Решение № 246 от 11.07.2022, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 246 гр. Пазарджик, 08.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20225200500304 по описа за 2022 година

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение №260008/02.03.2022г., постановено по гр.д.№882/2020г. по описа на РС- Пазарджик е осъдена „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр.С., район Л., бул.“Ч.В.“ №51Д, представлявано от М.С.М.- Г. и Г.Н.Г.- Изпълнителни директори, да заплати на АС. Г. М., ЕГН ********** от с.Д. ул.“8-ма“ №40, обл.Пазарджик, на основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, сумата от 3200лв., съставляваща обезщетение за причинени имуществени вреди /доплащане поставянето на тазобедрена ендопротеза/, претърпени от АС. Г. М., ЕГН ********** в резултат на пътно- транспортно произшествие, настъпило на 30.07.2013г. на републикански път ІІІ-803, км.57+550м., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда- 15.04.2020г. до окончателното й изплащане.

Осъдена е „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр.С., район Л., бул.“Ч.В.“ №51Д, представлявано от М.С.М.- Г. и Г.Н.Г.- Изпълнителни директори, да заплати на АС. Г. М., ЕГН ********** от с.Д. ул.“8-ма“ №40, обл.Пазарджик, сумата 1 от 128лв., представляваща сторените от ищеца съдебно- деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от „Застрахователно дружество Лев Инс“ АД, чрез пълномощника му адв. В.Д. от АК- Пловдив.

Твърди се в същата, че решението е неправилно, необосновано и постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон.

В тази насока си визира, че съдът не е взел предвид всички доказателства в тяхната съвкупност, като част от доказателствата са изтълкувани превратно.

Сочи се, че съдебният акт е необоснован, тъй като първоинстанционният съд не е изпълнил задължението си при преценка на доказателствения материал, да съобрази, логическите, и опитни правила, като е достигнал до несъответствие между фактическите изводи на съда и доказателствата по делото.

Твърди се, че съдът се е отклонил от стандартите за провеждане и доказване на правно релевантните факти, като ищецът не е провел пълно доказване на твърденията си и не е успял да създаде сигурно убеждение в истинността им.

Излага се фактическа обстановка от страна на жалбоподателя, като се счита, че претендираните имуществени вреди от ищеца вече са репарирани от присъденото му обезщетение по гр.д.№11978/2013г. по описа на СГС.

Твърди се, че по настоящото дело се претендират репариране на имуществени вреди, причинени в резултат на претърпяна от ищеца операция на дясна тазобедрена става. Както първоинстанционният съд, така и въззивният съд при разглеждане на предходното водено между страните дело пред СГС са взели предвид, като едно от обстоятелството определящо справедливия размер на присъдени неимуществени вреди е „последиците за здравето на ищеца и прогнозите за бъдещото му здравословно състояниедефицит на движение на дясната тазобедрена става от 40 градуса с неблагоприятна прогноза за възстановяване, накуцваща походка; белези на външната страна на бедрото и над външния глезен“.

Приема се, че съдът при решаване на въпросното дело е съобразил с решението си всички негативни последици, болки и страдания, търпени от 2 ищеца към този момент, както и бъдещите такива проявления, които са включвали и претендираните по настоящото дело- извършване на процесната операция и заплащането на разходи за това. Отчетено е обстоятелството, че прогнозите за здравето на ищеца включват въпросната операция за подмяна на тазобедрената става, тъй като движението й е ограничено и има неблагоприятна прогноза за възстановяването й и възстановяването на подвижността и походката на ищеца. Ето защо, както процесната операция, така и претърпените във връзка с нея вреди са били предвидими, следвало е и са отчетени в предходното дело.

В този смисъл се приема, че искът се явява недоказан, по основание и е трябвало да бъде отхвърлен.

Искането е да се отмени обжалваното решение, като се отхвърли предявения иск за имуществени вреди, ведно със законните последици от това.

