Решение № 14440 от 23.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14440 гр. С., 23.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. Т. при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. Т. Гражданско дело № 20241110116060 по описа за 2024 година

Предявени са от ищеца Ф. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „Я.“ № 17, вх. 1, ет. 1, ап. 1, чрез адв. М. Д., срещу ответника „Стик Кредит“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. Ш., пл. „О.“ № 13Б, представлявано от изпълнителния директор Х. Т., съединени в условията на евентуалност установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 26, ал. 1, пр.2 ЗЗД, чл. 26, ал.

1, пр. 3 ЗЗД и чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит от разстояние с № *****/15.08.2021 г., поради противоречие със закона, евентуално поради заобикаляне на закона, а в условия на евентуалност – за прогласяване нищожността на клаузите в чл. 17 и чл. 27 от договора поради противоречието и със закона, евентуално поради накърняване на добрите нрави и евентуално поради това, че е неравноправна клауза; осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати сумата от 960,00 лв., представляваща подлежаща на връщане сума на основание чл. 23 ЗПК, като платена по нищожен договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние, с № *****/15.08.2021 г., респективно по нищожни негови клаузи в чл. 17 и чл. 27, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 20.03.2024 г. до окончателното плащане, и осъдителен иск с правно основание чл. 12 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1250 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди /стрес, безпокойство, раздразнителност, напрегнатост и проблеми със съня/, настъпили в резултат на заплащането на необосновано завишени суми поради нищожността на договор за потребителски кредит от разстояние с № *****/15.08.2021 г., респективно на клаузите на чл. 17 и чл.

27 от него, ведно със законната лихва от датата на сключването на договора – 15.08.2021 г. до окончателното плащане.

Ищецът Ф. Г. Г. извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че с ответника са сключили договор за потребителски кредит от разстояние с № *****/15.08.2021 г., по силата на който е получил сумата от 800 лв., при фиксиран 1 годишен лихвен процент от 28,80 % и годишен процент на разходите от 32,92 %.

Поддържа, че в чл. 17 от договора било уговорено, че в срок до три дни от получаване на заемната сума заемателят следвало да обезпечи всички задължение по договора чрез поръчител, който следвало да отговаря на подробно посочени в чл. 20 от общите условия изисквания, или чрез банкова гаранция. В чл. 27 от договора било предвидено заплащането на неустойка в размер на 0,9 % от усвоената сума за всеки ден, през който не е предоставено някое от договорените обезпечения, като ищецът твърди да му е начислена такава неустойка в размер на 771,58 лв. Ищецът твърди, че е погасил изцяло предсрочно задълженията си по договора, като е заплатил на ответника сумата от 1760 лв. Поддържа се, че с уговорената неустойка се заобикаляла нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като тя представлявала разход по кредита /скрита възнаградителна лихва/ и следвало да е включена в размера на ГПР, като така този процент щял да надвиши законоустановения максимум. Според ищеца това следвало да се приравни и на липсващ ГПР и да доведе до нищожност на целия договор за кредит на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В тази връзка се поддържа още, че в договора не бил посочен действителният размер на ГПР, нито как е формиран същият и какво точно включва. Развиват се подробни аргументи, че неустойката представлявала разход по кредита и нейното заплащане било неизбежно. На следващо място, ищецът развива доводи, че клаузата за неустойка в чл. 27 от договора е нищожна, поради накърняване на добрите нрави, тъй като нямала обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, доколкото била необосновано висока и уговорена с цел да гарантира неоснователно обогатяване на кредитора, като се излагат подробни мотиви в тази насока. По този начин според ищцовата страна се нарушавал и чл. 33, ал. 1 ЗПК, което също било основание за нищожност на клаузата. Поддържа се, че по начина, по който е уговорена, неустойката била и неравноправна, което било самостоятелно основание за недействителност. Ищецът се позовава на чл. 23 ЗПК и развива съображения, че поради недействителността на целия договор, респективно на клаузата за неустойка в чл. 27, следва да дължи само чистата стойност на кредита, а надплатената сума от 960 лв. следвало да му бъде възстановена от ответното дружество, като получена без основание. Твърди още, че в резултата на нищожността на договора, респективно на клаузите на чл. 17 и чл. 27 от него, се е наложило да заплати на ответното дружество прекомерно високи суми, в резултат на което е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, безпокойство, раздразнителност, напрегнатост и проблеми със съня, като оценява същите на 1250 лв. и счита, че следва да му бъдат заплатени от ответника. Моли за уважаване на предявените искове, претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Стик Кредит“ АД, като същият признава, че между страните е сключен по реда на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ договор за потребителски кредит от разстояние с № *****/15.08.2021 г., по силата на който е предоставил в заем на ищеца сумата от 800 лв. Оспорва обаче уговорената в чл. 27 от договора неустойка да е нищожна, като развива подробни аргументи в тази насока. Посочва, че нямало законоустановен максимален размер на неустойката, като евентуалното завишаване на същия отговаряло на обезпечителната и санкционната й функции. Поддържа, че ищецът е имал възможност да се запознае с условията на договора преди да го сключи и съответно да подготви бъдещото обезпечение, като е действал недобросъвестно, поемайки задължения, които не може да изпълни. Моли исковете да бъдат отхвърлени.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

2

Между страните не е спорно, а това се установява и от представения по делото Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № *****, че между страните е сключен по реда на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ договор за потребителски кредит от разстояние с № *****/15.08.2021 г., по силата на който ответникът „Стик Кредит“ АД е предоставил на ищеца Ф. Г. Г. в заем сумата от 800 лв., с уговорен лихвен процент 28,8 %, ГПР 32,92 % и срок на погасяване 12 месеце.

