Решение № 38 от 20.05.2022, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Враца, 20.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова при участието на секретаря Мария К. Ценова като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Търговско дело № 20211400900187 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.625 и сл. ТЗ.

„ЕМИКО КОМЕРС“ЕООД-гр.Враца, ЕИК ***, е подало молба за откриване на производство по несъстоятелност спрямо дружеството, поради свръхзадълженост.

В молбата се твърди, че липсва достатъчно имущество на дружеството за покриване на паричните му задължения, като не са налице финансови средства и приходи от дейността му за покриване както на ликвидни и изискуеми вземания, така и на текущи такива. Посочва се, че към датата на подаване на молбата-13.12.2021г. задълженията на търговеца са на обща стойност 444 788,07 лв., съгласно счетоводния баланс към 30.11.2021г., а активите, с които разполага по балансова стойност са в размер на 5246,27 лв., в т.ч. ДМА, вземания от клиенти и парични средства. поддържа се също, че е налице и натрупана през годините загуба от дейността на дружеството, като в своята съвкупност изложените обстоятелства сочат, че затрудненията на молителя имат траен и необратим характер, че дейността на търговеца е практически невъзможна и че натрупаните пасиви не могат да бъдат погасени поради липса на приходи от дейността на дружеството и липсата на активи за осребряване.

Иска се да се обяви свръхзадължеността на „ЕМИКО КОМЕРС“ЕООД, да бъде открито производство по несъстоятелност, да се допусне обезпечение спрямо дружеството, да се прекрати дейността му, да бъде обявено в несъстоятелност и производството по несъстоятелност да бъде спряно до изтичането на срока по чл.632, ал.2 от ТЗ.

Към молбата си длъжникът е представил приложенията, изискуеми от разпоредбата на чл.628, ал.1 ТЗ, както и уведомление до НАП по чл.78, ал.2 ДОПК, 1 съгласно чл.628, ал.2 ТЗ.

По искане на длъжника по делото е назначена и изслушана и специализирана комплексна икономическа и оценителна експертиза, чието заключение е прието от съда като обективно, компетентно и неоспорено.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните доказателства и служебно известните му обстоятелства, обявени по партидата на търговеца в ТРРЮЛНЦ, приема за установено от фактическа страна следното:

След служебна справка в ТР, се констатира, че молителят е регистриран като капиталово търговско дружество с правноорганизационна форма – ЕООД, с основна дейност: производство, преработка, продажба и търговия със селскостопанска и животинска продукция (внос и износ) и всяка друга дейност, която не е изрично забранена от законодателството на РБългария, и капитал от 100 лв., изцяло внесен към момента на учредяването му.

От обявените в ТР годишни финансови отчети за 2018 г., 2019 г. и 2020 г., от представените по делото баланси за, 2020 г. и 2021 г., както и от заключението на комплексната експертиза се установява следната динамика на финансовото състояние на търговеца:

По счетоводните баланси на „ЕМИКО КОМЕРС“ЕООД-гр.Враца към 31.12.2018г. дълготрайните активи са с балансова стойност 12 000 лв., към 31.12.2019г. са с балансова стойност 8 000 лв., към 31.12.2020г. 4 000 лв., а към датата на подаване на молбата-13.12.2021г. стойността им е вече 2 000 лв. В заключението на комплексната експертиза е посочено, че дружеството не разполага с МПС и недвижими имоти, а единственият му наличен актив е метачна машина с пазарна цена от 430 лв. От вещото лице е констатирано, че съгласно представените счетоводни баланси, дружеството не разполага и с дълготрайни финансови активи, дялови участия, ценни книги и предоставени заеми в изследвания тригодишен период преди подаване на молбата.

От заключението на комплексната експертиза се установява също, че структурата на краткотрайните активи на „ЕМИКО КОМЕРС“ЕООД е следната: Към 31.12.2018 г. балансовата стойност на краткотрайните активи е 172 000 лв., към 31.12.2019г. е 227 000 лв., към 31.12.2020г. е 276 000 лв., а към 13.12.2021г. е едва 3 000 лв.

