Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 108 от 11.03.2026, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно търговско дело 71/2026
Вид
Определение № 108
Подписан
11.03.2026
В сила
10.06.2026
Състав
Надежда Иванова Желязкова Каличкова, Красимира Димитрова Ванчева, Славейка Атанасова Костадинова

Цитирани разпоредби

  • чл.274,ал.1,т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.275,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 29 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.29 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.40,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.40, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.41,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.41,ал.2, предл.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.42,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47,ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47,ал.6 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 108 гр. Пловдив, 11.03.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно частно търговско дело № 20265001000071 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.274,ал.1,т.1 от ГПК.

Образувано по частна жалба на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА

БАНКА“АД-гр.София,с ЕИК 000694959,подадена чрез упълномощения юрисконсулт В. Т.-М.,против определение №420 от 20.11.2025 г.,постановено по т.д.№45/2025 г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик,с което производството по делото е прекратено по отношение на ответника М. А. В.,а исковата молба е върната в тази й част.

В частната жалба се поддържа,че обжалваното определение е неправилно.Според банката-частен жалбоподател,съдът неправилно е приел,че на ответника М. В. следва да бъде назначен особен представител,за който ищецът да плати възнаграждение,тъй като същият ответник не е открит на посочения от него постоянен адрес.

В контекста на гореизложеното се сочи в частната жалба,че с исковата молба ищецът е посочил адрес на ответника М. В., а именно:гр. П. №8 и след като последният не е намерен на този адрес от призовкар на Окръжен съд за връчване на препис от исковата молба, е било указано на ищеца с разпореждане № 492/03.07.2025г. на ОС-Пазарджик да внесе депозит за назначаване на особен представител на ответника. В отговор на разпореждането от 03.07.25г., ищецът входирал молба по делото с искане съобщенията и съдебните книжа до ответника да бъдат връчени на адв. С.С., който е бил упълномощен от ответника М. В. и е подал възражението против издадената заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№ 4632/24г. на Районен съд-Пазарджик.

1

Сочи се на следващо място,че след подадената от ищеца-частен жалбоподател молба с искане съобщенията да се връчат на упълномощения адвокат на ответника, самият ответник М. В. лично е входирал по имейл на съда молба от 15.07.2025г.,с която е заявил,че оттегля пълномощията си от адв.

С., който е бил упълномощен от него и изрично е посочил адрес на който да му се връчат книжата и съобщенията. Това бил същият адрес, който ищецът посочил първоначално в исковата си молба – гр. П. №8. Окръжен съд Пазарджик, обаче, не се произнесъл по това искане на ответника, а напротивпостановил ново разпореждане от 15.08.2025г. с указания за даване на нов срок за внасяне на депозит за особен представител на ответника М. В.. В отговор на разпореждането на ОС-Пазарджик от 15.08.2025г. ищецът-частен жалбоподател входирал отново молба по делото, с която поискал съдът да вземе предвид молбата на М. В. в която е посочен изрично адрес за връчване на книжа и съобщения. Освен това поискал връчването да се осъществи алтернативно и на имейл адреса на ответника,от който е изпратена молбата.

И на трето място – след гореизброените действия от страните, ответникът М. В. входирал втора молба на 17.10.2025г. на регистратурата на Окръжен Съд-Пазарджик,в която посочил,че иска да му се назначи особен представител, наред с останалите изложени от него твърдения.Както се твърди в частната жалба,съдът уважил тази молба на ответника и искането в нея, като постановил ново разпореждане от 22.10.2025г. с указания и даване на нов срок за внасяне на депозит за особен представител на ответника.

Независимо от всички настоявания от страна на ищеца, че на лицето не следва да бъде назначаван особен представител, Окръжен съд- Пазарджик оставил без уважение и последната молба на ищеца от 30.10.2025г., като след нея прекратил производството по делото с обжалваното определение.

