Решение № 1797 от 07.02.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 9532/2022
- Вид
- Решение № 1797
- Подписан
- 07.02.2023
- Състав
- ВАНЯ ГЕОРГИЕВА ТОТОЛАКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 20 и 25 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20 и 25 · Закон за движението по пътищата
- чл. 6, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 390, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 498 · Кодекс за застраховането
- чл. 498, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 45, ал. 2 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 1797
..............., 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: ....................... при участието на секретаря ...................... като разгледа докладваното от ....................... Гражданско дело № 20221110109532 по описа за 2022 година пряк иск на увредено от деликт лице, спрямо което е отговорен застрахован деликвент, за присъждане на обезщетение пряко от застрахователя на деликвента по задължителна застраховка ................... на автомобилистите с правно основание съответно чл. 498 от Кодекса за застраховането и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, разгледан по реда на Общия исков процес, уреден в част ІІ на същия кодекс.
С исковата си молба .................. със седалище и адрес на управление в ............... в жилищен квартал .............., с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр. .................. чрез пълномощника адвокат В. Т. У. твърди, че претърпял имуществени вреди от пътнотранспортно произшествие. Същото било предизвикано от водач на автомобил, застрахован от ответното ................................., представлявано от изпълнителните директори ................... И., по задължителна застраховка ................... на автомобилистите.
Искането е ответното дружество да бъде осъдено да плати на ищеца следните суми:
15 185.00 лева застрахователно обезщетение за повредите на товарния автомобил;
19 680.00 лева застрахователно обезщетение за повредите на ремаркето; законната лихва върху главницата за времето от предявяването на иска пред Софийски градски съд на 16. IХ. 2021 година до окончателното плащане; направените по делото разноски.
В открито съдебно заседание, проведено на 19. Х. 2022 година, съдът допуска увеличение на размера на иска за застрахователно обезщетение, дължимо за товарния автомобил, на 24 999.00 лева по реда на чл. 214 от Гражданския процесуален кодекс.
Ответникът оспорва иска, включително по размер. Оспорва настъпването на пътнотранспортно произшествие по начина, описан в исковата молба и по вина на лицето, посочено от ищеца. Не оспорва, че автомобилът, управляван от причинителя на вредата по време 1 на пътнотранспортното произшествие, е бил застрахован със „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Ответникът обаче поддържа, че произшествието настъпило в ускорителната лента на автомагистралата от разклона за ................... Водачът на автомобила на ищеца нарушил чл. чл. 20 и 25 от Закона за движението по пътищата. Последният освен това навлязъл непредвидено в ускорителната лента, където се намирал автомобила, застрахован от ответното дружество. Автомобилът на ищеца бил повреден в следствие на друго събитие. Причинените повреди представлявали тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 от Кодекса за застраховането.
1. ИЗСЛЕДВАЙКИ СЪБРАНИТЕ В ПРОИЗВОДСТВОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПООТДЕЛНО
И В ТЯХНАТА СЪВКУПНОСТ, СЪДЪТ ПРИЕ ЗА УСТАНОВЕНА СЛЕДНАТА
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
1. Относно настъпването на произшествието:
На 02. IІ. 2021 година в 12 30 часа в района на ................... свидетелят Д. И. Д. с ЕГН**********, живеещ в с. ................... управлява товарен автомобил .............. прикачено към него ремарке с регистрационен №Т0900ЕВ, собственост на ................... Водачът достига до кръстовище (разклонение) за навлизане в автомагистрала ................. регулирано със знак „...............“. Водачът не се съобразява със знака и навлиза в автомагистралата, предприемайки маневра завой на дясно, отнемайки предимството на движещия се по нея свидетел К. Т. П. с ЕГН**********, живеещ в ........, управляващ товарен автомобил марка ..................., собственост на ищеца. По описания начин водачът на товарен автомобил ......................... с регистрационен .................. предизвиква сблъсък между моторните превозни средства и виновно причинява пътнотранспортно произшествие. В следствие на удара товареният автомобил марка .................. се завърта, а ремаркето преминава върху предпазната мантинела от лявата си страна и преустановява движението си.
