Решение № 121 от 05.04.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. Пловдив, 05.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Вера Ив. ИвановаВъззивно търговско дело № 20235001000103 по описа за 2023 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 408/8.12.2022 г. по т.д. № 147/2022 г. на ОС-П., с което е осъдена Н.***-гр.С. да заплати на „М.б.а.л. П.Х.” ЕООД-с. Б., обл.

П . сумата 62 414 лв., представляваща неплатената сума за болничната медицинска помощ, оказана през месец юли 2018 г. по клинични пътеки и амбулаторни процедури, съгласно сключените между страните по делото договор №****** от 01.06.2018 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и договор №***** от 01.06.2018 г. за извършване на амбулаторни процедури, която е над утвърдената стойност на разходите за м. юли 2018 г. по Приложение № 2 - неразделна част от договор №****** от 01.06.2018 г., ведно със законната лихва върху присъдената главница, считано от датата на подаването на исковата молба - 11.03.2022 г. до окончателното плащане, както и сумата 19 003,12 лв.-обезщетение за забавеното плащане на присъдената главница в размер на законната лихва за периода от 11.03.2019 г. до 10.03.2022 г., както и сумата 6 229,69 лв., представляващи разноски по делото и включваща внесената държавна такса и заплатеното адвокатско 1 възнаграждение.

Жалбоподателят Н.**-гр.С. моли решението да бъде отменено като неправилно по съображения, изложени във въззивната жалба от 21.12.2022 г., и да бъде постановено от въззивния съд решение, с което да бъдат отхвърлени предявените срещу Н.*** искове. Като ответник в производството пред окръжния съд оспорва исковете като неоснователни.

Претендира за присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата „М.б.а.л. П.Х.“ЕООД-с.Б., обл.П. моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения, изложени в отговора от 8.02.2023 г. Като ищец в производството пред окръжния съд предявява обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 59,ал.1 от ЗЗО и чл. 86,ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати дължими суми, както следва: сумата 62 414 лв., представляваща неплатената сума за болничната медицинска помощ, оказана през месец юли 2018 г. по клинични пътеки и амбулаторни процедури, съгласно сключените между страните по делото договор №****** от 01.06.2018 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и договор №***** от 01.06.2018 г. за извършване на амбулаторни процедури, която е над утвърдената стойност на разходите за м. юли 2018 г. по Приложение № 2 - неразделна част от договор №****** от 01.06.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаването на исковата молба 11.03.2022 г. до окончателното плащане, както и сумата 19 003,12 лв.-обезщетение за забавеното плащане на присъдената главница в размер на законната лихва за периода от 11.03.2019 г. до 10.03.2022 г. Претендира за присъждане на разноски за въззивното производство.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено следното:

Безспорно е между страните, че на 1.06.2018 г. между болницата-ищец и ответника Н.*** са сключени представените от ищеца с исковата молба в копия договор №******/1.06.2018 . за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и договор №*****/1.06.2018 г. за извършване на 2 амбулаторни процедури. Не се спори също така, че през месец юли на 2018 г. при действието на тези два договора болницата е оказала болнична медицинска помощ по клинични пътеки и амбулаторни процедури на пациенти-здравноосигурени български граждани, за което претендира плащане на исковата сума 62 414 лв. като неиздължена за възнаграждение за така извършената дейност. Няма спор, че тази сума не е изплатена от ответника Н.*** по причина че те са извън рамките на (над) стойностите, посочени в Приложенията № 2 към договор №******/1.06.2018 г. Спори се между страните дали ищецът има право да получи от ответника исковата сума ведно с лихви, след като тя е за стойност на лечение на здравноосигурени пациенти, извършено след достигането на стойностите, посочени в Приложенията №2 към посочения договор.

