Решение № 2449 от 16.06.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2449 гр. Варна, 16.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Елица Т. Трифонова като разгледа докладваното от Цвета Б. Борисова Гражданско дело № 20253110102864 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 341, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 344, ал. 1 ГПК.

Ищците Д. Н. Н., ЕГН ********** и Ж. Л. Н., ЕГН ********** са предявили иск за делба срещу А. Н. Н., ЕГН ********** на самостоятелен обект - апартамент №4 (четири), с идентификатор № с идентификатор **, находящ се в гр. Варна, **“, ул. „**“ №5, със застроена площ от 59,74 кв. м, състоящ се от дневна трапезария с кухненска ниша, спалня, баня – тоалет, коридор и две тераси, при съседи: на същия етаж - 1**-**, ведно с прилежащото му избено помещение №4 с площ от 5,23 кв. м, при граници: коридор, изба №3, калкан с УПИ ** и изба №5, както и 6,6102%, съответстващи на 13,29 кв. м ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж, както и 19,57 кв. м от ПИ с идентификатор **, с адрес: гр. Варна, **“, ул. „**“ №5, целия с площ от 321 кв. м, при съседи: ПИ с идентификатори **** при квоти: за Д. Н. Н. и Ж. Л. Н. – 4/6 ид. ч., общо в режим на СИО, за Д. Н.

Н. – 1/6 ид.ч. и за А. Н. Н. –1/6 ид. ч.

В исковата молба се излагат съобраЖ.я, че ищците с А. Н. Н. били собственици на гореописания имот. През 2013 г. Н. А. Н. и съпругата му Ж. Д.

Н. придобили чрез покупко-продажба собствеността на процесния имот. Н. Н. починал на **.2024 г. и оставил за свои наследници съпругата си и двама си 1 синове – Д. и А.. На **.2025 г. Ж. Н. прехвърлила срещу задълЖ.е за гледане и издръжка на сина си Д. 4/6 ид. ч. от имота, като към момента на сключване на сделката, той бил в граждански брак с Ж. Н.. По излоЖ.те съобраЖ.я отправят искане за уважаване на претенцията.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника А. Н. Н., с който се оспорва предявеният иск за делба като недопустим, евентуално – неоснователен. Ответникът не оспорва, че през 2013 г. родителите му са купили процесния имот. Оспорва, че ищците са придобили 4/6 ид. ч. от имота чрез договор за прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане, като посочва, че през 2016 г. родителите му прехвърлили на същите лица друг свой жилищен имот – апартамент №1, в гр. Варна, ул. „**“ №8, ет. 1, срещу задълЖ.е за издръжка и гледане. Счита сключената на **.2025 г. сделка за симулативна и нищожна поради липса на основание, тъй като задълЖ.ята на приобретателите по тази сделка били идентични с тези по сделката от 2016 г.

Изтъква, че като съделител в производството, следвало да участва и Ж. Н., като собственик на 4/6 ид.ч. от имота. По излоЖ.те съобраЖ.я отправя искане за прекратяване на производството по делото, евентуално – за отхвърляне на предявения иск. Отправя искане с правно основание чл. 344, ал. 2 ГПК за осъждане на Д. Н. Н. и Ж. Л. Н. да му заплащат сума в размер на 200 лв.

(102.26 евро) месечно, представляваща обезщетение за лишаването му от ползване на собствените му 3/6 ид. ч. от жилището, считано от датата на подаване на отговора на исковата молба в съда до окончателното извършване на делбата.

С определение № 12783/21.09.2025г. съдът е конституирал като страна Ж. Д. Н., ЕГН **.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Ж. Д. Н., с който, чрез адв. К., не оспорва предявения иск за делба. Оспорва релевираното в отговора на А. Н. възраЖ.е за нищожност на сключения на **.2025 г. договор за прехвърляне на имота срещу издръжка и гледане като недопустимо, евентуално – неоснователно. Признава, че през 2016 г. е прехвърлила заедно със съпруга си друг имот на сина си Д. и съпругата му с договор за издръжка и гледане. Поддържа, че договорът от **.2025 г. имал предмет, не бил без основание и е породил вещноправните си последици. По излоЖ.те съобраЖ.я отправят искане за уважаване на предявения иск при 2 посочените в исковата молба квоти. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Не се спори и от представените по делото писмени доказателства се установява, че Н. Н. и Ж. Н. са станали собственици на процесния апартамент №4, ведно с прилежащото към него избено помещение, както и на 19,57 кв. м от ПИ с идентификатор ** по силата на покупко-продажба.

