Решение № 811 от 23.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 811 гр. Пловдив, 23.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20235330113751 по описа за 2023 година

Предявеният иск е с правно основание чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД.

В исковата молба от Ц. П. Я. - С. против „Профи Кредит България“ ЕООД се твърди, че между страните бил сключен договор за потребителски кредит № ***, по силата на който била предоставена сумата от 500 лв., при фиксиран лихвен процент 41.90 % и ГПР – 48.75 %. Според договора поискани били от клиента услуга „Фаст“ – право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит, за което дължимо било възнаграждение в размер на 200 лв. Счита, че не дължи плащания за услугата, по следните съображения.

Посочено е, че преценката за действителността на тази клауза следвало да се извърши с оглед претърпените вреди от неизпълнението и при спазване на критериите по т.3 от ТР на ОСТК на ВКС по т.д. № 1/09г. Посочено е, че това възнаграждение е източник на допълнителна печалба, доколкото тя била близо 50 % от заетата сума, като не кореспондирала с последиците от неизпълнението. Предвидено бил кумулиране към погасителните вноски, като по този начин се стигало до скрито оскъпяване на кредита и се създавали предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителя, което било противоречие със задължението за договаряне съобразно принципа на добрите нрави. Било в нарушение на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Клаузата била в пряко противоречие с чл.26, ал.1 ЗЗД и на това основание нищожна. Поради това е направено искане за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 200 лв. – получена без основание сума от ответното дружество по договор за кредит от 11.03.2023г. по допълнителна услуга „Фаст“, като противоречаща на принципа на добрите 1 нрави, заобикаляща материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и предпоставките по чл.11, т.9 и т.10 ЗПК.

Претендирани са разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, със становище за неоснователност на предявения иск. Не се оспорва сключването на договор за потребителски кредит между страните. Ищецът изявил желание да закупи предлагана от дружеството допълнителна услуга „Фаст“, която не била задължителна, тоест изборът и закупуването на допълнителни услуги не било задължително условие за сключване на договора за кредит. Тази услуга не противоречала на добрите нрави, като се съдържала позоваване на чл.9 ЗЗД. Страните по своя свободна воля сключили договора. Ищецът се възползвал от допълнителната услуга, искането за кредит било одобрено в рамките на един ден. Не била налице хипотезата на чл.26, ал.1 ЗЗД. Било налице недобросъвестно поведение от ищеца, който добре бил информиран за допълнителната услуга изявил желание да се ползва от нея, а след това взел решение да предяви съдебни претенции срещу дружеството, с неясни доводи и твърдения. Не било налице заобикаляне на чл.19, ал.4 ЗПК. Оспорва се твърдението, че по оспорената клауза е платена сумата от 200 лв. Била платена сумата от 82.76 лв. По договора били направени плащания – на дата 25.04.2023г. – 60 лв., 28.04.2023г.

– 140 лв., 12.05.2023г. – 100 лв., 03.07.2023г. – 100 лв., 27.09.2023г. – 100 лв., или общо платена сума от 500 лв., с която била погасена 411.68 лв. – 4 пълни вноски. Частично плащане от 10.04 лв. имало по пета вноска. Клиентът заплатил и 50 лв. начислени такси по Тарифа. Поради това е направено искане за отхвърляне на предявения иск. Претендирани са направените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл.

235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На *** между ответното дружество в качеството на кредитор и ищеца в качеството на кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт при следните параметри: сума на кредита – 500 лв.; срок на кредита 11 месеца, размер на вноска по кредита – 54.96 лв., ГПР – 48.75 % и ГЛП – 40.90 %, лихвен процент на ден 0,11 и обща дължима сума по кредита от 604.60 лв. Параметрите по избрания и закупен пакет допълнителни услуги са следните: 200 лв.- възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ и 300 лв. – възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“. Общото задължение по договора е 1104.60 лв. Представен е погасителен план към договора за кредит, както и Общи условия на „Профи Кредит България“ ЕООД.

Представен е Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, както и извлечение по сметка.

От страна на ищцата са представени разписки за платени суми в полза на ответното дружество, както следва – от дата 03.07.2023г. за сумата от 101.25 лв., от 12.05.2023г. за сумата от 101.25 лв., от 25.04.2023г.за сумата от 60.85 лв., от 28.04.2023г. за сумата от 141.54 лв.

