Решение № 1950 от 30.07.2019, Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№

1950

30.07.2019 година град Бургас

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Бургаски районен съд пети граждански състав на седемнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в състав:

Председател: Магдалена Маринова

При секретаря: Анелия Такова, като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 9506 по описа на Бургаски районен съд за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод искова молба от

Сдружение „СЪЮЗ НА ТРАКИЙСКИТЕ ДРУЖЕСТВА В БЪЛГАРИЯ” Булстат *********, рег. по ф. дело 1664/1990 на СГС, със седалище и адрес на управление: град С ул. „“ №, представлявано от К. А. П, в качеството му на Председател на Управителния съвет, срещу Сдружение „Тракийско дружество Екзарх Антим I“ Булстат *********, рег. по ф. дело №

2176/1996 година на БОС, със седалище и адрес на управление: град Б, ул. „“ №, представлявано от Председателя Т. Д. А, за осъждане на ответника да плати на ищеца на основание чл.14 от Устава на Сдружение „СЪЮЗ НА ТРАКИЙСКИТЕ ДРУЖЕСТВА В БЪЛГАРИЯ“ сума, представляваща двадесет процента от приходите от собствените му имоти, ведно с лихвата за забава, от датата на настъпване на изискуемостта на всяко едно от задълженията до предявяване на иска, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба, както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото.

Фактическите твърдения, на които е основана исковата молба са следните:

Ищецът, чрез представляващ, твърди, че ответното сдружение „Тракийско дружество Екзарх Антим I“ , в качеството си на юридическо лице – член на

Сдружение „СЪЮЗ НА ТРАКИЙСКИТЕ ДРУЖЕСТВА В БЪЛГАРИЯ” е задължено да превежда на тримесечие за периода на членството си по 20 % от приходите от собствени имоти в касата на съюза на основание чл.14 от Устава на сдружението – ищец. Посочва, че членственото правоотношение с ответника е прекратено съгласно чл.11, ал.1, т.2 от Устава на сдружението с едностранно волеизявление с изх. № 23 от 05.04.2017 година, получено от ищеца с вх.№ 12 от 06.04.2017 година. В допълнителна молба уточнение посочва, че претендираното задължение е формирано по следния начин:

Исковата претенция за главница в размер на 3 512,20 лева за 2014 година представлява 20% от приходите от собствените имоти на ответника за периода от 01.01.2014 година до 31.12.2014 година, които съгласно приложения към исковата молба годишен финансов отчет на сдружението са в общ размер 41 000 лева и след приспадане на платена на това основание сума в размер на 4 687, 50 лева е дължима претендираната сума от 3512, 50 лева. Лихвата за забава върху главницата от 3 512, 50 лева за периода от 01.01.2015 година до 20.12.2017 година е в размер на 1060, 57 лева.

Исковата претенция за главница в размер на

5 400 лева за 2015 година представлява 20 % от приходите от собствените на ответника имоти за периода от 01.01.2015 година до 31.12.2015 година. Лихвата за забава върху главница в размер на 5 400 лева за периода от 01.01.2016 година до 20.12.2017 година е в размер на 1 082,16 лева.

Поради обстоятелството, че за 2016 година и 2017 година ответното сдружение не е обявило годишните си финансови отчети исковите претенции за тези две години са формирани въз основа на посочената за 2015 година стойност на реализирани приходи от имоти на ответното дружество – сумата от 48 000 лева.

На това основани е претенцията за периода от 01.01.2016 година до 31.12.2016 година е за заплащане на сума в размер на 9 300 лева, която е формирана след като от сумата 9 600 лева, представляваща 20 % от сумата 48 000 лева е приспадната платената сума от 300 лева. Лихвата за забава върху тази главница е в размер на 916, 33 лева, начислена за периода от 01.01.2017 година до 20.12.2017 година.

В съдебно заседание на 01.10.2018 година е прието изменение на иск в частта, в която е предявена претенция за периода от 01.01.2016 година до 31.12.2016 година и искът от сума в размер на 9 300 лева е увеличен на 11 700 лева, а искът за забава за посочената главница за периода от 01.01.2017 година до 20.12.2017 година е увеличен от 916,3 лева до размер на 1 152, 80 лева.

