Решение № 227 от 21.07.2021, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 227 гр. Бургас , 20.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на тридесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:Мариана Г. Карастанчева

Членове:Пламена К. Георгиева

Върбанова

Детелина К. Димова при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Детелина К. Димова Въззивно гражданско дело № 20212100500882 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба вх. рег. №34/01.02.2021 г., подадена от В.К.М.К.-М., гражданка на ******* ******, родена на **.**.**** г. в гр. Д., ****, с Булстат *********, чрез пълномощника й адв. Нели Гюмова против Решение № 2/11.01.2021 г. по гр.д. № 515/2020 г. на РС Поморие, с което съдът е уважил предявените искове от „Поморие мениджмънт 2“ ЕООД, ЕИК ********* - Дружеството като Управител на Етажната собственост на сграда Д /Делта/ с идентификатор №*** в комплекс „Сънсет ризорт“ - град Поморие против В.К.М.К.-М. като е осъдил ответницата – настояща въззивница да заплати на ищеца сумата от 4884.16 лева - дължима сума за ремонт на покрива и покривните тераси, определена на общо събрание на етажната собственост на сграда „Делта“, проведено на 14.11.2017г., ведно със законната лихва от 17.09.2020г. – датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата и сумата от 74.62 лева - обезщетение за забава за периода от 24.07.2020г. до 16.09.2020г. Ответницата е осъдена да заплати и разноските пред първата инстанция в размер на 945.37лв.

С въззивната жалба първоинстанционното решение се оспорва като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Прави се оплакване, че районният съд не се е произнесъл по възражението на ответната страна с правно основание чл. 95 от ЗЗД, а именно че задължението, предмет на иска, макар установено по размер с влязло в сила 1 решение, е неизискуемо поради забава на кредитора. Според разпоредбата на чл. 50, ал. 3 от ЗУЕС, дължимите от етажните собственици вноски за фонд „ремонт и обновяване“ са платими по нарочно открита банкова сметка, със специално предназначение, а в случая по делото не било доказано, че такава сметка съществува. Разпоредбата на чл. 50, ал. 3 ЗУЕС е от императивен порядък, като създаването на сметка със специално предназначение било гаранция за собствениците, че средствата по нея ще бъдат изразходвани само по предназначение. В тази връзка се излагат съображения и относно предпоставките за разпореждане със средствата по сметката за фонд „Ремонт и обновление“. Управителят на ЕС на сграда „Делта“ не е изпълнил задължението си да открие специална набирателна сметка, което неизпълнение имало за последица освобождаването на етажните собственици от последиците на забавата. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново решение по същество, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Не се заявяват доказателствени искания.

В срока по чл. 263 от ГПК, въззиваемата страна „Поморие мениджмънт 2“ ЕООД, дружеството като управител на ЕС на сграда „Делта“ представя писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага твърдения, че след избора на дружеството за управител на ЕС на процесната сграда, същото е открило на свое име банкова сметка, по която събира средствата за фонд „Ремонт и обновление“ при съблюдаване на изискването на чл. 50, ал. 3 ЗУЕС. Посочва се, че ответната страна е била уведомена чрез процесуалния й представител за банковата сметка, поради което неоснователни са възраженията за осъществена забава от страна на кредитора. Прави се искане за потвърждаване на първоинстанционното решение и се претендират разноските по делото. Също не сочат искания по доказателствата.

По делото е депозирана и частна жалба вх. рег. № 620/13.05.2021 г. , подадена от ищцовата страна с която се оспорва постановеното по реда на чл. 248 от ГПК Определение № 44/23.04.2021 г. по гр.д. № 515/2020 г. по описа на ПРС, с която съдът е оставил без уважение молбата за изменение на постановеното по делото Решение № 2/11.01.2021 г. в частта, в която съдът е отказал да присъди на ищеца разноските, извършени в обезпечителното производство.

В частната жалба се излагат подробни съображения по основателността на искането за присъждане на претендираните разноски, като се прави позоваване на Тълкувателно решение №6 от 06.11.2013 г. по т.д. №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Изразява се несъгласие с мотивите на ПРС, с които искането за присъждане на разноските, извършени в производството по обезпечение на бъдещ иск, е отхвърлено като неоснователно, по аргумент, че не е установено дали определението по чл. 390 от ГПК, с което обезпечението било допуснато, е влязло в сила. Изложени са доводи относно целта и характера на обезпечителния процес и се настоява, че независимо от обжалването или не на определението, с което се допуска обезпечение, поради функционалната връзка между обезпечителното и исковото производство, отговорността за разноски в производството по 2 чл. 390 от ГПК, следва да се реализира при постановяване на решението, с което се разглежда спора по същество.

Препис от частната жалба е връчен на пълномощника на ответната страна – адв. Г. на 19.05.2021 г., като в срока за отговор чл. 274 от ГПК, такъв не е депозиран.

При извършване на проверката по чл. 267 от ГПК, съдът намира, че въззивната жалба на В.К.М.К.-М. и частна жалба от „Поморие Мениджмънт 2“ ЕООД като управител на ЕС са редовни и допустими. И двете жалби са подадени от лица, имащи правен интерес от обжалването, депозирани са в законоустановения двуседмичен срок и са насочени срещу подлежащ на обжалване акт.

В съдебно заседание въззивницата не се явява, представлява се от адв. Г. която моли за отмяна на постановеното от ПРС решение. Не ангажира доказателства. Не претендира разноски.

В съдебно заседание въззивамата Етажна собственост се представлява от адв.

