Решение № 88 от 05.08.2021, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. Варна , 05.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Радослав Кр. Славов

Дарина Ст. Маркова

Мария Ив. Христова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Мария Ив. Христова Въззивно търговско дело № 20213001000221 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от К. М. К., чрез адв.Д., срещу постановеното решение №260022/19.02.2021г. по т.д.№208/2019г. на ОС – Добрич.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. От същите безспорно се установява механизма на настъпване на произшествието, смъртта на М К П, както и причинната връзка между произшествието и смъртта. Безспорно установен е и факта на наличие на застрахователно правоотношение по Застраховка „Гражданска отговорност“ на селскостопанската техника, с която е причинена злополуката.

Предвид изложеното, се твърди че по делото е установено наличието на определените предпоставки за уважаване на предявените искове: процесното произшествие е ПТП по смисъла на пар.6, т.1 от ЗДвП, осъществен на път по смисъла на пар.6, т.1 от същия закон. Неправилно е тълкуването дадено от съда на понятието „използване на превозното средство“. Съгласно пар. 34, 35, 36, 37 и 38 от решение на СЕО по дело С514/16 посоченото понятие не обхваща само хипотезите на движение по пътищата, т.е. на движение по обществената пътна мрежа, а и всяко използване на превозно средство в съответствие с обичайната му функция. Обхватът на понятието не зависи единствено от характеристиките на терена, на който се използва МПС. От нито една от разпоредбите на директивите за 1 задължителната застраховка не следва извода, че задължението на сключването й и защитата на пострадалите от произшествия важат само за хипотезите на използване на превозните средства на определени терени и пътища. В конкретния случай превозното средство, с което е причинено произшествието е използвано като средство за транспорт – за пренасяне на стифирани бали със слама.

Не е налице идентичност на казуса по настоящото дело и този разгледан в решението на СЕС, на което се е позовал съда. В последното машината, с която е осъществено произшествието е била спряна, поради което съдът е приел, че същият е използван като генератор на двигателна сила, необходима за задвижване на помпата на хербицидната пръскачка. В процесния случай машината не е стояла на място, а се е движила, т.е. използвана е като превозно средство за транспортиране на стифирани бали, което е и обичайното й предназначение. Посоченото обосновава извод, че събитието попада в обхвата на понятието „използване на превозни средства“ по смисъла на чл.3, пар.1 от Първа директива, съответно сключената застраховка „ГО“ следва да осигури заплащането на причинените имуществени и неимуществени вреди.

По същество се претендира отмяна на решението и постановяване на друго, с което предявените искове бъдат уважени в пълен размер. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание и с писмено становище въззивникът чрез адв.Д., поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, поради оказана безплатна правна помощ.

Въззиваемата страна ЗАД „Алианц България“, гр.София с писмен отговор, чрез адв.М., оспорва жалбата като неоснователна. Излага, че решението на ОС – Добрич е правилно, законосъобразно и постановено въз основа на събраните по делото доказателства.

По делото не е установено наличието на определените в закона предпоставки за уважаването на предявените искове.

Твърди, че между страните не са спорни обстоятелствата за наличие на застрахователно правоотношение към датата на злополуката; смъртта на наследодателя на ищеца, както и причината за същата – механична асфикция от притискане на снагата, корема и крайниците от бали слама носени от телескопичния товарач при извършване на товаро – разтоварни дейности към наредената редица бали на нива в землището на с.Хаджи Димитър, общ.Каварна, обл.Добрич. Посочените обстоятелства обосновават извод за липса на пътно – транспортно произшествие по смисъла на пар.6, т.30 от ЗДвП, респ. на покритие по задължителната застраховка „ГО“ на автомобилистите, тъй като превозното средство не е използвано като средство за транспорт, а като работна машина за изпълнение на определен вид работа. Този извод произтича и от решение от 28.11.2017г. на СЕО, по Дело С514/2016г. дадено за тълкуване на разпоредбата на чл.3, пар.1 от Директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24.04.1972г. относно сближаване на законодателствата на държавите членки, относно 2 застраховката „ГО“ при използване на моторни превозни средства и за прилагане на задължението за сключване на такава застраховка /Първа директива/.

Съобразно установеното по делото и посоченото решение, процесната машина не е била ползвана като превозно средство, а като подемна машина, генератор на двигателна сила, необходима за товарене, разтоварване и стифиране на бали слама, което го изключва от понятието „използване на средство за транспорт“.

Излага се още, че по делото не е установено наличие на виновно и противоправно поведение на водача на машината, а произшествието е резултат от случайно деяние /чл.15 от НК/. От събраните по делото доказателства се установява, че единствената причина за настъпване на злополуката е нарушаване от починалия на безопасните условия на труд, вкл. нормите на труд относно изпълнение на възложените трудови функции. Вещите лица са посочили, че по неизяснени причини пострадалия се е озовал на пътя на товарача при движението му напред, в зона опасна за него, непосредствено до стифираните бали, в която водачът на товарача не е имал видимост /поради естеството и размера на товара/.

