Определение № 260049 от 26.01.2021, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 13/2021
- Вид
- Определение № 260049
- Подписан
- 26.01.2021
- Състав
- МИЛЕН ПЕТРОВ СЛАВОВ, ПЕТЯ ИВАНОВА ПЕТРОВА, МАРИЯ КРЪСТЕВА МАРИНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 129 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 117, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ №260049 гр.
Варна, 26.01.2021г.
Варненският апелативен съд в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ М. като разгледа докладваното от съдията Славов в. гр. дело № 13/21г., намира следното:
Настоящото производство е образувано по въззивна жалба, подадена от Р.И.Н.-К. *** чрез адв. Ир. А. ***, против решение № 260280/06.08.20г., постановено по гр.д. № 671/20г. на ОС-Варна, с което е прието за установено, че К.Х.С. от гр. София не дължи на въззивницата сумите 57 788.38 лв. главница и 160 107.28 лв. лихви към 11.12.2019 г., като за главницата е издаден изпълнителен лист от 05.01.2015 г. по НОХД № 948/2009 г. по описа на РС Варна, 6-ти състав и е образувано изпълнително дело № 7036/2016 г. по описа на ДСИ, поради погасяване по давност, на основание чл. 439 ГПК; и въззивницата е била осъдена да заплати на ищцата сумата от 2000 лв., представляваща разноските, сторени от същата пред първата инстанция, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК. Счита се, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано.
Сочи се, че не са били обсъдени всички наведени от ответницата възражения и твърдения, които имат пряко отношение към правилността на съдебния акт.
Неправилно са били възприети и оценени фактите и обстоятелствата, относими към предмета на делото. Не се споделя извода на съда, че с молбата за образуване на първото изпълнително дело от 24.02.16г. не е бил посочен конкретен актив, върху който да се насочи изпълнението. Поддържа се, че в същата са били посочени множество изпълнителни способи, което е довело до прекъсването на давността.
Така например, искането за налагане на запор върху банкови сметки е достатъчно конкретен изпълнителен способ и не е нужно посочването на конкретна банкова сметка, ***-късно от ДСИ. Последният е следвало да изпълни посочения от взискателката способ на изпълнение. Освен това в молбата е било поискано и извършването на опис, оценка и продажба на движими вещи в дома на длъжниците, като не е необходимо вещите да бъдат индивидуализирани или пък адреса на длъжника, тъй като такъв е бил посочен още с молбата до ДСИ. Именно като съдържаща такова искане е била възприета молбата взискателката и от самата длъжница С., която изрично се е противопоставила на извършването на опис на движими вещи в дома ѝ. Дори и да се приеме, че молбата за образуване на изпълнителното производство е била нередовна, то относно същата са приложими нормите на чл. 129 от ГПК и при поправянето ѝ, това има сила от момента на нейното подаване, което още веднъж налага извода за прекъсване на давността още с нейното подаване при по-късно подновеното искане за опис на движими вещи.
Счита се, че прекъсването на давността е настъпило с подаването на молбата за образуване на изпълнението, тъй като същата съдържа искане за предприемане на конкретни изпълнителни способи и е без значение дали е последвало такова предприемане от съдебния изпълнител по различни причини. Относно дължимата от ищцата лихва се сочи, че е приложима нормата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, поради което давността и за нея е 5 години и същата не е изтекла. Претендира се отмяна на решението и отхвърляне на предявените претенции.
В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещната страна К.Х.С. от гр. София чрез адв. Р. Х. ***, с който същата е оспорена като неоснователна по подробно изложени съображения.
Поддържа се тезата, че искането за извършване на някакво действие в изпълнителния процес, не води до прекъсване на погасителната давност за вземането, а е необходимо предприемането на действия по изпъление на конкретен изпълнителен способ, за да е налице тази правна последица – съгласно указанията, дадени с т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК. Така за периода от 17.03.11г. до 17.03.16г. не е налице предприето никакво изпълнително действие и това бездействие на кредитора има за последица погасяването на неговото вземане по давност. Претендира се обжалваното решение да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е редовна, подадена е в срок от страна с правен интерес от обжалването на обжалваем съдебен акт, при наличието на доказателства за надлежна представителна, поради което е допустима и следва да бъде внесена за разглеждане в открито с.з.
Не е налице хипотезата за наличие на задължение на въззивния съд да дава указания на страните относно посочването и събирането на доказателства, а отделно от това и самите страни не са формулирали доказателствени искания.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Насрочва производството по делото в открито с.з. на 31.03.21г. от 09.30 ч., за която дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им представители.
С оглед противоепидемичните мерки призоваването да стане по телефона, а настоящото определение да им се изпрати на посочен от всеки от процесуалните представители електронен адрес чрез електронна поща.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: