Решение № 775 от 09.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 775 гр. София, 09.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско дело № 20211100515154 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 20147543 от 28.06.2021 г. СРС, 42 с-в, по гр.д.№ 17661/2020 г. е отхвърлил предявения от Н. С. Ч. иск с правно основание чл.45 ЗЗД срещу М. А. Х. за сумата от 3 000 лв.-обезщетение за неимуществени вреди.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищцата Н. С. Ч. в частта, с която е отхвърлен иска за сумата от 1 000 лв. с оплаквания, че в посочената част същото е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон.Въззивницата твърди, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички доказателства и е достигнал до грешни изводи, в резултат на което е приложил неправилно закона.Излага твърдения, че в противоречие със събраните доказателства съдът е приел, че не може да се направи извод, че ответникът е автор на някои от изразите, за които ищцата сочи, че са я засегнали.Позовава се на показанията на свидетеля Ч., от които се установява, че от твърденията на ответника ясно се разбира, че ищцата ощетява останалите етажни собственици, защото не плаща изцяло 1 таксата, която според него се дължи, като лаически е намесен изразът „краде“, както и на подигравателния тон на кореспонденцията по имейл, съдържаща изявления на ответника, която достига до много собственици в етажната собственост и несъмнено влияе негативно на оценката им на личността й и съдържа твърдения за нещо лошо и позорящо, показва надменно и обидно отношение към нея и закана.Твърди, че свидетелските показания и на свидетеля Ч., и на свидетелката Н. установяват, че пренебрежителното отношение на ответника към ищцата е причина и други съседи да започнат да се подиграват с нея чрез разпространението на т.н.

