Решение № 5452 от 14.08.2018, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е град София, 14.08.2018 година

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19-ти състав, в публично заседание на тридесети април две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ при секретаря Радослава Манолова, като разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. дело № 12 544 по описа на 2014 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК вр. чл. 415 ал.1 от ГПК.

Ищецът „Б.б.з.р.” АД твърди, че в нейна полза са издадени заповед З.изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. 153/2014 г. на РС - Първомай срещу „Д.” ООД, „Д.Т.” ЕООД, А.К.С. и В.Д.К. З.солидарно заплащане на сумата от 794 719, 64 лв. – главница по оборотен транш по договор за банков кредит № 465/01.08.2007 г. и 10 последващи анекса към него, сумата от 77 004, 58 лв. – лихва, съобразно чл. 16/1 от договора за периода 30.04.2013 г. – 16.04.2014 г., сумата от 16 721, 01 лв. – лихви, съобразно чл. 21 от договора за периода 30.04.2013 г. – 16.04.2014 г., сумата от 4 189, 80 лв. – неустойка за периода 30.04.2013 г. – 16.04.2014 г., сумата от 1 377, 99 лв. – комисионна за управление и обработка за периода 01.12.2013 г. – 01.12.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението, както и съдебните разноски.

Твърди се, че страните са в договорни отношения по повод договор за кредит, който бил нередовно обслужван от кредитополучателите, поради което бил обявен за предсрочно изискуем и това обстоятелство било съобщено на кредитополучателите. Твърди се, че след издаване на заповедта за изпълнение и изпълнителен лист били депозирани възражения от 01.07.2014 г. от В.Д.К. и А.К.С., а съдът указал на ищеца за заяви искове в срока по чл. 415 ал.1 от ГПК.

При тези наведени фактически твърдения е мотивиран правен интерес от исковете и от съда се иска да признае за установено по отношение на ответниците, че дължат посочените по-горе суми.

Исковете се поддържат в открито съдебно заседание от юрк. А.. Претендират се разноските, сторени в настоящото производство, съобразно приложен списък по чл. 80 от ГПК.

Ответниците В.Д.К. и А.К.С. оспорват исковете в отговори в срока по чл. 367 от ГПК. Заявено е възражение за неоснователност на заявените претенции.

Възраженията на ответника В.К. се поддържат в открито съдебно заседание от адв. Г., ответникът А.С. не изпраща процесуален представител.

Депозирана е допълнителна искова молба респ. в срока за допълнителен отговор са депозирани такива.

По делото като трети лица помагачи на страната на ответника са конституирани „Д.” ООД и „Д.Т.” ЕООД, редовно уведомени, не изразяват становище по заявените искове.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад, установи следното от фактическа страна:

Видно от приложеното гр. д. 153/14 г. на РС - Първомай, 1 състав е депозирано заявление по чл. 417 от ГПК от заявител „Б.б.з.р.” АД. В заявлението е отправено искане до съда да издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжниците „Д.” ООД, „Д.т.” ЕООД, А.К.С. и В.Д.К. за сумата от 894 013, 02 лв., представляваща частична претенция от вземанията по договор за банков кредит № 465/01.08.2007 г. и сключени 10 последващи анекса, въз основа на извлечение от сметки, разпределени, както следва: 794 719, 64 лв. – главница по оборотен транш по договор за банков кредит № 465/01.08.2007 г. и 10 последващи анекса към него, сумата от 77 004, 58 лв. – лихва, съобразно чл. 16/1 от договора за периода 30.04.2013 г. – 16.04.2014 г., сумата от 16 721, 01 лв. – лихви, съобразно чл. 21 от договора за периода 30.04.2013 г. – 16.04.2014 г., сумата от 4 189, 80 лв. – неустойка за периода 30.04.2013 г. – 16.04.2014 г., сумата от 1 377, 99 лв. – комисионна за управление и обработка за периода 01.12.2013 г. – 01.12.2014 г.. Претендира се законна лихва върху главницата, считано от 17.04.2014 г. и съдебните разноски, сторени в производството.