С подадената на 11.03.2022 г. искова молба болницата-ищец твърди, че по силата на двата сключени между страните договори е оказал през месец юли на 2018 г. болнична медицинска помощ по клинични пътеки и за извършване на амбулаторни процедури, за която ответникът съгласно двата договора дължи заплащане в срок до 25-то число на месеца, следващ отчетния. Твърди, че ответникът не е заплатил исковата сума, която представлява стойността на извършена през месец юли на 2018 г. болнична дейност по клинични пътеки и амбулаторни процедури, която е над утвърдената стойност на разходите за този месец по Приложение № 2неразделна част от договор №******/1.06.2018 г. Твърди, че с писмо от 12.06.2018 г. е поискал от директора на Р.***-П. да бъде извършена актуализация на стойността за разходите за БМП и да бъде увеличен размерът на месечните стойности на извършваната от ищеца БМП, но такава е отказана. Твърди, че с писмо от 10.07.2018 г. е отправил до директора на Р.***-П. мотивирано искане за коригиране на месечните стойности и за прилагане на чл. 14 от Правилата за условията и реда за прилагане на чл.

4,ал.1,ал.2 и ал.3 от ЗБНЗОК за 2018 г., което е било отказано. Твърди, че становището на ответника по искания за заплащане на болнична помощ над стойностите по Приложение № 2 към договора е, че не дължи плащане на отчетените над лимитите по Приложението суми, защото се явяват недоговорени между страните, което становище е неоснователно. Твърди, че са нищожни поради противоречие със закона (чл.35, чл.45,ал.1 и чл.

55,ал.3,т.2 от ЗЗО и чл. 81 от ЗЗ) договорните разпоредби, които позволяват 3 на изпълнителя да отчита с финансовоотчетни документи дейности на стойност само в рамките или под равнището на месечната стойност за този вид дейност, и които не дават право на изпълнителя да предявява за закупуване от възложителя дейности, отхвърлени от заплащане поради надвишаване на стойностите за съответния месец, а именно разпоредбите на чл. 34,ал.1, чл. 38,ал.1 и ал.7 и чл. 42,ал.3 от договор №******/1.06.2018 г. и на чл. 38,ал.1, чл. 42,ал.1 и ал.7 и чл. 46,ал.3 от договор №*****/1.06.2018 г.

Позовава се на разпоредбата на чл. 52 от Конституцията на Република България и на разпоредби на Закона за здравното осигуряване и Закона за здравето, които уреждат правата на осигурените лица. Твърди, че ЗЗО не предвижда ответникът да определя лимити на заплащаната дейност, а изисква в нормата на чл. 45,ал.1 той да заплаща извършената БМП, защото в алинея 2 тя е определена като пакет, гарантиран от бюджета на Н.***. Твърди, че определената при сключването на индивидуалните договори утвърдена годишна стойност на БМП, разпределена по месеци, е прогнозна, а не окончателна и непроменима, като ЗБН.*** за 2018 г., НРД за 2018 г., Законът за публичните финанси и ЗЗО съдържат изрични разпоредби, които определят правния механизъм при необходимост да се коригира разпределението на сумите в рамките на предвидените с бюджета средства и на допълнителните приходи до края на текущата година. Твърди, че и процесните договори дават възможност на ответника да заплати надлимитната дейност – с решение на възложителя за закупуване, с внасяне на предложение чрез доклад до управителя на Н.***, чрез утвърждаване на корекции от Надзорния съвет на Н.***. Твърди, че по такъв механизъм са платени суми, дължими за извършена от болницата надлимитна дейност до 1.04.2018 г. Твърди, че в разпоредбата на §1,ал.3 от ПЗР на ЗБНЗОК за 2021 г. няма ограничение относно периода до дата 1.04.2018 г., а уредбата е за 2017 г. и 2018 г., но ответникът е заплатил дейността само до 1.04.2018 г. Твърди, че всяка извършена и отчетена медицинска дейност от предмета на договора, която е част от пакета, гарантиран от бюджета на Н.***, следва да бъде заплатена от възложителя, а становището на ответника, че не дължи плащане на отчетените над лимитите по Приложение № 2 суми е в противоречие с целите и предмета на сключените между страните договори и на ЗЗО. Твърди, че при забавено плащане на дължимата за месеца сума за извършената и отчетена болнична медицинска помощ до 25-то число на месеца, следващ отчетния, 4 възложителят дължи да заплати за забавата законна лихва. Претендира за присъждане на мораторна лихва за времето три години назад от датата на завеждане на иска – за периода от 11.03.2019 г. до 10.03.2022 г. в размер на 19 003,12 лв.

