Решение № 1544 от 09.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1544 гр. София, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело № 20251100511799 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 14325/23.07.2025г., постановено по гр.д. № 56872/2024 г. на СРС, ГО, 75 състав, са отхвърлени предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046, искове против Областната администрация на област София, ЕИК 831912591, с адрес: гр. София, ул. „Алабин“ №22 за признаване за установено, че дължи на „Топлофикация София” ЕАД, на основание 422 от ГПК, вр. с чл. 59, ал.1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, сумата от 10 167,86 лв. – главница, представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2023 г. за топлоснабеден имотапартамент 34, находящ се в гр. София, ж.к. ****, сумата от 2109,30 лв. – лихва за забава от 15.09.2021 год. – 27.05.2024 год., сумата от 74,10 лева, представляваща такса за дялово разпределение за периода от 01.03.2021 год. до 28.02.2023 год. и сумата от 18,07 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 год. до 27.05.2024 год. Решението е постановено при участието на Ц. А. П. като трето –лице помагач на страната на ответника, както и при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД като трето лице – помагач на страната на ищеца.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, в която се твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно.

Поддържа се, че не се установява през исковия период имотът да е ползван от 1 третото лице – помагач Ц. А. П.. Твърди се, че е без значение кой е ползвал процесния имот фактически, доколкото задължението за заплащане на топлинна енергия и за сключване на договор е на собственика на имота. Сочи се, че третите лица са задължени да заплащат топлинна енергия, но само когато сключат договор с топлопреносното предприятие, като в този смисъл е и ТР 2/17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС. Моли се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат уважени.

Въззиваемият Областната администрация на област София оспорва подадената въззивна жалба. Сочи, че по делото безспорно се доказало, че Ц. А.

П. е ползвал процесния имот през исковия период и именно той се е обогатил неоснователно. Моли се за потвърждаване на решението и присъждане на сторените разноски.

Третото лице – помагач Ц. А. П. оспорва подадената въззивна жалба.

Поддържа, че не е ползвал имота през исковия период, като оспорва представените констативни протоколи. Моли за потвърждаване на обжалваното решение.

Третото лице помагач на страната на въззивника – „Техем Сървисис“ ЕООД, не е заявил становище по въззивната жалба, подадена от ищеца.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 59, ал. 1 ЗЗД е да докаже, че е доставил топлинна енергия в твърдените количества и на посочената стойност, с която ответникът се е обогатили. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил задължението си към ищеца.

Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период, се регулират със Закона за енергетиката. Нормата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се 2 извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди. Съгласно § 1, т. 33а (изм. ДВ, бр. 66/26.07.2013 г.) от ДР на ЗЕ, "небитов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.

От така цитираните разпоредби следва изводът, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за небитови нужди е необходимо да се сключи писмен договор, който да обвързва страните и да регламентира правата и задълженията им по правоотношението за продажба на топлинна енергия, какъвто в случая не се твърди да е бил сключен между страните за процесния период. Съдът намира, че в случая не е налице облигационно правоотношение между страните с предмет продажба на топлинна енергия съгласно сключен между страните писмен договор за процесния имот – апартамент 34, находящ се в гр. София, ж.к. ****. По делото не се твърди такъв договор да е сключван. Ето защо и ответникът няма качеството потребител на топлинна енергия и правилата на раздел VI от глава X от ЗЕ не намират приложение.

В настоящия случай ищецът твърди, че ответникът е спестил разходи за доставената и ползвана топлинна енергия в процесния имот, на който е собственик. Обстоятелството, че процесният апартамент 2, находящ се в апартамент 34, находящ се в гр. София, ж.к. ****, е държавна собственост и на основание чл.18 ЗДС е предоставен на Областен управител на Област София, не се явява спорно между страните.

По отношение на оплакването на въззивника, че първоинстанционният съд не се е съобразил с ТР 2/17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС, което очертава случаите, в които трети лица са носители на задължението за заплащане на топлинна енергия към топлопреносното предприятие, съдът намира следното: постановеното ТР касае случаите само на доставка на топлинна енергия за битови нужди в хипотезата на наличие на вещен ползвател по силата на учредено ограничено вещно право на ползване или на титуляр на облигационно право на ползване. В случая се касае за доставка на топлинна енергия за стопански нужди, като претенцията не се основава на облигационно правоотношение между страните, а на твърдение за настъпило неоснователно обогатяване в полза на ответника, поради което и цитираното ТР в случая се явява неотносимо към предмета на спора.