Гагашева, която поддържа, че подадената въззивна жалба е неоснователна, поради което счита, че решението следва да се потвърди. По същество заявява, че в ЗУЕС не се съдържа регламентация за откриване на специална банкова сметка, по която да се набират средствата за фонд „ремонт и обновление“. Според проучванията, които била извършила се установявало, че откриването на специална набирателна сметка ставало въз основа на тристранно споразумение, подписано между банката, получателя на средствата и наредителя на същите, което било абсолютно неприложимо когато се касае за отношения като процесните, свързани с етажна собственост. Също не сочи доказателства. Претендира разноски.

Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са: да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси - ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно.

Въз основа на извършена самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на страните, Бургаският окръжен съд прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Пред Поморийския районен съд е бил предявен осъдителен иск с правно основание чл. 6, ал. 1 т. 9 от ЗУЕС, с който ищцовата Етажна собственост на сграда „Делта“ с идентификатор № *** в комплекс „Сънсет ризорт“ град Поморие, представлявана от избрания по реда на чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС управител – „Поморие менидмънт 2“ ЕООД иска ответницата В.К.М.К.-М. да бъде осъдена да заплати сума в размер на 2497,23 лева, в 3 левова равностойност от 4884,16 лева, представляваща дължима сума за ремонт на покрива и покривните тераси, определена на ОС на ЕС на сграда „Делта“, проведено на 14.11.2017 г. ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от предявяване на исковата молба, както и сумата от 74,62 лева , представляваща обезщетение за забава върху дължимата главница за периода от 24.07.2020 г. до 16.09.2020 г.

В исковата молба са посочени обстоятелствата, от които произтича претендираното право, а именно: качеството на етажен собственик на ответницата В.К.М.К.-М. /същата притежава апартамент № Д 18 в сграда „Делта“ в комплекс ‚Сънсет Ризорт“; взето решение на проведено на 14.11.2017 г. ОС на ЕС за извършване на необходим ремонт на покрива и покривните тераси на сградата, в която се намира притежавания от ответницата обект; определяне на припадащата се на ответницата дължима сума съобразно площта на апартамента й, а именно сумата в размер на 2497.23 лева; потвърждаване на взетото решение на ОС на ЕС с влезли в сила съдебни решения, постановени по искове с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС; оправена покана за плащане на дължимата сума по електронен път до електронната поща на бащата на ответницата, който имал качеството ползвател на имота. В подкрепа на изложените твърдения са ангажирани писмени доказателства.

С отговора по чл. 131 от ГПК, ответницата чрез процесуалния си представител е оспорила предявеният иск като недопустим – предявен от лице, което не разполага с представителна власт спрямо представляваната ЕС, както и като неоснователен. Възразява, че задължението за заплащане на процесната сума не е станало изискуемо поради забава на кредитора. Считано от 24.07.2020 г., от която дата взетото решение на ОС на ЕС подлежало на изпълнение поради отмяна на наложената обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“, за Управителя на ЕС на сграда Делта било възникнало задължение да открие банкова сметка със специално предназначение - за „фонд ремонт и обновяване“, в който смисъл било взето решение по т. 4 от дневния ред на проведеното на 14.11.2017 г. ОС.

Ответницата счита, че не дължи претендираната сума, тъй като и понастоящем не била уведомена за открита банкова сметка, по която да извърши плащането. По тези съображения счита, че не дължи и обезщетение за забава за периода от 24.07.2020 г. до 16.09.2020 г.

По повод възражението, отправено от ответницата, с правно основание чл. 95 от ЗЗД, за забава на кредитора, ищецът е депозирал писмено становище по делото, в което посочва, че начините на плащане на дължимите такси за фонд ремонт и обновяване са следните: в брой, в касата на Етажната собственост на адрес: град Поморие, к.с. Сънсет ризорт в град Поморие, *** или по банков път по посочени две банкови сметки, открити в Райфайзенбанк АД, и двете с титуляр „Поморие мениджмънт 2“ ЕООД, в качеството му на управител на ЕС. В съдебно заседание пред районния съд, процесуалния представител на ищеца заявява, че в комплекса винаги е можело да се плаща в брой или по банков път, тъй като имало етажни собственици, които предпочитали да плащат в брой.

Настоява се, че ищцата е била уведомена както за дължимата сума, така и за банковата 4 сметка, по която може да заплати същата, посредством нейния баща – Д. М. /предишен собственик на имота/, до който са били отправяни имейли с покани за плащане. Ответницата не е оспорила тези твърдения, а обосновава отказа си за плащане на претендираната сума с това, че посочената банкова сметка е с титуляр „Поморие Мениджмънт 2“ ЕООД и не отговаря на изискването на чл. 50, ал. 3 от ЗУЕС да представлява сметка със специално предназначение.

С обжалваното решение, първоинстанционният съд е уважил предявените искове, като е приел за безспорно обстоятелството, че ответницата, в качеството си на етажен собственик е материално легитимирана да отговаря по същите, с оглед притежаваното от нея право на собственост върху самостоятелен обект в ЕС Делта – ап. Д18. На следващо място, съдът е приел за доказано твърдението, че е налице влязло в сила решение на ОС на ЕС от 14.11.2017 г., с което е определена припадащата се на ответницата сума, дължима за извършване на необходим ремонт на общи части на сграда Делта, равняваща се на процесната сума от 2497.23 евро. На основание чл. 38, ал. 2 от ЗУЕС и при наличие на подлежащо на изпълнение решение на ОС на ЕС, съдът е приел, че управителят на ЕС има право да предяви иск за осъждане на собственика да заплати дължимите суми, както и че ответницата е била уведомена за дължимата сума, както и за срока, в който следва да бъда заплатена, поради което същата е изпаднала за забава и считано от 24.07.2020 г.

Разпечатката съдържа 29 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/72d440f7-41f2-42d0-8d1b-728094d06738