Моли се за присъждане на деловодните разноски за двете инстанции, съобразно отхвърлената част от исковете.

В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК от другата страна в процеса- АС. Г. М., чрез Адвокатско дружество „Д. и Х.“, представлявано от адв.Г.Б. Х.управител е постъпил писмен отговор.

В него се счита, че депозираната от „Лев Инс“ АД въззивна жалба е изцяло неоснователна.

Сочи се, че наведените от ответника оплаквания са лишени от правно основание, както и са недоказани, с оглед събрания по делото доказателствен материал и извършеното признание на спорните по делото обстоятелства.

Визира се, че първоинстанционният съд в решението си е достигнал до правилни и съответстващи на събраните по делото доказателства изводи относно наличието на всички предпоставки за уважаване на предявения от ищеца иск, с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./.

В този смисъл се излагат подробни съображения.

Искането е за потвърждаване на обжалваното решение, като се остави без уважение подадената въззивна жалба.

Моли се за присъждане на разноски пред двете съдебни инстанции.

В съдебно заседание, жалбоподателят „Застрахователно дружество Лев 3

Инс“ АД, редовно призован, представител не се явява.

Ответникът по жалбата- АС. Г. М., редовно призован, не се явява. От страна на процесуалния му представител адв.Г.Б. Х. е постъпило писмено становище, с което се моли да бъде потвърдено обжалваното решение. Моли се за присъждане на разноски в производството за което се представя списък на разноски по чл.80 от ГПК. При условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на разноските на ответната страна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени в съвкупност и поотделно, съдът приема за установено следното:

Производството пред РС- Пазарджик е образувано по повод на предявена искова молба от страна на АС. Г. М., против „Застрахователна компания Лев Инс“АД, с цена на иска от 3200лв.

Твърди се в същата от страна на ищецът, че на 30.07.2013 г., около 15:50 часа, на републикански път ІІІ-803, км.57 + 550м., МПС марка „ВАЗ”, модел „2107“, с peг. №.. АН, управлявано от .Б.А.Ч.. е самокатастрофирало.

Вследствие на пътния инцидент е пострадал АС. Г. М., който е бил пасажер в лекия автомобил.

Твърди се, че за пътния инцидент е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с вх.№КАТ-12405/28.08.2013г. По случая е образувано ДП № ЗМ 1001/30.07.2013г. по описа на РУ на МВР- Пазарджик.

Наказателното производство е приключило с Решение, постановено по НОХД №2048/2013г., по описа на PC- Пазарджик, с което обвиняемият .Б.А.Ч.. е бил признат за виновен по повдигнатото му обвинение за причиняване на ПТП, като същият е освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78а НК.

Съдебният акт е влязъл в законна сила на 28.12.2013г.

Твърди се, че непосредствено след инцидента, ищецът е откаран по спешност в „МБАЛ- Пазарджик” АД, където е хоспитализиран за периода от 30.07.2013г. до 05.08.2013г. След извършените прегледи и изследвания, на пострадалия е поставена окончателна диагноза, която по своя медикобиологичен характер се изразява в следното: мозъчно сътресение със загуба на съзнание; закрито счупване на черепа; разкъсна рана на десен слухов проход; фрактура на тибия и фибула на дясна подбедрица; фрактура на бедрената шийка на дясна тазобедрена става; фрактура на срамна кост; фрактура на дясна слепоочна кост; фрактура на десен и ляв максиларен синус;

4 фрактура на носа.

Сочи се, че видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с вх.№КАТ- 12405/28.08.2013г., виновният за процесното ПТП водач попада в кръга на лицата, чиято отговорност за причинени вследствие на ПТП вреди се покрива от застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със „ЗК Лев Ине” АД.

Сочи се, че ищецът е предявил съдебна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди претърпени, вследствие на процесното ПТП. Образувано е гр.д.№11978/2013г., по описа на СГС, 1-2 състав. По същото дело е постановено Решение от 14.01.2015г., с което „ЗК Лев Инс“ АД е осъдено да заплати на ищеца сумата от 100000лв.

