Протокол № 386 от 30.03.2026, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 386 гр. Пазарджик, 30.03.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Снежана Стоянова при участието на секретаря Елена Пенова

Сложи за разглеждане докладваното от Снежана Стоянова Наказателно дело частен характер № 20255220201449 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 09:39 часа се явиха:

Частният тъжител П. К. У. се явява лично и с адв. Б. Т., редовно упълномощена да го представлява като негов повереник.

Подсъдимата Р. Е. Д. се явява лично и с адв. Малин Комсийски, надлежно упълномощен да я представлява в процеса.

АДВ. Т.: - Да се даде ход на делото.

АДВ. КОМСИЙСКИ: Да се даде ход на делото.

ПОДСЪДИМАТА: Да се даде ход на делото.

Съдът, поради липса на процесуална пречка

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

В предходното съдебно заседание съдът е държал определение, с което е приключил съдебното следствие, предвид липсата на доказателствени искания от страните и становището им, както и на съда, че са събрани всички необходими доказателства за разкриване на обективната истина.

Ето защо съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:

1

АДВ. Т.: Уважаема г-жо районен съдия, събраните доказателства в производството са категорични и сочещи вина на подсъдимата за осъществено от нея деяние по чл.182 ал. 2 от НК. Принципно доверителят ми остана силно обнадежден, че с постигнатото споразумение между него и бившата му съпруга в бракоразводния процес ще запазят едни нормални отношения и ще помогнат за добрата адаптация на техния син към сериозните промени, които ще настъпят за него след раздялата на родителите му. Спокоен е, че с доста разширения режим на лични контакти между него и детето ще има възможност да вижда за по-дълго време малкия М.. По делото има приложен съдебен акт с разширения режим, затова няма да го цитирам подробно. Бил е удовлетворен от факта, че съпругата му е подписала доброволно това споразумение и с това той е смятал, че тя е показала готовност да не пречи на срещите на бащата с детето. Знаем, че преимуществено майката се грижи за сина. Това не се случва точно така.

Знаем че настоящето производство е свързано с поредно неизпълнение на решението, касаещо режимът на контакт между бащата и детето и поконкретно тази част от режима, касаещ предвидения един месец през лятото – месец който не съвпада с платения годишен отпуск на майката. Доказа се, че въпреки опитите на доверителя ми да постигне някакво доброволно разбиране относно този момент и предварително да се разберат с подсъдимата съобразявайки се с нейния платен отпуск това не се случва. Комуникацията между тях става посредством ЧСИ С.. Тъжителят виждайки , че не може да се разбере доброволно с майката предприема този ход, с който да се уведоми майката и да бъде попитана кога евентуално тя ще ползва своя платен годишен отпуск, а да може той да се съобрази с него и да начертае плановете си с детето през лятото. По това време вече е имало образувано изпълнително производство при ЧСИ С., както и предварително преди това са образувани и други наказателни производства – също има данни по делото в тази посока и от гласните доказателства – може съда да провери и в регистъра на РС Пазарджик. Все още няма постановени присъди към момента. По делото има безспорни доказателства удостоверяващи протеклата комуникация между двамата родители чрез ЧСИ С.. Тогава когато г-жа Д. получава заявлението на доверителя ми с искането тя да посочи графика на платения си отпуск - едва тогава тя входира свое заявление през ЧСИ С., с което е посочила отделни периоди през месеците, което фактически ще даде възможност и на 2 доверителя ми да се съобрази с тези периоди, през които тя ще ползва отпуска си. Това е направил точно той. Кореспонденцията чрез ЧСИ посочва, че доверителят веднага е реагирал, своевременно е входирал ново заявление, адресирано до подсъдимата , с което е посочил времето през което той би искал и би могъл да ползва летния режим на контакт с детето. Той е започнал и да подготвя плановете си, които иска да реализира с детето. Видно от заявлението му посочените периоди от него по никакъв начин не са пречели на съвместното прекарване и на лятната ваканция на детето с майката по време и на лятната ваканция на детето и по време на отпуска на майката. По-изчистено и по-лесно за двамата родители този режим се беше осъществил в един определен месец като цяло – то това е идеята на закона, но все пак бащата следва да се съобрази с платения годишен отпуск на майката, както и го е направил. След това по лични причини му се е наложило да промени последния период който е посочил, като отново пак периодите, които е посочил са съвпадали както с лятната ваканция на детето така и с период, в който майката не е заявила платения си годишен отпуск. Въпреки всичко, което показва и явната цел и умисъл в съзнанието на майката, въпреки всичко тя явно забравя правата на бащата и подава т. нар. превантивен сигнал, свързан с първия учебен ден на детето, с искане за налагането на превантивни мерки от страна на полицейските органи. Тя самата отказва да разбере, че дори да има издадени заповеди за защита от домашно насилие те сами по себе си не отнемат правото на тъжителя като баща да осъществява определения му режим на лични контакти с малкия М.. Този режим следва да бъде осъзнат от страна на родителя , който се грижи преимуществено за детето , че не се свежда до определените два уикенда месечно на бащата. Видно от бракоразводното решение този режим е много по- разширен. Това е станало уж доброволно между родителите и следва по този начин да бъде прието и от двете страни, че детето се нуждае от двамата родители. По-широкият контакт между детето и бащата ще даде по добра адаптация за детето и спокойствие.

