Решение № 967 от 22.03.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 967 гр. *, 22.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Таня Кунева при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Таня Кунева Гражданско дело № 20223110110000 по описа за 2022 година

Производството е образувано е по предявени от *, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление гр.*, бул. „*, срещу Община *, БУЛСТАТ *, с адрес: гр.

*, бул. „*, обективно кумулативно съедини искове за приемане на установено, че ответникът дължи на ищца следните суми: сумата от 306,70 лв., представляваща изплатено на Н. Д. М. застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско на МПС“, обективирана в застрахователна полица № * със срок на валидност 14.08.1018 г. до 13.08.2019 г., за вредите, причинени на застрахования лек автомобил „*”, модел *“, рег. № *, от настъпило на 12.10.2018 г. застрахователно събитие – ПТП, изразяващо се в попадане в необезопасена и необозначена дупка, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 17.06.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 93,47 лв., представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 17.06.2019 г. до 17.06.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.

410 ГПК № 3752/20.06.2022 г. по ч.гр.д. № 7763/2022 г. по описа на ВРС, 50 състав, на основание чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК вр. чл. 500, ал. 1 от КЗ вр.чл.49,ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Твърди се в исковата молба, че на 12.10.2018 г. в гр. *, кв. * в отсечка на спирка „*“ на излизане от квартала в посока центъра на града, водачът на л.а. „*“ модел * с рег. №* Н. М. попада в необезопасена и необозначена дупка, при което са нанесени имуществени вреди на автомобила. Към датата на събитието л.а. „*“ модел * с рег. №* е имал сключена валидна застраховка Каско на МПС при ищеца. Ищецът излага, че във връзка с посоченото 1 събитие при него е образувана щета под № *, е извършен оглед на автомобила и са описани констатираните вреди. Твърди, че 22.11.2018 г. е заплатено застрахователно обезщетение в размер на сумата от 296,70 лева.

Поддържа, че отговорност за нанесените увреждания по застрахования автомобил в резултат от попадане в необозначена дупка носи Община * като собственик на процесната улица, поради което с регресна покана е поканил задълженото лице да заплати доброволно дължимата сума от 296,70 лв. и 10 лв. обичайни разноски, но до настоящия момент регресната претенция не е възстановена. Претендира се и мораторна лихва за период от три години преди подаване на заявлението. По изложените съображения моли за уважаване на предявените искове и претендира сторените съдебни разноски.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Депозирана е писмена молба, с която се поддържат предявените искове и се моли за уважаването им.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който излага становище за неоснователност на предявените искове.

Излага се, че липсват доказателства относно обстоятелството, че водачът на лекия автомобил е карал със съобразена с пътните и метеорологични условия скорост. Намира, че претендираната сума е завишена и стойността необходима за възстановяването на щетите е в по-малък размер. Счита, че обезщетението следва да се съобрази с действителните вреди към датата на настъпване на ПТП, като в противен случай би се стигнало до неоснователно обогатяване на ищеца. Оспорва се механизма на настъпване на вредите. Моли за отхвърляне на иска и претендира разноски. В условие на евентуалност релевира възражение за прекомерност на претендирано от ищеца адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание ответникът не изпраща представител. Депозирана е писмена молба, с която се оспорват предявените искове и се моли за отхвърлянето им.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните, както е прието и с доклада по делото, а и от представената по делото доказателства се установява наличието на сключен договор за имуществено застраховане „Каско на МПС” с предмет автомобил с предмет л.а. „*“ модел * с рег. №* към датата на застрахователното събитие от 12.10.2018 г. и настъпването му на 12.10.2018г.; че ищецът е изплатил застрахователно обезщетение на собственика на застрахования автомобил в размер на 296,70 лв. и че обичайните разноски за това възлизат на 10 лв.

Видно от декларация на водач на увредено МПС, увредено от събитие от нарушена цялост на пътното покритие, собственикът на автомобила е декларирал пред застрахователя настъпилото събитие, като е декларирана настъпилата щета, изразяваща се в увреждане на две гуми и две джанти на 2 автомобил л.а. „*“ модел * с рег. №*, като в тази връзка при ищеца е заведена застрахователна претенция (щета) под № */12.10.2018 г.

В приложения опис по щетата от 12.10.2018 г., са отразени констатираните при огледа увредени детайли на автомобила, индивидуализирани чрез отразяване на вида, количеството, степента на увреждане и начина на възстановяване на всеки от тях.

По делото е приложен и изготвения снимков материал като част от образуваната застрахователна преписка.

От представеното платежно нареждане от 22.11.2018 г. се установява, че сумата от 296,70 лв. е преведена по банкова сметка на собственика Н. М., като в основанието за извършения превод е отбелязано „изплащане по щета“.

Като писмено доказателствено средство по делото е приобщена и регресна покана от 11.01.2019г. от * до Община * за заплащане на сумата от 296,70лв., получена на 14.01.2019 г. – видно от представената обратна разписка на л. 11 от делото.