Не е спорно между страните и обстоятелството, че в чл. 27 от договора е уговорено заплащането на неустойка в размер на 0,9 % от усвоената сума за всеки ден, през който не е предоставено някое от договорените в чл. 17 обезпечения.

В чл. 17, ал. 1 от договора за потребителски кредит е уговореното задължение за кредитополучателя да предостави едно от следните обезпечения в срок от 3 дни от сключване на договора – поръчител или банкова гаранция (поне едно от изброените), като поръчителите следва да отговарят кумулативно на следните условия, предвидени в Общите условия към договора да кредит: дееспособно физическо лице, навършило 21 години, притежаващо българско гражданство, с постоянно местоживеене в България, с непрекъснати осигурителни права през последните 12 месеца преди датата на подаване на заявката за кредит, което полага труд по трудово/служебно правоотношение по безсрочен трудов договор и не е в период на предизвестие за прекратяване на трудовото/служебно правоотношение към датата на подаване на заявката за кредит, както и е получавало редовно възнаграждението си за последните 12 месеца преди датата на подаване на заявката за кредит. Също така е предвидено, че поръчителят следва да са отговаря и на следните допълнителни изисквания и да представи следните документи: минимален осигурителен доход 1500 лв., валидно трудово правоотношение при последния работодател минимум 6 месеца, липса на записи в ЦКР относно просрочия, под наблюдение, загуба и т.н., да не е поръчител по съществуващ кредит, в която и да е банка или небанкова финансова институция, да не е настоящ потребител на кредитора, да представи служебна бележка за доход от работодателя за 6 месеца. По отношение на банковата гаранция – същата следва да е със срок на валидност 30 дни след крайния срок на плащане на задълженията по договора.

По делото е представен и погасителен план, в който са посочени дължимите вноски за главница, лихва и неустойка, както и стандартен европейски формуляр и общи условия по кредита.

В раздел IV „Кандидатстване за кредит“ е описана процедурата по сключване на договор за кредит от разстояние.

Кредита е усвоен на 18.08.2021 г., видно от приложената разписка за плащане № ********/18.08.2021 г.

По делото е представено преводно нареждане от дата 30.05.2022 г., видно от което в полза на ответника е преведена сумата от 1760 лв., с наредител Ф. Г. Г. и посочено основание за плащане „пълно предсрочно погасяване към кредит *****“.

Видно от представеното удостоверение, издадено от ответника на 30.05.2022 г., към тази дата ищецът няма текущи задължение по Договор за кредит № *****/18.08.2021 г.

Съгласно заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът възприема като обективно, професионално и компетентно изготвено кредитът е усвоен на 15.08.2021 г., а на 30.05.2022 г. ищецът е заплатил в полза на ответника за погасяването на задължението си по процесния договор сума в общ размер на 1760 лв.

С платената от ищеца сума са погасени изцяло задълженията по договора, както следва: главница в размер на 800 лв., възнаградителна лихва в 601,05лв. и 177,50 лв. разходи за събиране на просрочени задължения. Вещото лице е установило, че при размер на кредита 800 лв., възнаградителна лихва в размер на 154,31 лв. и неустойка в размер на 771,58 лв. и срока за погасяване на кредита, размерът на ГПР е 169,30 %.

В хода на делото са събрани гласни доказателства, посредством разпита на свидетеля Д.А.С., от които се установява, че същата се познава с ищеца от 5 години, той е приятел на сина на свидетелката и спортуват заедно. През 2020 г. Ф. тегли бързи 3 кредити за различни суми, за да помогне на колега в завода в гр. Златица и стигал до там, че заплатата не му стигала да си погасява кредитите. През м. август 2021 г. Ф. взел кредит от Стик Кредит и забавил някаква вноска. През м. септември – октомври бил в дома на свидетеля, когато му звъннали по телефона, провел разговор на високоговорител и свидетелката чула обаждане от служител на Стик Кредит, който се държал грубо и заплашвал Ф.. Трябвало да плаща някаква неустойка. След разговора станал разтревожен, унил, не се майтапел и се чудил коя институция може да му помогне. Свидетелката живее в кв. „С.“, синът й в кв. О.К., а Ф. не знае къде живее.

Синът и посещава свидетелката 2-3 пъти месечно, като води внукът и, за да се грижи за него.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предвид липсата на спор между страните, а и с представените по делото писмени доказателства, беше доказано, че страните са обвързани от договор за потребителски кредит, който несъмнено е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.