На 24.04.2014 г. РС - Първомай, 1 състав е издал по горецитираното дело заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ за описаните по-горе суми респ. изпълнителен лист за същите, както и за сумите от 17 880, 26 лв. – разноски за ДТ и сумата от 13 940, 19 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представен е и договор за банков кредит в лева № 465/01.08.2007 г., от съдържанието, на който се установява, че на същата дата „Н.Б.” АД е сключила с „Д.” ООД като кредитополучател и с А.К.С. и В.Д.К., като солидарни длъжници, същият с предмет предоставяне на кредит в размер на 1 320 000 лв., предназначени, както следва: 520 000 лв. – инвестиционен кредит за заплащане на СМР и доставка на оборудване на предприятие за производство на растително масло и сумата от 800 000 лв. – оборотен кредит за рефинансиране на задълженията на „Д.” ООД към „С.” АД със срок за погасяване за инвестиционния транш до 25.07.2014 г., а на оборотния транш до 30.08.2008 г. Страните са уговорили възможност банката – кредитор да обяви за изискуемо преди срока цялото кредитно задължение при условията на чл. 24/1 от договора.

Видно от представения по делото анекс 3/14.07.2008 г. страните са постигнали съгласие срокът за погасяване на оборотния транш да бъде до 31.08.2009 г.

Видно от представения по делото анекс 8/09.06.2011 г. страните са постигнали съгласие оборотния транш от 800 000 лв. да се погаси до 15.08.2012 г.

Видно от представения договор за встъпване в дълг от

30.05.2012 г. дружество „Д.Т.” ЕООД е встъпило като съдлъжник по договор 465/01.08.2007 г. по отношение на остатъчните дългове по инвестиционния и оборотния траншове.

Видно от представения анекс 10/30.05.2012 г. страните са постигнали съгласие задълженията по договора за се погасят съобразно нов погасителен план, съставляващ приложение към договора и негова неразделна част.

Съобразно този погасителен план, представен в заповедното производство, вземанията по договора за кредит следва да бъдат погасени до 31.05.2016 г.

По делото е представена нотариална покана рег. № 1261, том I, № 68 на нотариус 203 – Р.Р., с район на действие – СРС, от която се установява, че „Б.б.з.р.” АД е обявила на основание чл. 24 ал.1 б.”а” от договора договор за кредит № 465/01.08.2007 г. за предсрочно изискуем с оглед неизпълнение на договорно задължение на кредитополучателя. Нотариалната покана е връчена на 11.02.2014 г. лично на А.К.С., видно от стореното отбелязване върху приложената по делото разписка № 68.

По делото е представена нотариална покана рег. № 1262, том I, № 69 на нотариус 203 – Р.Р., с район на действие – СРС, от която се установява, че „Б.б.з.р.” АД е обявила на основание чл. 24 ал.1 б.”а” от договора договор за кредит № 465/01.08.2007 г. за предсрочно изискуем с оглед неизпълнение на договорно задължение на кредитополучателя. Нотариалната покана е връчена на 11.02.2014 г.

М.И.К., видно от стореното отбелязване върху приложената по делото разписка № 69, с отбелязване, че същата е член на домакинството – съпруга на В.Д.К..

По делото са изслушани съдебно счетоводни експертизи

/основно и две допълнителни/, изготвени от вещото лице С.А.М..

При тези ангажирани от страните доказателства съдът прави следните правни изводи:

Видно от ангажираните по делото доказателства исковете са заявени в указания в нормата на чл. 415 ал.1 от ГПК преклузивен срок.

Предметът на исковите претенции, заявен в настоящото производство е идентичен с предмета, посочен в заявленията по чл. 417 от ГПК. Депозираните възражения от страна на длъжниците – физически лица в заповедното производство са в срока по чл. 414 ал. 2 от ГПК, предвид което съдът намира, че заявените искове в настоящото производство са процесуално допустими.

Съгласно нормата на чл. 154 от ГПК, установяваща правилата за разпределяне на тежестта на доказване ищецът следва да установи по безспорен и категоричен начин - договорно правоотношение с ответника, обстоятелството, че ответникът – длъжник не е изпълнил в срока и при условията по договора задължението да върне предоставената му по договора сума т.е. че същият е неизправна страна по договора, размера и периода на претенцията си.