От представеното удостоверение за наследници и удостоверение за сключен граждански брак се установява, че Д. и А. Н.и са наследници на Н. Н., починал на **.2024 г., а ищецът Д. е сключил граждански брак с Ж. ** (брачна фамилия Н.) на **.2015г.

С нотариален акт от **.2025г. Ж. Н. е прехвърлила на Д. Н. 4/6 ид.ч. от апартамент № 4, ведно с прилежащото към него избено помещение и 19,57 кв. м от ПИ с идентификатор ** срещу задълЖ.ето на Д. Н. Н. да поеме цялостното гледане и издръжка на прехвърлителката докато е жива лично или чрез трето лице.

Видно от нотариален акт от **.2016г., Ж. Н. и Н. Н. са прехвърлили на сина си Д. Н. и неговата съпруга Ж. Н. собствеността на апартамент № 1 с идентификатор ** срещу задълЖ.ето на приобретателите да поемат цялостното гледане и издръжка на прехвърлителите докато са живи лично или чрез трето лице.

Представено е уведомление по телепоща от А. Н., с което последният отправя искане до Ж. Н. за заплащане на обезщетение за ползване на собствените на А. 1/6 ид.ч. от ап. № 4 в размер от 200 лв. (102.26 евро) месечно.

При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до следните правни изводи:

В първата фаза на производството по съдебна делба следва да се установи дали е налице съсобственост, между кои лице и при какви квоти.

Всяка от страните следва да докаже правата си в съсобствеността.

Установи се по делото, че наследници на починалия Н. Н. са съпругата му Ж. Н. и двете им деца – Д. и А. Н.и. Към момента на прехвърляне на 4/6 ид.ч. от процесния ап. № 4 в полза на Д., същият е бил в брак с Ж. Н..

3

Спорен по делото е въпросът дали тази разпоредителна сделка е нищожна поради липса на основание. В тази връзка настоящият съдебен състав споделя становището, възприето в Решение № 461 от 02.11.2012 г. по гр. д. № 1556/2011 г., г. к., іv г. о. на ВКС, според което не е нищожен договорът за прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане, ако преди него е сключен между същите страни договор за прехвърляне на друг имот също срещу издръжка и гледане. Няма пречка още с първия договор в полза на приобретателя да се прехвърли правото на собственост и върху имуществото, предмет на последващите договори срещу гледане и издръжка, което е израз на свободната воля на страните да определят съдържанието на договорите, сключени между тях. Следователно, не води до нищожност поради липса на кауза на прехвърлителната сделка с предмет 4/6 ид.ч. от процесния ап. № 4 обстоятелството, че в един предхождащ момент родителите на Д. са му прехвърлили друг имот срещу задълЖ.е за издръжка и гледане. Доколкото не се установяват пороци на тази сделка, включително наличие на симулация, вещно-прехвърлителните правни последици са настъпили закономерно.

При така установените правнорелевантни обстоятелства следва да се допусне упражняването на предявеното потестативно право на делба с предмет процесния недвижим имот при следните квоти: за Д. Н. – 1/6 ид.ч., придобита по наследство; 4/6 ид.ч., придобити в СИО със съпругата му Ж. Н. по силата на прехвърлителна сделка срещу задълЖ.е за издръжка и гледане; за А. Н. – 1/6 ид.ч., придобита по наследство. Ж. Н. следва да бъде изключена от делбата, тъй като не притежава право на собственост върху процесния имот.

По искането по чл. 344, ал.2 ГПК:

Съобразно посочената разпоредба, съдът с решението по допускане на делба или във всеки момент след това, по искане на някоя от страните може да извърши временно разпределение на имотите до окончателното извършване на делба или да определи сума, която съделителите, които ползва имота, следва да заплатят на останалите.

