Решение № 19782 от 21.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19782 гр. София, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА М. Ф.А при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ЯНА М. Ф.А Гражданско дело №

20261110106933 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по предявен от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД против „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата в размер на 8544,20 евро, ведно със законна лихва за забава от подаване на исковата молба на 16.03.2026 г. до окончателно погасяване на вземането, представляваща регресно вземане за заплатено от ищеца застрахователно обезщетение и извършени ликвидационни разноски във връзка с пътнотранспортно произшествие, настъпило на 07.04.2025 г. в гр. Луковит. Направено е искане сторените от ищцовото дружество съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 07.04.2025 г. около 11:40 часа в гр.

Луковит, на ул. „Възраждане“ пред № 2А, при извършване на маневра за паркиране на заден ход товарен автомобил с марка и модел „Рено Мастер“, с рег. № ***, реализирал пътнотранспортно произшествие с паркиран лек автомобил с марка и модел „Ауди А8“, с рег. № ***, за което е съставен двустранен констативен протокол, подписан от двамата водачи, като вина за настъпване на инцидента носи водачът на товарния автомобил. Посочва се, че в резултат на произшествието по лекия автомобил били причинени значителни материални щети. Процесуалният представител на ищеца поддържа, че между дружеството и собственика на увредения автомобил към момента на настъпване на вредоносното събитие съществувало правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско+“. По подадено уведомление за настъпило застрахователно събитие била образувана ликвидационна преписка, извършен бил оглед на увреденото моторно превозно средство, а след представяне на фактура за извършения ремонт ищецът изплатил застрахователно обезщетение в размер на 16696 лева (8 536,53 евро). Процесуалният представител на страната поддържа, че с плащане на застрахователното обезщетение ищецът се е суброгирал в правата на застрахования срещу ответното дружество, което към момента на настъпване на пътнотранспортното произшествие се намирало в правоотношение по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с виновния водач на товарния автомобил, поради което разполага с регресно вземане за изплатеното застрахователно обезщетение и сторените ликвидационни разноски. В исковата молба са изложени 1 твърдения, че до ответника била отправена регресна покана за заплащане на сумата в размер на 8544,20 евро, включваща изплатеното застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 7,67 евро, като с писмо от 14.01.2026 г. ответникът отказал доброволното удовлетворяване на претенцията.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител адвокат В. С., оспорва предявения иск по основание и размер. С отговора не е оспорено съществуването на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за товарния автомобил „Рено Мастер“ с рег. № *** към датата на описаното в исковата молба събитие. С отговора изрично е оспорен механизмът на настъпване на пътнотранспортното произшествие, изключителната вина на водача на застрахования при ответника автомобил, както и наличието на пряка причинно-следствена връзка между произшествието и претендираните вреди. Процесуалният представител на ответната страна поддържа, че водачът на застрахования при ищеца лек автомобил е паркирал моторното превозно средство в нарушение на правилата за движение по пътищата, респ. носи вина за настъпването на произшествието, а при условията на евентуалност е налице съпричиняване на вредоносния резултат. С отговора е оспорена доказателствената сила на представения двустранен констативен протокол за ПТП и на уведомлението за щета, като е отбелязано, че документите представляват частни свидетелстващи такива, които не се ползват с обвързваща доказателствена сила относно механизма на настъпване на произшествието. Процесуалният представител на страната поддържа, че липсват доказателства, от които да се установява, че застрахованият при ищеца автомобил е следвало да се ремонтира в официален сервиз, като изрично сочи, че лек автомобил с марка и модел „Ауди А8“, с рег. № ***, не подлежи на гаранционно обслужване, респ. отремонтирането му в официален сервиз не е икономически обосновано. По изложените доводи е направено искане исковата претенция да бъде отхвърлена, а при условията на евентуалност уважена в по-нисък размер при съобразяване на наведените възражения за съпричиняване и прекомерност на размера на вземането. Направено е искане сторените от ответната страна разноски да бъдат възложени в тежест на ищеца, а при условията на евентуалност е въведено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема от фактическа страна по спора следното:

Предявен е иск за заплащане на сума, претендирана срещу ответника в качеството му на застраховател на лице, причинило увреждане на имущество на застрахован при ищеца по договор за имуществена застраховка. Твърди се, че ищецът е изпълнил задълженията си на застраховател по имуществена застраховка, поради което е встъпил в правата на увреденото лице против носещия договорна отговорност въз основа на валидно възникнало застрахователно правоотношение с причинителя на увреждането.

Съгласно чл. 411, ал. 1 КЗ, в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“.

