Определение № 3844 от 28.07.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3844 гр. София, 28.07.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове:

Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян като разгледа докладваното от Димитър Димитров Касационно гражданско дело № 20248002102361 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 4065/23.04.2024 година, подадена от Е. И. Л., срещу решение № 69/26.02.2024 година на Окръжен съд София, ІІ-ри въззивен състав, постановено по гр. д. № 456/2022 година.

С обжалваното решение съставът на Окръжен съд София е отменил първоинстанционното решение № 260 021/21.09.2020 година на Районен съд Сливница, трети състав, постановено по гр. д. № 9/2020 година в частта му относно определения режим на лични отношения между детето А. Г. М. и бащата Г. П. М., като е определил нов такъв при който бащата Г. П.

М. има право да вижда и взема детето А. Г. М. при себе си с преспиване, както следва: всяка втора и четвърта седмица от месеца за времето от 18.00 часа в петъчния ден до 18.00 часа в неделния ден; 30 (тридесет) последователни дни през лятната ваканция, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката; по време на Коледните празници и коледната ваканция-при условията на редуване с майката, при спазване на следния режим: през първата половина на ваканцията, считано от 24.12. до съответния ден включително, определящ края на първата половина на ваканцията, детето ще бъде при единия родител, през втората половина на ваканцията до последния й ден вкл. детето ще бъде при другия родител, като през първата коледна ваканция и Коледни празници бащата ще взема при себе си детето през втората половина от ваканцията; през пролетната ваканция-при условията на редуване с майката, при спазване на следния режим: през първата половина на ваканцията до съответния ден включително, определящ края на първата половина на ваканцията, детето ще бъде при единия родител, през втората половина на ваканцията до последния й ден включително детето ще бъде при другия родител, като през първата пролетна ваканция 1 бащата ще взема при себе си детето през първата половина от ваканцията; по време на Великденските празници и включените към тях почивни дни-при условията на редуване с майката всяка календарна година, като за първите предстоящи Великденски празници детето ще бъде при майката. За осъществяване на личните отношения с детето бащата Г. П. М. ще взема детето от и ще го връща на адреса, на който детето живее с майка си-гр. Д., [улица].

В касационната си жалба Е. И. Л. излага доводи за това, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което от своя страна е довело и до неговата необоснованост, като иска неговата отмяна и постановяването на ново, с което да бъде определен друг режим на лични отношения между бащата Г. П. М. и детето А. Г. М., който не включва в себе си преспиване на детето при бащата. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторката твърди, че са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и ал. 2 от ГПК основания за допускане на обжалваното решение до касационен контрол.

Ответникът по касационната жалба Г. П. М. е подал отговор на същата с вх. № 6042/18.06.2024 година, с който е изразила становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 69/26.02.2024 година на Окръжен съд София, ІІ-ри въззивен състав, постановено по гр. д. № 456/2022 година, поради което такова не трябва да се допуска, а ако се допусне жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано тя да бъде оставена без уважение.

Е. И. Л. е била уведомена за обжалваното решение на 19.01.2023 година, а подадената от нея касационна жалба е с вх. № 4065/23.04.2024 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателите в подаденото от тях изложения на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:

Съставът на Окръжен съд София е приел, че производството по него е образувано след като с решение № 151/30.06.2022 година, постановено по гр. д. № 4239/2021 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. е било отменено въззивно решение № 260 194/07.06.2021 година на Окръжен съд София, гражданско отделение, първи въззивен състав, постановено по гр. д. № 222/2021 година в частта му, с която е потвърдено решение № 260 021/21.09.2020 година на Районен съд Сливница, трети състав, постановено по гр. д. № 9/2020 година в частта му по чл. 127, ал. 2 от СК по отношение на определения режим на лични отношения на бащата Г.

П. М. с детето А. Г. М.. Въззивното производство при повторно разглеждане на делото от Окръжен съд София било с предмет само режимът на лични отношения между бащата Г. П.

