Решение № 77 от 25.11.2020, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. Разград , 25.11.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на девети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Прокурор:

Емил Д. Стоев

Рая П. Йончева

Валентина П. Димитрова

Светлана Л. Илиева

Веселин Якимов Минков (ОП-Разград) като разгледа докладваното от Емил Д. Стоев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20203300600292 по описа за 2020 година

Производството е по Глава 21 от Наказателно-процесуалния кодекс.

Въззивното производство е образувано по протест на прокурор от РП Разград против присъда №231/30.06.2020 г. по нохд №926/2019 г. на Районен съд Разград.

Постъпил е протест (вх. №5097/01.07.2020 г. на РС Разград) от прокурор в Районна прокуратура – Разград.

Оплакванията са, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна и необоснована.

Според прокурора от събраните доказателства безспорно е установено, че подс. В. Г. П. е извършил престъпление по чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1 НК.

Искането е за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която П. да бъде признат за виновен и осъден.

В допълнителни съображения от 11.09.2020 г. прокурорът излага 1 доводи, че влошените отношения между К. и П. и агресивното поведение на П. обуславят ситуация, в която отправеното заканване е от естество да възбуди основателен страх. Прокурорът намира, че следва да се съобрази обстоятелството, че част от свидетелите дават тенденциозни показания, които са изцяло в подкрепа на защитната теза на П.. Прокурорът счита, че е налице съмнение дали св. С. е присъствал когато се е разиграл инцидента. А по отношение на св. М., според прокурора, следва да се отчете, че работник нает от П..

В съдебно заседание прокурорът поддържа протеста. Заявява, че присъдата на РС е неправилна, тъй като съдът не е кредитирал показанията на пострадалия, които се подкрепят и от заключението на СПЕ и предвид на установеното, че пострадалия и подсъдимия от дълго време са били в конфликтни отношения, следва да се приеме, че е осъществено престъпление със закана за убийство и подсъдимият да бъде осъден по това обвинение.

Счита, че атакуваният съдебен акт трябва да бъде отменен.

Препис от протеста е връчен на подс. П. и на защитника адв. Павлов.

В срока по чл. 322 НПК не са постъпили възражения.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимия адв. Павлов моли съда да потвърди присъдата, като правилна и законосъобразна. Заявява, че от всички разпитани свидетели, единствено пострадалият твърди, че подсъдимият го е заплашил с убийство. Присъствалите на мястото двама полицаи твърдят, че подсъдимият и пострадалият са се карали, но не са чули заплахи за убийство, а само псувни, отправени един към друг. Според адв.

Павлов, не е установено, че констатираната със СПЕ тревожна депресивна реакция у пострадалия е следствие от въпросния инцидент, като се има предвид, че е подал сигнал повече от година след.

Подсъдимият В. П. заявява, че няма отношения с пострадалия и дори 2 зимата бил единствения, който отишъл да го извади от преспите. Твърди, че никога не е плашил с убийство пострадалия, той го плаши.

Няма направени доказателствени искания.

Съставът на въззивния съд, след запознаване с делото, с оглед характера на въззивната проверка, съобразно обхвата й по чл. 314 от НПК, установи:

Протестът е подаден против подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в срока по чл. 319 НПК и от лице, което е оправомощено, съгласно чл. 318, ал. 2-6 НПК.

С обжалваната присъда РС Разград признал подсъдимия В. Г. П. за невиновен в това, че на неустановена дата през месец февруари 2018 година, в гр. Лозница, се е заканил с убийство – „ще ти отрежа главата с машинката за дърва“ на А.Х. К. от гр. Лозница и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал. 3, във връзка с ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдал.

От събраните обстановка: доказателства се установява следната фактическа

Подсъдимият В. Г. П. е български гражданин, роден на 23.10.1972 г. в гр. Лозница, живее в гр. Лозница, има средно образование, женен е, работи. П. е осъждан 7 пъти (справка за съдимост рег. №244/11.03.2019 г. РС Разград на л. 34 от ДП) – по нохд №304/97 г. на РС Разград за престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК, нохд №331/97 г. на РС Разград за престъпление по чл. 206, ал. 1 НК – присвоил риболовен прът с макара, нохд №413/97 г. за престъпление по чл. 215, ал. 1 НК – с цел да набави за себе си и за друго лице имотна облага, укрил и помогнал да се отчужди едно агне, нохд №429/2004 г. РС Разград – наложено 3 наказание по чл. 78а НК за престъпление по чл. 325, ал. 1 НК, нохд №923/2004 г. РС Разград за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, нохд №446/2006 г. РС Разград за престъпление по чл.

