Решение № 322 от 08.07.2026, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 322 гр. Пазарджик, 08.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева в присъствието на прокурора С. Г. Я. като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20265200500487 по описа за 2026 година

Производството е въззивно, по реда на чл.258 от ГПК.

С Решение №121/24.04.2026г., постановено по гр.д.№1118/2025г. по описа на РС- В. е осъдена Прокуратурата на Република България, гр.София, бул.„Витоша“ 2, да заплати на В. С. К., с ЕГН **********, с адрес: гр.В., ул.

„Н. В." №**, сумата от 766,94 евро /равностойността на 1500лв./, представляваща обезщетение за имуществени вреди, за заплатено адвокатско възнаграждение, претърпени вследствие на обвинение в извършване на престъпление по чл.216, ал.1 от НК, по ДП №642/ по описа на РУ В. за 2017г. и номер 1831 от 2017г. по описа на РП Пазарджик, ТО В., което производство е прекратено с Постановление за прекратяване от 22.07.2022г., ведно със законната лихва, за периода от 23.12.2022г. до окончателно плащане на главницата.

Осъдена е Прокуратурата на Република България, гр.София, бул.

„Витоша“ 2, да заплати на В. С. К., с ЕГН **********, с адрес: гр.В., ул.„Н.

В." №**, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 5,11 евро /равностойността на 10лв./, представляваща заплатена държавна такса.

1

Осъдена е Прокуратурата на Република България, гр.София, бул.

„Витоша“ 2, да заплати на адв.С. М., АК Пазарджик, личен № **********, със служебен адрес: гр.В., бул.„Х. А." №**, бл.*, ет.*, ап.**, на основание чл.38, ал.2 от ЗА, сумата от 200 евро, представляваща адвокатско възнаграждение по оказана безплатна правна помощ.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от А. П.- прокурор в Районна прокуратура- Пазарджик, Териториално отделение- В., като представител по право на Прокуратурата на Република България.

Счита се, че осъдителното решение срещу Прокуратурата на Република България е неправилно, поради нарушаване на материалния закон, съществено нарушаване на процесуални правила и необоснованост.

Приема се, че същото е неправилно, тъй като отговорността за разноски се реализира в производството, в което същите са били направени.

Твърди се, че присъденото обезщетение за имуществени вреди в размер на 766,94 евро /равностойността на 1500лв./ е недоказано и по основание и по размер, като освен това е прекомерно заплатеното адвокатско възнаграждение, с оглед извършените от него действия по наказателното производство и в този смисъл в настоящото гражданско производство може да се намали заплатеното в наказателното производство адвокатско възнаграждение.

Визира се, че не са представени доказателства за обема на извършените процесуални действия с участието на упълномощения адвокат. Освен това, оригиналите на договорите за правна защита и съдействие и документите за извършеното плащане трябва да се намират в кориците на делото, във връзка с което е направен разхода. Представеното копие на договор за правна защита и съдействие /без да е посочена датата на сключването му/ с предмет: процесуално представителство, защита и съдействие пред ОС- Пазарджик по ВНОХД №119/2020г. с договорено възнаграждение 600лв. е идентичен по съдържание с издаден от кочан договор за правна защита и съдействие №004019 от 23.06.2020г., който е със същия предмет и договореното възнаграждение е със същия размер. Реално заплатено в брой адвокатско възнаграждение се установява с приетите в страната платежни документи, какъвто в случая съставлява единствено издадения от адвокатския кочан договор за правна защита и съдействие.

2

Оспорва се иска за тези имуществени вреди и по размер. Визира се, че съгласно ТР №1/2017г. от 18.12.2018г. по тълк.дело №1/2017г. на ОСГК на ВКС, в случай че уговореното адвокатско възнаграждение надвишава разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение, изплатеното в повече няма за причина незаконното обвинение и не е необходима последица от него. То остава в тежест на неположилия дължимата грижа пострадал, тъй като е в причинна връзка с неговото поведение. За платеното в повече държавата не дължи обезщетение.

Сочи се, че що се отнася до присъденото адвокатско възнаграждение по оказана безплатна правна помощ, следва да се отбележи че делото по ЗОДОВ не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което не би следвало при уважаване на предявения иск да се определя възнаграждение за адвокат, надвишаващо предвиденото минимално възнаграждение в Наредба №1/2004г. на Висшия адвокатски съвет. Освен това, с оглед даденото разрешение в постановеното решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С- 43 8/2022г.

(задължително за съдилищата, съгласно чл.633 от ГПК) по преюдициално запитване на СРС, при определяне размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спора и при приложение на разпоредбата на чл.38 от ЗАдв., съда не е обвързан с посочените в Наредба №1/2004г. минимални размери. Възнаграждението следва да бъде определено при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото и действително извършената работа.

Визира се, че поради неоснователността и недоказаността на иска, лихви и разноски не се дължат.

Счита се освен това, че в случая Прокуратурата на Република България би следвало също така да бъде освободена от отговорност и по смисъла на чл.5, ал.1 от ЗОДОВ или най- малкото е приложим чл.5, ал.2 от 30ДОВ, тъй като ищеца също е допринесъл и е станал причина за воденото производство срещу него.

Искането е да се реши спора по същество и се отмените обжалваното в осъдителната му част спрямо Прокуратурата на Република България, като постановите друго, с което да с отхвърли изцяло исковата молба или да се намали присъденото обезщетение.

В срок е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- В. С. К., 3 чрез пълномощника му адв.С. М..

Твърди се в него, че подадената жалба е неоснователна, а обжалваното решение е правилно и законосъобразно.

