Решение № 1340 от 12.11.2025, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 1340 гр. Горна Оряховица, 12.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, II СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен М. Дойков при участието на секретаря Мариянка Г. Къцаркова като разгледа докладваното от Пламен М. Дойков Гражданско дело № 20254120101684 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано по искова молба от „Енерго – Про Продажби“ АД, ЕИК: 103533691, с адрес: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258 против Е. З. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Стражица, общ. Стражица, ул. ****.

Ищецът сочи, че с ответника се намират в облигационно правоотношение, по което А. е клиент на дружеството с кл. № ****, във връзка продажба на ел. енергия за обект на потребление с аб. № ****, с адрес: с гр. Стражица, общ. Стражица, ул. ****. Отношенията между ищеца и ответника били реглементирани чрез ОУ за продажба на ел. енергия на „Енерго – Про Продажби“ ЕАД, прието на осн. чл. 98а от ЗЕ и одобрени от КЕВР.

Ищецът сочи, че съгласно чл. 17, т. 2 от ОУ по договорите за продажба на ел. енергия на „Енерго – Про Продажби“ ЕАД, потребителят имал задължение да заплаща стойността на потребената ел. енергия в сроковете и начина, определен в ОУ. Сроковете били регламентирани в чл. 26 от ОУДПЕЕ, като в ал. 6 било посочено, че потребителят се считал за надлежно уведомен, че дължи заплащане на ползваната ел. енергия, независимо дали е получил предварително писмено уведомление за размера на задължението си.

Потребителят изпадал в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да било нужно изпращане на изрична покана за заплащане на дължимата сума.

На основание чл. 38 от ОУДПЕЕ на дружеството се дължало и обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.

Ищецът сочи, че за събиране на вземане срещу ответника е било образувано ч.гр.д. № 949/ 2025г. на РС Горна Оряховица и е била издадена 1 заповед за изпълнение на парично задължение.

Дружеството твърди, че Е. З. А. има неизплатени задължения в размер на 202.51лева за обект на потребление гр. Стражица, общ. Стражица, ул. ****.

Сумата включвала неплатени фактури за ел. енергия в размер на 165.39лева, представляваща главница за мрежови услуги по фактури издадени в периода 14.02.2023г. до 12.01.2024г., както и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 37.12лева, представляваща сбор от лихвата за всяка фактура от датата на падежа й до 09.04.2025г. Заповедта е била връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като на дружеството е указано да предяви иск за установяване на вземането си.

Ищецът иска да се постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на ищеца, че ответната страна му дължи сумите посочени в издадената Заповед № 342/ 14.04.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 949/ 2025г. на ГОРС – сумата от 165.39лева главница за мрежови услуги по фактури издадени в периода 14.02.2023г. до 12.01.2024г., сумата от 37.12лева представляваща сбор от лихвата за всяка фактура от датата на падежа й до 09.04.2025г., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда 11.04.2025г. до изплащане на задължението. Представени са писмени доказателства. Правят се доказателствени искания. Претендират се разноски за водене на заповедното и исковото производства.

Ответникът Е. З. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Стражица, общ.

Стражица, ул. ****, не депозира писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК. Не са представени и посочени доказателства, не са направени доказателствени искания.

Предявените искове са с материалноправно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В съдебно заседание ищецът не се представлява. С изрична молба на юриск. В. М. заявява, че в хода на съдебното дирене ответникът е заплатил сумите за дължимата главница и мораторна лихва. Неплатени по делото оставали направените разноски – тези в исковато и заповедното производства.

Прави се искане за отхвърляне на иска поради плащане в хода на процеса, както и присъждане на разноските.

Ответникът Е. З. А., редовно призована, не се представлява, не взема становище , не представя доказателства и не прави доказателствени искания.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от правна и фактическа страна следното:

По делото не се спори, че със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК подадено от ищеца по делото е образувано ч.гр.д. № 949/ 2025г. по описа на Районен съд гр. Горна Оряховица, по което е издадена Заповед № 342/ 14.04.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата от 165.39лева главница консумирана ел.енергия от ответника по фактури издадени в периода 14.02.2023г. до 12.01.2024г., сумата от 37.12лева представляваща сбор от лихвата за всяка фактура от датата на падежа й до 09.04.2025г., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда 11.04.2025г. до изплащане на задължението. Присъдени са разноски. Не се 2 спори, че Е. З. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Стражица, общ. Стражица, ул.