В тази връзка следва да се посочи, че материално легитимиран да отговаря по предявения иск е този, който е ползвал топлинната енергия на адреса на процесния имот и който е следвало да заплати цената на тези 3 услуги, с оглед което е настъпило както обедняването в правната сфера на ищеца, така и обогатяването в тази на ответника. По делото е представен констативен протокол от 13.12.2011 г., изготвен и подписан от двама служители на ответника, в който същите са удостоверили, че към датата на проверката Ц. А. П. е намерен в имота, като е констатирано, че именно той обитава жилището. Представен е и констативен протокол от 21.07.2023 г., изготвен от трима служители на ответника - И.Н., Л.И. и И.П., в който е удостоверено провеждане на среща с Ц. А. П. в сградата на областна администрация – София, в която е постигнато съгласие за предаване държането на имота на областна администрация – София. Представен е констативен протокол от 24.07.2023 г., в който е удостоверено, че служители на ответника – А.А. и И.П. са установили владение върху процесния апартамент, като Ц. А. П. не е присъствал, но е оставил на входната врата на жилището два броя ключове за апартамента. Представените констативни протоколи представляват частни свидетелстващи документи и нямат материална доказателствена сила, но същевременно подкрепят твърдението на ответника, че през исковия период е бил лишен от възможността да ползва процесния имот, като същият е бил ползван без основание от Ц. А. П.. Това обстоятелство се подкрепя и от жалба от 14.03.2023 г. от П.Н., адресирана до областния управител на област София, в което същата е посочила, че имотът е бил предоставен на нейния дядо К.К. от Министерство на снабдяването и държавните резерви, от 2001 г. е живяла в имота с Ц. А. П. на семейни начала, като 23.03.2010 г. след завръщане от чужбина Ц. А. П. е установил еднолична фактическа власт върху имота, като същият е сменил патронът на бравата на входната врата на апартамента и живее без основание в същия до момента на жалбата /14.03.2023 г./. Въззивният съд намира, че така събраните доказателства в тяхната съвкупност безспорно установяват, че в периода 13.12.2011 г.-24.07.2023 г. имотът се е ползвал от Ц. А. П. без наличието на валидно правно основание за това. Ето защо и съдът приема, че в периода 01.05.2020 г. – 30.04.2023 г. ответникът е бил лишен от фактическата власт върху процесния имот. С оглед изложеното съдът приема, че ответникът не се е обогатила със стойността на доставеното количество топлинна енергия, доколкото не е ползвал процесния апартамента, нито пък имотът е бил ползван от лица, на които същият е предоставила фактическата власт по силата на възникнало облигационно правоотношение. Ето защо и предявеният иск с правно основание чл.59,ал.1 ЗЗД се явява неоснователен както по отношение на претенцията за потребна топлинна енергия, така и по отношение иска за заплащане на стойността на извършена услуга дялово разпределение. С оглед липсата на главен дълг, неоснователен се явява и искът по чл.86,ал.1 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва върху претенцията за потребена топлинна енергия и извършена услуга дялово разпределение.

Поради съвпадение на крайните изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, постановеното решение следва да бъде 4 потвърдено.

По разноските:

С оглед изхода на спора, на въззиваемия Областната администрация на област София следва да се присъдят разноски в размер от 100 евро за юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 14325/23.07.2025г., постановено по гр.д.

№ 56872/2024 г. на СРС, ГО, 75 състав.

ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046, да заплати на основание чл.78,ал.3 ГПК на Областната администрация на област София, ЕИК 831912591, с адрес: гр. София, ул. „Алабин“ №22, разноски в размер от 100 евро.

Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД като трето лице - помагач на страната на въззивника, както и на Ц. А. П. като трето лице – помагач на страната на въззиваемия.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от съобщаването при условията на чл. 280 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5