Решение № 1070 от 09.07.2026, Районен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1070 гр. Плевен, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ана Ив. Илиева при участието на секретаря Росица Ив. Цанова като разгледа докладваното от Ана Ив. Илиева Гражданско дело № 20264430100381 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по предявени в условията на обективно кумулативно съединяване искове от „ШАВАРНА 97” ЕООД, ЕИК 114098429 със седалище и адрес на управление в ***, представлявано от *** срещу „ТС КЪНСТРАКШЪН” ЕООД, ЕИК 206853231 със седалище и адрес на управление в ***, представлявано от *** искове с правно основание осъждане чл.327 ТЗ, и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 8738,59 евро, представляващи непратена цена на доставените на ответника стоки /цимент/ и извършени услуги /транспротна, замазка и с бетон помпа/, за които са издадени фактури с №100000197/28.08.2023г и №1000000209/29.09.2023 г.; сума в размер на 2890,00 евро, представляващи лихва за забава, считано от датата на падежа на всяка една от тях до 17.02.2026 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на исковата молба до окончателното плащане.

В обстоятелствената част на молбата се твърди, че през 2023 г. между страните са сключени търговски сделки, по силата, на които за нуждите на търговското дружество са извършени търговски продажби, с които са му доставени бетон, извършени са транспортни услуги, циментова замазка и услуга със специализирана техника- бетон помпа, които са приети от ответника без забележки. Сочи се, че за извършените продажби са съставени процесните фактури, в която са описани видовете стоки, услуги, количество, начин на плащане и др. Излага се, че процесните фактури е следвало да се платят от ответника в деня на издаването им, което не е сторено. Твърди се, че на 10.10.2023 г. е извършено частично плащане в размер на 10 000 лева, с което те приели и съотнесли към фактура №100000197/28.08.2023 г. Сочи се, 1 че въпреки поканите до ответника същия не е изпълнил задължението си, поради което моли съда да уважи иска.

В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на ищеца моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искови претенции. Сочи, че от представените по делото доказателства се е установило, че до ответника е доставен бетон, за което са издадени процесните фактури. Сочи, че счетоводните документи са осчетоводени от ответника, който е ползвал данъчен кредит за тях.

В срока по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

СЪДЪТ, като взе предвид молбата и ангажираните с нея доказателства приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Установява се от приобщената по делото фактура

№1000000197/28.08.2023 г., че ищецът е доставил на ответника бетон, за което му калкулирана и транспортна услуга и услуга с бетон помпа за общата сума за всички доставки и услуги в размер на 12126,00 лева.

Видно е от приобщената по делото фактура №1000000209/29.09.2023 г., че ищецът е доставил на ответника бетон, за което му калкулирана и транспортна услуга и услуга с бетон помпа за общата сума за всички доставки и услуги в размер на 12471,00 лева.

От приложената по делото извлечение от сметка на ищеца се установява, че ответника на 10.10.2023 г. е превел на ищеца сума в размер на 10 000 лева с основание „по фактури“.

