Определение № 862 от 16.11.2023, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 862 гр. София, 15.11.2023 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгения Т. Генева

Членове:

Георги Ст. Мулешков

Магдалена Д. Инджова като разгледа докладваното от Магдалена Д. Инджова Въззивно частно гражданско дело № 20231800500652 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 278 ГПК.

Образувано е по частна жалба на ищеца в първоинстанционното производство Р. Х. М., чрез адв. Тодор Б. срещу Определение № 523 от 15.06.2023 г., постановено по гр.д. № 464/2022 г. по описа на РС – Ботевград, с което е била върната исковата й молба, поради неотстранени нередовности и с което производството по делото е било прекратено.

Жалбоподателката излага съображения, че обжалваното определение е недопустимо. Посочва, че съдът е следвало първо да се произнесе по молбата за освобождаване от разноски, доколкото същата е била подадена в срока за представяне на изрично пълномощно за оттегляне на исковете срещу двама от ответниците, както и че съдът е следвало да разгледа иска срещу третия ответник, по отношение на когото няма неизпълнени указания на съда. По същество моли обжалваното определение да бъде отменено.

Ответниците не са подали отговор на жалбата.

Софийският окръжен съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна и против акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е допустима.

Разгледана по същество е частично основателна.

1

РС – Ботевград е сезиран с искова молба от Р. Х. М., с която са предявени обективно и субективно съединени искове срещу Ц. С. В., В. Д. В. и П. М. Х..

В исковата молба се твърди, че сделката по продажбата на процесния недвижим имот, собственост на починалия й брат (на когото ищцата е единствен наследник), е нищожна поради заобикаляне на закона, тъй като чрез два последователни договора за покупко-продажба се постига забранен от закона резултат, а именно заобикаля се забраната на чл. 38, ал. 1 ЗЗД представителят да договаря сам със себе си. В случай на уважаване на иска предявява ревандикационен иск срещу владелеца на имота – П. Х., придобил имота с последваща покупко-продажба от ответницата Ц. В.. Претендира от ответника П. Х. и обещетение за лишаването от ползване на имота. При условията на евентуалност, в случай че съдът отхвърли иска за нищожност, прядявява осъдителен иск срещу В. В. за заплащане на продажната цена по сделката.

С обжалваното Определение № 523 от 15.06.2023 г. РС – Ботевград е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото. Изложил е мотиви, че ищцата не е изпълнила дадените й указания за внасяне на депозит за назначаване на особен представител, като срокът за изпълнение на указанията е изтекъл на 14.02.2023 година. Приел е, че подадената молба за оттегляне на исковете не е действие, равнозначно на искане за продължаване на срока за внасяне на депозит за особен представител, поради което и последващото искане за освобождаване от такси и разноски се явява направено след изтичане на срока дадения й с Определение № 79 от 25.01.2023 година.

Районният съд не се е произнесъл по молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

Правилно първоинстанциионният съд не се е произнесъл по молбата за освобождаване от разноски в производството. Същата е депозирана на 07.06.2023 г., а срокът, даден от съда за отстраняване на нередовностите на исковата молба, е изтекъл още на 14.02.2023 г., т. е. молбата е подадена след изтичане на срока за отстраняване на нередовностите на исковата молба.

Съгласно разпоредбата на чл. 101, ал. 3 ГПК при неотстраняване на нередовността в указания срок процесуалното действие се смята за неизвършено. В съответствие с чл. 101, ал. 3 ГПК разпоредбата на чл. 64, ал. 1 2 еднозначно и категорично повелява, че процесуалните действия, извършени след като са изтекли установените срокове, не се вземат предвид от съда. Това означава, че неизпълнението на указанията не може да бъде санирано.

Молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК е била подадена след настъпването на предпоставките по чл. 129, ал. 3 ГПК, поради което районният съд не е дължал произнасяне.

С оглед на горното настоящата съдебна инстанция намира, че по отношение на ответницата В. В. има неизпълнени указания, поради което счита за правилно и последвалото прекратяване на производството по отношение на нея.