„Ода на тариката“, като нападките са инициирани от ответника.Изразява становище, че събраните гласните доказателства чрез разпит на свидетелите на ответника не опровергават гласните доказателства на ищцата.Твърди, че първоинстанционният съд е трябвало да се довери на показанията на свидетелите на ищцата, които последователно и безпротиворечиво установяват фактите от значение за спора и показанията им се подкрепят от представената по делото чат кореспонденция, макар и непълна, както и от показанията на свидетелите на ответника.Моли съда да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да уважи иска за сумата от 1 000 лв.Претендира разноски.Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Ответникът по въззивната жалба- М. А. Х. оспорва същата.Твърди, че обжалваното решение е валидно, допустимо, мотивирано и правилно.Прави възражение за недопустимост на въззивната жалба поради просрочие.Твърди, че процесният казус е свързан със спор между управителите на етажните собственици /сред които са и страните по делото/ по какъв начин да се определели размерът на таксите за поддръжка и управление на жилищния комплекс и по-конкретно как да се приложи разпоредбата на чл.51 ЗУЕС, в който спор няма нищо противоправно.Излага твърдения, че не е употребил думи и изрази с обидно съдържание спрямо ищцата и не е автор на нито една от думите, изразите и изявленията, съдържащи се в представените от ищцата писмени доказателства, включително чат кореспонденция и/или имейл кореспонденция.Твърди, че самият свидетел Ч. /съпруг на ищцата/ твърди, че кореспонденцията е от трети лица, а свидетелката Н. е заявила, че на представената й кореспонденция по делото не вижда нищо, написано от М..Свидетелите Е. и Ц. също отричат ответникът да е употребил обидна дума 2 или израз спрямо ищцата.Оспорва да е отправял послания към ищцата, да е инициирал нападки и да е настройвал съседи срещу нея.Изразява становище, че вероятна причина за твърдяното негативно отношение към ищцата е фактът, че тя заплаща по-ниска такса от дължимата, което е установено и от показанията на свидетелката Н..Твърди, че ответникът е упражнил правото си на мнение по чл.39, ал.1 от КРБ и е изпълнявал задълженията си на управител и представител на етажната собственост и не е накърнил доброто име на ищцата.Твърди, че не са доказани и твърдените неимуществени вреди, липсва и причинно-следствена връзка между евентуално претърпени вреди и негово противоправно и виновно поведение, поради което не е налице фактическия състав на чл.45 ЗЗД.Моли съда да потвърди първоинстанционното решение.Претендира разноски.Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Районният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.45 , ал.1 ЗЗД.Ищцата- Н. С. Ч. твърди, че е била избрана и е изпълнявала функцията на домоуправител в бл.******* с адрес-гр.София, жк „Манастирски ливадиизток“.За периода 26.04.2018 г.-26.04.2020 г. е била домоуправител и представител в съвместното Общо събрание на етажните собственици по чл.18 ЗУЕС заедно с ответника М. Х., който също е част от това събрание като домоуправител на Флора 1, вх.В.Твърди, че е участвала активно в дейността и поддръжката на етажната собственост /ЕС/ и е прилагала ЗУЕС с оглед запазване правата и законните интереси на етажните собственици, ползвала се е с безупречна репутация, отнасяла се е отговорно към задълженията си.В края на 2019 г. е възникнал спор във връзка с направени предложения за избор на дружество, външно за ЕС, което да поддържа и управлява сградата.Твърди, че някои съседи, сред които и М. Х., са започнали масирана атака срещу нея, за да се приемат Вътрешни правила за сградата и да сключат договор за управление и поддръжка с „Фасилити мениджмънт“, които обаче не съответстват на императивни норми на ЗУЕС и ще нарушат правата и интересите на живущите и необосновано ще увеличат таксите на обитателите на комплекса, което ищцата е отказала да приеме и е приканила към обсъждане на ситуацията.Между ищцата и ответника възникнал спор във връзка с определяне на таксите по чл.51 ЗУЕС, като ищцата счита, че 3 предложеният договор е неизгоден за живущите, защото едната страна има само права и интереси, а другата-само задължения.Ответникът се опасявал, че фирмата ще се откаже, ако не се приемат всичките й изисквания и ще се наложи да се търси друга фирма за управление и е започнал масирана атака срещу нея, в която е въвлякъл и част от останалите домоуправители.Твърди, че ответникът е започнал да разпраща невярна информация, обидни квалификации и думи, уронващи честта и достойнството й в групи за кореспонденция между домоуправителите, членове на месинджър групата на Съвместното ОС /СОС/, където се обсъждат въпросите и по имейли, включващи всички останали домоуправители и адвокатите, наети да работят по договора /повече от 15-17 души/.Твърди, че ответникът е започнал да я окачествява и отъждествява с цинични изрази, да я обижда и във връзка с възрастта й, като я определя като „някой от времето на другарите“ или „човек от соца“ пред колектива в СОС, започнал е целенасочено да нагнетява отношенията между съседите с цел заедно с част от останалите домоуправители да повлияят на мненията на живущите относно посочения договор и да се увеличат таксите на всички собственици.В свое изявление ответникът открито й е написал, че нищо не може да го спре да се бори срещу нея, освен това злослови, клевети, обсъжда информация за ищцата, която е лична, разгласява лични договорки между нея и трето лице, в имейл кореспонденция я е обвинявал неоснователно, че има неплатени такси и е успял да вмени на съседите, че не е достоен човек и прави всичко за лична изгода.Твърди, че са започнали да се появяват сравнения между нея и Доналд Тръмп в негативен аспект, част от останалите членове на СОС под въздействие на нападките и вменените упреци от ответника пишат за нея, че е „лъжец идиот“, в нейна чест в общите групи за кореспонденция по имейл и в чат е представена „Поема за тариката“.В общ чат на групата ответникът е написал: „Ако трябва ще отделя пет пъти повече време отколкото отдели на домоуправителите през последните месеци за борбата си срещу теб и лично срещу теб и не ме интересува докъде ще стигнем.Както се убеди, като започна нещо го карам докрай без значение от последствията“.В депозираната уточнителна молба ищцата твърди, че противоправните действия на ответника се изразяват в обидни думи и квалификации по неин адрес, изказани от него като твърдени факти пред група хора в социалните мрежи чрез групово изпратен имейл и вербално-чрез разговори между съседи през 4 периода 20.03.2020 г.-26.04.2020 г.Ищцата твърди, че цитираните думи на ответника са й причинили душевни болки и страдания, които са в пряка и непосредствена последица от промяната на отношението на съседите й към нея, нанесли са отражение върху емоционалния й фон, въздействали са върху психическото и физическото й състояние, накърнили са чувството й на лоялност и справедливост, изпитва чувство на омаловажаване на собствената й личност, потиснатост, липса на желание за социални контакти, всяка комуникация със съседите й причинява стрес, тревога и напрежение.Твърди, че е повишила кръвното си налягане, обострила е заболяването Тиреоидит на Хашимото, влошено е качеството й на живот.Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от 3 000 лв.обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени душевни болки и страдания и влошаване на здравословното й състояние със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба.