Вещите лица установяват също, че към датата на изготвяне на експертизата краткотрайните активи на дружеството се състоят само от едно вземане с настъпил падеж в размер на 1126 лв. по фактура №400000006/19.11.2021г., издадена на „ЕМИКО КОМЕРС 21“ЕООД. Доколкото по партидата на това дружество в ТР обаче няма обявен годишен финансов отчет за 2021г., експертите не могат да дадат заключение дали вземането е събираемо, трудно събираемо или несъбираемо. Вземането е осчетоводено при молителя и има характер на краткосрочно.

2

По отношение задълженията на „ЕМИКО КОМЕРС“ЕООД към неговите кредитори, вещите лица са констатирали, че в представения по делото баланс към 30.11.2021г. тези задължения са отразени правилно като краткосрочни и дългосрочни.

Към посочената дата задълженията възлизат на обща стойност 452 597,02 лв. и са необезпечени.

Вещите лице по комплексната експертиза установяват, че към датата на изготвяне на експертизата в счетоводството на дружеството са отразени задължения в размер на общо 450 063,52 лв., в т.ч. към доставчици 53 442,28 лв., към персонал 201,38 лв., към НАП 61 496,60 лв. и към собственика 334 923,26 лв. Според заключението, в счетоводството на длъжника не са осчетоводени задължения към НАП в размер на 31 222,30 лв. Същевременно с това по дебита на счетоводна дметка 411 са осчетоводени плащания към доставчици без фактури, в размер на 26 652,80 лв., в резултат на което в ГФО за 2021г. не са представени вярно задълженията на дружеството към доставчиците. При тези констатации вещите лица са определили правилния размер на задълженията, а именно 481 285,82 лв., от които 146 762,56 лв. задължения с настъпил падеж и 334 523,26 лв.задължения с ненастъпил падеж. Според вещите лица, през м.12.2021г. дружеството е преустановило своята търговска дейност и не може да заплати установените задължения.

В таблиците на л.3 и 4 от заключението вещите лица са отразили стойностите на показателите за ликвидност при съобразяване краткосрочния характер на задълженията към кредиторите, както следва: коефициентът на обща ликвидност /краткотрайни активи:краткосрочни задължения/ към 31.12.2018г.- 1,33, към 31.12.2019г.- 1,45, към 31.12.2020г.- 1, към 13.12.2021г.- 0,02, а към датата на изготвяне на експертизата- 0,01. Коефициентите на бърза ликвидност /съотношението между краткотрайните активи, намалени със сумата на материалните запази и краткосрочните задължения/ са : към 31.12.2018г.- 0,06, към 31.12.2019г.- 0,11, към 31.12.2020г.- 0,07, към 13.12.2021г.- 0,02, а към датата на експертизата-0,01. Към 31.12.2019г., 31.12.2020г. и към датата на експертизата коефициентите на незабавна ликвидност /способността на търговеца да покрива краткосрочните си задължения с наличните парични средства и краткосрочни финансови активи/ са 0, а към датата на подаване на молбата по чл.625 от ТЗ- 0,01.

В заключението си вещите лица са отразили и показателите за финансова автономност на дружеството, като техния анализ показва, че коефициентът на финансова автономност за разглежданите периоди е под приетия в практиката минимум от 0,33 и има отрицателно стойностно измерение за целия период, което е абсолютен показател за декапитализиран собствен капитал. „ЕМИКО КОМЕРС“ЕООД не разполага с достатъчно краткотрайни активи: материали, стоки, вземания и парични средства за изплащане на текущите си задължения, т.е. няма финансова автономност и е зависимо от кредиторите си. Коефициентът на задлъжнялост за разглежданите 3 периоди също е отрицателна величина и показва състояние на задлъжнялост на дружеството към кредиторите и невъзможността му да се разплаща в рамките на период от една година.

Коефициентът на обръщаемост на краткотрайните материални активи към датата на експертизата е 0, при 1,58 към 31.12.2018г., 2,09 към 31.12.2019г., 2,75 към 31.12.2020г. и 4,70 към 13.12.2021г.

