Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 20 от 28.01.2022, Районен съд - Лом

Съд
Районен съд - Лом
Дело
Частно гражданско дело 1363/2021
Вид
Решение № 20
Подписан
28.01.2022
В сила
17.03.2022
Състав
Албена Георгиева Александрова Миронова

Цитирани разпоредби

  • чл. 247 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 247, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 406, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 419 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. гр. Лом, 28.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена Г. Александрова

Миронова като разгледа докладваното от Албена Г. Александрова Миронова Частно гражданско дело № 20211620101363 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 247 ГПК.

Постъпила е молба от ТИ БИ АЙ БАНК ЕАД, ЕИК *********, гр. София, чрез пълномощника ю.к. М.Н., за поправка на явна фактическа грешка в издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по посоченото частно гр.д., изразяваща се в „липса на дата на законната лихва върху главницата от датата на входиране на заявлението по чл. 417 ГПК“.

Към молбата е приложено заверено от страната копие на издаденият Изпълнителен лист № 57/01.07.2021 год., по ч.гр.д. № 1363/2021 год. на РС – Лом.

Молбата е допустима, доколкото по силата на частното правоприемство изхожда от лице, притежаващо необходимата процесуална легитимация.

От доказателствата по делото се установява, че същото е образувано по подадено от ТИ БИ АЙ БАНК ЕАД, ЕИК *********, гр. София Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу длъжника Д. Р. Й., ЕГН **********, с посочен адрес в гр.

София. Заявлението е входирано на 28.04.2021 год. в СРС.

Образуваното ч.гр.д. № 24279/2021 год. на СРС, след проверка за регистрираните постоянен и настоящ адрес на длъжника е прекратено с Определение № 20111410/10.05.2021 год. и е изпратено на ЛРС с оглед правилата за местната подсъдност. Определението е получено от заявителя на 04.06.2021 год., не е обжалвано и е влязло в законна сила, след което делото е изпратено на ЛРС и образувано под № 1363/2021 год.

Настоящият съдебен състав е издал Заповед № 269/01.07.2021 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, като е уважил искането така, както е заявено, в т.ч. е присъдил законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението, 28.04.2021 год. до изплащане на вземането, както и разноски по заповедното 1 производство, а именно за сумата от 298,54 лв. (двеста деветдесет и осем лв., 54 ст.), от които: главница в размер на 251,16 лв. (двеста петдесет и един лв., 16 ст.), лихва – договорна, възнаградителна за периода 15.06.2020 – 15.02.2021 год. – в размер на 37,04 лв. (тридесет и седем лв., 04 ст.), лихва – обезщетение за забава за периода 15.06.2020 – 16.04.2021 год. – в размер на 10,34 лв. (десет лв., 34 ст.), в е д н о със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението, 28.04.2021 г. до изплащане на вземането, както и сумата 125,00 лв. (сто двадесет и пет лв., 00 ст.) разноски по делото, представляващи държавна такса 25,00 лв. и юрисконсултско възнаграждение 100,00 лв.

На същата дата е издаден въз основа на заповедта и Изпълнителен лист № 57/01.07.2021 год., в който е отразено задължението така, както е описано в горепосочената заповед по чл. 417 ГПК, включително датата от която се дължи законна лихва върху главницата, а именно датата на подаване на заявлението – 28.04.2021 год.

Видно от горното, в случая не е налице несъответствие между заявеното от кредитора, формираната воля на съда и изразената воля на съда.

При това положение, в случая не е налице фактическият състав на чл. 406, ал. 4 ГПК вр. чл. 247 ГПК за поправяне на допусната явна фактическа грешка, доколкото не е налице несъответствие между вътрешно формираната от съда воля за съдържанието на заповедта и външното й обективиране, чрез издадената заповед по чл. 417 ГПК.

За това съдът намира за неоснователна подадената молба за поправка на явна фактическа грешка и същата следва да се остави без уважение.

Предвид изложеното и на осн. чл. 247, ал. 1 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ТИ БИ АЙ БАНК ЕАД, ЕИК *********, гр.

София, чрез пълномощника ю.к. М.Н., за поправка на явна фактическа грешка в Заповед № 269/01.07.2021 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и издаденият въз основа на нея Изпълнителен лист № 57/01.07.2021 год., по ч.гр.д. № 1363/2021 год. на РС – Лом без уважение, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Настоящото решение е неразделна част от постановената Заповед № 269/01.07.2021 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.

417 ГПК и издаденият въз основа на нея Изпълнителен лист № 57/01.07.2021 год., по ч.гр.д. № 1363/2021 год. на РС – Лом.

Решението да се връчи на молителя.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му, пред Окръжен съд Монтана – на осн. чл. 247, ал. 4, вр. чл. 419 ГПК.

Съдия при Районен съд – Лом: _______________________

2