Разпоредбата на чл. 412, ал. 1 КЗ урежда регресното право на застрахователя по имуществена застраховка да претендира платеното от третото лице, което е причинило повреда на застрахованата вещ, или от неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“. Застрахователят, който е платил обезщетение, встъпва в правата, които застрахованият има срещу третото лице или неговия застраховател.

Видно от законовата разпоредба предпоставките за предвидената суброгация са:

2 наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на моторно превозно средство, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е заплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер, не по-голям от действителните вреди. Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказването на правопораждащите факти е в тежест на ищеца, а в доказателствена тежест на ответника е да проведе насрещно доказване на разпределените в тежест на ищеца обстоятелства, както и да докаже възражението си, че водачът на увреденото моторно превозно средство носи вина, респ. е допринесъл за настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие.

С доклада по делото, обективиран в определение № 26941/26.07.2026 г., на основание чл. 146, ал. 1 ГПК е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че към датата на пътнотранспортното произшествие – 07.04.2025 г., между ищеца и собственика на лек автомобил с марка и модел „Ауди А8“, с рег. № ***, е съществувало валидно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско+“; че към същата дата между ответното дружество и водача на товарен автомобил с марка и модел „Рено Мастер“, с рег. № ***, е съществувало валидно правоотношение по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; че ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 16696 лева (8 536,53 евро), както и че размерът на сторените ликвидационни разноски възлиза на 15 лева (7,67 евро). Предвид изложеното спорни между страните са въпросите за механизма на настъпване на пътнотранспортното произшествие, вината на водача на застрахования при ответника автомобил, наличието на причинно-следствена връзка между произшествието и претендираните вреди, размерът на действително причинените вреди.

Като писмено доказателство по делото е приет двустранен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие от 07.04.2025 г., подписан от водачите на двете участвали в инцидента моторни превозни средства, в който е отразено, че товарният автомобил „Рено Мастер“, с рег. № ***, се е намирал в процес на паркиране, а лекият автомобил „Ауди А8“, с рег. № ***, е бил паркиран, съответно в спряло състояние, като видимите щети по лекия автомобил са по предната броня, предния десен фар и предната маска, а по товарния автомобил – по задната броня. Двустранният констативен протокол представлява частен свидетелстващ документ, който се ползва с формална доказателствена сила по чл. 180 ГПК относно авторството на изявленията, но не и с материална доказателствена сила относно отразените в него факти, поради което съдържанието му подлежи на преценка от съда наред с останалите събрани по делото доказателства. Автентичността на документа не е оспорена по реда на чл. 193 ГПК, а оспорването от страна на ответника е насочено единствено към верността на неговото съдържание. Доколкото обаче протоколът съдържа изявление на водача на застрахования при ответника автомобил за неизгодни за него факти, свързани с механизма на произшествието, при преценката му в съвкупност с останалите доказателства съдът намира, че същият следва да бъде кредитиран.

Обстоятелствата, при които е възникнало произшествието и които са отразени в приетия по делото двустранен констативен протокол, се установяват и от събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Х. Д. К., разпитан по делегация пред Районен съд – гр. Луковит. Свидетелят заявява, че лекият автомобил „Ауди А8“ е бил паркиран отстрани на пътя на ул. „Възраждане“ в гр. Луковит, а товарният автомобил, управляван от К. Н., бил спрян малко по-нагоре и при предприемане на движение назад ударил паркирания автомобил. Свидетелят пояснява, че не е възприел непосредствено удара, доколкото се е намирал в двора на близкия автосервиз, в който работи, но чул нетипичен шум и веднага излязъл навън където лично възприел местонахождението и състоянието на двете моторни превозни средства. Впоследствие двамата с водача на буса съставили двустранен констативен протокол за възникналото пътнотранспортно произшествие без да имат разногласия по отношение на вината. Съдът 3 цени събраните свидетелски показания за логични, последователно и кореспондиращи на останалите събрани по делото доказателства.

Следва да бъде посочено, че ответникът не е внесъл депозит за събиране на гласни доказателствени средства на водача на товарния автомобил, поради което и соченото лице не е разпитано.

От приетото по делото заключение по допусната съдебно-автотехническа експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно дадено, се установява, че всички увреждания по лекия автомобил, отразени в описа на застрахователя, се намират в пряка причинно-следствена връзка с механизма на процесното събитие. Съгласно експертното заключение стойността, необходима за възстановяване на лекия автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на пътнотранспортното произшествие, възлиза на 17 521,57 лева 8958,64 евро, а обичайните разноски за ликвидиране на щета по риск „Каско“ при пътнотранспортно произшествие са в размер между 15 лева и 25 лева.