Установява се от приложените по делото Експедиционни бележки и декларации за съответствие, че на строителен обект „Стадион град Левски“ са доставени: на 04.09.2023 г. 1 куб метра бетон; на 24.08.2023 г. -2,00 куб. метра бетон; на 24.08.2023 г. – 6,50 куб. метра бетон; на 24.08.2023 г. -5,00 куб. метра бетон; на 24.08.2023 г. -7 куб. метра бетон; 17.08.2023 г. -2,00 куб. метра бетон; на17.08.2023 г. – 2 куб. метра бетон; на 17.08.2023 г. -4 куб. метра бетон; на 09.08.2023 г. – 7 куб. метра бетон; на 09.08.2023 г.- 9 куб. метра бетон; на 03.08.2023 г. -2,00 метра бетон; на 02.08.2023 г. – 2,00 куб. метра бетон; на 27.07.2023 г. -7 куб. метра бетон; 27.07.2023 г. -4 куб. метра бетон; на 30.08.2023 г. -7 куб. метра бетон; на 30.08.2023 г. – 4 куб. метра бетон; на 01.09.2023 г. -7 куб. метра бетон; на 04.09.2023 г. -7 куб. метра бетон; на 04.09.2023 г. – 3 куб. метра бетон; на 05.09.2023 г. -7 куб. метра бетон; на 05.09.2023 г. -2 куб. метра бетон; на11.09.2023 г. -6 куб. метра бетон; на 15.09.2023 г. -7 куб. метра бетон; на 15.09.2023 г. – 7 куб. метра бетон; на 15.09.2023 г. 5 куб. метра бетон ; на 18.09.2023 г. -3 куб. метра бетон; на 20.09.2023 г. -1,50 куб. метра бетон ; на 20.09.2023 г. -0,60 куб. метра бетон; на 21.09.2023 г. – 2,50 куб. метра бетон; на 22.09.2023 г. – 1,50 куб. метра бетон; на 29.09.2023 г. -2,00 куб. метра бетон; на29.09.2023 г. – 2 куб. метра бетон; на 29.09.2029 г. -1, куб. метър бетон; на 30.09.2023 г.- 0,50 куб. метра бетон; на 2

30.09.2023 г- 2,50 куб. метра бетон.

По делото са събрани и гласни доказателства посредством разпита на свидетелката Г. М.

Стефанова – Иванова, която сочи, че работи в ищцовото дружество като организатор автомобилен транспорт. Излага, че работата й се състои в приемане на поръчки и организация на камионите. Твърди, че е получавала поръчки от ответното дружество. Обяснява, че търговските им взаимоотношения са продължили докато е течала реконструкцията на стадиона в гр. Левски, което било около 3 месеца. Твърди, че в края на септември са приключили търговските им взаимоотношения и тогава пуснала уравнителната фактура. Излага, че плащането било по банков път. Навежда доводи, че е имало плащане от 10 000 лева, което не покривало и едната фактура. Излага, че поръчания бетон е извозен, за което има съставени документи – експедиционни бележки. Сочи, че в един ден е можело да се поръчат и по – няколко камиона, взависимост от това какви кофражи са направени. Обяснява, че издаването на фактурите било на два периода. Сочи, че си е комуникирала с управителя на ответника да заплати процесните фактури и, че той обещавала, а впоследствие не изпълнил обещаното. Твърди, че фактурите са предадени на ответното дружество.

