Решение № 591 от 20.05.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 591 гр. В., 20.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 13 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Сияна Генадиева при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно наказателно дело № 20243110204820 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на П. Д. И. против Наказателно Постановление № 24-0445-000261/ 23.04.2025г. на Началника на група при ОД-МВР –В. РУ А., с което са му наложени следните административни наказания : по пункт 1 - „Глоба” в размер на 500 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца на основание чл.174 ал.1 т.1 от ЗДвП, по пункт 2- „Глоба” в размер на 10лв. на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП.

В жалбата декларативно се твърди, че постановлението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, поради което се иска цялостната му отмяна. Сочи се, че за същото деяние на възз.И. е ангажирана наказателна му отговорност по реда на чл.343 Б ал.3 от НК и втори път за същото деяние не следва да носи адм.отговорност.

В съдебно заседание, въззивникът редовно призован, не се явява, представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в нея основания.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява от упълномощен процесуален представител, който да ангажира становище по жалбата.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по 1 делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 17.03.2024г. , около 10.17 часа възз. И. управлявал л.а. „Форд” с ДК № **** като се движел в гр.И., обл.В., по ул.”С.Д.”. По същото време на този пътен участък се намирали полицейски служители между които и актосъставителят А.. Те спрели възз. И. за проверка, в хода на която установили, че той не носи свидетелство за регистрация на МПС.

Полицейските служители се усъмнили в поведението на възз.И. и решили да извършат проверка на лицето за употреба на алкохол с техническото средство Дрегер Алкотест 7510 с № ARВВ-0015, проба 1812 от 17.03.2024г. След като поканили възз.И. да даде проба, той успял да извърши качествена проба и техническото средство отчело резултат 0.72 промила. Това било и основание да се издаде на въззивника талон за изпращане на медицинско изследване.

Съставили срещу него АУАН за нарушение на чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДвП и чл. 100 ал.1 т.2 от ЗДвП. Също така била извършена и проба за управление на МПС под въздействието на наркотични вещества, която също дала положителен резултат. По отношение на това установено нарушение било издаден друг АУАН и започнало наказателно производство.

Въз основа на установеното управление на МПС под въздействието на алкохол бил издаден талон за кръвна проба №0172507. . В указаното време възз.И. се явил в МБАЛ „СВ.Анна“ за даване на кръвна проба, но в листа за идследването вписал, че отказва да даде кръвна проба.

Междувременно било образувано и досъдебно производство за извършено престъпление по чл.343 б ал.3 от НК, касаещо управлението на МПС след употреба на наркотични вещества - д.п.№102/2024г. по описа на РУ А./.

Поради извършените от въз. И. нарушения на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП и чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП - управление на МПС след употреба на алкохол и без да носи свидетелство за регистрация на МПС, срещу нето бил съставен акт за установяване на административно нарушение. При личното предявяване на акта, както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН възражения не били направени депозирани.

Въз основа на съставения акт и след като били взети предвид показанията на техническото средство, против възз. И. било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което наказващият орган изцяло 2 възприел описаната фактическа обстановка, както и правната квалификация на нарушенията- по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП и чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП, за които на въззивника били наложени съответните наказания.

В хода на съдебното следствие като бе разпитан свидетел актосъставителят А., чиито показания съдът кредитира изцяло като дадени обективно, безпристрастно и пълно. Свидетелят посочи, че въззивника е именно лицето, което е било спряно за проверка, в хода на която полицейските служители го изпробвали с техническо средство и издали талон за кръвна проба, като също така установили и управлението на МПС под въздействието на упойващи вещества.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка, тези приложени към жалбата, събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - от Началника група при ОД-МВР – В., РУ А., съгласно заповед № I8121з/1632/2021. на Министъра на вътрешните работи . То е било издадено в шестмесечния преклузивен срок и е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.

В същото се съдържат всички минимално изискуеми по силата на закона реквизити.

Нарушенията, вменени във вина на въз. Кючюкали са конкретизирани в степен, позволяващи му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Наложените наказания също са индивидуализирани. Поради това съдът намира, че в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване правото на защита на въззивника.

Съобразно Наредба № 30/01 законът е въвел задължително предписание 3 за дефинитивно възприемане на показанията на техническото средство за изследване употребата на алкохол или на друго упойващо вещество в случаите, когато е налице отказ на освидетелствания водач на МПС да получи: талон за медицинско изследване; при неявяването му в определеното лечебно заведение да даде кръв за изследване в указаното време или при отказ да даде кръв за изследване. На въззивника е бил издаден талон за медицинско изследване, съгласно цитираната наредба, за точното установяване на тази концентрация в кръвта му. Той се е явил за изследване, но в последствие е отказал да даде кръвна проба. Наредбата указва два начина за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта. Наредба № 30/01 е предвидила използването на технически средства и/или химическо изследване на кръвта, като и двата способа са ориентирани към обективност на резултата, съответно, към изключване на субективния фактор. При отказ на водача да даде кръв за изследване, или при закъснението му за това меродавно е показанието на техническото средство, което изключва прилагането възможността да се отчитат евентуални отклонения в отчитането на уреда.

