Решение № 363 от 16.06.2020, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№……/…...06.2020 г., гр. Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на двадесети май през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА

КИРЯКОВА

ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА при секретар Нели Катрикова, като разгледа докладваното от съдията Хекимова въззивно търговско дело № 341 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

Образувано е по въззивна жалба вх. №232/03.01.2020г. от М.Л.К., ЕГН ********** *******срещу решение №5372/03.12.2019г. по гр.д.

№6603/2019г. на ВРС в частта, с която са уважени предявените от „Банка ДСК“ ЕАД искове с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.430 от ТЗ срещу въззивника като поръчител за сумите, както следва: 19519,71 лева, представляваща предсрочно изискуема главница по Договор за кредит за текущо потребление от 17.08.2015г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението - 13.12.2018г. до окончателното погасяване на задължението; 5760,13 лева, представляваща изискуема договорна лихва по т.8 от договора за периода 01.12.2015г. до 06.08.2018г. вкл.; 399,48 лева, представляваща просрочена наказателна лихва по т.19 от ОУ към договора за периода 01.01.2016г. до 06.08.2018г. вкл., за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 9427/17.12.2018г. по ч.гр.д. № 18886/2018г.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие на материалния закон. Отправената към съда молба е решението да бъде отменено по отношение на жалбоподателката в качеството на потребител. В жалбата не са направени доказателствени искания.

В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата страна „Банка

ДСК“ ЕАД, е депозирала писмен отговор, в който оспорва жалбата като неоснователна въз основа на аргументи за законосъобразност и правилност на постановеното решение.

За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с установителни искове с правнo основание чл. 422 ГПК, предявени от „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК

*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Московска № 19 срещу А. Л. Т., ЕГН ********** с адрес ***, като кредитополучател и М.Л.К., ЕГН ********** *************, като поръчител за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане солидарно срещу ответниците за сумите, както следва: 19519,71лева, представляваща просрочена главница по Договор за кредит за текущо потребление от 17.08.2015г., от която 3459,54лева просрочена главница с падежи от 01.01.2016г. до 01.12.2018г. и 16060,17лева предсрочно изискуема главница, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението- 13.12.2018г. до окончателното погасяване на задължението; 6523,73 лева, представляваща изискуема договорна лихва по т.8 от договора за периода 01.12.2015г. до 13.12.2018г. вкл.; 517,01 лева, представляваща просрочена наказателна лихва по т.19 от ОУ към договора за периода 01.01.2016г. до 13.12.2018г.вкл.; 120 лева представляваща разходи при изискуемост по чл.8 ОУ вр.чл.

14 от договора, за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 9427/17.12.2018г. по ч.гр.д. № 18886/2018г. по описа на ВРС солидарно срещу ответниците и Г.М.М., ЕГН **********, спрямо която заповедта за изпълнение е влязла в законна сила, на основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК. В евентуалност са съединени искове с правно основание чл. 430 ТЗ вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждане ответниците солидарно да заплати на ищеца сумите, както следва: 19519,71 лева, представляваща предсрочно изискуема главница по Договор за кредит за текущо потребление от 17.08.2015г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба- 30.04.2019г., до окончателното погасяване на задължението; 6523,73 лева, представляваща неплатена договорна лихва за периода 01.12.2015г. до 13.12.2018г.вкл; 517,01 лева, представляваща лихвена надбавка за забава за периода 01.01.2016г. до 13.12.2018г.вкл.; 120 лева, представляваща дължима такса изискуемост.

Твърди се в исковата молба банката, че на 17.08.2015г. с ответницата А. Т. е сключен договор за кредит за текущо потребление, в изпълнение на който банката е предоставила кредит в размер на 20 хил.лева.