В този аспект се визира, че с депозираната въззивна жалба не се оспорва фактическата обстановка по случая- повдигането на обвинение, внасяне на обвинителен акт и окончателен прекратителен прокурорски акт постановен от компетентната прокуратура.

Сочи се, че наведените оспорвания срещу първоинстанционното решение относно липса на доказателства за предоставена адвокатска защита, както и нейния обем в хода на наказателното производство и за прекомерност на присъдените разноски не може да бъдат споделени.

По отношение на първото възражение във въззивната жалба се приема, че то е неоснователно, защото заплатените адвокатски възнаграждения в производството са съразмерни на положения труд, като няма никаква законова пречка да бъдат представяни отделни Договори за правна защита и съдействие на различни дати в процеса, като видно от външния вид на процесните то е различен.

Визира се, че в случая с повдигнатото обвинение по чл.216, ал.1 от НК, съобразно чл.13, ал.1, т.2 от Наредба №1 от 9 юли 2004г. за възнаграждения за адвокатска работа /загл.изм.- ДВ, бр.14 от 2025г.), за защита на подсъдимия се предвижда минимално възнаграждение от 1000лв., като отделно от това според чл.14, ал.2 от Наредбата за защита по наказателно или административно наказателно дело с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 250лв. Така заплатеното възнаграждение е съответно на адвокатския труд положен в дело с фактическа и правна сложност във въззивната фаза на процеса, като предвид положените усилия на процесуалния представител то делото е върнато за ново разглеждане в PC- В..

Относно второто възражение се приема, че то е несъстоятелно, тъй като присъденото за първата инстанция адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата не е прекомерно каквото твърдение е залегнало във въззивната жалба. Това е така, тъй като са извършени множество процесуални действия по делото изразяващи с в 1.изготвяне и депозиране на искова молба с цитирана съдебна практика в нея; 2.нарочно 4 изготвено Становище по доклада по делото в писмен вид; 3.участие в открито съдебно заседание; 4.изготвянето на подробни писмени бележки. Отделно от това присъденото възнаграждение е съобразено и с Решение на СЕС по дело С-43 8/2022г., като в такъв смисъл е дори и самото искане за присъждане на възнаграждение- под минимума.

Искането е да се отхвърли депозираната въззивна жалба, като неоснователна и се потвърдите обжалваното решение.

Моли се за присъждане на сторените разноски във въззивното производство.

В съдебно заседание, жалбоподателят- ответник- Прокуратура на РБългария се явява прокурор С. Я.. От страна на същият се поддържа подадената от прокуратурата въззивна жалба като се моли тя да бъде уважена, а обжалваното първоинстанционно решение, като неправилно и необосновано се отмени. Излага съображения в тази насока. Оспорва се размера на адвокатските възнаграждения по наказателното дело, така и претендираните по настоящото дело, със списъка на разноски, като прекомерни.

За ответникът по жалбата и ищец в първоинстанционното производство- В. С. К., редовно призован не се явява. Не се явява и процесуалния му представител адв.С. М.. От страна на последния е постъпило писмено становище с което оспорва подадената въззивна жалба по съображения изложени в отговора на въззивната жалба. Моли се за присъждане на сторените разноски.

Пазарджишкият окръжен съд, съобразявайки правомощията си визирани в чл.269 от ГПК, провери изцяло валидността на обжалваното решение, неговата допустимост, а по останалите въпроси с оглед изложеното във въззивната жалба, прие за установено следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по повод на искова молба от В. С. К., чрез адв.С. М., АК- Пазарджик срещу Прокуратурата на Република България, за заплащане на сумата от 1500лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие на обвинение в извършване на престъпление по чл.216, ал.1 от НК, по досъдебно производство №642 по описа на РУ В. за 2017г. и номер 1831/2017г. по описа на РП- Пазарджик, ТО В., ведно със законната лихва, считано от 23.12.2022г., като същото е по реда на чл.2 от ЗОДОВ.

5

Твърди се в същата, че посоченото ДП е приключило с обвинителен акт от 04.07.2018г., като след внасянето му в РС- В. е било образувано НОХД №297/2018г., където в проведеното разпоредително заседание безспорно било установено, че по време на ДП били допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, като делото било върнато на прокуратурата. След връщане на делото на прокуратурата, същата изготвила нов обвинителен акт, като било образувано НОХД №517/2018г. по описа на РС- В..

Сочи се, че с присъда по делото от 17.12.2019г. ищецът бил оправдан по повдигнатото му обвинение и бил признат за невиновен. С Решение по ВНОХД 119/2020г. по описа на ОС- Пазарджик, първоинстанционната присъда била отменена, а делото върнато за разглеждане от друг състав на съда. Така било образувано НОХД №240/2020г., като в разпоредителното заседание делото било отново върнато на прокуратурата заради процесуални нарушения. Последвали няколко спирания на ДП, които били обжалвани.

Последното спиране на ДП, с правно основание по чл.25, ал.1, т.6 от НПК, отново било отменено, този път по ч.н.д.№461/2021г. по описа на РС- В., като след съдебния акт е последвало действие по ДП от 22.07.2022г., което било постановление за прекратяване. Същото било потвърдено като законосъобразно на 23.12.2022г. със съдебен акт, постановен по в.ч.н.д.

№569/2022г. по описа на ОС- Пазарджик.

Твърди се от страна на ищецът, че в хода на гореописаните процесуални действия е ангажирал адвокат, за което бил платил сумата от 1500лв. в брой, а именно: по НОХД №517/2018г. л. 4 от делото- 300лв.; ВНОХД №119/2020г. на ПОС /л.58 от делото/ 600лв. и ВНОХД №119/2020г. на ПОС- л.93/ сумата от 600лв., което представлявало имуществени вреди от незаконосъобразни действия на ответника по настоящия иск.