М. и детето А. Г. М.. В останалата си част първоинстанционното решение било влязло в сила. След преценка на доказателствата по делото, доводите на страните и при съобразяване с дадените от ВКС указания въззивният съд намирал, че при разглеждането на делото били изготвени два актуални социални доклада съобразно местоживеенето на родителите-един от Дирекция „Социално подпомагане“ [населено място] и един от Дирекция „Социално 2 подпомагане“ [населено място]. Според първия от тях, по данни на майката Е. И. Л. постановеният от Районен съд Сливница режим на лични отношения между бащата и детето не се изпълнявал, бащата бил взел детето преди началото на учебната година, след което не го бил вземал до 19.03.2022 година, детето желаело да се среща с баща си, но не желаело да преспива в дома му, до момента било преспивало там само веднъж при изписването на сестра му С.. Според доклада детето физически било развито според нормите за възрастта си, било в добро общо здравословно състояние, нямало хронични заболявания, не боледувало често, нямало намалена възможност за социална адаптация. За детето при майката била осигурена сигурна и безопасна среда за живеене, обучение и игри, жилищните условия и среда били много добри. Детето имало приятели сред съучениците си, посещавало тренировки по футбол и баскетбол, в свободното си време обичало да рисува и да играе на плейстейшън, имало домашни любимци. Спрямо детето не били предприемани мерки за закрила по реда на ЗЗДет, но то ползвало социална услуга „Работа с психолог“ в Дневен център [населено място]. В доклада било отразено, че взаимоотношенията между родителите на детето били влошени, а комуникацията между тях била нарушена. Според социалния доклад, изготвен от Дирекция „Социално подпомагане“ [населено място], по данни на бащата той винаги бил полагал необходимите усилия, за да поддържа пълноценна връзка с детето, но съществуващият режим на лични контакти и липсата на съдействие от майката затруднявали отношенията им. Детето познавало своите роднини по бащина линия, които живеели на територията на [община] и имало изградена положителна емоционална връзка с тях, между него и сестричката му С. също имало изградена положителна емоционална връзка. Детето имало желание да остава в [населено място], включително с преспиване, но майката не разрешавала. В доклада било отразено, че при осъществената социална анкета в дома на бащата и последвалите срещи-разговори с него той дал и поддържал заявка, че желае да постигне споразумение с майката относно въпросите, които касаели тяхното общо дете, но по негови думи майката категорично отказвала споразумение. Жилището на бащата в [населено място] било с необходимите санитарно-битови условия за здравословното отглеждане и развитие на дете, с обособен кът за детето, но бащата споделил, че предстояло преместване на семейството му в [населено място], [община], в къща, разполагаща с повече жилищна площ и възможност за обособяване на лично пространство (самостоятелни стаи) и за двете му деца. Пред въззивния съд били разпитани свидетелите С. (сестра на бащата) и М.

(сестра на майката). Свидетелката С. установявала, че роднините по бащина линия на детето трудно го виждали. По време на престоя му в дома на бащата то било контролирано при телефонни разговори от майката, като разговорите се провеждали на високоговорител.

Детето идвало с добра емоция и добро настроение, чувствало се добре при роднините си по бащина линия, но при връщането си към [населено място] започвало да следи телефона си дали няма пропуснато обаждане от майка си и се превъзбуждало и дразнело. Многократно детето искало да остане при баща си, но след разговор с майката променяло настроението и желанията си. Понастоящем братът на свидетелката бил построил къща в Ихтиманско, полагал грижи за семейството си, новата му съпруга била приемана от детето и тя приемала детето. Свидетелката М. установявала, че детето по принцип не искало да тръгва с баща си, 3 преди всяка среща с него се чувствало разстроено и почти всеки път плачело. Майката не била възпрепятствала преспиването на детето при бащата, но самото дете не искало да преспива там. През периода, в която детето не се било виждало с баща си, се чувствало поспокойно. Детето един път било преспивало в дома на свидетелката, след като изразило желание и майката разрешила да бъде взето, но се било разплакало и казало, че му е мъчно за майка му. Освен това пред въззивния съд била допусната и приета комплексна съдебна психолого-психиатрична експертиза, от заключението по която се установява следното, че детето А. Г. М. било с нормативно развитие, с нормално психично функциониране, нямало съществени особености в развитието му нито във физически, нито в психичен, включително социално-комуникативен или нравствен план. Детето имало изградена връзка и с двамата родители, като било привързано в по-голяма степен към майката, а към бащата привързаността не била така сигурна, което се дължало и на по-ограничения в годините контакт помежду им. Детето изпитвало известна подозрителност и несигурност относно посланията на баща си, за които нямало опит как трябва да ги тълкува. Не се наблюдавало обаче крайно отхвърляне на бащата от детето и то можело реалистично да отразява и позитивните, и негативните черти и преживявания с баща си, като избягвало да коментира негативите, а коментирало само собствения си страх. Не се наблюдавали целенасочени отчуждаващи поведения на родителите, целящи дискредитиране на другия родител, но бащата бил по-импулсивен и реагирал понякога свръх-експресивно, което бъдело страх както у детето, така и у майката, а майката била по-тревожна и протективна спрямо детето, което се улавяло и отразявало и от детето и се проявявало в отношенията му както с нея, така и с бащата. Тези особености не били патологични, не били целенасочени и злонамерени, а отразявали общата динамика на отношенията. Не били налице признаци на отчуждение при детето. Наблюдаваното нежелание за по-чести и по-дълги срещи с бащата се свързвало с по-ниската степен на емоционална свързаност с бащата и някои особености в комуникацията помежду им, които детето преживявало като застрашителни. Не били необходими мерки за преодоляване на отчуждение, но можело да се подобри комуникацията и отношенията между детето и родителите, както и тези между самите родители, чрез целенасочена работа с всеки един от тях с психолог, което щяло да послужи и като превенция на бъдещи конфликти и рискове за детето. Възможен бил разширен режим на лични отношения с бащата, като било уместно да има преходен период с оглед постепенно адаптиране на детето към промените. Една добра и конструктивна комуникация на родителите щяла да бъде гаранция за постигането в по-кратки срокове на такъв разширен режим. За подобряване на комуникацията между двамата родители по отношение на детето им уместна щяла да бъде психологична подкрепа. От обясненията на вещите лица в открито съдебно заседание се установявало, че двамата родители били с добър родителски капацитет.