Съдът установява механизма на настъпване на произшествието както от писмените доказателства, така и от заключението на вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза, и от събраните гласни доказателства.
Показанията на двамата разпитани по делото свидетели са противоречиви относно точното място на настъпване на произшествието (в аварийната лента на автомагистралата или в някоя от другите ленти), относно знаците за регулиране на движението и други. Съдът дава вяра на показанията на свидетеля К. Т. П. с ЕГН**********, дори и след прилагането на чл. 172 от Гражданския процесуален кодекс. За да реши кои свидетелски показания да предпочете, съдът взе предвид категоричното заключение на вещото лице. Според него по делото няма никакви данни за настъпване на произшествието в аварийната пътна лента. Освен това вещото лице посочва, че произшествието е настъпило непосредствено след навлизането на товарен автомобил ......................... с регистрационен .................. на магистралата.
2. Относно административно-наказателното производство:
На 02. II. 2021 година в 13 30 часа К. Кирилов, младши автоконтрольор в Отдел Пътна полиция на Столичната дирекция на вътрешните работи, съставя за описаното пътно-транспортно представен по делото с исковата молба протокол №1 759240.
На същата дата В..............., съставя акт за установяване на административно нарушение .................. за предизвиканото от водача на застрахования от ответника автомобил пътнотранспортно произшествие в следствие нарушение на чл. 6, т. 1, предложение III от Закона за 2 движението по пътищата. В акта е посочено, че в следствие на произшествието са настъпили имуществени вреди.
Въз основа на акта на 23. II. 2021 година ................... издава наказателно постановление №21-4332-002776, с което налага на водача на застрахования от ответника автомобил административно наказание – глоба за извършено административно нарушение на чл. 6, т. 1 от Закона за движение по пътищата. Наказателното постановление е влязло в законна сила на 09. IV.
2021 година. Съдът установява обстоятелството от писмо на Търговищката областна дирекция на Министерството на вътрешните работи с изходящ №..............., представено по делото с исковата молба.
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са представени по делото от пълномощника на ищеца в открито съдебно заседание, проведено на 15. VIII. 2022 година.
3. По отношение на искането за плащане на застрахователното обезщетение :
На 03. IІ. 2021 година ищецът изпраща на ответното застрахователно дружество искане за плащане на застрахователно обезщетение. Обстоятелството не се оспорва от ответната страна.
На 19. IІ. 2021 година ответникът изпраща на ищеца писмо с изходящ №..................., с което отказва да плати застрахователно обезщетение. Писмото е представено по делото с исковата молба.
4. Обстоятелства, установени от експертното заключение:
На 27. VI. 2022 година от вещото лице инженер Й. Д. Й., живеещ в ............... в жилищен квартал .................., представя в съда заключение на автотехническа експертиза. Видно от заключението, всички увреждания по товарен автомобил марка ..................., отразени в описа на застрахователя, се намират в пряка причинно-следствена връзка с механизма на процесното събитие.
Стойността, необходима за възстановяване на товарен автомобил марка .................. с регистрационен ................, изчислена на база средни пазарни цени към датата на пътнотранспортното произшествие, възлиза на 91 415.80 лева, а възстановяването на прикаченото ремарке марка ................. е невъзможно. Действителната средна пазарна стойност на автомобила според вещото лице възлиза на 34 507.00 лева, а на ремаркето – на 21 512.00 лева. Вещото лице определя размера на дължимото обезщетение след приспадане на запазените части на 25 880.00 лева за товарния автомобил, а за ремаркето – на 16 242.00 лева.
