Разпореждане № 5183 от 20.10.2025, Районен съд - Кюстендил

РАЗПОРЕЖДАНЕ

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. Кюстендил

Районен съд – Кюстендил, XV-ти състав в проведеното на 20.10.2025 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 3222 по описа на съда за 2025 г., докладвано от Калин К. Василев, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК констатира следното:

„Йеттел България” ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление – гр. София, район Младост ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, със законни представители Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, чрез пълномощника адв. В. Г. от САК, е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение против Н. И. И., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: с.***, за следните суми: главница в размер на 227.58 лв.

/двеста двадесет и седем лева, петдесет и осем стотинки/ лева, представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси и мобилни услуги, по договори с абонатен номер №007015821, за които са издадени фактури с номера

№7357793705/25.10.2023г.,

№7359085525/25.11.2023г.,№**********/25.12.2023г.,

№7362895025/25.02.2024г., за периода от 25.09.2023 г. до 24.02.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 17.10.2025г. до окончателното изплащане на задължението; главница в размер на 74.55 лв. /седемдесет и четири лева, петдесет и пет стотинки/ лева, представляваща незаплатени 21 броя лизингови вноски по Договор за лизинг за базови аксесоари от дата 15.08.2023 г., сключен във връзка с договорен абонамент за номер 359892936096, по силата на който абонатът е взел пакет базови аксесоари на изплащане, посредством 23 лизингови вноски в размер на 3.55 лв., всяка, дължими считано от м.09/2023г. до м.07/2025г., нито е върнал мобилното устройство на Лизингодателя при условията на чл.1, ал. 3 от договора за лизинг, поради което е дължима и допълнителната сума в размер на една вноска по чл.1, ал.2 от договора, ведно със законната лихва, считано от 17.10.2025г. до окончателното изплащане на задължението; неустойка в размер на 609.61 лв. /шестотин и девет лева, шестдесет и една стотинки/ лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 15.08.2023 г. за мобилен номер 359892936096, неустойка за предоставено за ползване устройство NOKIA C22 64GB Sand co_code:

0020923930, с отстъпка от стандартната цена, съгласно т.5 от договора за мобилни услуги от дата 15.08.2023 г.; неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 19.06.2023 г. за мобилен номер 359896436930 представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси, както и сторените деловодни разноски – 21,25 лева държавна такса и 480,00 лева 1 платено възнаграждение за адвокат.

Към заявлението са представени: пълномощно, вносна бележка за внесена държавна такса, общи условия и др.

Районен съд-Кюстендил, след като се запозна с подаденото заявление и приложенията към същото и след като прецени всички доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното: Заявлението е представено в изискуемата се форма и е допустимо. Районен съд - Кюстендил е местно компетентен да го разгледа. Разглеждайки заявлението по същество, съдът намира, че направените с него искания за частично основателни.

Съображенията за това са следните: Вземането на молителя е от тези по чл.410, ал.1, т.1 от ГПК. Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 от ГПК, съдът отказва да издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и когато същото се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това, за което съдът следи служебно още в заповедното производство (чл. 7, ал. 3, изр. 1 от ГПК). Според § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, както и всяко физическо лице, което е страна по договор с търговец и действа извън рамките на своята професионална дейност. В настоящия случай, от доказателствата по делото и най-вече от приложените към заявлението договори е видно, че Н. И. И., за която се твърди, че е длъжник в правоотношенията си с „Йеттел България” ЕАД, има качеството на потребител. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора, и в частност - да уговарят неустойка, е ограничена от това, че въпросното съдържание не може да противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения, а конкретната преценка следва да се прави към момента на сключване на договора. Неравноправни са онези клаузи, които не отговарят на изискванията за добросъвестност и добри нрави и посредством които се създава значително неравновесие между търговеца, който е икономически посилната страна, и потребителя - икономически по-слабата страна. От съдържанието на процесните договори, както и от общите условия към същите, става ясно, че всяка от страните по облигационното правоотношение има възможност едностранно да го прекрати, когато другата не изпълнява своите задължения. Въпреки това, в договора е предвидено, че когато се стигне до прекратяването му по вина на потребителя, последният е длъжен да заплати на търговеца неустойка в размер на оставащите абонаментни вноски до края на срока на договора, но не повече от три. Потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора. В случаите, когато е предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят дължи и разликата между стандартната цена на устройството и 2 заплатената такава от него при предоставянето му, която съответства на оставащия срок на договора. Подобни уговорки в полза на потребителя, респективно - в тежест на търговеца, липсват. В случай, че потребителят се възползва от възможността да прекрати едностранно договора поради вина на оператора, не е регламентирано дружеството да заплати неустойка. Предвид изложеното, уговорените неустойки несъмнено имат неравноправен характер, напускат рамките на присъщите им функции и са нищожни. Действително се налага изводът, че мобилният оператор, встъпвайки в договорни отношения с длъжника, се е възползвал от положението на икономически по-силна страна, която има възможност да повлияе върху правата и задълженията, които всеки от контрагентите ще поеме. Когато е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за услуга, в размер на всички или дори на само няколко (в случая – три) неплатени абонаментни вноски, мобилният оператор по прекратения договор de facto ще получи имуществена облага от насрещната страна в такъв размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да предоставя на потребителя по-нататъшно ползване на услугата. Освен това, процесните неустойки целят да компенсират оператора не за действително претърпените от него вследствие на неизпълнението (неплащането на конкретните месечни абонаментни вноски) вреди, а за пропуснатите от същия вследствие на едностранното прекратяване на договора ползи. По този начин се създават условия за неоснователно обогатяване на мобилния оператор, а това не се толерира от ЗЗП. В разпоредбите от договора, в които се посочва начинът за определяне размер на неустойката, включват и посочване на втора неустойка, дължима кумулативно с другите, представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната му обща лизингова цена. Тази неустойка е договорена като двукомпонентна и включва както част от стойността на отстъпките от абонаментните планове, така и част от пазарната цена на крайното устройство. Така формулирана, клаузата за неустойка предпоставя прекалено много условия по нейното формиране, които не позволяват в достатъчна степен да се предвиди нито при неизпълнението на кои точно задължения ще се дължи тя, нито в какъв приблизителен размер ще е. Следва да се отбележи също, че въпросната неустоечна клауза не съдържа ограничение за дължимост на трикратния размер на абонаментните месечни вноски и не е ясно при неизпълнението на кои точно договорни задължения възниква - само при неплащане на абонаментните такси или при неплащане на погасителните вноски за устройството, или и в двата случая. Тя категорично накърнява добрите нрави и справедливостта по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл.