Явно г-жа Д. забравя, по нейни си причини и не осъзнава че детето има нужда и от своя баща и по-продължителните контакти ще спомогнат за неговото правилно израстване като личност и изграждането му в бъдеще като един грижовен баща. Примерът на бащата е основен за детето при създаване на негово бъдеще семейство. Този превантивен сигнал, отново говори за поведението на подсъдимата Д. не е само единствен. Насочвайки вниманието 3 към показанията на свидетеля П.Н. това се е случвало и по-рано. Той е бил поканен за тържество на детето и е бил задържан без дори да се срещне тогава с Д. отново на базата на тези заповеди, които тя твърди, че са й издадени по ЗЗДН. Стига се дотам, че с този превантивен сигнал бащата пропуска един от най-щастливите дни на детето първия учебен ден. Той не отива при детето и не е присъствал на този ден. Става ясно от разпитаните свидетели, че не е присъствал. Оттам нататък, от разпита на полицейските служители от разпита на свид. У. и Ненчев става ясно, че на 12 септември 2025 г. последният заявен период за вземане на детето и окончателното приключване на предвидения му летен период така и не се осъществява Тя отново отказва – това беше казано от полицаите, беше видяно и във вещественото доказателството – видеозаписа от бодикамера, който беше изслушан в предишното заседание.

Тези действия на подсъдимата Д. показват и предварителният й замисъл тя да осуети правата на бащата и той да не може да осъществи в пълнота режимът си с малолетния М. по време на летния период. Важно е да се посочи, че дори и в прокурорската преписка, която е приложена като доказателство по делото с вх.№ 5660/25 г. която е инициирана по жалба на подсъдимата за неизпълнение на заповед за защита от домашно насилие по чл. 296 НК, поради липса на доказателства е отказано да образува наказателно производство, тъй като няма индикация от страна на тъжителя за такова нещо. Доверителят ми е целял само да вижда детето си, а не да налага тормоз под каквато и да е форма на Д.. На базата на гореизложеното от мен считам, че тъжителят по възможно най-неприятния начин е успял да осъществи контакт с майката, като е могло това да стане разбиране между тях, а това разбиране става чрез ЧСИ. Тя твърди, че е отправено възражение за режимът на 12.09.2025г. – последните три дни/ и наистина има входирано такова по изпълнителното дело, но има данни, че доверителят ми е бил уведомен едва на 25.09.2025 г. във връзка с нейни възражения, които не се разбират така или иначе – няма посочени обективни причини поради които тя възразява детето да бъде с баща си в този период. Тоя баща е искал да присъства на първия учебен ден на своето дете просто. В крайна сметка бих искала да посоча, че от данните най-вече от гласните и писмени доказателства е ясно, че контактът на бащата с детето зависи изцяло от настройката на майката. Не е съобразено и със самото желание на детето. С бракоразводното решение е посочено, че това дете, по негово желание може и по друго време, извън определения 4 режим да бъде с баща си. Точно това целенасочено поведение на майката явно да ограничава контактите на бащата, а и в периода след бракоразводния процес изцяло да пречи на тези контакти водят и до това доверителят ми да прибегне към помощта на ЧСИ – да бъде образувано изпълнително производство за неизпълнението на режима на лични контакти. Установи се по безспорен начин, че макар подсъдимата да е била наясно, че на 12.09.2025 г. когато баща е заявил началото на последния период от едномесечния престой при него по време на лятната ваканция тя със своето бездействие и отказ е отказала детето да се срещне с баща си и с това съзнателно не е изпълнила решение по гр. д. № 3189/24 г. по описа на ПРС. Много съществен момент беше в предишното заседание когато допълнителни обяснения бяха дадени от подсъдимата и беше запитана „след като бащата ви е изпратил есемеси на 12.09.25 г. и вие сте ги прочели кое е пречило да отговорите с един есемес, че има възражение, като не желае да чуе гласа на бащата примерно?“ Отговор от нейна страна не беше даден. Моля съда със съдебния си акт да приеме за виновна подсъдимата Р. Д., да й наложи предвиденото в закона наказание както и да присъди сторените разноски от тъжителя.

