Решение № 132 от 19.09.2024, Окръжен съд - Видин

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. В., 19.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: С.Ж.С.

Членове:

Г.П.Й.

Н.Д.Н. като разгледа докладваното от С.Ж.С. Въззивно гражданско дело № 20241300500268 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава 39 раздел І ГПК /Обжалване действията на съдебния изпълнител от длъжника поради отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство -Чл.435 ал.2 т.7 ГПК/.

Образувано е по жалба на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, ЕИК:

*********. със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1172, р-н „Изгрев", ж.к. „Дианабад”, бул. „Д-р Г. М. Димитров" № I. представлявано от Изпълнителните директори ТТ.Д.Т. и Б.Г.И., чрез процесуалния си представител юрисконсулт П. н., тел. ***,със съдебен адрес: гр.

София 1172, район „Изгрев", *** срещу постановление относно разноските за адвокатско възнаграждение и такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, обективирано в съобщение на ЧСИ С.Н., по изп. дело № 651/2024 г., което е получено на 03.07.2024 г.

Сочи се ,че се обжалва

Постановление относно разноските, обективирано в съобщение на Частен съдебен изпълнител С.Н.. рег. № 898. с район на действие Окръжен съд-В. по изп. дело № 651/2024 г., получено от жалбоподателя на 03.07.2024 г., с което съдебният изпълнител отказал да уважи възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение по 1 изп. дело№ 651/2024 г., на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. С обжалваното постановление относно разноските на Частен съдебен изпълнител Нинов той се произнесъл по дължимостта на разноските за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело в размер на 400 лв. и е отказал от преизчисляване на размера на таксата по чл. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ.

1.

На основание чл. 78, ал. 5 ГПК се възразява срещу претендираното адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело, като се поддържа,че в така определения размер от 400 лв. то се явява прекомерно завишено, неоправдано и несъответстващо с естеството на действията по водене на изпълнително дело № 668/2024 г., както и с действителната му правна и фактическа сложност.

Сочи се ,че основанието по чл. 78. ал. 5 ГПК се свеждало до преценка за съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото. Известно било, че всяко изпълнително производство започва въз основа на стандартна молба за образуване на делото, с приложен към нея изпълнителен лист от взискателя до съответния частен съдебен изпълнител, следователно единствените действия, извършени от адвоката на взискателя,били свързани с образуване на изпълнителното производство и посочване на способа на изпълнение. Доколкото това било реквизит на молбата по чл. 426 ГПК , то посочването му не съставлявало отделно действие.

При тези факти било видно, че така определеният размер на адвокатския хонорар по изпълнителното дело се явява крайно завишен.

Фактическите и правни действия по изпълнително производство, като справки за имущество на длъжника и действия по принудително удовлетворяване на кредитора (запори и възбрани), се извършвали от частния съдебен изпълнител, а в случая такива не били извършени. Това предполагало значително по-малка степен на сложност и усилия, която пълномощникът на страната полага спрямо например съдебното производството. В конкретния случай нямало данни адв. Б. да е положил необичайни, извънредни усилия при образуване на изпълнителното дело, като например да е бил затруднен при откриване на длъжника или негово имущество, да е бил затруднен при избор на изпълнителни способи, да е направил извънредни разноски ,свързани с пътувания в страната, да е направил разходи свързани с проучване на 2 имущество на длъжника, разходи за експертни оценки или др., които да оправдаят значително завишения размер на адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.

На следващо място жалбоподателят бил с публично оповестени банкови сметки, поради което изпълнителните действия за събиране на суми от сигурен платец не представлявали правна сложност, което обосновавало извода, че претендираното адвокатско възнаграждение е прекомерно.

Доколкото съгласно чл. 426 ал. 2 ГПК е предвидено, че в молбата си за образуване на изпълнително дело взискателят посочва начинът за изпълнение, се иска да бъде прието , че действията на пълномощника на взискателя се свеждали само до такива по образуване на изпълнително дело.

Предвид гореизложеното се поддържа,че разноските на адвокатския хонорар следвало да бъде определен при условията на чл. 10. т. 1 (изм. - ДВ. бр. 2 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2014г.. отм. относно изменението с бр. 28 от 2014 г. с Решение № 13062 от 03.10.2019 г. и Решение № 5419 от 08.05.2020 на ВАС - ДВ. бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г.) от Наредба 1/2004 г., а именно минималния, в размер на 200.00 (двеста) лева. Заплащането на възнаграждение в по-голям размер се явявало прекомерно по смисъла на чл.

78. ал. 5 ГПК.

На следващо място се иска не само да се намалят разноските за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело поради прекомерност, съобразно фактическата и правна сложност на защитата, но също и да се преизчисли размера на таксата по чл. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ. Правната помощ на адвоката в случая се била свела единствено до подаване на молба за образуване на изпълнително дело. Съгласно чл. 53 от Етичния кодекс на ЧСИ, частният съдебен изпълнител прави и приема само онези разноски, които са оправдани с оглед фактическите обстоятелства по делото. Съгласно чл. 10 от Наредба № 1 от 2004 г. за МРАВ за образуване на изп. дело се дължи възнаграждение от 200 лв., а за водене на делото и за извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания – ½ от съответните възнаграждения по чл. 7, ал. 2 от Наредбата. В делото липсвали данни за извършване на други правни и фактически действия от страна адвоката на взискателя освен подаване на шаблонна молба, т. е. не били извършвани на действия с цел удовлетворяване на парични вземания по 3 смисъла на т. 2 на чл. 10 от Наредба № 1 от 2004 г. за Минималните размери на адвокатските възнаграждения.