Банката-частен жалбоподател счита,че всички гореизброени действия от страна на ответника М. В. са с цел шиканиране на процеса,тъй като е очевидно,че същият е информиран за делото от самото начало, извършва действия по него и е наясно какво се случва по делото предвид подадените от него молби.Според частния жалбоподател, институтът на особения представител на основание чл.29 ал.3 от ГПК е предвиден в закона за защита на страна по дело, която по обективни причини е лишена от възможност лично да участва в процеса (съответно да ангажира професионална защита на интересите си чрез упълномощаване на процесуален представител),а конкретният случай не е такъв,защото ответникът М. В. не е безвестно изчезнало лице (ал.1 на чл. 29 ГПК), нито е лице с неизвестен постоянен и настоящ адрес (ал.3 на чл.29 ГПК). Отделно от това,се сочи в частната жалба,че ответникът М. В. знае за делото и вече е извършвал активни процесуални действия по него, конкретно: упълномощаване на адвокат и оттегляне на пълномощното, посочване на съдебен адрес за връчване на книжа и призовки по делото.Предвид това,банката-частен жалбоподател намира,че назначаване на особен представител на ответника В. би противоречало на смисъла и духа на закона.Счита още,че при наличие на изрично посочен съдебен адрес от ответника М. В. в първата му молба,на 2 който адрес е правен опит за връчване на съобщения,следва същите да се приложат към делото и да се считат за връчени надлежно на този адрес- на основание чл.41,ал.2, предл.1 от ГПК.А в случай,че ответната страна живее на друг адрес или замине за повече от един месец, каквито твърдения били наведени от ответника във втората му молба до съда от 17.10.25г., то тогава,според частния жалбоподател,ответникът е длъжен да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчат съобщенията – съгласно чл. 40, ал.1 от ГПК.И след като ответникът е посетил Окр. Съд- Пазарджик, за да си входира молбата, то е бил длъжен и да посочи адрес или лице, на което да се връчват съобщенията. На основание чл.40, ал.2 от ГПК,след като не е изпълнил задължението си по ал.1 на чл.40, то отново всички съобщения следва да се приложат към делото и да се смятат за връчени,както се поддържа в частната жалба.

Предвид горните съображения,банката-частен жалбоподател моли да се отмени като неправилно определение № 420/20.11.2025г, постановено по т.д.

№ 45/25г. на ОС-Пазарджик, с което е прекратено производството по делото по отношение на ответника М. В. и да бъде върнато делото за продължаване на действията срещу този ответник.

Препис от частната жалба е изпратен на ответниците по първоинстанционното дело-“Интерспед-Транс”ЕООД с ЕИК 200105900 и М.

А. В.,но от същите не е подаден отговор на частната жалба в законния срок.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт във връзка с оплакванията на частния жалбоподател,прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения едноседмичен срок по чл.275,ал.1 от ГПК,редовна е и изхожда от лице,имащо правен интерес да обжалва конкретното определение.Наред с това,самото определение е акт на съда,подлежащ на инстанционен контрол съгласно чл.274,ал.1,т.1 от ГПК.С оглед на всичко това частната жалба е процесуално допустима и като такава следва да се разгледа по същество.

По съществото на частната жалба:

Търговско дело №45/2025 г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик е образувано по искова молба с вх.№2090/21.02.2025 г.,подадена от „ОБЕДИНЕНА

БЪЛГАРСКА

БАНКА“АД,ЕИК

000694959 против

„ИНТЕРСПЕД-ТРАНС“ ЕООД- с.Боримечково, област Пазарджик,ЕИК 200105900 и против М. А. В.,ЕГН **********,с която е предявена претенция по реда на чл.422 ГПК за признаване за установено,че ответниците дължат на банката-ищец определени суми /описани като размер в исковата молба/ на основание договор за срочен банков кредит от 28.03.2022 г. и договор за банков кредит-овърдрафт от 14.12.2020 г.

С обжалваното определение №420 от 20.11.2025 г.,постановено по т.д.

№45/2025 г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик,е прекратено 3 производството по делото,образувано по искова молба с вх.№2090/21.02.2025 г.,по отношение на ответника М. А. В. с ЕГН ********** и е върната искова молба на ищеца в посочената част.