3 от ЗЗД и безспорно се явява нищожна. С предвиждането в договора, за едно и също неизпълнение, на две различни и едновременно дължими санкции, се надхвърлят обезпечителната и обезщетителната функции на неустойката и същата се явява необосновано висока (чл. 143, т. 5 от ЗЗП). Самата клауза не е индивидуално уговорена, изхождайки от цялото съдържание на договора (чл.

146, ал. 2 от ЗЗП), поради което и същата е нищожна на основание чл. 146, ал.

1 от ЗЗП и не следва да се прилага.

Отделно от това, при предсрочно прекратяване на договора, което е 3 предпоставка за основателността на претенцията за неустойка, е необходимо правото на прекратяване на облигационната връзка между страните да е надлежно упражнено. В случая се твърди, че договорът е едностранно развален от „Йеттел България” ЕАД поради неизпълнение от длъжника на задължението да заплаща дължимата месечна цена на предоставените услуги.

Тъй като страните са избрали да сключат договора в писмена форма, следователно в писмена форма трябва да е и волеизявлението на кредитора за развалянето му поради неизпълнение на задължението на длъжника (арг. чл.

293, ал. 2 от ТЗ, във вр. чл. 87, ал. 1 от ЗЗД), което трябва да е достигнало до него. По делото липсват доказателства, че заявителят е упражнил потестативното си право да развали договора, както и че волеизявлението му е достигнало до насрещната страна. Не може да се приеме като волеизявление за разваляне на договора издаването на фактура, в която е начислена неустойка, тъй като няма данни същата да е получена от длъжника по настоящото. От всичко посочено се налага извод за нищожност на уговорките за заплащане на неустойка, поради което не може да породи целените правни последици и съответно съдът не следва да я уважава. Ето защо претенциите в общ размер на 609.61 лева няма да бъде уважена.

В частта за разноските и предвид частичното уважаване на заявлението, искането е основателно за размера на държавна такса от 7.04 лева, с оглед уважената част от претенцията. В производството заявителят е представляван от адвокат, на когото съдът, с оглед уважената част от претенцията, следва да присъди възнаграждение в размер на 159.06 лева.

Воден от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ИЗДАВА ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ, съгласно която Н. И. И., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: с.*** ДА ЗАПЛАТИ на „Йеттел България” ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление – гр. София, район Младост ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, сумите, както следва: главница в размер на 227.58 лв. /двеста двадесет и седем лева, петдесет и осем стотинки/ лева, представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси и мобилни услуги, по договори с абонатен номер №007015821, за които са издадени фактури с номера

–

№7357793705/25.10.2023г.,

№7359085525/25.11.2023г.,

№**********/25.12.2023г.,№7362895025/25.02.2024г., за периода от

25.09.2023 г. до 24.02.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 17.10.2025г. до окончателното изплащане на задължението; главница в размер н а 74.55 лв. /седемдесет и четири лева, петдесет и пет стотинки/ лева, представляваща незаплатени 21 броя лизингови вноски по Договор за лизинг за базови аксесоари от дата 15.08.2023 г., сключен във връзка с договорен абонамент за номер 359892936096, по силата на който абонатът е взел пакет базови аксесоари на изплащане, посредством 23 лизингови вноски в размер на 3.55 лв., всяка, дължими считано от м.09/2023г. до м.07/2025г., нито е върнал мобилното устройство на Лизингодателя при условията на чл.1, ал. 3 от 4 договора за лизинг, поради което е дължима и допълнителната сума в размер на една вноска по чл.1, ал.2 от договора, ведно със законната лихва, считано от 17.10.2025г. до окончателното изплащане на задължението, както и сторените деловодни разноски – 7.04 лева държавна такса и 159.06 лева платено възнаграждение за адвокат.