Решение № 1013 от 23.01.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 66267/2021
- Вид
- Решение № 1013
- Подписан
- 23.01.2023
- Състав
- МАРИЯ ГЕОРГИЕВА ШЕЙТАНОВА ВОДЕНИЧАРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 149 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- параграф 1, т. 2а · Закон за енергетиката
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 1013 гр. София, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: ................. при участието на секретаря Г. ХР. .....................А като разгледа докладваното от ................. Гражданско дело № 20211110166267 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявени от “.............................” ЕАД против Р. Г. Д. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ ичл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца, както следва: сумата от 3 605,35 лв. – главница за доставена от дружеството топлинна енергия до имот с адрес: гр. София, ул. ..........................., ет. 4, ап. 17, аб. № .........................., през периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г. , както и сумата от 572,64 лв. – лихва за забава за периода 15.09.2019 г. – 19.10.2021 г.
Претендира и законната лихва върху главниците считано от входиране на исковата молба в съда – 22.11.2021 г., до погасяване на вземанията. Претендира разноски.
В исковата молба и уточнителна молба от 22.12.2021 г. ищецът сочи, че ответникът като наследник на А. В. С., починал на 02.11.2020 г., е собственик на топлоснабден имот с адрес: гр. София, ул. ..........................., ет. 4, ап. 17, аб. № .........................., до който през исковия период е доставяна ТЕ за битови нужди.
Ищецът претендира сума за доставена ТЕ и лихва върху нея.
Подаден е писмен отговор в срок от ответника. В него искът се оспорва по основание и размер. Ответницата оспорва да е собственик на имота, позовава се на погасителна давност. Не оспорва размера на иска, както и до имота да е доставянa ТЕ в соченото от ищеца количество и качество, при претендираната от него цена. Оспорва обаче уредите в имота да са технически изправни. Ответникът не спори, че ищецът в исковия период 01.10.2018 г. - 30.04.2020 г. е доставял до имот с адрес: гр. София, ул.
..........................., ет. 4, ап. 17, аб. № .........................., топлинна енергия с уговореното качество, количество и цена, размера на иска, както и че имотът е топлоснабден /изрично посочено в т. 1.1- 2.7 в началото на отговора на исковата молба/.
1
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира следното:
С доклада по делото по предявените искове в тежест на ищцовото дружество е възложено да докаже, че между него и ....................... С./А. В. С. е съществувало облигационно отношение за доставка на топлинна енергия до имот с адрес: ГР.
СОФИЯ, УЛ. ..........................., ЕТ. 4, АП. 17, АБ. № ..........................; че ответникът /....................... С./А. В. С. има/са имали качеството на потребител на ТЕ – собственик или ползвател на имота; че ответницата Р. Г. Д. е наследник на А. С.; че ответникът е изпаднал в забава, вкл. че помесечните фактури са публикувани в интернет страницата на ищцовото дружество.
По възражението за давност в тежест на ответника е да докаже, че е изтекъл срокът, с който законът свърза погасяването на вземанията по давност, а в тежест на ищцовото дружество е да докаже, че са настъпили основания за спирането/прекъсването на давността.
В първото с.з. ответникът излага, че поддържа отговора си на исковата молба и направеното с него оспорване, че е собственик на процесния имот, до който ищцовото дружество твърди, че е доставяна топлинна енергия. Поддържа възражението, че не е потребител на топлинна енергия, както и възражението за изтекла тригодишна погасителна давност по отношение на процесните вземания.
Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. В разпоредбата на параграф 1, т. 2а от ДР на ЗЕ е дадена законова дефиниция на понятието битов клиент - клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за собствени битови нужди.
В настоящото производство ищцовото дружество не доказа ответницата да е била собственик или носител на вещното право относно процесния топлоснабден имот за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г. Ответницата прави изрично оспорване в тази насока в отговора.
От анализа на събрания по делото доказателствен материал съдът не може да достигне до обоснован извод за наличие на облигационно правоотношение между ищцовото дружество и ответницата в качеството й на наследник на А. В. С., която предпоставка е необходимо да се установи при условията на пълно и главно доказване.
От представеното по делото писмено доказателство /л. 9 по делото/ от ищцовото дружество е видно, че ....................... ..................... С. е живял на ул. „.........................., ап.