За да постанови горния резултат,окръжният съд е приел,че по делото са налице предпоставките на чл.47,ал.6 от ГПК за назначаване на особен представител на ответника М. А. В.,с оглед на което с разпореждания №492 от 03.07.2025 г. и №704 от 22.10.2025 г.,както и с определение №402 от 30.10.2025 г.,е дал указания на ищеца да внесе в определен срок по сметка на ОС-Пазарджик депозит за възнаграждение за особения представител на ответника в размер на 20 000 лв. и тъй като тези указания не са били изпълнени,то производството по делото по отношение на ответника В. подлежи на прекратяване.В тази връзка окръжният съд се е позовал и на съдебна практика, обективирана в изброените в мотивната част на обжалваното определение актове на ВКС /определения/,според която невнасянето на разноски от ищеца,който е инициатор на процеса,заинтересован от развитието му,въпреки изрични указания на съда за това,е основание за връщане на исковата молба поради отсъствие на процесуална предпоставка за провеждане на производството по делото.

Настоящият съд намира за правилно обжалваното определение,а частната жалба счита за неоснователна,по следните съображения:

В исковата молба,въз основа на която е образувано т.д.№45/2025 г. по описа на ОС-Пазарджик,е посочен адрес на ответника М. В. в гр.П.”№8.В съответствие с чл.38,ал.1 от ГПК,препис от исковата молба ведно с приложенията към нея са изпратени именно на този адрес на ответника,но съобщението за изпращането им е върнато цяло и невръчено с отбелязване от връчителя,че адреса е посетен на три дати-28.02.2025 г.,15.03.2025 г. и на 30.03.2025 г. по различно време на деня,но лицето-адресат не е открито на посочения адрес и на залепения телефон за връзка никой не се е свързал с връчителя за връчване на съобщението.

След това на датата 15.05.2025 г. на същия адрес е залепено от връчител на съда уведомление по чл.47,ал.1 от ГПК,в което съгласно изискванията на чл.47,ал.2 от ГПК е посочено,че ответникът М. В. следва да се яви в двуседмичен срок от датата на залепване на уведомлението /15.05.2025 г./ в канцеларията на Окръжен съд-Пазарджик,ул.”Хан Крум”№3,Търговско деловодство,за получаване на съобщение по горното дело заедно с приложените към него книжа.И след изтичане на двуседмичния срок по чл.47,ал.2 от ГПК,в който срок ответникът-адресат не се е явил в канцеларията на съда за получаване на книжата,съдът в съответствие с чл.47,ал.3 от ГПК е разпоредил да се извърши проверка за адресната регистрация на ответника в НБДН,както и за местоработата му.От справката в НБД “Население” съдът е констатирал,че постоянният адрес на ответника В. съвпада с адреса му,посочен в исковата молба /гр.П.”№8/,а от извършената в НАП проверка съдът е удостоверил,че няма регистриран действащ трудов договор на 4 ответника.При тези констатации окръжният съд с разпореждане №492 от 03.07.2025 г. е приел,че в случая е приложима хипотезата на чл.47,ал.5 от ГПК и съобщението до ответника В. следва да се счита за връчено с изтичането на срока за получаването му от канцеларията и че на ответника по реда на чл.47,ал.6 от ГПК следва да бъде назначен особен представител на разноски на ищеца.В съответствие с последното,съдът с посоченото разпореждане е указал на ищеца “ОББ”АД в едноседмичен срок от съобщението да внесе по депозитната сметка на ОС-Пазарджик депозит за възнаграждение на особения представител на ответника М. В. в размер на 20 000 лв.,като заедно с това е предупредил ищеца,че при неизпълнение на посоченото указание с дадения от съда срок,производството по отношение на този ответник ще бъде прекратено.

Във връзка с горното разпореждане от 03.07.2025 г.,ищецът “ОББ”АД е депозирал молба с вх.№7416 от 08.07.2025 г.,в която е поискал препис от исковата молба да се връчи на ответника М. В. чрез адв. С.С.,чрез който ответникът е подал възражението против заповедта за незабавно изпълнение,издадена по приложеното ч.гр.д.№4632/24 г. по описа на РСПазарджик.Това искане на банката-ищец е уважено от окръжния съд и в тази връзка е разпоредено да се изпрати съобщение на адв. С. /т.е. адресираното до ответника В. съобщение ведно с препис от ИМ и прил. към нея да се връчи чрез адв. С./,но същото съобщение е върнато,без да е връчено,при отбелязване от адв. С.,че не е пълномощник на М. В. по настоящото дело.