Между страните липсва спор, че към настоящия момент ползването на процесния имот се осъществява от ищците. Целта на разпоредбата на чл. 344, ал.2 ГПК е разпределяне ползването на заявените за делба имоти до приключване на делото с влязло в сила решение, а при невъзможност – 4 заплащане на обезщетение. В случая съделителят А. Н. е отправил искане за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на собствената му 1/6 ид.ч. от апартамента в размер от 200 лв. (102.26 евро) месечно. С оглед неоспореното ползване на имота от ищците, искането следва да бъде уважено.

Досежно размера на обезщетението е прието по делото заключение по допусната експертиза, което съдът кредитира като обосновано, отговарящо на поставените въпроси и изготвено от компетентно лице. Съгласно същото, средната стойност на месечния наем на процесния апартамент възлиза на 350 евро, като за 1/6 ид. ч. от него, съответстваща на квотата на А. Н. от съсобствеността, размерът е 58,33 евро. Настоящият съдебен състав не споделя оспорванията на експертизата, направени от процесуалния представител на съделителя в открито съдебно заседание. От разясненията, дадени от експерта, става ясно, че липсва пазарен аналог на частно договаряне между две страни, т.е. при изчисляването на наема няма как да не се включи комисионен процент в полза на посредник (който в заключението е заложен в минимален размер), а и при изчисляването му не е отчетено, че имотът е съсобствен, което пък би намалило пазарния наем. Жилищата, които са обявени за 400 евро - 440 евро са с по-голяма площ, а отделно от това, обявеният от наемодателите наем не е задължително размерът на наема, за който се постига съгласие между страните. С оглед изложеното, следва ищците да бъдат осъдени да заплащат на ответника сума в размер от 58,33 евро месечно за ползването на допуснатия до съдебна делба апартамент, считано от влизане в сила на настоящото решение до окончателното извършване на делбата, като претенцията следва да се отхвърли за разликата над този размер, както и за периода „от подаване на отговора на исковата молба“ до влизане в сила на настоящото решение.

По арг. от чл. 355 ГПК разноските подлежат на възлагане с решението по извършване на делбата, поради което не се следват в настоящата фаза.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ДОПУСКА извършване на съдебна делба на основание чл. 34 ЗС на 5 следния недвижим имот:

Апартамент №4 (четири), с идентификатор № с идентификатор **, находящ се в гр. Варна, **“, ул. „**“ №5, със застроена площ от 59,74 кв. м, състоящ се от дневна трапезария с кухненска ниша, спалня, баня – тоалет, коридор и две тераси, при съседи: на същия етаж - 1**-**, ведно с прилежащото му избено помещение №4 с площ от 5,23 кв. м, при граници: коридор, изба №3, калкан с УПИ ** и изба №5, както и 6,6102%, съответстващи на 13,29 кв. м ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж, както и 19,57 кв. м от ПИ с идентификатор **, с адрес: гр. Варна, **“, ул. „**“ №5, целия с площ от 321 кв. м, при съседи: ПИ с идентификатори **** между съделителите: Д. Н. Н., ЕГН **********, Ж. Л. Н., ЕГН ********** и А. Н. Н., ЕГН **********

ПРИ КВОТИ:

За Д. Н. Н., ЕГН ********** – 1/6 ид.ч. и 4/6 ид.ч., придобити в СИО със съпругата му Ж. Л. Н., ЕГН **********

За А. Н. Н., ЕГН ********** – 1/6 ид.ч.

ИЗКЛЮЧВА ОТ ДЕЛБАТА Ж. Д. Н., ЕГН ** тъй като не е съсобственик в процесния имот.

ОСЪЖДА на основание чл. 344, ал.2 ГПК, считано от влизане в сила на настоящото решение до окончателното извършване на делбата, Д. Н. Н., ЕГН ********** и Ж. Л. Н., ЕГН ********** да заплащат на А. Н. Н., ЕГН ********** сума в размер от 58,33 евро месечно, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на собствените му 1/6 ид.ч. от допуснатия до съдебна делба недвижим имот, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата над 58,33 евро до пълния претендиран размер от 102.26 евро (200 лв.), както и з а периода от подаване на отговора на исковата молба до влизане в сила на настоящото решение.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в 6 двуседмичен срок от връчването му на страните.