Правилно първоинстанционният съд е прекратил производството и по отношение на ответницата Ц. В.. Предмет на иска срещу Ц. В. е действителността на сключения между нея и ответницата В. В. договор за покупко-продажба на недвижим имот. Съгласно Тълкувателно решение № 7/2020 г. на ОСГТК на ВКС по предявен от трето лице иск за нищожност на договор страните по договора са задължителни необходими другари в производството. Задължителното другарство представлява частен случай на необходимо другарство, при който участието на всички другари в процеса е условие за неговата допустимост. Общото предявяване на иска срещу всички другари, чието участие в производството е задължително, представлява абсолютна положителна процесуална предпоставка, без наличието на която исковото производство е недопустимо. Тъй като в конкретния случай ответницата Ц. В. се явява задължителен необходим другар на ответницата В.

В., по отношение на която исковото производство подлежи на прекратяване, правилно първоинстанционният съд е пракратил производството срещу двете ответници.

Що се отнася обаче до третия ответник П. М. Х., производството по предявените искове спрямо него е следвало да продължи. По отношение на него няма неизпълнени указания на съда. Предявените срещу него искове са за обещетение за лишаване от ползване и за ревандикация на процесния недвижим имот, поради което той не е задължителен другар на нито една от другите страни в производството. Искът за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на недвижимия имот е допустим. Поставя се въпросът за допустимостта на ревандикационния иск само срещу последния 3 приобретател на имота, без този иск да бъде предявен и срещу прехвърлителя.

Този въпрос е решен с Тълкувателно решение № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, в което е посочено, че действителният собственик има правен интерес да установи правото си на собственост и срещу праводателя, който чрез правните си действия (изявена воля за прехвърляне на несобствения имот) фактически е оспорил правото му на собственост. Насочвайки иска както срещу приобретателя на вещта, така и срещу праводателя му, ищецът ще си осигури максимална по обем защита, тъй като постановеното решение ще формира сила на пресъдено нещо по отношение и на двамата ответници, които са засегнали правото му на собственост. Този начин на предявяване на иска обаче зависи единствено от волята на ищеца, тъй като праводателят и преобретателят не са задължителни другари. Ето защо искът за собственост (установителен или ревандикационен) може да бъде предявен и единствено срещу приобретателя на имота. Следователно сам по себе си искът по чл. 108 ЗС, предявен само срещу П. Х., е допустим.

На последно място следва да се обърне внимание на начина на съединяване на иска за нищожност на договора за покупко-прадажба с иска по чл. 108 ЗС.

Трайно установена е практиката, че от волята на ищеца зависи начинът на съединяване на исковете, т. е. от ищецът зависи дали да съедини предявените искове при условията на евентуалност или при условията на кумулативност, стига обаче начинът на съединяване да не зависи от естеството на материалното правоотношение. Макар ищцата в исковата молба да е посочила, че желае произнасяне по ревандикационния иск в случай, на уважаване на иска за нищожност на договора, не е налице евентуално съединяване на искове, тъй като липсва връзка на обусловеност между двете правоотношения, така че единият иск да има спрямо другия положението на главен. Ищцата е можела да предяви в самостоятелно производство иска си с правна квалификация по чл. 108 ЗС. В това производство в мотивите съдът по необходимост ще изследва въпроса за собствеността на праводателя на недвижимия имот. За да си осигури обаче максимална по обем защита и непротиворечиво решаване на въпроса, ищцата по настоящото дело е избрала да съедини за съвместно разглеждане материалноправни спорове, които могат да съществуват самостоятелно и независимо един от друг. Така в случая се е стигнало до кумулативно обективно съединяване на искове. И тъй като настоящата съдебна инстанция намира, че волята на ищцата да предяви двата 4 иска с една исковата молба не променя естеството на материалните правоотношения и начина на съединяване на исковете, първоинстанционният съд, макар правилно да е прекратил производството по иска за прогласяване на нищожността на договора за покупко-прадажба, е следвало да разгледа и да се произнесе по кумулативно съединените с него искове с правна квалификация чл. 108 ЗС и чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде частично отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за извършване на по-нататъшни съдопроизводствени действия по предявените искове срещу П. М. Х.. В останалата част определението на РС – Ботевград следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Софийският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 523 от 15.06.2023 г., постановено по гр.д. № 464/2022 г. по описа на РС – Ботевград, в частта, с която е било прекратено производството по исковете с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 59, ал. 1 ЗЗД, предявени от Р. М. срещу П. Х., и ВРЪЩА делото на РС – Ботевград за продължаване на съдопроизводствените действия.

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 523 от 15.06.2023 г., постановено по гр.д. № 464/2022 г. по описа на РС – Ботевград, в останалите части.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5