197, т.3, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4 НК и по нчхд №459/2010 г. РС Разград за престъпление по чл. 148, ал.1, т.-1 и т.3 във вр. с чл. 146, ал.1 НК.

Свидетелят А.Х. К. живеел в гр. Лозница и познавал подсъдимия П.. Между тях имало конфликтни отношения.

К. не страда от умствена недоразвитост или психично заболяване. Интелектът е в границите на нормата. Касае се за активна, средно общителна личност, адаптивна, уравновесена, емоционално стабилна, с изградени принципи и висока устойчивост на стресови фактори. Притежава стабилно унаследена нервна система. С интровертна насоченост наличността, т.е. по-затворен, обърнат към себе си, но с добри умения за общуване, приемане на собствения живот, осмисляне и миналото и настоящето; чувствителен, неспокоен, тревожен, обича сигурността на предвидимостта на социалните контакти; с доминантни лични интереси и тези на семейството. Устойчив и адаптиран в обичайни житейски ситуации, но в ситуации на житейски затруднения или настъпила криза на изчерпване тревожността му се повишава, което затруднява общуването и пречи да се изяви цялостния потенциал. Трудно изразява емоции и чувства, поради което във фрустриращи ситуации реакциите му се определят предимно от вътрешното му състояние.

Действията му са решителни и категорични, бързо осмисля възникналите ситуации и взема решения, той е от т.нар себезащитен тип личност; разполага с добри възможности да прогнозира и съразмерно да оценява неблагоприятните последици от поведението на околните и собственото поведение, вкл. и неговото ощетяване, и в този контекст до известна степен бива подозрителен и предпазлив.

На 07.02.2018 г. подс. В. П. и св. Ш. М. режели дърва пред дома на П. на ул. „Пирин“ №10 в гр. Лозница. През това време, около 16 ч., св. К. минавал с автомобила си покрай дома на подс. В. П. и видял че реже дърва. А. К. се усъмнил, че „дървата са незаконни“ и подал сигнал до полицията в гр. Лозница. След което спрял наблизо, за да изчака пристигането на полицаите.

Било съставено писмено съобщение за извършено престъпление с рег. №296-ЗМ14/08.02.20218 г. от служител на МВР Иванов за постъпило по телефона от А. К. съобщение, че на 07.02.2018 г. в 16 ч. В. П. реже с моторен трион дърва за огрев – обект на кражба (л. 57 от ДП).

Малко след това пристигнали служителите от РУ на МВР - Лозница - св. Н.Д. и св.

Л.Н., които поискали от подс. В. П., да представи документи за дървата и той отвърнал, че 4 има всичко. През това време между него и св. К. възникнал конфликт, при който двамата си разменили обидни думи и псувни, които били чути от св. Д., св. М. и св. Н.. Подс. П. подал сигнал на тел. 112 с оплакване, че водач на автомобил с peг. № РР 3706 АХ е спрял пред дома му, снима го и го заплашва.

Св. Н., като видял че подсъдимият и св. К. са „много изнервени“, разпоредил на К. да се отдалечи от мястото и той изпълнил разпореждането. Преди това К. казал: „Ти чу ли как ме заплашва с убийство?“.

По-късно на място пристигнали полицейските служители – св. Н.К.в и св. В.Б.. Пред тях св. К. заявил, че подс. В. П. се е заканил, че ще му отреже главата.

Твърденията на св. К., че подсъдимият на 07.02.2018 г. пред св. Д. и св. Н., тръгнал към него с резачка и заявил, че ще му отреже главата ако не се махне, не се потвърждават от останалите доказателства. Не се установява и твърдението в обвинителният акт, че подсъдимият казал, по адрес на св. К.: „ще ти отрежа главата с машинката за дърва“.