2. ВЪЗ ОСНОВА НА ПРИЕТИТЕ ЗА УСТАНОВЕНИ ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО И
ВЪРХУ ЗАКОНА, СЪДЪТ ОТ ПРАВНА СТРАНА ПРИЕМА СЛЕДНОТО:
1. По иска за главницата:
Според чл. 498, ал. 1 от Кодекса за застраховането увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Съдът приема, че за уважаване на такъв иск е необходимо сбъдването на следните условия: виновно противоправно поведение на водач на моторно превозно средство, изразено в причиняване на пътнотранспортно произшествие; настъпили за ищеца вреди; причинно-следствена връзка между противоправното поведение на водачката на моторното 3 превозно средство и настъпилите за ищеца вреди; валидно сключена застраховка ................... между собственика на моторното превозно средство, управлявано от причинителя на вредата, и ответното дружество към момента на настъпване на пътнотранспортното произшествие; искане за плащане на застрахователно обезщетение, предявено от увреденото лице пред застрахователя; отказ на застрахователя да плати обезщетение.
Съдът счита, че в процесния случай всички предпоставки за уважаване на иска са налице.
Поведението на водача на застрахованото от ответника моторно превозно средство е довело до настъпване на пътно транспортно произшествие. Механизмът, времето и мястото на настъпване на пътнотранспортното произшествие се установява както от представения по делото протокол, така и от събраните по делото показания на свидетеля К. Т. П. с ЕГН**********.
Поведението на причинителя на вредата е виновно. Според чл. 45, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите вината се предполага до доказване на противното във всички случаи на непозволено увреждане. В настоящия случай вината на водача се установява от заключението на допуснатата автотехническа експертиза, както и от влязлото в сила наказателно постановление.
За противното не се събраха доказателства.
Поведението на водача на моторното превозно средство е и противоправно. Същият е нарушил разпоредбата на чл. 6, т. 1 от Закона за движение по пътищата, според която разпоредба участниците в движението съобразяват своето поведение с пътните знаци и с пътната маркировка.
В процесния случай водача на застрахования от ответника автомобил не е съобразил поведението си сън знак „...............“. Според чл. 45, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за движение по пътищата същият означава „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“. Като не е спрял, нито пропуснал водача на автомобила на ищеца, свидетелят Д. И. Д. с ЕГН********** е нарушил цитираните по-горе разпоредби.
В резултата на поведението на водача за ищеца настъпват материални вреди. Те се изразяват в заплащане на поправката на повредения автомобил. Размерът им се установява от заключението на вещото лице на общо 42 222.00 лева.
Връзката между поведението на причинителя на пътнотранспортното произшествие и причинените на ищеца вреди се установява от представените по делото писмени доказателства. В акта за установяване на административно нарушение е посочено, че при произшествието са нанесени материални щети.
Страните не спорят относно наличието на валидно застрахователно правоотношение.
Същото се установява и от представения по делото протокол за пътнотранспортно произшествие.
Вещото лице посочва, че за товарния автомобил се дължи обезщетение от 25 880.00 лева. ищецът претендира за 24 999.00 лева, която сума следва да му се присъди. По отношение на ремаркето вещото лице посочва сумата от 16 242.00 лева. за горницата над посочената сума искът следва да се отхвърли.
Водим от изложено, настоящият съдебен състав намира, че следва да уважи частично предявения иск за имуществени вреди за сумата от общо 41 241.00 лева, като за горницата до 44 679.00 лева главница го отхвърли като неоснователен.
2. По възраженията на ответника:
4
Пълномощникът на ответното дружество поддържа, че водачът на автомобила на ищеца нарушил чл. чл. 20 и 25 от Закона за движението по пътищата: движил се с несъобразена с пътните условия скорост, освен това навлязъл непредвидено в ускорителната лента, където се намирал автомобила, застрахован от ответното дружество. Автомобилът на ищеца бил повреден в следствие на друго събитие.
Разпечатката съдържа 50 от 90 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/72d3ad81-518d-47cb-b84b-6bd4cf742d4d