставителят, и наказващият орган изрично сочат обстоятелствата, при които е било извършено нарушението. Според настоящия съдебен състав съставеният АУАН, и издаденото въз основа на него наказателно постановление, съдържат всички предписани от ЗАНН задължителни реквизити. В акта и в НП са описани всички факти и обстоятелства, които са от значение за ангажиране на административнонаказателната отговорност на търговското дружество в съответствие с разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН. Същите правилно са били подведени като нарушение на нормата на чл. 128, т. 1 от КТ, която правилна правна квалификация на деянието е посочена и в процесното наказателно постановление.

С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП, е налице подробно и ясно описание на нарушението, като описанието му кореспондира с посочената като нарушена материалноправна норма.

Също така, преди да се произнесе по преписката, наказващият орган е проверил акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, като поради липса на спорни обстоятелства, не е проведено и разследване. Тук е мястото да се посочи, че в оперативната самостоятелност на наказващият орган е да прецени достатъчни ли са събраните доказателства, респективно – посочените в наказателното постановление документи имат ли 2 доказателствена сила, за да бъде ангажирана наказателната отговорност на определено лице, явяващо се субект на нарушението.

С оглед изложеното, имайки предвид обстоятелството, че жалбоподателят се е възползвал в пълен обем от правото си на защита, сезирайки съдът с жалба срещу наказателното постановление, съдебният състав намира, че за жалбоподателя не е настъпило объркване досежно това, за какво нарушение му е бил съставен АУАН, респективно – за какво нарушение е бил санкциониран с обжалваното наказателно постановление. Наведените в жалбата доводи за неправилността и незаконосъобразността на наказателното постановление сочат, че жалбоподателят е инициирал защита именно против вмененото му с наказателното постановление нарушение.

Горните съображения на съда обосноваха извода, че за жалбоподателя не е настъпило объркване досежно това какво нарушение и по кой текст му е вменено, както и кога и къде е извършено същото, та това да рефлектира върху ефективното реализиране на правото му на защита против наказателното постановление.

Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.

По отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон съдът установи следното:

АУАН е редовно съставен, предвид което се ползва, съгласно чл. 416, ал.

1 от Кодекса на труда (изм. ДВ, бр. 108 от 2008 г.) с доказателствена сила за отразеното в него до доказване на противното.

От събраните доказателства се установява следното:

На 05.09.2024 г. инспекторите в Дирекция „Инспекция по труда” със седалище *** - свидетелите Е. К. И. и Е. И. К., извършили проверка на „***“ ООД, със седалище в гр. ***, ж.к. „***“ бл. ***, ап. ***, извършващо дейност с код по КИД 2008-43.29 „Изграждане на други инсталации“ и командироващо работници в чужбина.

На 05.09.2024 г. по електронната поща [email protected], обявена в интернет страницата на дружеството, проверяващите изпратили призовка № ПР2434136/05.09.2024 г. за представяне на документи, като получаването е било потвърдено на същата дата. На 17.09.2024 г., в 11:17 часа, по електронната поща били получени болничен лист на Виктория Заркова Димитрова, назначена на длъжност „главен счетоводител“, договор от 14.08.2024 г. за извършване на строително-монтажни работи (СМР) в Германия и молба за удължаване срока за представяне на документи, поради ползване на отпуск за временна неработоспособност от главния счетоводител и невъзможността на управителя, изпълняващ обект в Германия, да се яви лично. В тази връзка на работодателя било изпратено писмо с изх. № 24087206/26.09.2024 г., с което бил определен нов срок за предоставяне на исканите документи - 10:00 часа на 17.10.2024 г. На указаната нова дата, в 19:06 часа по електронната поща било получено електронно съобщение за 3 второ удължаване на срока за представяне на документи, като към съобщението бил прикачен болничен лист на Виктория Димитрова, което съобщение е било заведено с вх. № 24124160/18.10.2024 г.

На 18.10.2024 г., в 03:01 часа, по електронната поща били получени платежни нареждания за изплатени заплати за периода м. януари - м. август 2024 г. на освободените работници А. В. А., Г. Г. Г.ев, Д. Х. Й. Ж. Г. Г.ев, И.н З.

Т. и С. Г.ев В.

