Решение № 1767 от 04.03.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ 04.03.2020 година гр.София

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Софийски градски съд , Гражданско отделение ,

II “Б” състав , в публично заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и двадесета година , в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

КАЛИНА

АНАСТАСОВА

Мл.съдия ИВА НЕШЕВА при секретар Д.Шулева като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №12490 по описа на 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №12490/2019 г по описа на СГС е образувано по въззивни жалби на П.на РБ срещу решение №187870 от 08.08.2019 г по гр.д.№8643/19 г на СРС , 173 състав , в частта , в която ПРБ е осъдена да заплати на С.Т.Т. ЕГН ********** *** на основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ сумата от 4000 лева обезщетение за неимуществени вреди /претърпени болки и страдания/ от незаконно обвинение, по което е оправдана с влязла в сила присъда по н.о.х.д.№12404/11 г на СРС , НО , 20-ти състав ; ведно със законната лихва считано от 15.02.2017 г до окончателното заплащане на сумата

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС / в обжалваната част / , тъй като не са доказани неимуществени вреди /притеснения , увредено добро име , влошено здравословно състояние и др. , който да обосновават обезщетение в размер на 4000 лева . ПРБ не е разпространявала информация за наказателното производство , а последното е проведено в разумен срок . Срещу ищцата е водено и друго наказателно производство .

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва жалбата на П.на РБ . Присъденото обезщетение съответства на установените от разпитания свидетел данни за тежките последици за духовния мир и психиката на ищцата . Ищцата била подтисната , депресирана , срамувала се от хората . Трябва да се отчете съдебното минало на ищцата , но не и да се занижава обезщетението . Разноските за адвокатско възнаграждение са надлежно доказани .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 14.08.2019 г и е обжалвано в срок на 16.08.2019 г .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочените част от решението на СРС.

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива пороци в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да уважи частично иска СРС е приел следното .

С постановление от 29.08.2008г. по пр.пр. № 35200/2008г. на Прокурор от СРП срещу Т.Ж.е образувано досъдебно производство за престъпление по чл.209 ал.1 НК. С Постановление от 04.02.2008 г ДП е спряно на основание чл.25 т.2 НПК, а с постановление от 24.03.2009 г е възобновено. На 29.06.2008 г ищцата е разпитана като свидетел. С Постановление от 16.12.2009 г ДП е спряно на основание чл.244 ал.1, т.2 НПК, а с постановление от 05.10.2010г. е възобновено.

С

Постановление от 05.10.2010г. по ДП

№ ЗМ 1501/2008г. на 08 РУП-СДВР, пр.пр. № 35200/2008г., на разследващ полицай при 08 РУП-СДВР ищцата е привлечена като обвиняема за престъпление по чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК, изразяващо се в това, че за времето от 15.09.2007г. до 27.09.2008г. в съучастие като съизвършител с Т.Ж.(съпруг, срещу когото също е повдигнато обвинение), в гр.София ж.к.Дружба в мебелен магазин на ЕТ „Т.7М-Т.Ж.“ , в условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си и съпруга си имотна облага е възбудила заблуждение у различни граждани, че ще им бъдат изработени и доставени мебели, с което им е причинила имотна вреда в размер от 4355,00 лева. На обвиняемата е наложена мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 1000,00 лева, чийто размер е намален с определение от 20.10.2010г. по ч.н.д. № 3618/2010г. на СРС, НО, 10 състав, на 100,00 лева. Постановлението е връчено на ищцата на 13.10.2010г., като на същата дата тя е разпитана като обвиняема и ѝ е предявено разследването. С Постановление от 01.02.2011г. по ДП № ЗМ 1501/2008г. на 08 РУП-СДВР, пр.пр. № 35200/2008г., на Разследващ полицай при 08 РУП-СДВР ищцата отново е привлечена като обвиняем по досъдебното производство при прецизиране на обвинението, а именно – за престъпление по чл.

209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК, изразяващо се в това, че за времето от 15.09.2007г. до 27.09.2008г. в съучастие като съизвършител с Т.Ж.(съпруг, срещу когото също е повдигнато обвинение), в мебелен магазин на ЕТ „Т.7М-Т.Ж.“ в условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си и съпруга си имотна облага е възбудила заблуждение у различни граждани, че ще им бъдат изработени и доставени мебели, с което им е причинила имотна вреда в размер от 4355,00 лева. Потвърдена е мярката ѝ за неотклонение – парична гаранция в размер на 100,00 лева. Постановлението е връчено на ищцата на 04.02.2011г., на която дата същата е разпитана като обвиняем и ѝ е предявено разследването. Паричната гаранция е платена.

С вх. № 8168/10.03.2011г. на СРС С. районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу ищцата и съпруга й .Образувано е нохд № 3998/2011г. на СРС, НО, 20 състав. С Разпореждане от 28.04.2011г. съдът е прекратил производството по същото, като е върнал делото на СРП прокуратура за отстраняване на съществени процесуални нарушения. Разпореждането е потвърдено с Определение № 1574/07.06.2011г. по внчд № 2254/2011г. на Софийския градски съд, НК, ІV възз.с-в.