От своя страна ответникът следва да установи факта на изпълнение т.е. че е изплатил на ищцовото дружество /изцяло или отчасти/ дължимите от него суми, както и възраженията си срещу вземането на ищеца или неговата изискуемост.

С оглед на представените писмени доказателства –договор за кредит съдът приема, че между страните по настоящия спор са възникнали облигационни отношения по повод сключен договор, по силата на който ищецът е предоставил на ответника кредит в уговорения размер, при условията на многократно усвояване срещу насрещното му задължение да погасява задълженията си по начина и в сроковете, уговорени в договора и сключените последващи анекси към него.

Страните не са формирали спор относно фактът, че паричната сума, предмет на договора е усвоена от кредитополучателя. Това обстоятелство е установено и от приетата по делото ССчЕ, в заключението на която са посочени датите и траншовете на усвояване на кредита.

При тези установени по делото факти ищецът твърди, че с оглед неизпълнение на договорните задължения на ответника точно и в срок да плаща дължимите месечни погасителни вноски кредитът е станал предсрочно изискуем, от което мотивира и претенцията си спрямо него. Такава клауза за предсрочна изискуемост е уговорена в отношенията между страните в чл. 24 от договора. С оглед задължителното разрешение за настоящия съдебен състав, установено в ТР 4/2013 г. на ВКС за настъпването на предсрочна изискуемост по договорно правоотношение е необходимо кредиторът да уведоми длъжника за нея и уведомлението да достигне до адресата си. По настоящото дело доказателства в тази насока са ангажирани – депозираните нотариални покани, надлежно получени лично от ответника С. респ. от съпругата на ответника К., която е лице, визирано в разпоредбата на чл. 46 ал.2 от ГПК – „пълнолетен, от кръга на домашните му”. Датата на връчване на нотариалната покана е в момент, предхождащ датата на депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК в съда и след срока, предоставен на длъжника – настоящ ответник за доброволно изпълнение, визиран в нотариалната покана.

Моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на кредита е датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника - кредитополучател, и то ако към този момент са били налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока. В настоящото производство ищецът е уведомил надлежно длъжника за наличието на предсрочна изискуемост на кредитните му задължения. С оглед приетото и неоспорено заключение на ССчЕ към момента на получаване на нотариалните покани ответниците са били в забава за плащане на дължимите вноски за главница, считано от 30.09.2012 г. /стр. 253 в делото/ т.е. налице са предпоставките на предвидената в договора – чл. 24 ал.1 б.”а” от същия възможност кредитът да бъде обявен за предсрочно изискуем.

Съобразно заключенията на ССчЕ по делото е установена дължимостта на паричните вземания, предмет на настоящото производство с оглед липсата на данни по делото същите да са платени, изцяло или отчасти, или погасени по друг предвиден от закона способ.

При проведено насрещно доказване ответниците са противопоставили множество възражения. В писмения си отговор ответникът С. е заявил възражение, че част от вземанията на ищеца са погасени в рамките на паралелно развиващо се изпълнително производство. Осъщественото принудително изпълнение в рамките на паралелно развиващо се изпълнително производство не следва да се вземат предвид, доколкото по отношение на същите е неприложима нормата на чл. 235 ал. 3 от ГПК, съобразно задължителните указания, дадени с т. 9 от ТР 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС. В този смисъл е и решение 99/12.07.2017 г. по гр.д. 60330/2016 г. на Първо ГО на ВКС. При съобразяване на събраните суми в изпълнителното производство искът за установяване на съществуването на вземането би се отхвърлил, но длъжникът няма да има право на обратен изпълнителен лист, тъй като вземането на кредитора е съществувало към момента на осъщественото принудително изпълнение. Предвид изричното разпореждане в нормата на чл. 422 ал. 3 от ГПК за издаване на обратен изпълнителен лист при отхвърляне на иска, то съдът не следва да съобразява факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес. Поради което това възражение, според настоящия съдебен състав, е неоснователно.