Задължението за периода от 01.01.2017 година до датата на прекратяване на членственото правоотношение на 05.04.2017 година е в размер на 20 % от сумата 48 000 лева или сума в размер на 2 400 лева. Законната лихва за забава върху тази главница, начислена за периода от 06.04.2017 година до 20.12.2017 година, е в размер на 173, 01 лева.

В съдебно заседание на 13.05.2019 година е предприето изменение на иск за периода от 01.01.2017 година до 05.04.2017 година като вместо главница в размер на 2 400 лева претенцията е предявена за главница в размер на 2 900 лева и вместо лихва в размер 173,01 лева претенцията за периода от 06.04.2017 година до 20.12.2017 година е в размер на 208,64 лева.

Ищецът е посочил доказателства.

В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба ответникът, чрез представляващ, е дал писмен отговор на предявения иск.

На първо място в писмения отговор е направено възражение за недопустимост на предявения иск с фактическия довод, че ответното дружество никога не е било член на сдружението – ищец. В тази връзка ответникът посочва, че не е осъществен фактическия състав на чл.10 и чл.6, ал.3, т.4 от Устава на СТДБ - подаване на заявление от представляващия юридическото лице, приемане на новия член от Общото събрание /Върховния комитет/ и вписване в книгата на членовете. Твърди, че тези факти не са се осъществили. Поради изложеното ищецът счита, че ответникът не притежава активна процесуална легитимация да предявява исковете. В допълнение посочва, че заявлението за членство следва да се предхожда от позитивно решение на управителния орган на ответното сдружение, каквото решение не е било предмет на обсъждане от управителния съвет на ТД. Ответникът твърди още, че не е налице вписване на ТД в книгата на членовете на СТДБ, а в случай, че такова е налице – то е недействително, предвид липсата на провопораждащите го факти. Поради изложеното ответникът моли съда да прекрати производството по делото като недопустимо.

В случай, че съдът не възприеме доводите за недопустимост, заявява, че исковите претенции са неоснователни. В тази насока отново излага довод, че по изложените по – горе съображения представляваното от него сдружение не е член на сдружението – ищец. Излага довод, че описания фактически състав е форма за действителност за възникване на правоотношението. Липсата на членствено правоотношение налага извод за неоснователност на предявения иск. В тази насока оспорва и следващото твърдение от исковата молба за това, че членственото правоотношение е прекратено на посоченото в нея основание, тъй като въобще не е възникнало. Посочва, че дори да се окаже, че са внасяне някакви суми от ответното сдружение те са недължимо платени и подлежат на връщане. В този смисъл оспорва твърдението, че с едностранното волеизявление от 05.04.2017 година сдружението е прекратило членството правоотношение със съюза. Ответникът посочва, че този акт има за цел да преведе юридическото положение в съответствие с фактическото положение.

На следващо място в писмения отговор ответникът, чрез процесуален представител, излага, че съгласно чл.11, ал.1, т.5 от Устава членственото правоотношение се прекратява при отпадане. Съгласно чл.11, ал.3 от Устава отпадане е налице при системно невнасяне на имуществени вноски и неучастие в дейността на сдружението. Определено е, че отпадането се констатира с документ на Централното ръководство /Управителния съвет/. Ответникът, чрез представляващ, излага довод, че в случая е именно налице тази хипотеза, която настъпва с факта на неплащане на имуществените вноски. Счита, че наличието на системно неизпълнение на месечните вноски, които са дължими на тримесечие /повече от три пъти/, е довели до автоматично прекратяване на членственото правоотношение с ищцовото сдружение още преди края на 2012 година.

На следващо място ответникът прави възражение за нищожност на разпоредбата на чл.14 от Устава на ищцовото сдружение. Посочва, че дори да се приеме, че между ищеца и ответника е възникнало валидно членствено правоотношение или същото не е прекратено поради отпадане, претенцията на ищеца е основана на нищожна разпоредба от Устава му. Посочената разпоредба въвежда задължение за всички членове – юридически лица да внасят членски внос, равен на 30% от събрания членски внос, както и 20 % от приходите от собствените им недвижими имоти. С Устава е прието, че посочените вземания /за членски внос/ се дължат периодично – на три месеца. Ответникът излага довод, че посочената разпоредба е нищожна поради противоречие със закона, заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави. На първо място в тази насока твърди, че членският внос се определя въз основа на приходите от собствените имоти на членовете – юридически лица, а не на печалбата, която те реализират в съответния данъчен период. Ответникът счита, че това е в противоречие с разпоредбите на Закона за счетоводството и Закона за корпоративното подоходно облагане. На практика се получава така, че членовете превеждат част от приходите си без значение дали в края на периода реализират печалба или не.