АДВ. КОМСИЙСКИ: Уважаема г-жо съдия, тук сме за да изясним осъществила ли е от субективна и обективна страна подсъдимата изпълнителното деяние на чл.182 ал.2 от НК. В обвинителна реч на колежката Т. ние чухме една много емоционална интерпретация на фактите, но това е разказ. За нуждите на наказателното производство е необходимо обективното излагане на фактите, субсумирането им под правната норма на чл. 182, ал.2 НК и техния коректен анализ. Това ще се опитам и аз да направя пред Вас сега. Чл. 182 ал. 2 от НК повелява / цитира/. От една страна това означава, че престъплението се изпълнява при наличие на пряк умисъл. От друга страна тук трябва да направим едно много сериозно разграничение – когато говорим за регулярните контакти – първи и трети уикенд нещата са ясни и няма спор, това се изпълнява. Възниква въпросът относно всички онези други контакти – летният режим както и всички останали контакти между детето и бащата, ако желаят двамата – такива се осъществяват редовно и без проблем. Датата 12.09.2025 г., поради служебните ангажименти на майката доста по-рано тя е известила тъжителя за периодите, в които е ангажирана – т.е. през останалите периоди той ще има възможност да осъществи този режим. От него е 5 постъпил отговор с три периода – това е установено. При третия период възниква проблем – тъй наречените лични ангажименти – третият период съвпада с един от периодите на регулярни срещи с детето и да не изгуби бащата този уикенд той си измисля някаква причина и той настоява той да ползва точно на 12 09.2025 г. уикенда. В настоящото производство за мен остана загадка как се изчислиха тези дни – три ли са, пет ли са ? Твърди се , че са три. Няма доказателства за това, но дори да приемем, че са три – как трябва да стане това – съгласно съдебното решение между взаимно споразумение между страните. П. У. пише до ЧСИ, в рамките на ден – два Р. отговаря, че няма споразумение. Това, че той е получил по-късно съобщението от ЧСИ не е вина на Д.. Тя коректно още на 8-9 септември е подала своето заявление или жалба, че тези три дни за тези дати 12-14 септември е невъзможно поради някакви съображения – нямаме споразумение тоест. Това не е фиксирана дата и тя от субективна страна ще извърши престъплението по чл.182, ал.2 НК – т. е. фиксирано е и тя не изпълнява срещите. Тогава щеше да има фактически състав на престъпление. Но тя своевременно възразява и казва, че на тези дати няма да може. Факт е, че не се е постигнало споразумение, а съдебното решение казва взаимно споразумение. Когато го няма - няма как да кажем, че виновно не е изпълнила същото. В тази връзка е хубаво да се споменат показанията както на свидетел К. У., така и на П.Н.. К. У. в протокола от 04.02.2026 г. на стр. 3 най-долу последният ред казва, че за 12-ти септември споразумение не е имало за контакти с детето. В същия протокол на стр. 5, малко под средата П.Н. заявява „Не знам за конкретна уговорка между П. и Р. да е имало уговорка как да даде детето“. Тя е имала съвсем други планове за този уикенд. Всичко това ми дава основание да твърдя, че нито от обективна, нито от субективна страна са налице основанията да приемем, че Р. Д. виновно е осуетила изпълнението на едно съдебно решение във връзка с личните контакти между бащата и детето. Това дълбоко ме мотивира да пледирам пред Вас да постановите своя съдебен акт /вердикт/, с който да признаете Р. Д. за невиновна в това, че на 12.09.2025 г. виновно е попречила и осуетила срещата между детето М. и неговия баща П. У.. Моля да присъдите в полза на доверителката ми сторените съдебно-деловодни разноски, в т. число и платеното адвокатско възнаграждение, така както е посочено в договора за правна помощ и съдействие.