С отговора на исковата молба ответникът Н.*** заявява, че не дължи исковите суми, защото надлимитната дейност на лечебните заведения не следва да бъде обвързвана с правата и интересите на здравноосигурените лица, а ищецът трябва да изпълнява сключения договор, съгласно който се е съгласил с така определените стойности (лимити) за заплащане на извършваната от него медицинска дейност. Заявява, че според нормата на чл.

357,ал.12 от НРД за МД за 2018 г. изпълнителите на болнична медицинска помощ не могат да предявяват за закупуване от Н.*** на дейности и медицински изделия, отхвърлени от заплащане поради надвишаване на стойностите за съответния месец в Приложения №2 към сключените от изпълнителите на БМП договори. Оспорва като неоснователно твърдението на ищеца, че така договорените лимити съставляват нищожни клаузи поради противоречието им с императивни правни норми. Заявява, че в разпоредбата на чл. 35,ал.1,т.1 от ЗЗО не е посочено, че правото на здравноосигурените лица да получат медицинска помощ следва да бъде упражнено точно в болницата-ищец. Заявява, че съгласно чл.4,ал.3 от ЗЗО условията и редът за упражняване правото на достъп и свободен избор на осигурените лица до медицинска помощ се уреждат в наредбата по чл. 81,ал.3 от ЗЗ и в националните рамкови договори. Посочва, че съгласно чл. 22 от Наредбата за организиране на плановия прием в лечебните заведения, сключили договор с Н.*** за оказване на болнична помощ, се поддържа листа за планов прием за всяка клиника и/или отделение, като в листата по алинея 1 се включват всички подлежащи на хоспитализация лица с изключение на тези, които се нуждаят от незабавен прием в лечебното заведение. Твърди, че определянето и коригирането на стойностите по Приложение №2 към индивидуалните договори на изпълнителите на БМП се регламентира от чл. 4 от Закона за бюджета на Н.*** за съответната година и е обвързано с бюджетните средства на Н.*** общо и в частност за здравноосигурителни плащания на БМП. Счита, че е неоснователно да се приеме, че Н.*** дължи плащане на 100% от извършваните от всяко едно лечебно заведение и в частност от ищеца дейности, тъй като лечебните заведения като юридически лица 5 разполагат със собствен бюджет и средства. Счита, че е неоснователна акцесорната претенция за присъждане на лихви, тъй като в случая не се касае за реализирана медицинска помощ в рамките на предвиденото развитие на договорните отношения, а се касае за претендирани вземания за медицинска дейност, която подлежи на заплащане само при изрично решение на НС на Н.*** за коригиране на стойностите, каквото в случая не е налице за процесния месец. Заявява и възражение за изтекла погасителна давност по чл.111,б.в,предл.последно от ЗЗД.

С допълнителната искова молба ищецът заявява, че вземанията не са погасени по давност, защото главното вземане се погасява с петгодишна давност, а претенцията за присъждане на мораторна лихва е предявена в рамките на тригодишния период до образуване на делото. Заявява, че главното вземане е за стойността на КП и АПР в предмета на индивидуалните договори. Заявява, че с лимитирането се нарушават правата на лечебното заведение, след като пациентът е получил безплатна за него БМП, а Н.*** отказва да я плати на лечебното заведение, което вече е направило разходите за лечението. Заявява, че е неоснователно възражението на ответника, че договорните клаузи, посочени от ищеца, не са нищожни поради противоречието им с императивни правни норми. Оспорва като неотносимо към спора възражението във връзка с прилагане на Наредбата по чл. 81,ал.3 от ЗЗ и необходимостта и реда за планов прием, защото около 90% от цената на главния иск представлява стойността на оказана спешна медицинска помощ, като Наредбата и не може да дерогира уредените в ЗЗО права и задължения на страните, а най-важното е уреденото в закона право на ЗОЛ на избор на изпълнител и реципрочното договорно и законово задължение на ищеца да му окаже болнична помощ. Твърди, че е невярно възражението във връзка с претенцията за присъждане на лихви, че срочността на плащанията е уредена само за реализираната медицинска помощ в рамките на предвидената в Приложение №2 към договора за съответния месец. Заявява, че в процесните договори има изрични договорни разпоредби, които уреждат задължението на ответника като възложител да заплаща извършената болнична дейност, сроковете за плащане и задължението за плащане на законна лихва при закъснение и те не разделят срока за плащане отделно на дейността до стойността по Приложение №2 и на дейността над тази стойност.