От показанията на св. Д., Н. и М. се установява, че между К. и П. е възникнал конфликт, че са разменили обидни думи и че св. Н. се е намесил, за да отстрани св. К. от мястото, на което е бил подсъдимият. Но не се установява заплаха с убийство отправена от подсъдимия към К..

Действително К. се е обърнал към служител на МВР, твърдейки че бил заплашен с убийство, но това не се установява от събраните доказателства. Не се установява и че у К. е възникнал страх от осъществяване на такова деяние. Действително той се е оплакал на служителите на МВР, в заключението по СПЕ се твърди, че в момента на събитието и месеците след него психичното му състояние покрива критериите на РАЗСТРОЙСТВО В АДАПТАЦИЯТА. АДАПТАЦИОННА ТРЕВОЖНО-ДЕПРЕСИВНА РЕАКЦИЯ, диагноза от областта на граничната психиатрия, развило се в причинно следствена връзка с преживения стрес по време на събитието и протичащо с високо ниво на тревожност, снижение в прага на поносимост и издръжливост, но от поведението му не се установява такава проява на страх, а напротив той е останал на местопроизшествието, явил се е и пред св. К. и Б., когато покъсно са пристигнали на местопроизшествието и отново е заявил, че бил заплашен, че ще му отрежат главата. Вещото лице установява, при извършен преглед през октомври 2019 г., което е повече от една година след деянието, състояние на пострадалия К., което покрива критериите на разстройство в адаптацията и заключава, че това се дължи на думите и заканите отправени към него. Но от събраните доказателства не се установява подсъдимият да е отправил закана, че ще му отреже главата, нито у К. да е възникнало такова състояние на страх.

Единствено св. К. твърди, че е отправена закана с убийство от подсъдимия. К. твърди и че това е станало пред служителите на МВР. Така е заявил и пред св. Т. Б. – че пред полицаите П. казал, че ще му отреже главата. Твърдението на К. е в разрез с показанията на 5 свидетелите, присъствали на местопроизшествието, включително служителите на МВР – Д. и Н.. Св. М. на ДП е заявил: „В. се ядоса и каза на А., че ще му отреже главата“, но в съдебно заседание категорично отрича да е давал такива показания и твърди, че между К. и П. е имало само „скарване между тях“.

Описаната фактическа обстановка е установена въз основа на събраните доказателства – показанията на свидетелите, обясненията на подсъдимия, заключението по СПЕ, писмените доказателства.

Не се установява, по несъмнен начин, че подс. П. се е заканил с убийство на К., като казал: „Ще ти орежа главата с машинката за дърва“. Показанията на останалите свидетели, освен К., са последователни, взаимно допълващи се и противоречат на тезата му, че подсъдимият е изрекъл такива думи. Не се установява и че такова заканване, извършено според К. пред няколко служители на МВР, на улицата, в присъствие и на други лица, би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.

Обвинението е недоказано. Присъдата не може да почива на предположения и съответно са налице основанията за постановяване на оправдателна присъда.

Не е установено от събраните доказателства, че подсъдимият П. на 07.02.2018 г. е осъществил състава на престъплението по чл. 144, ал. 3 НК.

Протестът е неоснователен.

Твърдението на прокурора в протеста, че поведението на подсъдимия било агресивно, арогантно и грубо и довело до разстройство в адаптацията на К. не е подкрепено от събраните доказателства. Свидетелите твърдят за разменени обиди и реплики и от страна на К. и от страна на П.. Св. М. твърди, че св. К. напсувал подсъдимия. Такъв конфликт може да доведе до разстройство в адаптацията на св. К., но няма отношение към извод, че е осъществен състав на престъплението по чл. 144, ал. 3 НК.

Не може да се сподели и твърдението в протеста, че влошените отношения между подсъдимия П. и св. К. обуславят категоричен извод, че е налице заканване и то е от естество да възбуди основателен страх.

Правилно е отбелязал прокурорът в протеста, че пропуски в извършване на полицейската работа, не следва да се тълкуват в ущърб на К., с оглед изминалия значителен период от деянието до извършване на разследване по него, но не е възможно при липса на достатъчно убедителни доказателства за виновността на подсъдимия да се постанови осъдителна присъда.