Ответникът оспорва иска с твърдения, че не е надлежна страна по спора.Твърди, че не е налице фактическия състав на чл.45 ЗЗД, тъй като не е автор на нито едно от волеизявленията, посочени в исковата молба.Твърди, че поведението му в съвместното събрание на комплекса по чл.18 ЗУЕС е в изпълнение на правомощията му на представител на ЕС, като по време на ОС се провеждат дискусии, свързани с управлението на общите части на етажните собственици и че няма спор с ищцата, а има различно мнение относно определяне на размера на годишната такса за управление и поддръжка на общите части и гласува по различен начин.Оспорва твърденията за провеждане на масирана атака срещу нея.Излага твърдения, че координаторът на двете дружества, които осъществяват поддръжката и управлението, са предоставили на СОС информация за бюджета и за заплащаните такси и така е станало ясно, че ищцата и няколко други етажни собственици заплащат по-ниски такси и това е причината сключеният от нея договор да стане обект на дискусия от членовете на СОС, което не представлява противоправно поведение.Оспорва и настъпването на описаните неимуществени вреди, както и наличието на причинно-следствена връзка с описаното поведение на ответника.Прави възражение за съпричиняване.Оспорва размера на претендираните вреди.

Видно от уведомително писмо от СО-р-н „Триадица“ Н. Ч. е избрана за председател на УС на Общо събрание на ЕС, проведено на 26.04.2020 г. за 5 срок от 2 години.

По делото са представени амбулаторни листове № 403 от 21.04.2020 г. и № 484 от 13.09.2019 г., в които е посочено, че Н. Ч. страда от хипотиреоидизъм от 2010 г. и от хипертония от 2020 г.

Представени са и извлечения от имейл кореспонденция, както и от чат кореспонденция, в които се съдържат описаните в исковата молба изявления, направени от различни участници в групата, сред които не фигурира името на ответника.

Разпитаният по делото свидетел Ал.Ч.-съпруг на ищцата твърди, че конфликтът между страните по делото се състои в това, че ответникът обвинява неправомерно ищцата за това, че е откраднала пари от комплекса и че съпругата му настоява таксите да се начисляват по чл.51, ал.1 ЗУЕС.Спорът е възникнал през м. март 2020 г. след редовни сбирки на домоуправителите, на които се е обсъждал нов договор за поддръжка и управление и всеки си е изказвал мнението.В резултат на настояванията на съпругата му са се появили писания в чатовете и имейлите, които получават всички домоуправители, както и други хора.Твърди, че в тези писания М. отправя обидни думи към ищцата и неверни твърдения за ощетяване със суми, коментирал е индивидуален договор на ищцата с инвеститора за поддръжката, в резултат на което ищцата се е сринала, състоянието й се е променило, тя се е затворила, имала е душевни терзания, не е искала да се показва пред други хора, защото авторитетът й се е сринал от написаното, получавала е подигравки от други членове на тези групи, написали са й „Ода за тариката“, наложило се е да се консултира с психолог и да напусне поста.Свидетелят твърди, че ответникът не е написал „Ода за тариката“, но тя се е появила в минути или часове след като той е пуснал имейлите, в които я обвинява, че е ощетила етажната собственост и е отправил обидни думи към нея.След предявяване на свидетеля на кореспонденцията на стр.17 и стр.21 по делото същият е заявил, че по делото не е видял имейлите, в които ответникът обяснява как Н. е ощетила комплекса и че представените имейли са от други хора.