Определение № 350 от 05.04.2023, Окръжен съд - Велико Търново
- Съд
- Окръжен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 183/2023
- Вид
- Определение № 350
- Подписан
- 05.04.2023
- В сила
- 05.04.2023
- Състав
- Ирена Колева, Йордан Воденичаров, Еманоел Вардаров
Цитирани разпоредби
- чл.104 т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.121 · Граждански процесуален кодекс
- чл.69 ал.1 т.1 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 350 гр. Велико Търново, 04.04.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Ирена Колева
Членове:
Еманоел Вардаров
Йордан Воденичаров като разгледа докладваното от Ирена Колева Въззивно частно гражданско дело № 20234100500183 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.121 ГПК.
Образувано е по постъпила частна жалба от Е. М. Д. - Д., ЕГН **********, с адрес град В.Т., ул.“В.А.“ № ., ап. . срещу Определение № 443/21.02.2023г., постановено по гр.дело № 532/2023г. по описа на Районен съд-Велико Търново, с което производството по делото е било прекратено и същото изпратено за разглеждане на родово компетентния съд – Окръжен съд-Велико Търново. Частният жалбоподател счита атакувания съдебен акт за неправилен, тъй като не е съобразил, че предявеният иск е неоценяем и поради това компетентен да разгледа същия е районният съд. Прави искане за отмяна на обжалваното определение и връщане делото на Районен съд-Велико Търново за продължаване на съдопроизводствените действия.
Съдът, като съобрази доводите на частния жалбоподател и прецени данните по делото, намира следното:
Производството пред Районен съд-Велико Търново е било образувано по искова молба на Е. М. Д. - Д. срещу Г. В. Д. с искане за осъждането на последния да й заплати левовата равностойност на ¼ от пазарната стойност на движимото и недвижимо имущество, служещо за упражняване на занаята му като търговец в търговски дружества „М.“ ЕООД, „С.“ АД и „М.“, което имущество е с обща балансова стойност в размер на 7 792 000 лв., както и ¼ от получения от него дивидент за 2021г. от дейността на „М.“ ЕООД в размер на 515 989.30 лв., ведно със законната лихва върху претендираните суми от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Изложени са фактически твърдения, че страните са съпрузи от 17.01.2021г. и имат родени две деца от предхождащото брака им съвместно 1 съжителство, че от 01.05.2022г. те са във фактическа раздяла, както и че по време на съвместното им съпружеско съжителство и по време на брака помежду им ответникът съпруг е придобил имущество на значителна стойност, служещо за упражняване на занаята му като търговец в посочените три търговски дружества. Ищцата твърди, че е допринесла за придобиването на това имущество с работата си в домакинството и с грижите за децата.
За да прекрати производството по делото и изпрати същото по подсъдност на Окръжен съд-Велико Търново, първоинстанционният съд е приел, че съобразно изричната разпоредба на чл.104 т.4 от ГПК, доколкото цената на предявения иск за сумата от ¼ от 515 989.30 лв. е над 25 000 лв. и не са налице изключенията на посочената законова разпоредба, компетентен да се произнесе по исковата молба е Окръжен съд-Велико Търново.
Частната въззивна жалба е допустима, доколкото е подадена в законоустановения срок от страна по делото срещу подлежащ на обжалване акт.
Разгледана по същество, същата се явява неоснователна по следните съображения:
Районен съд-Велико Търново е бил сезиран с иск за дял от стойността на конкретно лично имущество на съпруга-ответник за упражняване на професия или занаят, за което се твърди, че е придобито по време на брака на страните. Следователно, искът е за парично вземане, представляващо паричен еквивалент на дела на съпруга-несобственик от личното имущество на съпруга – ответник, поради което размерът на цената му е търсената сума, съобразно правилото на чл.69 ал.1 т.1 от ГПК.
При това положение, доколкото цената на предявения иск надхвърля сумата от 25 000 лв. и същият не е сред изброените в чл.104 т.4 ГПК искове, за които посочената разпоредба не се прилага, компетентен да го разгледа е Окръжен съд – Велико Търново.
Крайният извод на настоящия съдебен състав съвпада с този на първата инстанция, поради което частната жалба се явява неоснователна и обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 443/21.02.2023г., постановено по гр.дело № 532/2023г. по описа на Районен съд-Велико Търново.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
2
3