С оглед на горното се иска да се намалят дължимите за адвокатско възнаграждение разноски по изп. дело 651/2024 г., образувано при Частен съдебен изпълнител Нинов, рег. № 898, в размер от 400 лева, като се вземе предвид обстоятелството, че съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, а именно образуване на делото полагаемото възнаграждение е в размер на 200 (двеста) лева.

Иска се да се преизчисли размера на таксата по чл. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, дължимо по изпълнителното дело.

На основание чл. 80 ГПК се иска да бъдат присъдени сторените в настоящото производство разноски за държавна такса пред ОС-В. и платените съдебни разноски пред ЧСИ Нинов по ЗЧСИ за администриране на настоящата жалба.

Ответната страна е депозирала становище вх.№18083/14.08.2024 г. ,а ЧСИ С.Н. е депозирал също становище .

След като взе предвид събраните по делото доказателства,Съдът прие за установено от фактическа страна следното :

Изпълнително дело №20248980400651 е образувано по повод молба с вх.

№ 11721/21.05.2024 г. (л.1 по делото) от М. Л. Ц. с ЕГН **********, представляван в производството от адвокат Д. Б.- АК-В. срещу длъжника „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.София, район „Изгрев“, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г.М.Димитров“ №1 за принудително изпълнение на парично вземане съгласно приложения към молбата изпълнителен лист (л.2 по делото), издаден на 09.04.2024 г. от Районен съд-В. на основание Решение №412 от 21.05.2023 г. на Районен съдВ. по гр.дело №884/2022 г. по описа на същия съд.

Поканата за доброволно изпълнение е връчена редовно на длъжника на 4

31.05.2024 г. (л.16 по делото). По молба на взискателя (л.1 по делото) е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „УниКредит Булбанк“ АД (обратна разписка с дата на връчване 04.06.2024 г. - л.19 по делото). В изпълнение на наложен запор с превод от 11.06.2024 г. третото на изпълнението лице „УниКредит Булбанк“ АД е превело по делото цялата дължима сума, в т.ч. и приетите за събиране разноски на взискателя.

На 14.06.2024 г. в кантората на ЧСИ С.Н. е постъпило възражение от „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД с ЕИК ********* чрез пълномощника юрисконсулт П. н. (л.22-23 по делото), с което длъжникът възразява срещу претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лв., тъй като намира същото за прекомерно предвид правната и фактическа сложност на конкретното изпълнително производство и иска размерът на същото да бъде намален до размера на сумата от 200.00 лв, представляваща определеният по Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум само за образуване на изпълнително дело, както и съответната пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ. В подкрепа на възражението длъжникът излага своите мотиви.

Възражението е изпратено на взискателя М. Милков Ц. за писмено становище в едноседмичен срок (изпратено електронно съобщение на 14.06.2024 г. - л.25 по делото). В дадения срок на 18.06.2024 г. взискателят чрез адв. Д. Б. е депозирала становище относно искането на длъжника за намаляване на адвокатския хонорар и иска същото да бъде оставено без уважение (л.27 по делото).

С постановление от 27.06.2024 г. (л.34 по делото) ЧСИ С.Н. е отказал да бъде намален размерът на приетите за събиране разноски на взискателя в частта им относно изплатеното адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изпълнително дело, тъй като не са налице визираните от длъжника предпоставки.

При така установената фактическа обстановка Съдът намира от правна страна за установено следното :

Жалбата е подадена в срока по чл.436 ал.1 от ГПК (постановлението за разноски е връчено на 03.07.2024 г. - л.38 по делото) от надлежно легитимирано лице - длъжника по изпълнението „ЗАД ДаллБогг: Живот и 5 здраве“ АД с ЕИК ********* и се явява допустима съгласно чл.435, ал.2, т.7 от ГПК.

Не са налице предпоставки за уважаването на искането за редуциране размера на заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение.

Претенцията на жалбоподателя е за прекомерност на определеното адвокатско възнаграждение и се иска то да бъде намалено до сумата от 200.00 лв., представляваща определеният по Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум само за образуване на изпълнително дело (без възнаграждение на адвокат за водене на изпълнителното дело) не намира опора в действащото законодателство. Същата би била основателна, ако по делото е налице активно доброволно изпълнение от страна на длъжника след получаване на поканата за доброволно изпълнение. Това по настоящото дело не е така - както е отбелязано по-горе - липсва доброволно плащане. Покана за доброволно изпълнение е връчена редовно на длъжника на 31.05.2024 г. (л.16 по делото), а сумата е постъпила на 11.06.2024 г. в резултат на принудително изпълнение - запор върху вземания на длъжника.

Договорено е също така и възнаграждението по чл.10,т.2 от Наредбата за водене на изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания,т.е. адвокатското възнаграждение в случая е заплатено не само за образуването, но и за защитата по изпълнителното дело, според предмета на договора за правна защита и съдействие.Възнаграждението по делото се дължи независимо от извършените от адвоката процесуални действия по аргумент от Чл.3 и Чл.4 от Наредбата за минималния размер на адвокатските възнаграждения.

Размерът на адвокатското възнаграждение поначало е подчинен на правилата на договорното право, т.е. важи принципът на свободното договаряне, което визира и разпоредбата на чл.1 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за определяне на адвокатските възнаграждения ,като никой не е длъжен да работи на минимума. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредбата. Тя самата служи като ориентир при определянето на минималния размер на възнаграждението за съответния вид помощ. Размерът не е прекомерен и е в рамките на допустимото съгласно Закона за адвокатурата и Наредбата за определяне на адвокатските възнаграждения.