Починалият е имал техническа възможност да възприеме движещата се срещу него машина, съответно да предприеме действия по избягването й. Липсва конкретно противоправно действие или бездействие на водача на товарача, което да е довело до настъпване на произшествието.

В условие на евентуалност, ако съдът намери за установено основанието за отговорност на застрахователя, прави възражение за завишеност на размера на претендираното обезщетение. По делото не е установено ищецът да е претърпял сериозни и продължителни морални болки и страдания, освен обичайните, присъщи за родствената му връзка с починалия. Не е установено по безспорен начин изпадането на ищеца в депресия, тъй като доказателствата са косвени, почиват на обясненията на самия ищец и няма доказателства за извършените прегледи, назначената му медицинска терапия, изследвания, доказателства за закупени лекарства.

По същество се претендира отхвърляне на жалбата, потвърждаване на решението на първостепенния съд и присъждане на направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на договореното и заплатено възнаграждение от насрещната страна, в случай че същото е над определения минимум.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата по изложените в отговора съображения.

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

Производството пред ОС –Добрич е образувано по предявени искове от К. М. К. срещу „ЗАД „Алианц България“ АД, гр.София за заплащане на сумата от 120 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие смъртта на баща му М К П, настъпила на 14.10.2016г. в землището на с.Хаджи Димитър, общ.Каварна, в резултат на 3 пътно-транспортно произшествие на 14.10.2016г., причинено виновно от Т М А при управление на специализирана селскостопанска техника марка „Faresin“ с рег.№ ТХ 09784, за която техника е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” при ответното дружество, ведно със законна лихва върху претендираната главница от завеждане на иска до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се твърди, че на 14.10.2016г. М К П – баща на ищеца се е намирал в землището на с.Хаджи Димитър, общ.Каварна. При извършване по възлагане от работодател на товаро - разтоварни дейности на пресовани бали слама със специализирана селскостопанска техника - телескопичен товарач FARESIN с ДК №ТХ 09784, управлявана от Т М А, последният по непредпазливост е причинил смъртта на Мел П, като го е притиснал между разтоварените бали слама. Твърди се, че произшествието е настъпило при движение на селскостопанската техника, като водачът не е изпълнил задължението си да осигури безопасност на зоната на маневрата, а при липса на видимост, да подсигури друго лице, което да осигурява безопасното провеждане на действията по товарене и разтоварване.

Неизпълнението на правилата за управление на техниката е довела до допускане в зоната на действие на машината да се намира пострадалият, в резултат на което той бил притиснат между балите слама. По случая е било образувано ДП № 40/2016г. по описа на ОСлО към ОП гр.Добрич, което към датата на предявяване на настоящият иск не е приключило и се води срещу „неизвестен извършител". Техниката, с която е извършено произшествието – телескопичен товарач FARESIN с ДК №ТХ 09784, е застрахована по риска „Гражданска отговорност", по силата на сключен договор с ответника „ЗАД „Алианц България“ АД, гр.София, съгласно полица № BG/01/115002900270/25.11.2015г.

Излага се, че вследствие на произшествието и настъпилата смърт на баща му ищецът е изпитал и продължава да изпитва психически болки и страдания поради внезапната и непоправимата му загуба. Връзката между него и починалият му баща е била изключително силна, което прави загубата още по-тежка и непрежалима. За психичното си състояние той потърсил помощта на психиатър, който след преглед му е провел необходимото лечение и е издал амбулаторен лист. Въпреки неговата възраст, и към настоящия момент ищецът не е възстановен от понесения шок и изживява огромна болка и страдание от загубата си, тъй като е лишен завинаги от неговата обич и морална подкрепа.

В съдебно заседание, чрез пълномощника си, поддържа предявените искове.

Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът „ЗАД „Алианц България“ АД, гр.София с писмени отговори и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, оспорва предявените искове като неоснователни.

Оспорва наличието на предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя, тъй като събитието не попада в обхвата на покритието по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“. В КЗ изчерпателно са изброени хипотезите, в които 4 застрахователят покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди, вследствие на притежаването и/или използването на МПС. Процесното събитие съставлява случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК и като такова не може да бъде вменено във вина на деликвента. Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на прекия причинител. По делото не е установено извършване на нарушение на правилата за движение на селскостопанската техника и не може да бъде ангажирана отговорността на нейния водач. Вина за произшествието има самия пострадал, който се е поставил в опасната зона на действие на машината. Оспорва и размера на претенцията като завишен и не съответстващ на действително претърпените от ищеца болки и страдания.

По същество моли съда да отхвърли предявените искове, а в условие на евентуалност да намали размера на претендираното обезщетение, като отчете съпричиняването на вредоносния резултат от пострадалото лице. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.