В хода на производството е изслушано заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена и неоспорена от страните. В заключението си вещото лице сочи че: в счетоводството на ищеца по процесните две фактури има отразено плащане в размер на 11 500,00 лева, които са към фактура № 1000000197/28.08.2023 г. че в счетоводството на ответното дружество има осчетоводено плащане в размер на 10 000,00 лева с основание „ по фактури“; че в счетоводството на ищеца неплатената част от процесните фактури с издател ищецът и получател ответникът към датата на исковата молба е в размер на 15 591,20 лева / 7 971,66 евро/ по отделните фактури; че в счетоводството на ответника неплатената част от процесните фактури с издател ищецът и получател ответникът към датата на исковата молба е в размер на 17 091,20 лева / 8 738,59 евро/ по отделните фактури; че законната лихва за срока на забавата от датата на падежа на задължението до предявяване на исковата молба е в размер на 5048,76 лева / 2581,39 евро/; че задължението на ответника към ищеца към датата на исковата молба е в размер на 20 639,96 лева /10 553,50 евро/, от които главница в размер на 15591,50 лева / 7971,81 евро/ и лихва за забава в размер на 5048,76 лева /2581,39 евро/; че след датата на исковата молба няма направени плащания; че процесните фактури са осчетоводени от ищеца като приходи от други продажби и вземания от клиенти, като извършените плащания са осчетоводени като постъпление по разплащателната сметка и погасяване на задължения от ответника; че процесните фактури са отразени в „дневниците за продажби“ и СД по ЗДДС на ищеца за съответните данъчни периоди от други продажби и вземания на клиенти; че процесните фактури са осчетоводени като разход при ответника за доставка на материали и задължения към 3 доставчик; че извършеното плащане е осчетоводено като плащане от разплащателната сметка и погасяване на задължение към ищеца; че процесните фактурис са отразени в „дневник за покупки и СД по ЗДДС“ на ответника за данъчен период м. септември 2023 и са подадени в ТД на НАП; че сумата от 4515,20 лева е отразена в дневника за покупките в колона „ ДДС с право на данъчен кредит“; че закупените с процесните фактури материали и услуги от ответника са вложени в обекта и сметката е приключена при предаване на обекта, като няма налични материали; че в счетоводството на ищеца има вземане към ответника в размер на 15591,20 лева, а в счетоводството на ответника има задължение към ищеца в размер на 17091,20 лева; обема и количеството бетон, отразено в екпедиционните бележки съответства на количеството бетон и вид бетон, фактурирани в процесните фактури.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 318, ал. 1 ТЗ предвижда, че договорът за търговска продажба /каквито са и продажбите по настоящия спор и каквито страните не спорят, че са/ на движими вещи е консенсуален, като сключването му предпоставя постигане на съгласие между страните - продавач и купувач, относно съществените елементи от съдържанието на сделката - вещта /стоката/, обект на продажба и цената. С постигането на съгласие, за продавача възниква задължението да заплати уговорената цена. С оглед консенсуалния характер на сделката предаването на вещта и плащането на цената не са елемент от фактическия състав на търговската продажба, а са относими към изпълнението на произтичащите от договора задължения, като при липса на други договорености - поставя плащането в зависимост от предаването (чл.

327, ал. 1 ТЗ).

В настоящия спор, ищецът основава вземането си на сключен между страните договори за продажба на стоки, във връзка с които са издадени фактури с №100000197/28.08.2023г и №1000000209/29.09.2023 г.

За успешното провеждане на предявения иск с правно основание чл.327 ТЗ, вр. чл.79 ЗЗД ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на валидно сключен договор по силата, на който е предоставил на ответника стоките по процесните фактури, обстоятелството, че се явява изправна страна в облигационната връзка, поради което му се дължи плащане в претендирания размер. Съответно в тежест на ответника по делото е да установи всички положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, вкл., че е заплатил сумите.

При липса на договор, какъвто е настоящия случай фактурата представлява частен диспозитивен документ, установяващ волеизявленията на страните. Сам по себе си факта на издаване на фактура не е основание за плащане, а основанието за плащане на цената е извършване на доставка на 4 стоката, описана във фактурата. Съдът приема, че с оглед на представените експедиционни бележки и заключението на ССЕ, според което процесните фактури са осчетоводена от ответника, че същата е включена в дневника на покупки за съответния период, извършването на частични плащания по първата фактура, както и ползването на данъчен кредит, по безспорен начин установява обстоятелството, че ищецът е извършил доставка на бетон и услуги, описани в процесните фактури.

Релевантен за спора е момента на получаване /връчване/ на фактурата.

Безспорно е, че търговецът е узнал за действията по доставка на стоката.

Фактът на узнаването се установява по несъмнен начин от вписването на фактурите в счетоводните книги и регистри, ползването на данъчен кредит, а също и от извършените частични плащания по една от нея.

На следващо място - настъпила е изискуемостта на задължението за заплащане на продажната цена.

Поради изложеното съдът приема за установено, че между страните е налице валидни облигационни отношения, във връзка с които е издадените фактури, по които ищецът е изправна страна, т. е. извършил е доставката на стоките и услугите, описани във фактурите, поради което и за него е възникнало правото да търси престиране на договорената продажна цена.

Разпечатката съдържа 30 от 39 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/72d69e9a-23c3-46be-b72a-d1a6c1e51520