С вх. № 24920/01.07.2011г. на СРС СРП е внесен обвинителен акт срещу ищцата и съпруга й . Образувано е н.о.х.д. № 12404/2011г. по описа на СРС, НО, 20 състав. По същото са проведени четиринадесет съдебни заседания, в които подсъдимата, с изключение на първото, редовно се е явявала лично. С присъда от 11.02.2016г. по нохд № 12404/2011г. на СРС, НО, 20 състав, ищцата е призната за невиновна и оправдана по повдигнатото ѝ обвинение.

СРП е подала протест срещу присъдата, по който е образувано в.н.о.х.д. № 3248/2016г. на СГС. По делото е проведено едно съдебно заседание, в което ищцата се е явила лично. С Решение № 212/15.02.2017г. по в.н.о.х.д. № 3248/2016г. на Софийския градски съд, НО, ХVІІ възз.с-в, присъдата на районния съд е потвърдена.

Според справка за съдимост към 05.03.2019г ищцата е осъждана: Със споразумение по н.о.х.д. № 17291/2010г. по описа на СРС, влязло в сила на 15.06.2011г., тя е призната за виновна в това, че на 19.04.2008г. в гр.София от офис на фирма противозаконно присвоила чужда движима вещ на стойност 4870,00 лева – престъпление по чл. 206, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 2, ал. 2 НК, за което ѝ е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, чието изпълнение, на основание чл. 66 НК, е отложено за срок от три години. Според справката за съдимост ищцата е реабилитирана, на основание чл. 86 НК, на 04.03.2015 г .

За установяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди в следствие на повдигнатото ѝ обвинение е разпитана свидетелката Т.Ф.(дъщеря на ищцата).

Според Ф.от процесното наказателно обвинение ищцата се чувствала много зле, потиснала се и се депресирала. Хората я отбягвали като престъпница, шушукало се за нея в тази насока, като се подхвърляли и насмешки. Бизнесът ѝ се разпаднал, спряла да работи, не искала да говори, да излиза от дома си, а ако излезела, то вървяла с наведена глава, защото хората я сочели с пръст. Случвало се да работи и идвала полиция да я търси, поради което била уволнявана, защото е подсъдима.

Налагало ѝ се често да пътува до София , за да участва по делото, изпаднала в материална оскъдица, поради което не можела да посрещне разноските по абитуриентския бал на другата ѝ дъщеря. Идвала полиция и в дома им, изкарвали я с белезници на ръце рано сутринта. Като цяло тя била силна жена, но след делото рухнала. Провокирали се скандали със съпруга ѝ, като в крайна сметка се стигнало до развод. Преди делото имали непрестанно гости, а след това хората вече отбягвали ищцата, спрели да я търсят.

Според СРС съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, П.или съда при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. Обезщетението обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице (чл. 4 ЗОДОВ). По делото е установено, че срещу ищцата е било повдигнато обвинение за извършването на престъпление, по което същата е оправдана с влязла в сила присъда. По делото е предявен иск за обезщетяване неимуществени вреди – болки и страдания от незаконното обвинение , което трябва да се определи съгласно чл. 52 ЗЗД, по справедливост. Съгласно ППВС 4-1968г., справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението: характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и т.н. Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси. Вредите се изразяват в нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на личността, накърнената чест и достойнство. Справедливият размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД се определя въз основа на обективно съществуващите и установени по делото обстоятелства.

Във всички хипотези на чл. 2 ЗОДОВ те са видът на нематериалните увреждания, тяхната продължителност и интензитет, личността на увредения, начинът му на живот и обичайната среда, интереси и ценностна система, трудовата биография, отражението върху личния, обществения и професионалния живот, стигнало ли се е до разстройство на здравето, а ако увреждането на здравето е трайно, каква е медицинската прогноза за развитието на заболяването. Паричният еквивалент на неимущественото увреждане съдът определя към датата на деликта, изхождайки от обществено-икономическите условия в страната, а присъдената от този момент лихва има компенсаторен характер, като размерът на присъденото обезщетение не може да служи като източник за неоснователно обогатяване.

Според СРС по делото се установява, че общото времетраене на наказателното производство срещу ищцата е продължило повече от шест години – от привличането ѝ като обвиняема в досъдебното производство през м.10.2010г. до потвърждаване на първоинстанционната оправдателна присъда от въззивния съд през м.02.2017г. Ищцата е била привлечена като обвиняема за тежко умишлено престъпление (чл. 93, т. 7 НК) по чл. 209, ал. 1 НК. Ищцата е била двукратно привличана като обвиняема на етапа на досъдебното производство. С нейно участие са извършвани съответни процесуални действия – разпит на обвиняем, предявяване на разследване. Процесуалната принуда спрямо личността ѝ обаче е била в занижен размер, тъй като тя е била с мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер от 100,00 лева. Пред първоинстанционния съд са проведени множество заседания, на всички от които (с изключение на първото) ищцата се е явила. Забавянето в разглеждането на делото не е по вина на подсъдимата, която надлежно е присъствала на тях. По човешка презумпция по време на наказателно производство всяко лице, независимо от личностните си особености, изпитва неудобство, притеснение, несигурност и страх, накърняват се честта и доброто му име в обществото и професионалната сфера, което няма как да не бъде възприемано като увреждане, като същото може да има и душевно, социално и здравословно-физиологично проявление.