Отчетените финансови резултати на дружеството за изследвания период са отрицателни, като към датата на подаване на молбата загубите са в размер на 224 000 лв., а към датата на изготвяне на експертизата загубите са в размер на 58 000 лв.

Изводът на вещите лица е, че дружеството е изцяло декапитализирано, разполага с несъбрани вземания от 931 лв. и има само един наличен актив-метачна машина с пазарна стойност 430 лв., а от друга страна задълженията му са в размер на 481 285,82 лв. без възможност те да бъдат изплатени. Длъжникът не притежава достатъчно парични средства и бързо ликвидни активи, с които да се покрият началните разноски в производството по несъстоятелност.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По действащото българско право производство по несъстоятелност може да се открие: 1) спрямо определени лица; 2) по искане на определени лица и 3) при наличие на определени материалноправни основания.

В разглеждания случай молителят „ЕМИКО КОМЕРС“ЕООД е търговец по смисъла на чл.1, ал.2, т.1 от ТЗ и по силата на чл.607а от ТЗ против него може да се открие производство по несъстоятелност. В качеството му на еднолично дружество с ограничена отговорност, което е длъжник, молителят е и активно легитимиран да направи искане за откриване на производство по несъстоятелност, съгласно чл.625 от ТЗ

Съгласно чл.607а ТЗ материалноправни основания за откриване на производство по несъстоятелност са следните имуществени състояния на длъжника: 1) неплатежоспособност – общото основание, приложимо спрямо всички видове длъжници, и 2) свръхзадълженост – специално основание, приложимо спрямо капиталовите търговски дружества по смисъла на чл. 64, ал. 3 ТЗ /ООД, АД или КДА/.

Предвид диспозитивното начало в гражданския процес предметът на дължимата от съда защита следва да се ограничи до посоченото в молбата по чл. 625 ТЗ основание. В конкретния случай молителят се позовава на свръхзадълженост и предвид правноорганизационната му форма на капиталово дружество е допустимо откриването на производство по несъстоятелност на така поддържаното основание.

Разпоредбата на чл.742, ал.1 ТЗ предвижда, че търговското дружество е свръхзадължено, когато неговото имущество не е достатъчно, за да покрие паричните му задължения.

4

Свръхзадължеността, аналогично на неплатежоспособността, е обективно икономическо състояние, но за разлика от същата е налице при невъзможност на търговеца да покрие паричните си /изискуеми и неизискуеми/ задължения с наличното си имущество.

Състоянието на свръхзадълженост е самостоятелно основание за откриване на производство по несъстоятелност и цели да изпревари неминуемо следващото от него състояние на неплатежоспособност /освен когато съвпадне с него/, като осигури на един по-ранен етап и поради това обективно по-благоприятна възможност за справедливо удовлетворяване на всички кредитори или оздравяване на търговеца. То се санкционира не предвид невъзможността на търговеца да покрива изискуемите си парични задължения, а поради невъзможността му да компенсира загуби с печалба от дейността си, обусловено от съдържанието, структурата и ликвидността на активите му. Затова от значение за обективирането на състоянието свръхзадълженост, макар и не само, е показателят „собствен капитал”, участващ в коефициентите на финансова автономност и задлъжнялост. Стойностите на същите следва да се съобразят, както и промяната им в рамките на целия изследван период, в аспект на обосноваването или отричането на възможността за изпадане в неплатежоспособност в бъдещ момент, тъй като зависимостта от привлечения, за сметка на собствения капитал, би могло да се окаже обременително и рисково за търговеца именно в дългосрочен план. Тъй като от значение е обективното, реално икономическо състояние на търговеца, преценката за наличие на свръхзадълженост не следва да се ограничава само до счетоводните данни за стойността на актива и пасива, но е необходимо да се изследват характеристиката на активите, тяхното действително съществуване, реализируемост и реална пазарна /а не балансова/ стойност, обезпечаваща интереса на кредиторите, характеристиката на пасива и реалната възможност за противопоставяне на погасителни за задълженията на дружеството основания, както и да се направи критична оценка на тенденциите в икономическото развитие на търговеца, в обосноваване на извод, че състоянието на свръхзадълженост е преодолимо без съществен риск за интересите на кредиторите.