17, като същият е починал на 24.08.1998 г. съгласно Акт за смърт № 356/25.06.1998 г., издаден от район „.....................“. Оставил за свои законни наследници съпруга – ..................... С.а ЕГН ........................**** и син – А. В. С., ЕГН ....................****, и двамата също живущи на горепосочения адрес. По делото бе приобщена към доказателствата и молба-декларация с дата 18.01.2001 г. от ..................... С.а, с която 2 последната е заявила желание да й бъде открита партида на адреса гр. София, ул.
.............................. вх. 2, ап. 25, но това писмено доказателство не представлява акт, легитимиращ молителя С.а като собственик. Още повече, че е налице и разминаване в адресите на процесния имот и на имота, посочен в молбата – декларация.
Доказателства за идентичност на имота не бяха ангажирани. Не може да се цени с доказателствена стойност от съда и приетия по делото Списък за разпределение на топла вода за битови нужди в жилищна сграда на ул. ........................., вх. „Б“ от дата 12.11.1970 г. Списъкът датира от 1970 г., а и не съставлява титул за собственост.
От представеното по делото Удостоверение за наследници с изх. № РВЕ21УФ01-322/14.12.2021 г., издадено от Столична община, район „Възраждане“, и Удостоверение за наследници с изх. № 1508/30.05.2022 г., издадено от Столична община, район „Възраждане“, се установява, че след смъртта си на 28.06.2015 г.
..................... С.а е оставила единствен законен наследник – син А. В. С., който е починал на 02.11.2020 г. и е оставил единствен наследник – съпруга Р. Г. Д.
/ответницата в настоящото производство/.
От Писмо с вх. № 236905/03.11.2022 г., издадено от Агенция по вписванията – гр. София, след подадено от ищцовото дружество „.............................“ ЕАД искане, се установява, че в Служба по вписванията – гр. София, „Стар архив“ не се съхраняват документи на ЖСК „Пелистар“.
На първо място, по делото не бе установено, че процесният топлоснабден имот е бил собственост на наследодателя ....................... ..................... С., която собственост след неговата смърт да е преминала по силата на наследствено правоприемство към съпругата и сина му в качеството им на наследници по закон. С оглед на това не може да се стигне и до извод, че след смъртта на А. В. С. процесният недвижим имот е наследен от единствения му наследник по закон – ответницата Р. Г. Д., като това да обуславя дължимост на процесните вземания за главница за доставяна топлинна енергия, както и за лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 19.10.2021 г.
На следващо място, по делото няма данни, че ответницата е приела наследството на починалия си съпруг, с оглед на което при евентуално установяване на собственост върху процесния имот в полза на А. В. С. да се направи обоснован извод, че същата следва да отговаря за задълженията на съпруга си като наследник по закон.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че ищцовото дружество не доказа ответницата да е собственик на имота като само на това основание исковете срещу нея следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По разноските. Видно от представения договор за правна защита и съдействие на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата е договорено предоставянето на безплатна правна помощ на материално затруднено лице, което обстоятелство е декларирано /л. 65 - гръб/, като съгласно инкорпорирания в отговора на исковата молба списък на разноските по чл. 80 ГПК, процесуалният представител на ответницата претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. Именно тези разноски следва да бъдат присъдени в полза на адв. Н. И. И..
3
Ищцовото дружество няма правно на разноски, с оглед отхвърляне на исковите му претенции в цялост.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „.............................” ЕАД, ЕИК .............................., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „......................“ № 23Б, срещу Р. Г. Д. с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. ..........................., ет. 4, ап. 17, осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми, а именно: сумата от 3 605,35 лв. – главница за доставена от дружеството топлинна енергия до имот с адрес: гр. София, ул. ..........................., ет. 4, ап. 17, аб. № .........................., през периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г. , ведно със законната лихва върху главницата считано от входиране на исковата молба в съда – 22.11.2021 г., до погасяване на вземанията, както и сумата от 572,64 лв. – лихва за забава за периода 15.09.2019 г. – 19.10.2021 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗА „.............................” ЕАД, ЕИК .............................., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„......................“ № 23Б, да заплати на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА адв. Н. И. И., сумата от 500 лв. – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4