На 19.11.2024 г, в 22:34 часа, отново по ел. поща са били получени ведомости за работни заплати за периода от м. януари 2024 г. до м. август 2024 г. Съгласно платежно нареждане, на 25.03.2024 г. са преведени 4694 лв. на И.н З. Т., ЕГН **********, назначен на длъжност „електротехник, строителен“, като основанието за превода, посочено в нареждането, е заплата. Видно от съдържанието на ведомостта за заплати за месец февруари 2024 г., начисленото трудово възнаграждение в нетен размер на работника е 1862,35 лв. или брутно 2400,00 лв. Съгласно трудовия договор на работника, заплатите се изплащат до 20-то число на следващия месец.

С оглед установеното, както актосъставителят, така и наказващият орган приели, че „***“ ООД, в качеството си на работодател, не е начислило във ведомостта за месец февруари 2024 г. целия размер на изплатената заплата на И.н З. Т., ЕГН **********, назначен на длъжност „електротехник, строителен“ и освободен от 11.07.2024 г.

Както в АУАН, така и в НП, актосъставителят и наказващият орган изрично са посочили, че нарушението е извършено на 21.03.2024 г., установено е на 19.11.2024 г. и е доказано от данните, обективирани в протокол за извършена проверка № ПР2434136 от 29.11.2024 г., призовка по чл. 45, ал. 1 от АПК с № ПР2434136 от 29.11.2024 г., кореспонденция по ел. поща от 05.09.2024 г., кореспонденция по ел. поща от 17.09.2024 г., заведена с вх. № 24114146/17.09.2024 г., писмо с изх. № 24087206/26.09.2024 г. за удължаване на срока за представяне на документи, ведно с доказателства за получаването му по ел. поща, кореспонденция по ел. поща от 17.10.2024 г., заведена с вх. № 24124160/18.10.2024 г., кореспонденция по ел. поща от 18.10.2024 г. за изпращане на платежни нареждания, платежно нареждане от 25.03.2024 г. за превод на заплата на И.н Т., писмо с изх. № 24095303/05.11.2024 г. за удължаване на срока за представяне на документи, ведно с доказателства на изпращането му по ел. поща, кореспонденция по ел. поща, заведена с вх. № 24133452/18.11.2024 г., ведомост за работни заплати за месец февруари 2024 г., ведно с кореспонденция по ел. поща от 19.11.2024г., трудов договор на И.н Т., покана за съставяне на АУАН с изх. № 24100629/29.11.2024 г., ведно с кореспонденция от 03.12.2024 г. по ел. поща за получаването й и констативен протокол № 24102197/06.12.2024 г.

Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена въз основа на разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели Е. К. И. и Е. И. К., както и от приложените и приети по делото писмени 4 доказателства - протокол за извършена проверка № ПР2434136 от 29.11.2024 г., платежно нареждане от 25.03.2024 г. за превод на заплата на И.н Т., ведомост за работни заплати за месец февруари 2024 г., вътрешни правила за работна заплата, трудов договор на И.н Т., ел. кореспонденция.

Иначе казано – доказателствената сила на АУАН не само че не е оборена, но фактическата обстановка описана в АУАН и в НП е безспорно установена в съдебно заседание.

При така установената фактическа обстановка, която не се оспорва, се налагат следните правни изводи:

Описаната в НП и установена по делото фактическа обстановка осъществява състава на нарушение по чл. 128, т. 1 от КТ, вменяващ в задължение на работодателя в установените срокове да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд.

Безспорно в производството се установява, че работодателят до 20.03.2024 г. не е начислил във ведомостта за заплати за месец февруари 2024 г. целият размер на изплатената заплата на И.н З. Т., ЕГН **********, назначен на длъжност „електротехник, строителен“ и освободен от 11.07.2024 г. (изплатена заплата в размер на 4694 лв., а начислено трудово възнаграждение в нетен размер - 1862,35 лв. или брутно 2400,00 лв.). Този факт е бил констатиран от представените от самия работодател доказателства, като в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са били депозирани писмени възражения по акта за установяване на административно нарушение.

С оглед изложеното, съдът намира факта на извършване на административното нарушение за безспорно установен с приложените по делото писмени доказателства и документи. Нарушението се потвърждава и от събраните гласни доказателства, обективирани посредством показанията на разпитаните по делото свидетели.