В нормата няма правна презумпция. Употребата на алкохол в хипотезите на чл. 6 от Наредбата е тази, установена с техническото средство и не се извлича по метода на презюмирането. В този случаи правилно АНО се е позовал на резултатите от техническото средство.

Въз основа на съставения акт АНО издал процесното НП. В същото приел, че въззивникът е нарушил разпоредбата на чл.5, ал.3,т.1 от ЗДП и на основание чл. 174, ал.1, т.1 от ЗДП му наложил адм. наказание глоба в размер на 500лв. и адм. наказание лишаване от правоуправление за срок от 6 месеца.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени така и гласни, които преценени поотделно и в своята съвкупност не водят на различни правни изводи.

Съдът в изпълнение на задълженията си за контрол по законосъобразността на образуването и провеждането на административно наказателното производство установи, че АУАН и издаденото въз основа на него НП са издадени от компетентните длъжностни лица и в сроковете по чл.

34 от ЗАНН. В обстоятелствените части както на акта, така и НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват нарушението за 4 което въззивникът е бил привлечен към адм. наказателна отговорност, посочени са дата и място на извършване, както и нарушената законова норма.

В случая фактите описани в акта не водят до каквото и да било съмнение по отношение на това за какво точно деяние е ангажирана отговорността на въззивника и коя норма е нарушил – управлявал МПС след употреба на алкохол. Няма и каквото и да било съмнение във волята на АНО, а и от съдържанието на самата жалба явства, че въззивникът ясно е разбрал за какво е наказан.

Не са допуснати съществени процесуални нарушения във фазата на производството пред административно наказващия орган. АУАН и НП са формално редовни актове, съдържат всички изискуеми реквизити по ЗАНН, преписи и от двата са връчени на нарушителя, като му е дадена възможност да организира адекватна защита. Жалбоподателят не е депозирал писмено възражение срещу АУАН в срока по по чл.44 ал.1 от ЗАНН, което обяснява и липсата на произнасяне на АНО по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН.

Като прецени всички доказателства по делото по отделно и в тяхната съвкупност съдът прецени от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДП на водачът на ППС е забранено да управлява ППС под въздействието на алкохол.

В случая в хода на съдебното следствие по категоричен начин се установява, че въззивникът е управлявал МПС, когато е бил спрян за проверка, както и по отношение на това, че пробата за алкохол с техническо средство е отчела наличие на алкохол в кръвта му над 0.5промила – 0.72 промила.

Като съобрази горните обстоятелства съдът прецени, че въззивникът е нарушил разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДП, тъй като е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 промила и това е доказано по безспорен и категоричен начин.

АНО е дал правилна квалификация на нарушението и е наложил на въззивника наказания в пределите предвидени в закона, а именно глоба в размер на 500лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, като и двете наказания са във фиксиран размер.

Правилно административно-наказващият

5 орган е приложил и санкционната норма- чл.174 ал.1 от ЗДП, тъй като именно в нея е предвидена санкция за водач на МПС, който управлява с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, каквото имаме в настоящият случай, а именно – въззивника е управлявал автомобил с концентрация от 0.72 промила.

Предвидените в тази законова норма наказания са за водач, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително – лишаване от првоуправление за срок от 6 месеца и глоба 500 лв.. Наказващият орган е наложил и двете наказания във фиксирания размер.

Като цяло единствените възражения на жалбоподателя се съсредоточават около това, че щом веднъж е бил санкциониран по наказателен ред за управление на МПС след употреба на наркотични вещества (престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК), то и е недопустимо да се ангажира административнонаказателната му отговорност за това, че по същото време и място е управлявал автомобила и с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 до 1, 2 на хиляда. Материалите по НОХД 1281/2024г. по описа на РС В., по което е наложено наказания за деянието по чл.343б ал.3 от НК са присъединени по настоящото дело. От тях е видно, че въз.И. е наказан за управление на МПС след употреба на упойващи вещества – метаамфетамин.

Настоящият състав не споделя тези доводи по следните причини.

Съдът намира, че в случая не е налице двукратно наказване за едно и също деяние. Касае се за две съвсем отделни деяния, осъществени от жалбоподателя в условията на съвкупност, като едното от тях (управление след употреба на наркотични вещества) е въздигнато в престъпление – чл. 343б, ал. 3 НК, а другото – управление на МПС с концентрация на алкохол 0, 72 на хиляда е въздигнато в административно нарушение.