Връщането на отпусната сума е следвало да стане в срок до 17.08.2025г. от датата на усвояване. Усвояването на сумата е извършено на същата дата чрез банков превод по посочена в чл. 4 от договора разплащателна сметка. Неразделна част от договора са били и приетите и подписани от ответницата ОУ и приложимата Тарифа за лихвите, таксите и комисионните в сила към деня на съответното плащане. На същата дата с ответницата М.К. бил сключен договор за поръчителство за обезпечаване изпълнението на договорните задължения на кредитополучателя. В договора за поръчителство било посочено обезпеченото задължение, а поръчителят бил запознат с ОУ към договора, погасителния план и другите условия по договора. Договорено било олихвяване с променлив преференциален лихвен процент в размер на 10,5% годишно, формиран от стойността на 6-месечен Софибор /от 0,986% към датата на сключване на договора/ и фиксирана преференциална надбавка от 9,514% при изпълнение на условията по програма „ДСК Партньори“. При нарушаване на посочените условия за сключване на договора било предвидено, че кредитополучателят губи преференциите изцяло или частично, като приложимият лихвен процент се увеличава чрез увеличаване на надбавката, съгласно условията. Съгласно промоционалните условия по стандартен кредит за текущо потребление, обезпечен с поръчителство и програма ДСК партньори, преференциалният лихвен процент се прилагал, когато за времето на издължаване на кредита кредитополучателят изпълнява изискването да има открита разплащателна сметка в банката, от която да се издължава кредита и да превежда трудовото си възнаграждение по разплащателна сметка в банката. При неспазване на тези изисквания през два последователни месеца, било предвидено отпадане на преференциалния лихвен процент. Твърди се, че на основание чл.19.1 ОУ при забава в плащането на месечната вноска частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава от 10 процентни пункта от деня, следващ падежа й. Надбавката не се прилагала, ако кредитополучателят погаси вноската до седмия ден, следващ падежната дата. На основание чл. 19.2 ОУ, при допусната забава в плащанията повече от 90 дни, целият остатък от кредита ставал предсрочно изискуем и се олихвявал с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава от 10 процентни пункта. Твърди се, че след сключване на договора, само първите четири вноски са били внесени на падежа съобразно погасителния план. Вноската с падеж 01.12.2015г. е била внесена на 15.12.2015г., а след 01.01.2016г. плащането по договора е било преустановено. Твърди, че към датата на подаване на заявлението 13.12.2018г. е налице забава в плащането на общо 36вноски. На основание чл.19.2 ОУ банката е ползвала правото си да направи цялото вземане по кредита предсрочно изискуемо. Изявлението й е било получено от кредитополучателя на 08.08.2018г. чрез ЧСИ рег. № 716 по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. С получаване на изявлението от кредитополучателя се сочи да е настъпил ефектът на предсрочната изискуемост и по отношение на поръчителите, които се твърди да не е необходимо да бъдат изрично уведомявани за това. На основание чл. 8 ОУ вр. чл. 14 от договора и Тарифата за лихвите, таксите и комисионните прилагани от банката, се сочи ответниците да дължат и 120 лева такса разходи по изискуем кредит. За събиране на вземането си, банката се снабдила със заповед по чл. 417 ГПК и изп.лист, срещу която двамата ответници възразили, което обоснова и правния интерес от заявяване на настоящата искова молба срещу тях. В евентуалност, ако съдът приеме, че предсрочната изискуемост не е обявена надлежно предхождащо подаване на заявлението, с исковата молба се прави такова, поради което и в евентуалност се заявява осъдителна претенция за същото вземане. Молбата е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата М.К. е ангажирала писмен отговор. На първо място, исковете се оспорват като недопустими. В тази връзка се сочи, че след като в договора е уговорена автоматична предсрочна изискуемост, то банката е следвало да упражни съдебно правата си в 6-месечния срок от първото нередовно плащане /15.01.2016г./ или от датата, на която счита, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем. След като това право не е упражнено в срока по чл. 147 ЗЗД, то банката е загубила правата си спрямо ответницата поръчител. На следващо място оспорва исковете като неоснователни.

Твърди, че не е уведомена относно неизпълнението на задълженията на кредитополучателя и за настъпила предсрочна изискуемост. Възразява относно размера на дълга. Сочи неравноправност на клаузите за договорната лихва, допускащи възможност за едностранна корекция на лихвения процент, довела до завишаването му във вреда на кредитополучателя. По отношение на наказателните лихви се сочи, че те следва да се начисляват от получаване изявлението за предсрочната изискуемост. Искането е за прекратяване производството спрямо ответницата, респ. отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

Настоящият състав намира за неоснователни изложените във въззивната жалба твърдения за недопустимост поради липса на предявен иск срещу двамата длъжници по издадената заповед, доколкото такова изискване за едновременно предявяване на претенцията срещу солидарни длъжници е лишено от основание. Процесуална предпоставка за предявяване на иск срещу длъжника е упражнено от него право на възражение, каквото в случая е отправил един от длъжниците, а именно настоящият жалбоподател, което е обусловило и дадените от съда указания по смисъла на чл.415 от ГПК само по отношение на него.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Поради липсата на конкретни оплаквания извън бланкетното посочване на обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон, в случая въззивната проверка следва да се ограничи до евентуално нарушение на императивни законови разпоредби.

Установява се от представените по делото писмени доказателства наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за потребителски кредит, въз основа на който на кредитополучателя е отпусната сума в размер на 20000 лева, при ГПР в размер на 12,18 %, като връщането на сумата е договорено в рамките на 120-месечен период на вноски съгласно погасителен план.

Твърди се от ищцовата страна настъпила предсрочна изискуемост на цялото вземане по кредита, като от представените по делото общи условия към договора е видно, че съгласно т.19.2 е договорено при просрочване на месечна вноска с повече от 90 календарни дни автоматично да настъпи предсрочна изискуемост, а ако законът го изисква - след уведомление на клиента.

В т.18 на ТР №4 /18.06.2014г. по т.дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС е прието, че вземането, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си, без да уведоми длъжника, става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, но след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Така изложените разрешения съдът намира за безспорно относими и към настоящата хипотеза.