Решението на СГС е обжалвано и е потвърдено с Решение по гр.д.

№2633/2016г., по описа на САС, 7 състав- недопуснато до касационно обжалване с Определение №235/11.04.2017г., постановено по т.д.№65/2017г., по описа на ВКС, II т.о.

Твърди се, че на 27.09.2017г., ищецът е постъпил в Отделение по ортопедия и травматология към УМБАЛ „Пълмед“ ООД- клон „МС Здраве“гр.Пазарджик, с оплаквания от болки и ограничени до невъзможни движения в областта на дясна тазобедрена става, които били, вследствие от получената при процесното ПТП фрактура на шийката на дясно бедро. След провеждане на необходимите прегледи и изследвания било установено, че при ищеца са налице образни данни за артрозни изменения на тазобедрена става, с оглед на което му била поставена следната диагноза: „посттравматична коксартроза“.

На 28.09.2017г. ищецът претърпял оперативна интервенция, при която е извършена тотална смяна на дясна тазобедрена става, посредством ендопротезиране чрез метални импланти. На 09.10.2017г., ищецът бил изписан с предписания за провеждане на медикаментозна и антикоагулантна терапия.

Твърди се, че ищецът е направил разходи за лечението си в размер на 3200лв., за които разполага с Фактура №2000043620/28.09.2017г., издадена от УМБАЛ „Пълмед“ ООД- МС „Здраве“- гр.Пазарджик.

Цитира се Решение №161 от 17.01.2013г. на ВКС по т.д.№1040/2011г., Iт.о., ТК, докладчик съдията П., където съда приема следното „С ал.1 на чл.51 ЗЗД, законодателят е регламентирал пълното обезщетяване на понесените при 5 непозволено увреждане неблагоприятни последици за пострадалия. На обезщетяване подлежат както вредите, които са настъпили, така и вредите, които ще настъпят, стига те да са пряка и непосредствена последица от деликта- т.1 на ППВС №4/1968г. С т.10 на ПП №4/1975г. ВС на НРБ в съответствие с принципа на пълното обезщетяване е разгледана хипотезата, когато по- късно настъпилите вреди съставляват влошаване на състоянието на пострадалия, комуто в предходен момент вече е било присъдено обезщетение.

Това не следва да се тълкува в смисъл, че по- късно настъпилите вреди подлежат на обезщетяване само ако могат да бъдат квалифицирани като влошаване и не подлежат на обезщетяване и когато са настъпили при етап от лечението/възстановяването на пострадалия с цел подобряване на състоянието му. По отношение на неимуществените вреди, последващото обезщетяване би било неоснователно, само ако настъпването им е било взето предвид в предходното производство и е формирало размера на присъденото обезщетение. Това изрично е посочено в т.10 на ППВС №4/1975г.

Предходното обезщетение за претърпени имуществени вреди, обаче, не може да обхваща и новопостъпилите, освен присъдените при условията на бъдеща периодичност такива. Пред такава хипотеза в случая не сме изправени и произнасянето по правния въпрос не я обхваща. Т.е. при новопостъпили имуществени вреди, дори те да не се настъпили в резултат от влошаване на състоянието, обезщетяване се дължи, стига те да са пряка и непосредствена последица от увреждането. “.

Твърди се, че с молба с вх.№16256/06.12.2019г., ищецът е отправил претенция до „ЗК Лев Инс“ АД за изплащане на застрахователно обезщетение за имуществените вреди, в размер на 3200лв.- разходи за лечение. Независимо от горното, към настоящия момент застрахователят не се е произнесъл по искането на ищеца.

Сочи се, че тъй като направените разходи не са взети предвид при постановяване на съдебния акт по предходното гражданско производство, в процесния случай е налице правно основание ищецът да предяви настоящата искова претенция за обезщетение за претърпените от него имуществени вреди.