**** и „Енерго – Про Продажби“ АД, ЕИК: 103533691, гр. Варна се намират в облигационни правоотношения, като А. е клиент на дружеството с кл. № ****, във връзка продажба на ел. енергия за обект на потребление с аб. № ****, с адрес: с гр. Стражица, общ. Стражица, ул. ****. Отношенията между ищеца и ответника са реглементирани чрез Договор за доставка на ел. енергия от доставчик от последна инстанция и ОУ за продажба на ел. енергия на „Енерго – Про Продажби“ ЕАД, прието на осн. чл. 98а от ЗЕ и одобрени от КЕВР. В чл.

9, т. 1 от Договора изрично е упоменато, че за потребителя е налице задължение да заплаща дължимите суми в договорените срокове и начини.

Конкретно това следва да става до 25 – то число на месеца ( чл. 16, ал. 2 от Договора). За ползваната електрическа енергия дружеството е издало фактури, като не се твърди и не се сочат доказателства, че ответникът е оспорил вписаните в тях данни и доказателства да е заплатил процесните суми в срок. За забавянето се дължи съответната мораторна лихва по чл. 27 от договора.

Липсва спор, че в периода 14.02.2023г. до 12.01.2024г. са издадени фактури на обща стойност 165.39лева, които не са били заплатени от А. и е натрупана мораторна лихва в размер на 37.12лева , считано от падежите на всяка една от тях до 09.04.2025г. По делото ищецът изрично е заявил, че посочените суми са били заплатени от А., като дължими са останали само разноските за водене на делото.

В случая заплащане на дължимите суми е направено в хода на съдебното дирене, което следва да се вземе предвид при постановяване на решението и претенцията на ищеца да бъде отхвърлена, поради направеното плащане.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищцовата страна се следват деловодните разноски за настоящото производство. Довнесена е сумата от 75.00лева за дължимата държавна такса. Процесуалният представител на дружеството претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК, като същото следва да се определи в минималния размер по чл. 25, ал. 1 от НЗПП – 100.00лева. Следва да бъдат присъдени в тежест на ответника и направените съдебно- деловодни разноски по воденото ч.гр.д № 949/2025г. на Районен съд гр. Горна Оряховица. По него е внесена сумата от 25.00лева за дължимата държавна такса и е определена сумата от 50.00лева за юрисконсултско възнаграждение. По настоящото производство се установи, че А. е станал причина за водене на двете дела, като плащането на дължимата сума е станало след образуване на заповедното производство и той следва да понесе разноските за това.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените искове да бъде ПРИЗНАТО ЗА

УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че Е. З. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Стражица, общ. Стражица, ул. **** ДЪЛЖИ на „Енерго – Про Продажби“ АД, ЕИК: 103533691, с адрес: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258 сумата от 165.39лева – ( сто шестдесет и пет лева и 3 тридесет и девет стотинки) главница за незаплатени мрежови услуги по фактури издадени в периода 14.02.2023г. до 12.01.2024г. за електроснабден обекти с аб. № ****, с адрес: с гр. Стражица, общ. Стражица, ул. ****, кл. № ****, сумата от 37.12лева (тридесет и седем лева и дванадесет стотинки) представляваща сбор от лихвата за всяка фактура от датата на падежа й до 09.04.2025г., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда - 11.04.2025г. до изплащане на задължението, за които суми е била издадена Заповед № 342/ 14.04.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 949/ 2025г. на Районен съд гр.

Горна Оряховица, поради извършеното плащане в хода на процеса.

ОСЪЖДА Е. З. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Стражица, общ.

Стражица, ул. ****, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да заплати на „Енерго – Про Продажби“ АД, ЕИК: 103533691, с адрес: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, сумата от общо 250.00лева (двеста и петдесет лева), представляваща съдено - деловодни разноски – сумата от 175.00лева ( сто седемдесет и пет лева) по настоящото дело и сумата от 75.00лева (седемдесет и пет лева) представляваща съдебно -деловодни разноски по ч.гр.д. № 949/ 2025г. на ГОРС .

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Велико Търново, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________ 4