На следващо място ответникът посочва, че приемането на разпоредбата на чл.14 от Устава е в противоречие със закона. Моли съда да приеме, че посочената разпоредба никога не е била приемана, не е била предмет на обсъждане от страна на органа, компетентен да измени Устава, алтернативно - точка за изменение на Устава с тази редакция не е била включвана в дневния ред на общото събрание на ищцовото сдружение.

Ответникът посочва, че разпоредбата противоречи и на добрите нрави. Събирането на членския внос е предвидено да обезпечи изпълнение на целите прогласени в чл.2 от Устава на сдружението. В чл.1 от Устава е посочено, че Съюзът е независимо, непартийно, неправителствено обществено – политическо доброволно сдружение, създадено за постигане на целите, посочени в чл.2. Въпреки наличието на цели на сдружението, изрично изложени в неговия устав, събирането на суми от членски внос не се разходват за тяхното постигане, а обезпечават участието в партийни формации и коалиционни политически споразумения.

Ответникът излага довод, че основанията за нищожност на договорите се прилагат и по отношение на многостранните договори, какъвто е и уставът. В тази насока се позовава на съдебна практика.

В писмения отговор е отправено възражение за нищожност на решението /ако изобщо е налице такъв акт/, с което е прието изменение на устава в частта, която касае разпоредбата на чл.14 от него. Посочва, че дори да е включена в дневния ред е приета без да е налице необходимото мнозинство.

В писмения отговор е посочено още, че предвид наличието на уредба в ЗЮЛНЦ, дори да се приеме, че по отношение на вземането на решения от страна на общо събрание на юридическо лице с нестопанска цел и определения ред за отмяна, изключват общите правила за недействителност на сделките, решенията на общото събрание на юридическите лица с нестопанска цел по своята правна природа се доближават до решенията на общото събрание на търговските дружества и по отношение на тях по аналогия са относими разясненията, дадени в ТР №2/2002 година на ОСГК на ВКС.

На следващо място ответникът, чрез представляващ, прави възражение за изтекла погасително давност, за която в случая счита, че е тригодишна – чл.111, ал.1, б. „в” от ЗЗД.

По изложените съображения ответникът отправя искане производството по делото да бъде прекратено като недопустимо, евентуално- искът да бъде отхвърлен като неоснователен.

Ответникът е посочил доказателства.

Направените възражения в отговора на исковата молба касаят основателността на предявените претенции, а не допустимостта им поради което не е налице основание за прекратяване на производството по делото.

В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба ответникът Сдружение „Тракийско дружество Екзарх Антим I“ представлявано от Председателя Т. Д. А, е предявил насрещен иск против ищеца „СЪЮЗ НА ТРАКИЙСКИТЕ ДРУЖЕСТВА В БЪЛГАРИЯ”, представлявано от К. А. П, за осъждането да заплати сумата от 22 054, 21 лева, представляваща сбор от сумата 15 383, 50 лева главница, недължимо платен членски внос без правно основание, без да е възникнало членствено правоотношение, както следва: за периода от 01.01.2013 година до 31.12.2013 година сума в размер на 5 950 лева, за периода от 01.01.2014 година до 31.12.2014 година сума в размер на 4 933,50 лева, за периода от 01.01.2015 година до 31.12.2015 година сума в размерна 4 200 лева , за периода от 01.01.2016 година до 31.12.2016 година сума в размер на 300 лева, както и сумата 6 670, 71 лева, представляваща лихва за забава за периода от датата на плащане на всяка сума до датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва върху всяка искова претенция от деня на завеждане на настоящия иск до окончателното изплащане на сумата на ищеца по насрещния иск, както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото. Насрещният иск е основан на фактически твърдения и правни доводи, изложени по- горе като съдържащи се в писмения отговор.