Решение № 130 от 15.04.2026, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 130 гр. Перник, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ Въззивно гражданско дело № 20261700500068 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. на ПРС № 31390/24.11.2025 г., подадена от П. Е. Б. с ЕГН:********** и адрес: *** чрез адвокат Н. Н. от САК срещу решение № 963/30.10.2025 г. по гр. дело № 6401/2024 г. на Районен съд – Перник, с което е постановено следното: жалбоподателят е осъден на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД да заплати на С. А. Г. с ЕГН:********** и адрес: *** сума в размер на 3000 лева (частична претенция от обща в размер на 10 000 лева) – обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на това, че ответникът е преминавал без изрично позволение през имота, обитаван от ответника на 08.07.2024 г., че на 09.07.2024 г. ответникът е изхвърлил боклука през портата, в двора на този имот, че на 16.08.2024 г. ответникът в 20:56:28 ч. спрял електрозахранването в дома на ищеца, че на 20.08.2024 г. в 04:56:37 ответникът отново отишъл до електрическото табло, намиращо се на улицата и отново изключил електрозахранването в дома му, че това е сторено и в 05:04:54 ч., както и на 21.08.2024 г. в 22:39:32 ч., както и че ответникът нарекъл ищеца: „***, ***, ще те убия, ей!“, а по късно същия ден в 10:47:12 ч. удря една от камерите на ищеца с дълъг прът; ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба (07.11.2024 г.) до окончателното заплащане на дължимите суми; - отхвърлени са изцяло като неоснователни предявените от жалбоподателя искове с правно основание чл. 45, 1 ал. 1 ЗЗД за осъждане на С. А. Г. да му заплати сума в размер на 3500 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в отправените от ищеца към ответника реплики „П., ти си престъпник, П. престъпник такъв, П., крадец на ток“, от разполагане на камера и прожектор, насочени към дома и стаята, в която спи в периода от 01.06.2024 г. до 28.08.2024 г., както и 1500 лева поради подаване на множество сигнали в полицията от ищеца спрямо него, представляващи злоупотреба с право; както и жалбоподателят е осъден да заплати на С. А. Г. сума в размер на 1200 лева разноски в настоящото производство, съобразно изхода от спора.

Жалбоподателят счита решението за неправилно и незаконосъобразно, поради което моли окръжния съд да го отмени и върне делото за ново разглеждане от първата инстанция, алтернативно – да го отмени в осъдителната част изцяло и да уважи претенцията на жалбоподателя, включително и за разноски.

Твърди, че съдът възприел безкритично твърденията от исковата молба и проявил пристрастност, включително чрез неравно третиране на страните при изискването за конкретизация на претенциите.

Основните оплаквания, се изразяват в това, че съдът: - присъдил обезщетения за вреди и периоди, които не били предмет на иска (напр. приемане на продължителен шестмесечен вредоносен ефект, „спане на запалена лампа“, посегателство срещу камера и „нахлуване“ в имот без надлежна претенция); - направил неправилни фактически изводи относно броя и датите на прекъсванията на електрозахранването, местоположението и характера на камерите, както и относно съсобствеността и ползването на имота; - определил обезщетението за неимуществени вреди без ясни критерии и без съобразяване с принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД, като не било отчетено, че искът е частичен; - нарушил правилата за оценка на свидетелските показания (чл. 172 ГПК), като кредитирал изцяло показанията на съпругата на ищеца – пряко заинтересовано лице, и игнорирал други свидетели, без да проведе очни ставки при противоречия (чл. 174 ГПК); - не мотивирал достатъчно изводите си относно твърдените обиди, като липсват доказателства (напр. звукозаписи), а имало противоречия във времето и съдържанието на показанията; - приел неправомерно видеозаписи като доказателства, въпреки възраженията за нарушение на правото на личен живот и защита на личните данни по чл. 32, ал. 1 КРБ и относимата практика на ВКС, като неправилно квалифицирал ищеца като „оператор на лични данни“.

По отношение на насрещната искова молба се поддържа, че тя била неправилно отхвърлена: съдът направил произволни и недоказани изводи относно осветление, камери и прожектори; не обсъдил обидите и действията на ищеца спрямо ответника; проявил субективност и неравно прилагане на свободата на словото.

Отделно се оспорва отказът на съда да събере доказателства относно злоупотреба с правото на подаване на жалби и сигнали от ищеца (многобройни сигнали до МВР), което лишило ответника от възможност да докаже претенцията си.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК С. А. Г. чрез адвокат И. Т. от САК е подал отговор, с 2 който оспорва изцяло въззивната жалба като неоснователна, като признава процесуалната допустимост, но поддържа, че атакуваното решение било правилно, обосновано и законосъобразно, поради което моли окръжния съд да остави жалбата без уважение, потвърди обжалваното решение и му присъди разноски за въззивната инстанция.