От приетото и неоспорено от страните заключение на съдебноавтотехническа експертиза се установява следният механизъм на настъпване на ПТП - на 12.10.2018 г. автомобилът при движение в гр. *, кв. * в отсечка на спирка „*“ на излизане от квартала в посока центъра на града, водачът на л.а. „*“ модел * с рег. №* Н. М. попада в необезопасена и необозначена дупка, първо с предна дясно , а последно със задно дясно колело, при което са нанесени имуществени вреди на автомобила – спукани предна дясна и задна дясна гума и джанти към тях. Вещото лице заключва, че при съпоставяне на механизма на произшествието и установените увреждания става ясно, че е налице причинно-следствена връзка между процесното ПТП и настъпилите вреди за лекия автомобил и е възможно същите да са причинени по степен и вид от настъпилото ПТП. Съгласно експертното заключение общата стойност на средствата, необходими за ремонтиране на увредите по пазарни цени, е в размер на 779,94лв. -средната пазарна стойност при съобразяване на ремонта в сертифицирани и несертифицирани сервизи. Посочено е, че изплатеното от застрахователя обезщетение в размер на 296,70лв. съответства на нужните средства за отстраняването на причинените щети, съобразно действащата към момента на събитието методика за определяне на обезщетения по застраховка автокаско.

По делото са ангажирани и гласни доказателствени средства посредством разпит на свидетеля Н. Д. М.. От показанията на свидетеля се установява, че при управление на собствения му лек автомобил свидетелят попаднал в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно и спукал двете гуми - предна и задна десни. Обадил се на тел.112 и уведомил застрахвателя. Времето не било дъждовно, нямало обозначителни знаци за наличието на неравност по пътя. Застрахователят изплатил обезщетение.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявените искове намират правното си основание в разпоредбите на 3 чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК вр. чл. 500, ал. 1 от КЗ вр.чл.49,ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Съобразно разпоредбата на чл. 500, ал. 1 от КЗ се предвижда специално суброгационно право на застрахователя, който при настъпване на застрахователното събитие и след изплащане на дължимото застрахователно обезщетение встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

Когато причинител на вредата е лице, на което е възложена някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД възложителят отговаря за вредите, причинени от това лице при или по повод изпълнението на работата. Отговорността на възложителя е обективна и гаранционнообезпечителна, предназначена да репарира вредоносните последици, настъпили в резултат от чуждо виновно и противоправно поведение (действие или бездействие), осъществено при или по повод изпълнението на възложената дейност. Същата е приложима и в хипотези, в които във връзка с изпълнението е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила (така - т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС). Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа, и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.

В разглеждания случай ищецът твърди, че вредите, за които е изплатил застрахователно обезщетение на застрахованото лице, са пряка и непосредствена последица от попадане на автомобила в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, стопанисвано и поддържано от Община *.

За успешното провеждане на предявения иск е необходимо ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване, че е налице валидно възникнало застрахователно правоотношение между ищеца и увреденото лице по застраховка „Каско на МПС“ с предмет л.а. „*“ модел * с рег. №*; че в периода на застрахователно покритие - на 12.10.2018 г., е настъпило застрахователно събитие, изразяващо се попадане в необозначена дупка при описания в исковата молба механизъм, от което са причинени твърдените щети по застрахованата вещ; че вредите са настъпили вследствие на действието или бездействието на трето лице, при или по повод възложената му от Община * работа по изграждане, поддържане и ремонт на общински път на територията на общината; че ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в посочения размер от 296,70 лв. и че обичайните разноски възлизат на 10 лв.; поставяне на ответника в забава, както и размера на исковите претенции за главница и мораторна лихва.

Съгласно разпоредбата на чл. 31 от Закона за пътищата, изграждането, 4 ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините, а по силата на чл. 48, т. 2, б. "а" от Правилника за прилагането му, организирането на дейностите по поддържане на пътищата са задължение на съответните общини за общинските пътища. Същевременно в чл. 167, ал. 1 от Закона за движение по пътищата е предвидено, че лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок, а по силата на ал. 2, т. 1 на същата разпоредба служби за контрол, определени от кметовете на общините, контролират в населените места изправността и състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения, пътната маркировка, и др.

В случая с оглед мястото на настъпване на събитието – в гр. *, безспорно се установява, че процесният пътен участък, където е настъпило застрахователното събитие, попада на територията на Община *.

От анализа на събраните по делото писмени и гласни доказателства посредством разпита на свидетеля М., които съдът кредитира, като последователни, непосредствени и вътрешнологични, в т.ч. и приетата САТЕ, неоспорена от страните, се установява, че процесното ПТП, при което са настъпили уврежданията на застрахования лек автомобил е било причинено от попадането му на в неравност на пътното платно (дупка) или „препятствие на пътя“ по смисъла на пар. 19 от ДР на ППЗДвП, на пътното платно по път в гр. *, стопанисван от Община *. При това съдът намира, че е налице противоправно поведение на служителите на община *, които не са изпълнили вменените им законови задължения, цитирани по-горе, което ангажира отговорността на общината на основание чл. 49 от ЗЗД.