Решение № 2 от 05.01.2023, Районен съд - Трявна

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Трявна, 05.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРЯВНА в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: П. Б. ЕВГЕНИЕВ при участието на секретаря Валентина Г. Николова като разгледа докладваното от П. Б. ЕВГЕНИЕВ Гражданско дело № 20224240100087 по описа за 2022 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.

Предявени са две искови молби с правно основание чл.422 от ГПК, по които първоначално са образувани гр.дело № 87/2022г. и гр.дело № 88/2022г. по описа на РС-Трявна, обединени с определение от 18.07.2022г.

В двете искови молби на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД гр.Варна против „МЕБЕЛЕН ЗАВОД ИЗКУСТВО“ ЕООД тр.Трявна се твърди, че ищецът осигурява снабдяване с електрическа енергия на потребители, присъединени към електроразпределителната му мрежа, а ответникът е потребител на електрическа енергия с открита партида с кл.

№5600000267 и абонатен №1601027 за обект в гр. Т., ул. „**************" № ***. Основното задължение на ответното дружество, като купувач на електрическа енергия, било да закупи измерените количества електрическа енергия и да заплати на продавача фактурираните суми. През м. декември 2019 г. стартирала кампания за актуализиране на данните за предоставена мощност на стопанските клиенти на разпределителното дружеството, тъй като електроразпределителното дружество заявило промяна в начина на ценообразуване на услугата по предоставяне на достъп до мрежата в 1 съответствие с предоставената и реално необходима мощност, считано от 01.07.2020 г. Промяната се изразявала в това, че цената за достъп до електроразпределителната мрежа се изчислява на базата на заявената и предоставена мощност, а не както до този момент за консумираната електрическа енергия. Тази промяна в начина на ценообразуване на мрежовата услуга по предоставяне на достъп до мрежата била утвърдена с решение на КЕВР №Ц-29 от 01.07.2020 г. Според решението, цената за достъп на небитови клиенти била 0,02053 лв. на кват на ден. Във връзка с промяната, за всеки клиент била предоставена информация за съществуващите в системата на дружеството данни за предоставена мощност, като клиентите били приканени да потвърдят или изменят същата. Тъй като ответното дружество не подало заявление за промяна на предоставяната му мощност за обекта в гр. Т., на ул. „**************" № ***, а впоследствие не сключило договор с търговец на електрическа енергия по свободно договорени цени, считано от 01.07.2020 г. ищцовото дружество начислявало дължимата на електроразпределителното дружество цена за достъп до електроразпределителната мрежа на база предоставяната му мощност, която за конкретния обект била 620 кВТ.

В първата искова молба се посочва, че за предоставените мрежови услуги за периода от септември 2021г. до януари 2022г., включително, били издадени фактури, съответно от 06.10.2021г., 05.11.2021 г., 03.12.2021 г., 07.01.2022г. и 07.02.2022 г. Стойността на същите възлизала на общо 2411,15 лв. с вкл. ДДС. Посочените фактури не били заплатени в срок. За сумите по тях било депозирано заявление и издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, по което постъпило възражение от длъжника.

Претендира се в исковата молба да се постанови решение, с което да се установи със сила на пресъдено нещо съществуването на вземане в полза на ищеца срещу ответника, за следните суми: 2359,76 лв., представляваща сбор от главниците по изброените по-горе фактури, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда, както и 51,39 лева – представляваща сбора от мораторната лихва по посочените фактури до 04.03.2022г.

Във втората искова молба се посочва, че за предоставените мрежови услуги за периода от септември 2020г. до февруари 2021г., включително, 2 били издадени фактури, съответно от 07.10.2020г., 09.11.2020 г., 07.12.2020 г., 07.01.2021г., от 08.02.2021г. и от 08.03.2021 г. Стойността на същите възлизала на общо 3099,31 лв. с вкл. ДДС. Посочените фактури не били заплатени в срок. За сумите по тях било депозирано заявление и издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по което постъпило възражение от длъжника. Претендира се в исковата молба да се постанови решение, с което да се установи със сила на пресъдено нещо съществуването на вземане в полза на ищеца срещу ответника, за следните суми: 2764,67лв., представляваща сбор от главниците по изброените по-горе фактури, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда, както и 334,64 лева – представляваща сбора от мораторната лихва по посочените фактури до 11.03.2022г.

Претендира се и присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмени отговори по двете искови молби, чрез адв. П. К.. В същите оспорва предявените искове и моли за отхвърлянето им по следните аргументи:

Ответникът твърди, че ищецът няма право да доставя услугата достъп за ответника, а последният не е длъжен да плаща за такава услуга, дори и да е доставена;

Ответникът за съответните периоди не е имал достъп до електропазпределителната мрежа, тъй като такъв не е бил предоставен от ищеца. От м. октомври 2019 г. били прекратени всички мрежови услуги, свързани с доставката на електроенергия в обекта му – поради авария в енергийно съоръжение, което не е негова собственост и за което той не носел отговорност за нормалното му функциониране. На 13.10.2020 г. служители на енергийното предприятие посетили обекта, в който се намирало средството за търговско измерване – сграда с трафопост, намираща се в близост до собствения имот. Там установили, че има повреда в трафопоста, поради която не може да се възстанови електрозахранването, след което си заминали. От този момент и понастоящем ответникът не получавал електрозахранване, вкл. до „границата на собствеността“.

Заявява, че ищецът няма право да доставя услугата „достъп“ за ответника, а последният няма задължение да я плаща.

Претендираните задължения не съществуват.