Излага съображения, че: - бил предявен един общ иск за неимуществени вреди с цена 10 000 лв., произтичащи от множество конкретизирани противоправни действия, като законът не изисквал отделна оценка за всяко действие; обезщетението правилно било определено по справедливост по чл. 52 ЗЗД, а възраженията за „общо“ определяне на сумите били неоснователни и преклудирани; - изводът на съда за продължителен вредоносен ефект (около шест месеца) бил подкрепен от свидетелски показания и доказателства, като конфликтът между страните продължил и след август 2024 г.; - в исковата молба имало ясно формулирана претенция за опити за повреждане на охранителна камера, като конкретното действие (удари с прът по камерата) било доказано със записи и свидетелски показания; изводът за „нахлуване“ в имота бил правилен, тъй като процесният парцел представлявал един съсобствен имот, неформално ограден, и ответникът навлязъл без разрешение в жилището на ищеца; - размерът на присъденото обезщетение бил мотивиран и съобразен с критерия за справедливост, без конкретни контрадоводи от въззивника; - свидетелските показания на Т. Г. били последователни и подкрепени от писмени и веществени доказателства, докато показанията на свидетеля И. правилно не били кредитирани поради конфликт на интереси и противоречия; - твърденията за осветяване с прожектор и вреди от него били недоказани – камерите работели с инфрачервена подсветка, имотите не били съседни и липсвали доказателства за наличие на прожектор; - насрещният иск за обиди („престъпник“, „крадец на ток“) правилно бил отхвърлен, тъй като не били доказани неимуществени вреди за П. Е., а дори и при изричане на подобни думи, поведението му било противоправно; - видеозаписите били допустимо доказателствено средство – заснети били на случаен принцип от охранителни камери, приети след съдебен оглед, не били оспорени по автентичност и не нарушавали защитата на личните данни, като възраженията срещу тях били преклудирани; - цитираната от въззивника практика за противоправно видеонаблюдение била неприложима, тъй като в случая записите били с охранителна цел и не били разпространявани публично.

В съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят поддържа изцяло и детайлно изложените във въззивната жалба оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение, като настоява за неговата отмяна и уважаване на предявената претенция в пълен обем, както и за уважаване на насрещните искове.

Претендира и присъждане на разноски. От своя страна, въззиваемият поддържа отговора си, с който оспорва въззивната жалба и моли съда да я отхвърли като неоснователна и потвърди решението в обжалваната му част. Претендира и присъждане на разноски.

Окръжен съд – Перник, в настоящият си съдебен състав, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намира жалбата за процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от 3 процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество я намира за неоснователна поради следните съображения:

Производството пред Районен съд – Перник е образувано по искова молба на С. А. Г., с която ищецът е предявил срещу П. Б. Е. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 3 000 лв., предявена като частичен иск от общо 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че между страните са възникнали конфликти във връзка със съседски отношения в ***, като след влошаване на отношенията ответникът започнал системно да проявява агресивно и противоправно поведение спрямо ищеца. Излага се, че на 08.07.2024 г. ответникът без разрешение влязъл в имота на ищеца, за да оглежда разположението на охранителните камери; на 09.07.2024 г. хвърлил боклук през портата в двора на ищеца; на 16.08.2024 г., 20.08.2024 г. и 21.08.2024 г. умишлено прекъсвал електрозахранването на дома му чрез уличното електрическо табло; а на 28.08.2024 г. многократно отправил към него обидни и заплашителни реплики, включително думите „***, ***, ще те убия, ей!“, както и по-късно същия ден повторно го обиждал с думата „***“.

Поддържа се още, че на същата дата ответникът с дълъг прът удрял по камера за видеонаблюдение, монтирана на фасадата на къщата на ищеца, като действията били повторени и след посещение на полицейски екип. Според ищеца в резултат на това поведение е претърпял значителни неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, страх, безсъние, чувство за несигурност, унижение и накърняване на честта и достойнството му.

Моли ответникът да бъде осъден да му заплати претендираната сума, ведно със законната лихва и разноските по делото.

Ответникът П. Б. Е. е подал отговор, с който счита иска за допустим, но изцяло неоснователен. Оспорва твърденията за извършено противоправно поведение и поддържа, че влошените отношения между страните се дължат на конфликтното поведение на ищеца и на спора му с друг съсед – И. И.. Твърди, че на 08.07.2024 г. не е нахлувал в имота на ищеца, а само е преминал покрай оградата към съседен имот, където разговарял със строители; че на 09.07.2024 г. не е изхвърлил свой боклук в двора на ищеца, а е върнал отпадъци, които ищецът изхвърлял покрай оградата му; както и че не е прекъсвал електрозахранването, като сочи, че в селото често имало прекъсвания на тока по различни причини. Отрича да е отправял обиди и заплахи към ищеца. Посочва, че на 28.08.2024 г. действително са идвали полицейски служители, но по повод напрежение, предизвикано от силен прожектор, монтиран от ищеца, който осветявал улицата и стаята, в която спял ответникът. Оспорва и доказателствената стойност на представените видеозаписи, като поддържа, че същите са недопустими поради противоречие с чл. 32, ал. 1 и 2 от Конституцията. Иска предявеният иск да бъде отхвърлен.

С отговора на исковата молба ответникът е предявил и насрещен иск, прието от съда за разглеждане, срещу С. А. Г. с правно основание чл. 211, ал. 1 ГПК вр. чл. 45 ЗЗД, за сумата 4

5000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

В насрещната искова молба се твърди, че след като П. Е. отказал да заеме страната на Г. в спора му със съседа И. И., последният започнал целенасочено да го тормози. Излага се, че Г. монтирал 200-ватов прожектор, насочен към прозорците и помещенията на къщата на насрещния ищец, включително към стаята, в която спял, като светлината била силна, смущавала съня му и причинила безсъние, тревожност и преумора. Твърди се също, че Г. поставил видеокамера, която заснемала денонощно улицата-тупик и движенията по нея, поради което насрещният ищец се чувствал следен, унизен и засегнат в личната си сфера.