2

Не се спори и от събраните по делото доказателства се установява, че между страните е сключен договор за потребителски кредит, като ищцата има качеството на потребител и съответно спрямо договора са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит. За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да отговаря на предвидените в разпоредбите на чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК, като в исковата молба са изложени обстоятелства относно недействителността на клаузата, уреждаща заплащане на допълнителни услуги.

Съгласно договора при кандидатстването си за кредит клиентът изрично е поискал да закупи допълнителна незадължителна услуга – Фаст, която предоставя право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит. Възможността за събиране на комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК (нов – ДВ, бл. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.). Законът не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Допълнителните услуги по процесния договор за кредит, по своето естество, са част от възнаграждението за предоставения заем, като съдът приема, че са обособени самостоятелно, с цел заобикаляне ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, установяващ лимит на годишния процент на разходите.

Услугата "Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит", представлява по своята същност "такса за усвояване на кредита". С оглед изложеното съдът приема, че тези уговорки за предоставяне на допълнителен пакет услуги, противоречат на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Съгласно чл. 21, ал.1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна, поради и което съдът приема, че клаузите са нищожни на това основание. Наред с това, доколкото съдът приема, че се касае за възнаграждения по усвояване и отпускане на кредита, същите следва да са включени в годишния процент на разходите – чл. 19, ал. 1 ЗПК, като уговарянето им като отделно възнаграждение има за цел заобикаляне разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР. Следва да се отбележи, че с уговорката за заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги предварително се договаря заплащане на възнаграждението от потребителя, без значение дали услугата ще бъде използвана от потребителя, което е в разрез с принципа за добросъвестност и справедливост – да се заплаща възнаграждение за услуги, които може и да не се използват. Наред с това посочените допълнителни услуги, не би следвало да се предоставят по волята на кредитора, доколкото те са нормативно залегнали - като правото на страните да инициират предоговаряне на срока на падежа на договора или плащане на вноските, свободата да договорят отлагане на една или повече погасителни вноски. С въвеждането на такова възнаграждение кредиторът създава задължение за кредитополучателя да плаща за права, които по закон има. С оглед нищожността на клаузата за допълнителна услуга Фаст, по нея не се дължи плащане, поради което и платените от ищцата суми по тази клауза са недължимо платени и подлежат на връщане. От ищцата се твърди, че по цитираната клауза е заплатена сумата от 200 лв., а според ответното дружество платената сума възлиза на 82.76 3 лв. От представеното от ответното дружество извлечение по сметка към договора на лист 43 от делото се установява, че ищцата е заплатила по договора общо сумата от 411.68 лв., като платената сума по закупената допълнителна услуги възлиза в общ размер на 191.84 лв.

Поради това предявеният осъдителен иск е основателен до посочения размер, а до пълния претендиран размер от 200 лв. следва да бъде отхвърлен.

При този изход на делото на страните следва да се присъдят разноски съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковата претенция. На ищцата от претендираната държавна такса в размер на 50 лв. ще се присъди сумата от 47.96 лв. В производството ищцата е била представлявана от адвокат, в хипотезата на чл.38 ЗА, видно от представения договор за правна защита и съдействие, според който е налице хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 ЗА. Поради това в полза на адв. С. Н. ще се присъди сумата от 383.68 лв. адвокатско възнаграждение. На основание чл.78, ал.8 ГПК в полза на ответното дружество следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, като от определеното от съда такова в размер от 150 лв., на присъждане подлежи сумата от 6.12 лв.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „България” № 49, бл.53 Е, вх. В да заплати на Ц. П. Я., ЕГН ********** от *** сумата от 191.84 лв. /сто деветдесет и един лева и 84 ст./ недължимо платена при начална липса на основание по клауза по Раздел VI за заплащане на възнаграждение за пакет допълнителни услуги Фаст в договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт от ***, сключен между страните по делото, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над посочената сума от 191.84 лв. до пълния претендиран размер от 200 лв.

ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „България” № 49, бл.53 Е, вх. В да заплати на Ц. П. Я., ЕГН ********** от *** сумата от 47.96 лв. /четиридесет и седем лева и 96 ст./ лева направени по делото разноски.

ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „България” № 49, бл.53 Е, вх. В да заплати на адв. С. Н., вписан в АК – П., *** на основание чл.38 ЗА, сумата в размер на 383.68 лв. /триста осемдесет и три лева и 68/ лева адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Ц. П. Я., ЕГН ********** от *** да заплати на „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „България” № 49, бл.53 Е, вх. В сумата от 6.12 лв. /шест лева и 12 ст./.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

4

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

5