3

Липсват облигационни отношения между ищеца и ответника. Такива отношения ответникът имал друго дружество – „Ритъм-4-ТБ“ ООД.

Ищецът не е краен снабдител за ответника.

Ищецът няма основание да предявява иск по чл.422 от ГПК.

В открито съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си адв. И.

А., поддържа предявения иск. Ответникът не изпраща представител, представя чрез адв. П. К. писмено становище, в което поддържа и доразвива аргументите, изложени в писмения отговор. Набляга на факта, че за целия претендиран период, ответникът не е имал предоставен достъп до електроенергия, поради невъзстановяване на захранването, след възникналата авария.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Със заявление от 16.03.2022г., по което е било образувано ч.гр.д. № 47/2022г. на ТРС, ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника.

Въз основа на заявлението съдът е издал заповед №24/16.03.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, за следните суми:

СУМАТА от 2359,76 лв. /две хиляди триста петдесет и девет лева и 76 ст./ - главница, представляваща незаплатени мрежови услуги по фактури, издадени през периода 06.10.2021 г. – 07.02.2022 г. за обект на потребление с абонатен №1601027, кл. №5600000267, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението - 16.03.2022 г. до окончателното изплащане на задължението;

СУМАТА от 51,39 лв. /петдесет и един лева и 39 ст./ - лихва за забава за периода от падежа на всяка от фактурите до 04.03.2022 г.;

СУМАТА от 48,22 лв. /четиридесет и осем лева и 22 ст./ - разноски по делото, включващи внесена ДТ в посочения размер;

СУМАТА от 50,00 лв. /петдесет лева и 00 ст./ - юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78 ал.8 ГПК във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ във вр. с чл.26 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Заповедта е издадена въз основа на заявление на ищеца, че вземането 4 произтича от следните обстоятелства: Договор за достъп и пренос на електрическа енергия от 16.03.2016 г.; Общи условия за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „Енерго-Про Мрежи“АД и чл.107 от Закона за енергетиката.

В срока по чл.414 ал.2 от ГПК ответникът е депозирал възражение, в което е посочил, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.

Със заявление от 23.03.2022г., по което е било образувано ч.гр.д. № 51/2022г. на ТРС, ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника.

Съдът е издал заповед №28/23.03.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, за следните суми:

СУМАТА от 2764,67 лв. /две хиляди седемстотин шестдесет и четири лева и 67 ст./ - главница, представляваща незаплатени мрежови услуги по фактури, издадени през периода 07.10.2020 г. – 08.03.2021 г. за обект на потребление с абонатен №1601027, кл. №5600000267, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението - 23.03.2022 г. до окончателното изплащане на задължението;

СУМАТА от 336,64 лв. /триста тридесет и шест лева и 64 ст./ - лихва за забава за периода от падежа на всяка от фактурите до 11.03.2022 г.;

СУМАТА от 61,99 лв. /шестдесет и един лева и 99 ст./ - разноски по делото, включващи внесена ДТ в посочения размер;

СУМАТА от 50,00 лв. /петдесет лева и 00 ст./ - юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78 ал.8 ГПК във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ във вр. с чл.26 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Заповедта е издадена въз основа на твърдението на ищеца, че вземането произтича от следните обстоятелства: Договор за достъп и пренос на електрическа енергия от 16.03.2016 г.; Общи условия за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕнергоПро Мрежи“АД и чл.107 от Закона за енергетиката.

В срока по чл.414 ал.2 ГПК ответникът е депозирал възражение, в което е посочил, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед 5 за изпълнение.

В законовия срок ищецът е предявил искове за вземанията си, предмет на двете заповедни производства.

Въз основа на събраните по делото доказателства, се установява, че ищецът „Електроразпределение Север“ АД гр.Варна е юридическо лице, осъществяващо дейност при публично известни общи условия, които се публикуват и влизат в сила за крайните потребители без изрично писмено приемане.

Съобразно действащите през исковия период Общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „Енерго про Мрежи“АД, одобрени с решение №ОУ-060/07.11.2007 г. на ДКЕВР, изменени и допълнени с решение №ОУ004/06.04.2009 г. на ДКЕВР, ищецът притежава лицензия за разпределение на електрическа енергия №л.138-07/13.08.2004 г., издадена от ДКЕВР, като осъществява дейност по експлоатация и поддръжка на електроразпределителната мрежа и осигурява преноса през електроразпределителните мрежи на електрическа енергия на територията на административни области с центрове Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Велико Търново, Разград, Габрово, Силистра и Русе.

От ищеца „Електроразпределение Север“АД са издадени фактури със следните номера:

№ 0106437714/07.10.2020г. за сумата от 458,23лв. относно услугата „достъп до разпределителна мрежа на база предоставена мощност през периода 01.09.2020 г. – 30.09.2020г.“, предоставена на получателя „Мебелен завод изкуство“ЕООД до обект, находящ се в гр. Т., ул. „**************" № ***;

№ 0106383537/09.11.2020г. за сумата от 473,51лв. относно услугата „достъп до разпределителна мрежа на база предоставена мощност през периода 01.10.2020 г. – 31.10.2020г.“, предоставена на получателя „Мебелен завод изкуство“ЕООД до обект, находящ се в гр. Т., ул. „**************" № ***;

№ 0106424370/07.12.2020г. за сумата от 458,23лв. относно услугата „достъп до разпределителна мрежа на база предоставена мощност през 6 периода 01.11.2020 г. – 30.11.2020г.“, предоставена на получателя „Мебелен завод изкуство“ЕООД до обект, находящ се в гр. Т., ул. „**************" № ***;